Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ ……06. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на първи юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
557 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от Д.Ж.Н. *** , ЕГН **********,
срещу мълчалив отказ на кмета на Община А. да се произнесе по заявление вх.№
УТ1-1024/09.12.2019г. за издаване на скица на поземлен имот №133 от Кадастралния план /КП/ на местност “Ч.п.“,
землището на с.О., във връзка с обстоятелствена проверка. Развити са доводи, че
мълчаливият отказ противоречи на закона. Твърди се в жалбата, че нито в
специалния закон – Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, нито в
Наредба № 3/ 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри е посочено, че заявителят на
услуга за издаване на скица за имот е длъжен да доказва наличието на вещни
права върху същия. Според оспорващия, заявената услуга представлява
предоставяне на публична информация, съгласно чл.8, ал.1 от ЗКИР, за което е
платена дължимата такса, и в този смисъл ответникът е длъжен в установения 3 –
дневен срок да издаде документа като отрази в него цялата информация, имаща
характер на кадастрални данни. Моли съда да отмени формирания мълчалив отказ и
да върне делото на органа като преписка с указания за правилното приложение на
материалния закон като го задължи да извърши заявената услуга.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Н. М.. Последната поддържа жалбата. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в случай, че жалбата бъде
отхвърлена. Становището по съществото на спора представя и във вид на писмени
бележки.
Ответникът – Кметът на Община А., се представлява от
ст. юрисконсулт Д. М., която оспорва жалбата като недопустима, а алтернативно и
като неоснователна. Счита жалбата за недопустима като твърди, че в конкретния
случай не е налице мълчалив отказ доколкото ответникът се е произнесъл със своя
изрична Заповед № 63/11.02.2020 г., с която производството по издаване на скица
е спряно. Допълнително развива доводи, че липсата на одобрен и влязъл в сила
ПНИ за територията, в която попада поземлен имот № 133 по Кадастралния план
/КП/ за местността „Ч.п.“, представлява пречка да се издаде скица за същия. Още
повече, че заявителят не е доказал наличието на вещни права върху посочения
имот, тоест не попада сред нито една от предвидени в закона три категории лица,
които имат право да бъдат вписани като собственици в ПНИ. Твърдението, че
скицата му е необходима във връзка с охранително производство пред нотариус не
му придава качеството заинтересована страна, респективно – че скица с поискания
обем и съдържание следва да се издаде. Моли съда да отхвърли жалбата.
Претендира разноски в полза на ответника. Възразява срещу размера на
претендирания адвокатски хонорар в случай, че съдът намери жалбата за
основателна.
Съдът, преценявайки доказателствата по отделно и в
тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
От доказателствата по делото е видно, че заявлението
за издаване на скица, с което е сезиран ответника, е депозирано на 09.12.2019
год. За извършване на услугата заявителят Д. Ж. Н. е заплатил такса от 15, лв.
което навежда на извод, че услугата не е експресна или бърза, а обикновена
/нормална/, според информацията, публикувана на официалната страница на Община А.,
общодостъпна на интернет-адрес
https://auslugi.com/public/service/aksakovo/preview/3521 – тоест услугата е
следвало да се изпълни в 14-дневен срок. От последното следва, че срокът за
произнасяне на органа е изтекъл на 23.12.2019 г. – понеделник, работен ден.
Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана в деловодството на ответника на
17.01.2010 г., тоест в установения в чл.
149, ал.2 от АПК едномесечен срок. Оспорването е направено от лице, което
разполага с правен интерес от оспорването.
Неоснователни са твърденията на ответника за
недопустимост на жалбата предвид издаването на Заповед № 63 от 11.02.2020 г. на
Кмета на Общината, с което административното производство е спряно. Издаването
на посочената заповед не променя факта, че в регламентирания 14-дневен срок за
извършване на административната услуга за издаване на скица, по заявлението на Д.
Ж. Н. от 09.12.2019 г. такава не е издадена. Липсва и писмен документ - заповед,
писмо или друго, в който изрично да му е отказано издаване на скица. Изтичането
на установения срок за извършване на услугата не е пречка органът да стори това
и по-късно. В конкретния случай, обаче скица не е издадена и изрично
произнасяне на ответника липсва както в рамките на обявения от Община А.
14-дневния срок за извършване на услугата, така и до 17.01.2020 г., когато
заявителят е депозирал жалбата си до съда. Горното навежда на единствено възможния
извод, че към момента на подаване на жалбата е налице предвидената в чл. 58 от АПК правна фигура на мълчаливия отказ. Издаването по-късно на Заповед №
63/11.02.2020 г. не променя горния извод.
Изложеното категорично сочи за допустимост на
жалбата. Същата следва да се разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
Със заявление вх. № УТ1-1024 от 09.12.2019 г.
