Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№861 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от А.П.Н., ЕГН: ********** с адрес: ***, срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК: =========, със
седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 577.02лв.
/след предприетото изменение в размера на предявения иск/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: капак
преден, броня предна, маска предна комплект, фар десен, фар ляв, калник преден
десен, греда над радиатори, греда под радиатори, фародържач десен, кутия на
въздушен филтър, перка + вискосъединител комплект, дифузьор, лайсна под ляв
фар, капачка динамо, картер ДВГ, ABS, радиатор воден и интеркулер, на собствения
на ищеца автобус марка М.С., с peг. № В ... КМ, в резултат на реализирано на
21.11.2018г. ПТП, на изхода на гр.д., което ПТП е реализирано по вина на водача
на лек автомобил марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 21.11.2018г., около
12.40 часа, на изхода на гр.д. посока гр.Варна, автобусът на ищеца марка М.С.,
с
peг. № В ... КМ, бил
блъснат от лек автомобил марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ, управляван от Емил В.. Управлявайки автобуса, ищецът се е
движил по път П-29 посока гр.Варна. Сочи, че на изхода на гр.д. има
бензиностанция на Лукойл, като приближавайки към нея изведнъж от там е излязъл
лек автомобил марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ, който не пропуска автобуса при наличие на пътен знак Б2 –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е станал причина за
настъпване на произшествието. Сочи се,
че за настъпилото ПТП уведомил компетентните органи. Твърди се, че мястото на
ПТП е било посетено от контролните органи, които след изясняване с водачите на
МПС и механизмът на настъпване на ПТП, са съставили Протокол за ПТП с № ...,
като в протокола като виновен водач е посочен Емил В., а като причина за
настъпване на ПТП , че същият не пропуска движещият се по пътя с предимство
друг участник и допуска ПТП с материални щети. Сочи се, че лекият автомобил на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/22/... в
застрахователна компания З. „Л.И." АД, със срок на действие 27/11/2017г. -
26/11/2018г., която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди се, че на 22.11.2018г. ищецът е
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. На 23.11.2018г. служител
на ответника е извършил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
съставил Опис - заключение по щета с № 0003-5000-18-306567, като в него са били
описани като увредени следните описаните детайли. Твърди се, че на 14.12.2018г., като обезщетение
за претърпените вреди ищецът е получил сумата в размер на 1 316.77 лв. Сочи се,
че получената сума е много малка и не е могла да покрие щетите. Твърди, че
сумата, необходима за възстановяване и пускане на автобуса в движение е в
размер на 5 500 лв., или сумата, която следва да се заплати на ответникът е в
размер на 4 183.23 лв. Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно
нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение. Моли се за уважаване
на иска по изложените съображения и присъждане на сторените по делото разноски
и адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения
иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. „Л.и.“ АД депозира
писмен отговор на исковата молба, в
който изцяло оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са налице
предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество за процесното ПТП. Твърди, че ответното дружество е изплатило изцяло
на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди. Оспорват се
претендираните размери, като се сочи, че не кореспондират с установената трайна
съдебна практика и методика на оценяване на щетите, като най-малкото не е
съобразено с овехтяването на автомобила.
Сочи се, че с оглед възрастта на автомобила и действителната му
стойност, стойността необходима за отремонтиране е много по-ниска от посочената
от ищеца. Претендираната стойност на отремонтиране е силно завишена и не
съответства на средните пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части
и часови ставки за труд. Сочи се, че в конкретния случай, относно претърпените
имуществени вреди е образувана преписка по щета при ответната страна, и
ответното дружество е изплатило застрахователната сума, определена по
посочената от застрахователя методика.
В евентуалност се прави искане да се намали размера на поисканото
обезщетение. Моли се за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на направените
разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание
ответникът с писмена молба поддържа отговора на исковата молба. Възразява за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че
същото надвишава минималното по Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Приобщено по
делото е свидетелство за регистрация на автобус марка М.С., с peг. № В ...
КМ, собственост на А.П.Н. /л.4/.
Съставен и
приет е протокол за ПТП /л.5/, като протоколът
обективира скица на ПТП. В протокола за ПТП като виновен водач е посочен Емил
Славов, управлявал лек автомобил марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ,
а като причина за настъпване на ПТП, че същият не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство автобус марка М.С., с peг. № В ... КМ.
Съставени са
описи на щетите в З. „Л.И.” от 23.11.2018г. и 27.11.2018г., в който като
увредени части са посочени капак преден, броня предна, маска
предна комплект, фар десен, фар ляв, калник преден десен, греда над радиатори,
греда под радиатори, фародържач десен, кутия на въздушен филтър, перка +
вискосъединител комплект, дифузьор, лайсна под ляв фар, капачка динамо, картер
ДВГ, ABS, радиатор воден и интеркулер /л.6/.
По делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че описаното
в исковата молба ПТП е настъпило на посочените от ищеца дата и място, между
посочените участници и с твърдяния
в исковата молба механизъм; че л.а. с.к., с peг. № ТХ ... ХВ е бил застрахован към датата
на ПТП при ответната страна по силата на полица ГО BG/22/... със срок на действие 27.11.2017г. до
26.11.2018г, както и че застрахователят е изплатил обезщетение на ищеца в
размер от 1316.77лв.
Съобразно приетото по делото заключение по
назначената съдебна автотехническа експертиза /л.52-56/ и направените от вещото
лице уточнения при изслушването му в съдебно заседание, общата стойност за
възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация възлиза на
5893.79лв. /съобразно писмената корекция на вещото лице на л.54 + дадената
стойност в о.с.з. от 75.20лв. Вещото лице сочи, че при направена съпоставка на
механизма на застрахователното събитие и уврежданията на автомобила, е налице
причинно-следствена връзка между тях. Средната пазарна стойност процесния
атомобил към датата на събитието е 9800лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането,
както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а
именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на
л.а. с.к., с peг. № ТХ ... ХВ Емил В.,
от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените
вреди, или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу
размера на претендираното обезщетение.
От
ангажираните от ищеца писмени доказателства и заключение по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
неоспорено от страните по делото се установява, а и това обстоятелство не е
спорно по делото, че на 21.11.2018г. Емил Славов, управлявайки лек автомобил марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ не е
пропуснал движещия се по път с предимство автобус марка М.С.,
с peг. № В ... КМ, с което е станал причина за ПТП.
По делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че л.а. с.к.,
с peг. № ТХ ... ХВ е бил
застрахован към датата на ПТП при ответната страна по силата на полица ГО
BG/22/... със срок на действие
27.11.2017г. до 26.11.2018г.
Безспорно водачът на л.а. с.к., с peг. № ТХ ... ХВ е лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в
случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на л.а. на ищеца е
покрита от от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор.
Твърдяният
в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на
приетите по делото писмени доказателства – същият е описан в съставения
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи без възражения и полицейски
служител, чието съдържание изцяло се подкрепя от неоспореното заключение на
вещото лице по приетата автотехническа експертиза. Респективно, се установява, че с поведението си, водачът на л.а. с.к., с peг. № ТХ ...
ХВ, е нарушил правилата за движение.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното. Настъпването на
щети по автобус марка М.С., с peг. № В ... КМ,
а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик,
се установява както от съставения протокол за ПТП и описи, съставени от застрахователя,
така и от заключението на вещото лице, което ответникът не е оспорил. От същото
се достига до извод и за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат
и поведението на виновния водач.
Безспорно е по
делото изплащане на застрахователно обезщетение до размер от 1316.77лв.
По отношение
размера на претенцията, настоящият съдебен състав изцяло кредитира неоспореното
заключение на вещото лице като обективно и компетентно дадено от лице, което
разполага с необходимите специални знания.
При съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие –
чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № .../30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № .../2010 год.,
ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на
ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. №
293/2010г., I т. о. и др./. Съобразно
кредитираното заключение на вещото лице, стойността за
възстановяване на автомобила е 5893.79лв.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, и след приспадане на
заплатената сума от 1316.77лв., предявеният пряк
иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер от 4577.02лв., като сумата бъде присъдена ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 21.01.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 961.08лв., от които 183.08лв. заплатена държавна
такса, 658лв. адвокатско възнаграждение и 120лв. депозит за проведена експертиза.
Съдът не възприема направеното възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение доколкото същото е в размер, близък до
еднократния минимален такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК =========, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.П.Н., ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата
от 4 577.02лв. /четири хиляди петстотин
седемдесет и седем лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: капак преден, броня предна,
маска предна комплект, фар десен, фар ляв, калник преден десен, греда над
радиатори, греда под радиатори, фародържач десен, кутия на въздушен филтър,
перка + вискосъединител комплект, дифузьор, лайсна под ляв фар, капачка динамо,
картер ДВГ, ABS, радиатор воден и интеркулер, на собствения на ищеца автобус
марка М.С., с peг. № В ... КМ, в резултат на реализирано на 21.11.2018г. ПТП,
на изхода на гр.д., което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил
марка с.к., с peг. № ТХ ... ХВ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК =========, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на А.П.Н., ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата
от 961.08лв. /деветстотин шестдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Указва на ответника, че присъдената сума може да бъде
заплатена по посочения от ищеца начин – в брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: