№ 10146
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110152106 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на Н. И. Д., ЕГН **********, против Б. Г.
Д., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3,
вр. ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на
ответника Д., съединен с небрачни искове с правно основание чл. 53 СК
относно фамилното име на ищцата и иск по чл. 56 СК за предоставяне на
семейното жилище за ползване от Д..
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 04.03.2006
г., като от брака имат един син, който е пълнолетен. Твърди се, че в
отношенията между страните е налице неразбирателство, поради употреба от
страна на ответника на големи количества алкохол и агресивни прояви, като
същият упражнявал физическо насилие и вербална агресия спрямо ищцата.
Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
1
С протоколно определение от 30.04.2025 г. производството по делото е
прекратено, в частта относно претенцията на ищцата по чл. 56 СК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на
04.03.2006 г. в гр. София, като при сключването му съпругата е променила
фамилното си име от Стоянова на Д. /л. 6 - удостоверение за сключен
граждански брак/. От брака си съпрузите имат навършило пълнолетие дете /л.
5/. По делото е разпитана доведената от ищцата свидетелка Ивелина
Миленова Китина, колега и приятелка на съпругата, показанията на която
съдът кредитира като обективни и последователни. От показанията на св.
Китина, придобити от лични впечатления при общи срещи със съпрузите, се
установява, че ответникът консумирал алкохол в големи количества,
вследствие на което ставал физически агресивен към ищцата, отправял
вербални заплахи и я унижавал. Свидетелката заявява, че в нейно присъствие
ответникът многократно проявявал ревност към ищцата, създавал напрежение
и отправял остри реплики. Споделя, че на събиране с приятели през 2024 г. в
гр. Банкя, ответникът бутнал ищцата 1-2 пъти, после я хванал за гушата, като
това му действие било прекратено след намесата на трети лица. Ищцата й
споделила, че след неприятния инцидент в гр. Банкя, отношенията между
съпрузите повече се обтегнали. Ответникът ежедневно се прибирал от работа
пийнал и започвал да заплашва ищцата, че щял да й вземе детето и
апартамента, че нямал проблем с алкохол, а същата била виновна за всичко.
Свидетелката излага, че съпрузите са разделени от м. декември 2024 г., не
живеят заедно, като дори и при това положение ответникът продължавал да
отправя заплахи към ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията
помежду им са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване – съпругата
е напуснала семейното жилище, страните не поддържат помежду си контакти
като съпрузи. При така установените факти за отношенията между съпрузите
съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото в
2
брачната връзка няма уважение, доверие и разбирателство. Между съпрузите
липсват съпружески чувства, емоционална, духовна и физическа близост.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото ищцата с исковата си молба е направила
искане за произнасяне по въпроса за вината, което поддържа и в съдебно
заседание. От събраните по делото доказателства съдът намира, че причината
довела до разстройство на брачните отношения на страните е поведението на
мъжа, който през време на брачния живот на страните трайно е
злоупотребявал с алкохол и системно е упражнявал психическо насилие върху
съпругата си. Събраха се доказателства и за физическо посегателство на
ответника спрямо съпругата. Това именно поражда у съда убеждение, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.
Последният е нарушил задължението за уважение и разбирателство,
предписани от нормата на чл. 14 СК. По делото не се събраха никакви
доказателства за наличието на виновно поведение у жената. Или, доколкото по
делото се установява, че единствено ответникът с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, съдебният състав приема,
че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
негова. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на
този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото, поради
което и следва да бъде прекратен по вина на мъжа.
Относно ползването на семейното жилище: Първоначално ищцата е
поискала ползване на семейното жилище, но в проведеното на 30.04.2025 г.
открито съдебно заседание претенцията по чл. 56 СК е оттеглена и
производството по делото в тази част е прекратено. Съпрузите от брака си
нямат ненавършили пълнолетие деца и съдът в случая не е служебно задължен
да се произнася по въпроса относно ползването на семейното жилище.
Относно фамилното име на съпругата: Съгласно чл. 53 СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. По делото се
установи, че жената е тази, която е променила фамилното си име при
сключването на брака, приемайки фамилното име на своя съпруг. Последната
3
в исковата си молба изрично е заявила, че желае след развода, да запази
фамилното си име от брака – Д., поради което и доколкото законодателят е
предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг
е правно ирелевантно, съдът следва да постанови след развода жената да
продължи да носи фамилното име - Д..
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината на
основание чл. 329, ал.1, изр. 1 ГПК разноските по делото се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. В тази връзка и предвид заявената от
ищцата претенция за разноски ответникът следва да бъде осъден да й заплати
направените по делото разноски в общ размер от 2025.00 лева, от които 25.00
лева –държавна такса за образуване на делото, 2000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л. 14/.
Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е инкорпорирана
разписка, че сумата от 2000 лева е заплатена в брой. При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС и сумата в
размер на 50.00 лева– държавна такса при решаване на делото по иска за
развод.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 04.03.2006 г. в гр. София,
за което е съставен акт за граждански брак № 47/04.03.2006 г. на Столична
община, район „Оборище”, между Н. И. Д., ЕГН **********, и Б. Г. Д., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина
на мъжа, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийския районен съд сумата от 50,00 лв. – окончателна държавна такса при
решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Д., ЕГН
**********, направените по делото разноски н общ размер на 2025 лв.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5