Решение по дело №6937/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6177
Дата: 3 декември 2023 г. (в сила от 3 декември 2023 г.)
Съдия: Любомир Луканов
Дело: 20221100506937
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6177
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100506937 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. П., срещу съдебно решение
№ 2707 от 30.03.2022г., постановено по гр. дело № 55779/2021г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 149 състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето С. С. П., ЕГН
********** от 150 лв. на 300 лева, считано от 28.09.2021г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Решението се обжалва в частта за разликата над 150
лева до 300 лева. В отхвърлителната част решението е влязло в сила, като
необжалвано.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено
процесуално нарушение и необоснованост. Въззивникът иска да се отмени решението
в осъдителната част за разликата над 150 лева до 300 лева.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Предлага спогодба на въззиваемата
страна за размера на месечната издръжка в размер от 250 лв. Сочи нови доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - малолетния С. С. П.,
действащ чрез законната си представителка и майка, е постъпил отговор на въззивната
1
жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи нови доказателства и не заявява
становище по доказателствените искания на въззивника. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за
отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - относно доходите на
родителите на малолетния въззиваем С. С. П..
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля М.Д. П.а – майка на
въззивника и баба по бащина линия на въззиваемия. Съдът, като съобрази нормата на
чл. 172 от ГПК и възможната заинтересованост на свидетеля, счита, че от показанията
на свидетеля не се установяват релевантните факти, за които е допуснат до разпит от
въззивния съд. В показанията на свидетеля П.а липсва конкретика за давана издръжка в
натура от въззивника на въззиваемия, както в периода след датата на завеждане на
исковата молба в съда, така и преди този момент. Отделно от изложеното свидетелят
не живее в едно домакинство с някоя от двете страни и разказва наученото от сина си,
а не пресъздава свои лични възприятия за релевантните факти. По изложените
съображения съдът не дължи обсъждането на тези показания.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 55779/2021г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, е изменил размера на дължимата
месечна издръжка от С. С. П., ЕГН: **********, определена с решение №
10556/08.07.2016г. по гр. д. № 26060/2016г. по описа на СРС, 84 състав в полза на С. С.
П., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка Б. И. Л., ЕГН: **********, като е
осъдил на основание чл. 150 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК С. С. П.,ЕГН:**********,
да заплаща на С. С. П., ЕГН:**********, действащ чрез своята майка Б. И. Л.,
ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 28.09.2021г., до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно
със законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска и е отхвърлил иска за
разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК е допуснал предварително
изпълнение решението в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
2
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето С. С. П., роден на
*******., в размер от 150 лева, с решението по гр. дело № 26060/2016 г. на Софийския
районен съд, 84 състав, влязло в сила на 08.07.2016 г., то е било на 2 години и 5 месеца,
а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция по
настоящото производство е навършило 9 години и 9 месеца. От определянето на
месечната издръжка от 150 лева е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от седем
години и четири месеца С. С. П. е пораснал, започнал е да посещава училище, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, за
образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има
нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в
размер от 150 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и
необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (детето да
има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка).
Пред въззивната инстанция въззивникът е представил доказателства от които се
установява, че средното му месечно брутно трудово възнаграждение за периода от м.
03.2022г. до м. 02.2023г. вкл., е общо 21 010.49 лв., която сума се формира от получено
трудово възнаграждение от „Голд кар“ ЕООД, гр. София. Декларирал е, че към
06.11.2023г. реализира доходи в размер на около 1 300 лева от трудовото
възнаграждение, както и че е съдружник в дружество „ДМ енд СС“ ООД, регистрирано
в Търговския регистър на 07.03.2023г., а размерът на дяловото му участие е 50 лв.
Брутният доход на майката на малолетния въззиваем С. С. П., за който е
събрано неоспорено писмено доказателство пред въззивната инстанция възлиза в общ
размер от 14684.42 лв., което е отразено в удостоверение на Застрахователно
дружество „Съгласие“ от 03.04.2023г.
Съдът съобрази, че въззивникът е здрав човек в работоспособна възраст (34-
годишен) и има алиментни задължения към още две ненавършили пълнолетие деца,
които са на по-ниска възраст от въззиваемия. Същевременно се установи, че получава
ежемесечно доходи от безсрочно трудово правоотношение, с които може да изпълнява
задължението си към малолетния си син С. С. П..
Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в
които е встъпил родителя. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или
отчасти от алиментното си задължение за издръжка на детето С. С. П., въззивникът
3
може да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа както сина си, така и двете си малолетни дъщери. В този
смисъл временните затруднения на бащата не трябва да се поемат от детето С. С. П..
Съдът съобрази, че майката е обременена и с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете С. С. П., поради което издръжката,
която този родител дава е ежедневна и е не само в пари, но и в натура, т.е. реалните
разходи на майката за издръжката на детето са по-големи от тези на въззивника. Съдът
отчита и бързо настъпилите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г. и
продължаващи през 2023г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло
от родителя, който полага непосредствените грижи за детето.
Ръководейки се от законните критерии, въззивната инстанция счита, че за
месечната издръжка на детето С. С. П. са необходими общо не по-малко от около 500
лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно. Получаването на издръжка е
безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки
извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка,
която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, социални помощи, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравен статус и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
От сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемия, бащата
следва да поеме сума в размер на 300 лв. месечно. Следва, че въззивникът разполага с
материални възможности да заплаща присъдената от районния съд с обжалваното
решение месечна издръжка от 300 лв., доколкото месечното му брутно трудово
възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се формира от полаган труд по
безсрочно трудово правоотношение.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора
доказателства. Събраните от въззивната инстанция доказателства не променят фактите
относно възможностите на дължащия издръжка родител да заплаща месечна издръжка
за малолетния си син С. С. П..
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Обжалваното решение, като постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.

По разноските съдът приема следното:
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани. Представен и договор за правна защита и
съдействие от 06.11.2022г., който е и доказателство за платена сума в брой от 500 лв. –
за адвокатско възнаграждение (лист 36 от делото). Адвокатският хонорар е договорен и
4
заплатен. В договора е вписан начина на плащане – в брой (съгласно приетото в т. 1 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). По изложените
съображения съдът осъжда въззивника да заплати на въззиваемия разноски за
настоящото производство в размер от 500 лв.
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски и съдът оставя
без уважение искането му, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2707 от 30.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 55779/2021г. по описа на Софийски районен съд,
ІІІ Гражданско отделение, 149 състав, в обжалваната част, с която е осъден С.
С. П., ЕГН: ********** да заплаща на С. С. П., ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Б. И. Л., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от датата на исковата молба
28.09.2021 г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от забавата върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на С. С. П., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Б. И. Л., ЕГН: **********, сумата от 500 (петстотин)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело №
6937/2022 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. П., ЕГН: ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 6937/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6