жалбоподателят Д.Ж.Н. ***, да му издаде скица за поземлен имот №133 по КП от
1990 г. на местност „Ч.п.“, землището на с. О.. Заявителят е посочил в
заявлението, че скицата му е необходима за издаване на констативен нотариален
акт. Към заявлението е приложено пълномощно, извадка от разписен лист за посочения
имот, копие извадка от кадастралния и регулационен план на местността „П.“ от
1990 г., Удостоверение № 1966/ 24.11.1989 г., с което на С. Ж. С. е
предоставено право на ползване на 700 кв.м. земеделска земя в землището на с. К.,
местност „Ч.п.“ при граници ПИ 132, 134, 157 и път. Към заявлението е приложена
и квитанция за заплатена такса в размер на 15,00 лв. /л.33 от преписката/.
Видно от представената административна преписка, за
откритото производство по издаване на скица за ПИ № 133 в местността „Ч.п.“ в
землището на с. О. ответникът е уведомил с писма от 13.12.2019 г. лицата С. Ж. С.,
М. С.а П., П. Д С., Е А. Й., Е С.а Д., С. С. Й., Н. С.а Й., И. Й. Н., Ю. Й.а Г.,
К. П. К., П. К. Б., М. К. Б., И. Н. П., М. Да А., Н. Н. И., Х. З. Б., М. Х.ва Б.
и Н. Х.ва Б.. Уведомяването е извършено с оглед преценката на ответника, че
посочените лица се явяват заинтересовани в това административно производство
доколкото счита, че идеални части от посочения ПИ № 133 попадат в проектни по
процедирания ПНИ поземлени имоти с номера 124.616 и 124.615. Обявление за
откриване на производството е поставено на 16.01.2020 г. на таблото за
съобщения на Община А., както и на интернет-страницата на кметството.
На 27.01.2020 г. служители на общинската
администрация съставили констативен протокол (л.34
от адм. преписка), видно от
който във връзка с обявлението са постъпили две възражения – едно от заявителя Д. Ж.Н. /жалбата, във връзка с която е
образувано настоящото производство срещу мълчалив отказ/ и жалба от С. С. Й..
На 11.02.2020 г. Кметът на Община А. издал Заповед №
63, с която постановил спиране на административното производство по издаване на
скица за поземлен имот №133 по КП на местност „Ч.п.“, землището на с. О..
Същата е обявена на заявителя Д.Ж. Н. и на посочените по-горе лица, които
ответникът намира за заинтересовани в
производството за издаване на скица.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и взаимно
допълващи се, а съвкупният им анализ не налага различни изводи.
С оглед гореустановените факти, съдът формира
следните правни изводи:
Издаването на скица е вид административна услуга,
уредена в Наредба № PД-02-20-4/11.10.2016 г. Съгласно чл.33 от същата Наредба,
за подпомагане на службите по геодезия, картография и кадастър при
административното обслужване с кадастрална информация общинските администрации
извършват следните услуги: 1. издаване на скица на поземлен имот; 2. издаване
на скица на сграда; 3. издаване на схема на самостоятелен обект и 4. издаване
на удостоверение за наличие или липса на данни. В конкретния случай скица е
поискана за имот, който се намира в местност „Ч.п.“ в землището на с. О.. С
оглед на това, както и предвид цитираната разпоредба на чл.33 от Наредба № PД-02-20-4/11.10.2016 г. Кметът на
Община А. разполага с правомощия да извърши поисканата административна услуга.
Непроизнасянето на органа в срок, според чл. 58, ал.
1 АПК, се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, както вече се посочи в изложението.
Следователно процесният мълчалив отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Параграф 8 от ПЗР на АПК предвижда ред за извършване
на административните услуги и за обжалване на отказите за извършването им -
уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия
случай производството е по реда на ЗКИР – чл.55 и чл.33 от Наредба №
PД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и
кадастралните регистри, които не предвиждат специален ред за оспорване,
следователно приложими са общите разпоредби на АПК.
Предвид спецификите на мълчаливия отказ като правна
фигура, същият не е мотивиран, което не позволява да се установи какви са били
съображенията на ответника да откаже да извърши услугата. С издаването на скица
не се установяват материални права. Скицата има само удостоверяващо действие за
факти с правно значение, а именно описание на местонахождение, площ, граници и
др. на имота, за който е поискано издаване на скица, съобразно отразяването им
по действащия за съответната територия план. Издаването на скица не е от
значение за признаване или погасяване на правото на собственост върху имота.
Именно поради това страни /участници/ в това административно производство са
само заявителят и административният орган, който е сезиран с редовно заявление.
Заинтересовани страни в това производство няма. Предвид последното, като е
уведомил за образуване на административното производство посочените по-горе в
изложението 18 лица, ответникът е нарушил процесуалните правила. Това
нарушение, обаче, се явява несъществено и само по себе си не е достатъчно
основание за отмяна на мълчаливия отказ.
Дори и да се приеме, че ответникът е мотивиран от
висящото административно производство по изработване и одобряване на ПНИ на
местността "Ч.п." в землището на с. О., с каквито аргументи е мотивирана по-късно издадената Заповед
№63/11.02.2020 г. за спиране на производството и предвид изложеното в
пледоарията на процесуалния представител на ответника при даване ход по
същество, то и в тази хипотеза оспорваният мълчалив отказ е незаконосъобразен.
В случая
административният орган е сезиран с искане за извършване на административна
услуга - издаване на скица, която да послужи пред нотариуса за издаване на
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Видно от приложенията към
заявлението от 09.12.2019 г., с което жалбоподателят Д.Ж. Н. е сезирал
ответника, за процесната територия има действащ кадастрален и регулационен план
от 1990 г. Настоящият състав счита, че попадането на определен имот върху
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която не е налице влязъл в сила план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, не съставлява пречка за провеждане на охранителното
производство по чл. 587 ГПК. Удостоверяването правото на собственост на
заявителя, респ. наличието на конкурентни права е от компетентността на
съответният нотариус в охранителното нотариално производство по чл. 587, ал. 1
от ГПК. Нотариусът съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и
на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването право на собственост върху земи по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано
постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на
констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица административният
орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на
административна услуга - издаването на скица, превратно е упражнил правата си,
с което е осуетил възможността на жалбоподателя Д. Н. да заяви претендираните
от него собственически права по реда на охранителното производство пред
компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост
е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на
права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ.
Противното би означавало предрешаване на гражданско правен спор и намеса в
правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия
административният орган не притежава.
В случая
липсата на одобрен ПНИ не може да бъде основание за отказ за извършване на
административната услуга - издаване на скица, която има само удостоверяващо
действие за факти с правно значение, както вече се посочи по-горе в
изложението. Административната услуга следва да се извърши и се издаде скица,
съгласно действащия КП или друг действащ план, и да отрази данните, каквито се
съдържат в него. Не се спори между страните, че за територията на местност „Ч.п.“
/“П.“/, в която попада ПИ № 133, има предходен кадастрален и регулационен план
от 1990 г. Извадка от него е приложена към заявлението, т.е. налице са
достатъчно данни имотът, за който е поискано издаване на скица да бъде
индивидуализиран като площ и граници. Този извод на съда се подкрепя и от
обстоятелството, че ответникът е установил върху кои от новопроектираните с ПНИ
поземлени имоти попадат идеални части от посочения ПИ и е уведомил лицата, за
които има данни да разполагат с вещни права върху тях.
Поради
изложените съображения жалбата на Д.Ж.Н. срещу мълчалив отказ на кмета на
Община А. да се произнесе по заявление вх.№ УТ1-1024/09.12.2019г. за издаване
на скица на поземлен имот №133 от Кадастралния
план /КП/ на местност “Ч.п.“, землището на с.О., се явява основателна и същият
следва да се отмени.
В
допълнение, макар и извън предмета на спора ще бъде отбелязано, че Заповед № 63/11.02.2020г.
на Кмета на Община А., с която административното производство е спряно, е
постановена в условията на приключило административно производство, предвид
постановения мълчалив отказ в период преди издаването й. Поради това същата не
се ползва от предмет.
При този
изход на спора, ответникът дължи съгласно чл. 143, ал.1 от АПК заплащане на
жалбоподателя на сторените от него разноски по делото. Процесуалният
представител на ответника своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в размер на 800 /осемстотин/ лева. Предвид
това и като съобрази относително не високата сложност на повдигнатия правен
спор, обстоятелството, че делото е разгледано в само едно открито съдебно
заседание, а така също и като съобрази последните изменения в Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, публикувани
в ДВ, бр.45/2020, в сила от 15.05.2020г., съдът намира възражението на
ответника за основателно. Приложимият материален закон е Законът за кадастъра и
имотния регистър, който не е сред изрично посочените в ал.2 на чл.8 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. материални закони. Тоест случаят попада в приложното поле на
следващата алинея – ал.3, съгласно която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. С оглед на това съдът
намира, че с настоящото съдебно решение следва да осъди Община А. да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лв., от които 500
/петстотин/ лв. адвокатски хонорар и 10 /десет/ лв. държавна такса.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ж.Н. ***, ЕГН **********,
мълчалив отказ на кмета на община А. да се произнесе по заявление вх.№ УТ1-1024/09.12.2019г.
за издаване на скица на поземлен имот
№133 от Кадастралния план /КП/ на местност “Ч.п.“, землището на с.О. във
връзка с обстоятелствена проверка.
ИЗПРАЩА административната преписка на
кмета на Община А. за извършване на административна услуга и издаване на скица
за поземлен имот №133 от Кадастралния
план /КП/ на местност “Ч.п.“, землището на с.О. във връзка с обстоятелствена
проверка, в срока по чл. 57, ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА Община А. да заплати на Д.Ж.Н. ***,
ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 510,00 /петстотин и
десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: