РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в публичното заседание на тринадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мирослав Минев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4907 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
ЗAД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез прокуриста
Атанас В. Юруков, с която е предявен осъдителен иск по чл. 213 КЗ /отм./
приложим на осн. пар.22 от КЗ обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016 г., срещу Й. ПламеновДеликънев, ЕГН **********,***, за сумата от
8651,12 лв.
Ищеца твърди, че на 25.04.2015 г. в 20,30 ч.
ответникът Д., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Р3678РВ
е причинил ПТП в гр. Русе, ул. „Пристанищна“ до фирма „Томи 2П“, поради
несъобразена скорост на ляв завой. В резултат блъсва движещия се в насрещното
платно лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № СВ4642АВ, собственост на фирма
„Бореалис Л.А.Т. България“ЕООД-София, ЕИК *********, управляван от Д.М.Й.. За
произшествието е съставен протокол за ПТП № 1567799/27.04.2015 г. от служител
на РДВР-Сектор ПП-Русе, подписан от ответника. При съставянето на протокола е
констатирано, че ответника не притежава валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че към момента на произшествието пострадалият автомобил
„Шкода Рапид" рег. № СВ 4642АВС е с валидна застраховка „Пълно
каско-Валутна клауза", сключена със ЗАД „Алианц България" -
Застрахователна полица № 15-0300/412/5000109/01 от 22.01.2015 г. и период на
действие 19.01.2015 - 18.01.2016 г. На основание Уведомление за щети от
05.05.2015 г. подадено от пострадалия водач Д.М.Й., е образувана Преписка за
щета № 0300/15/777/50191, извършени са два огледа на пострадалия автомобил за
което са съставени Описи на щетите на 05.05.2015 г. и 13.05.2015 г. Установяват
се множество повредени детайли в т.ч. преден ляв калник, предна лява джанта,
преден ляв подкалник, страничен мигач, предна лява врата, стъкло на предна лява
врата, ляв праг, облицовка на ляв праг, капак на огледало и др. С Възлагателно
писмо от 05.05.2015 г. застрахователят е възложил ремонта на автомобила на
доверен сервиз „Итал Кар" ЕООД. На основание подробни фактури за вложените
подменени части от 16.06.2015 год. и 14.07.2017 год. и фактура №
1551/20.07.2015 год. стойността на ремонта е определена на 8 651,12 лв. с вкл.
ДДС. С преводно нареждане от 29.07.2015 год. сумата е изплатена на автосервиз
„"Итал Кар" ЕООД. Преписката е приключена с Доклад по щетата от
23.07.2015 год., а отремонтирания автомобил с Приемо-предавателен протокол от
20.07.2015 год. е предаден на Д Е - представител на „Бореалис ЛАТ
България"ЕООД. Моли да бъде осъден ответника да им изплати сумата 8 651,12
лв. - изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване на сумата. Моли
да им се присъдят направените деловодни разноски.
В срока за отговор ответника, чрез адв. И.И. е
оспорил иска по основание и размер, като счита, че е извършил правилно
маневрата при завиване на ляво и не е напускал очертанията на пътното платно, а
водача на застрахования автомобил „Шкода Рапид“ леко е навлязъл в пътното
платно на ответника, поради което твърди съпричиняване на вината. Оспорва
стойността на вложените части и труд по издадените фактури и счита, че са много
завишени. Счита, че записаните за подменени части не са подменени с нови, а са
поправени старите части, както и са надписани части, които въобще не са
монтирани. Счита, че не е необходимо да се подменя арматурното табло на автомобила
или уредите му, корите на вратите или основата на арматурното табло. Моли да се
отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
Наведеното допълнително основание за
неправоспособност на водача Й.П.Д., не се оспорва от ответната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Видно
от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за
3)застрахователно събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД осъществен от
ответника.
В настоящия случай, претенцията е насочена срещу причинителя на вредата Й.П.Д., като се установява от
справката в Гаранционен фонд, че няма сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност", към датата на ПТП за управлявания от него
автомобил„Фолксваген Голф“, с рег. № Р3678РВ,
като същия е бил и неправоспособен водач.
Не се спори, че към момента на произшествието пострадалият автомобил
„Шкода Рапид" рег. № СВ 4642АВС е с валидна застраховка „Пълно
каско-Валутна клауза", сключена със ЗАД „Алианц България", видно от
Застрахователна полица № 15-0300/412/5000109/01 от 22.01.2015 г., с период на
действие 19.01.2015 - 18.01.2016 г.По повод подадено от пострадалия водач Д.М.Й.
Уведомление за щети от 05.05.2015 г. е образувана Преписка за щета №
0300/15/777/50191, извършени са два огледа на пострадалия автомобил за което са
съставени Описи на щетите на 05.05.2015 г. и 13.05.2015 г., приложени като
доказателства по делото.С Възлагателно писмо от 05.05.2015 г. застрахователят е
възложил ремонта на автомобила на доверен сервиз „Итал Кар" ЕООД. На
основание подробни фактури за вложените подменени части от 16.06.2015 год. и
14.07.2017 год. и фактура № 1551/20.07.2015 год. стойността на ремонта е
определена на 8 651,12 лв. с вкл. ДДС. С преводно нареждане от 29.07.2015 год.
сумата е изплатена на автосервиз „"Итал Кар" ЕООД.
Всички посочени по-горе обстоятелства, с изключение на механизма на ПТП и
размера на вредите като безспорни не се нуждаят от доказване. Спорен между
страните е начина на реализиране на пътно-транспортното произшествие, наличието
на съпричиняване и стойността на
вложените части и труд по издадените фактури.
От представения по делото протокол за ПТП и обясненията на св. Й., участник
в пътно-транспортното произшествие, на св. Атанасов, посетил местопроизшествието,
брат на ответника, както и на св. Б. – съставил протокола за ПТП, се
установява, че на 25.04.2015 г. в 20,30
ч. управляващият лек автомобил „Фолксваген
Голф“, се е движел в гр. Русе, по ул. „Пристанищна“ близо до № 13,
където се намира фирма „Томи 2П“. При остързавой надясно водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“загубва
контрол върху управлението на автомобила, като навлиза в лентата за насрещно
движение на движещия се насреща в ляво от него процесен лек автомобил „Шкода Рапид”, с което нарушава
разпоредбите на чл. 25 ЗДвП и се удря с предната си лява част в страничната
лява на л.а. „Шкода Рапид”. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза разрешената за участъка скорост
е 50 км/ч, а лек автомобил „Фолксваген
Голф” се е движел с по-висока скорост, с което нарушава разпоредбите на
чл. 20 ЗДвП, и в резултат на това загубва контрол над управлението на
автомобила, като навлиза безконтролно в лентата за насрещно движение и с
предната част на автомобила си тангира в цялата лява страна на лек автомобил „Шкода Рапид”, като уврежда всички
корпусни детайли в т.ч. преден ляв калник, предна лява джанта, преден ляв
подкалник, предна лява врата, ляв праг, задна лява врата, предна броня, калник
заден ляв и множество други повреди. Предвид това, съдът намира, че вина за
реализирането на произшествието има изцяло водачът на л.а. „Фолксваген Голф“.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил като основание за намаляване на отговорността му
по регресната претенция съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в
случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането
настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая,
ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на
установените в ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни
последният да е шофирал с по-висока от разрешената скорост или да е навлязъл в пътното платно на ответника.
Затова и предвид липсата на доказателства в този смисъл и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на
вредите. Съдът приема, че ответникът, управлявайки МПС без свидетелство за
управление, е извършил виновно противоправно действие /нарушил чл. 20 и чл. 25,
ал. 1 ЗДвП/, в причинна връзка, с което са причинени
вреди.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Спорът между страните е концентриран върху това
дали претендираният от ищеца размер на регресното му вземане съответства на
размера на претърпените вреди, подлежащи на репариране на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
По арг. от чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.); обемът на отговорността по регреса е
обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя, което съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) е съизмеримо с действителната стойност на
вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. При частична щета на застрахования автомобил,
каквато е установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите
застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта
за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите,
настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се
намалява имуществото на застрахованото лице.
Между страните не е спорно, че всички увреждания
по процесния автомобил, отразени в съставения от експерти на ищеца опис на
щети, са причинени именно в резултат от реализираното ПТП. Спорна е стойността
на обезщетението за обезвреда, което правоимащият застраховател може да
претендира по регреса, за чието определяне по делото е прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира експертното заключение като
компетентно изготвено и обосновано, както и неоспорено от страните, поради
което приема фактическите констатации на вещото лице. Въз основа изводите на
експерта се установява, че повредите по автомобила в изготвените два опис на
щети съответстват на увредените части и извършения ремонт, като детайлите,
които отсъстват в документите не ги е включил. Потвърждава причинно-следствена
връзка между установения механизъм на ПТП, описан в представения протокол за
ПТП от 25.04.2015 г. и щетите върху МПС марка „Шкода Рапид“. Вещото лице описва
кои фактурирани от автосервиза ремонтни дейности са били необходими за
отстраняване на уврежданията /в таблица на л.148 и 149 по делото/. По отношение
на детайлите, описани със степен "подмяна", вещото лице констатира,
че действително е била наложителна замяната им с нови, тъй като
възстановяването им е било невъзможно, което се установи и от показанията на
св. Н.. Съгласно експертното заключение стойността на ремонта за отстраняване
на щетите по увредения автомобил, възлиза на сумата от 8011,26 лв., определена
по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към датата на ПТП. Вещото
лице е определило тази стойност като средна на базата на източници на алтернативни
части на пазара и по цени на оторизиран сервиз, каквито в случая са релевантни,
предвид данните, че към датата на ПТП автомобилът е бил в период на експлоатация
по-малко от 1 година, което предполага, че е бил в срок на гаранционно
обслужване. Така изчислената сума съдът приема, че отразява действителната
стойност на разходите за реално отстраняване на щетите по увредения автомобил и
в този смисъл е съответна на действителния размер на вредата към релевантния
момент съобразно изискването на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.).
Изплатеното от ищеца на застрахованото при него лице обезщетение е в размер
на 8651,12 лв. с вкл. ДДС, който
надвишава рамките на размера на вредите от 8011,26 лв. установен по делото, поради
което ищецът се суброгира за платената от него сума до размера от 8011,26 лв. В
този размер искът се явява основателен и следва да се уважи,а за разликата до
предявеният размер от 8651,12 лв.,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на 1324,04
лв., от които следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска1226,11
лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Й.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на ищцовото
дружество ЗAД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
„Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 59, представлявано от прокуриста Атанас В.
Юруков,следните суми:
- на основание чл. 213, ал. 1 от
КЗсумата 8011,26 лв. – представляваща изплатено застрахователно обезщетение, за
причинени от ответника вреди по застрахован при ищеца по договор за
имуществено застраховане „Пълно Каско-Валутна
клауза", лек автомобил „Шкода
Рапид“ с рег. № СВ4642АВ, собственост на фирма „Бореалис Л.А.Т.
България“ЕООД-София, ЕИК *********, управляван от Д.М.Й., настъпили от
пътно-транспортно произшествие на 25.04.2015
г.,ведно със законна лихва, считано от 21.07.2017 г. до окончателното
изплащане;
-
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1226,11 лв. – разноски по делото пред
Русенски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата над присъдените 8011,26 лв. до предявеният размер от 8651,12 лв., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: