Р Е
Ш Е Н
И Е № 993
гр.Сливен, 07.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 5873 по
описа за
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ ГПК.
Образувано е по предявен иск за прекратяване
с развод на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения с правно основание чл.49, ал.1 СК.
С исковата молба и в допълнително постъпила такава от 04.12.2017 год.,
ищецът сочи, че с ответника Е.М.К.- Р. сключили граждански брак в град Сливен
на 10.02.2010 година, от който брак нямат родени деца. Сочи се, че ответницата
е гражданка на Република Филипини и като чужденец тя има регистриран в Отдел
„Миграция” на МВР в България адрес, на който пребивава: село Сотиря, общ.
Сливен, ул. „Теменуга” №11Б. В исковата молба се твърди, че в началото на
съвместния им живот страните са се разбирали и уважавали, но ответницата се е
прибрала при родителите си през пролетта на 2010 година в Република Филипини,
като повече не се върнала в България. Сочи се, че вече повече от седем години
страните живеят разделени. Поддържат връзка само по Фейсбук, но не са се
виждали непосредствено. Ищецът сочи, че поради дългата фактическа раздяла с
ответницата са се отчуждихме, станал са безразлични един към друг, семейството
им съществува само като формална юридическа връзка. Сочи че между тях
съществува емоционално отчуждение, като не е оправдано съществуването на брака
им за в бъдеще, тъй като той не е в интерес на никой от тях. Ищецът сочи, че
желае прекратяването на брака, защото иска да продължа живота си по пълноценен
начин, да има истинско семейство, като посочва че съпругата му също желае
развод, но за нея е затруднение да го поиска.
Сочи, че семейното им жилище- къща в село Сотиря, община Сливен, ул.
„Теменуга” №11Б, е собственост на неговите родители, не се ползва от никой от
двамата съпрузи, и ищецът не претендира за неговото ползване, че съпругата му
ве живее там от 2010 год, и в този смисъл също няма интерес да иска
предоставянето му. Ищецът сочи, че не предявява и претенция за семейното
жилище. Сочи, че непретендира идръжка от съпругата си., по въпроса за фамилното
име, счита, че това е нейн личен избор, като неговото мнение е че след
прекратяване на брака, тя следва да носи предбрачната си фамилия К..
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения.
В едномесечния срок за отговор, такъв е постъпил от назначения особен
представител на ответника, който посочва, че счита иска за основателен.
В с.з. ищецът, редовно призован се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК, като
поддържа предявения иск. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Ответникът, редовно
призован не се явява, представлява се от назначен особен представител, който
моли съда да прекрати брака между страните, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса
за вината, както и да не се произнася по въпроса за семейното жилище, тъй като
такъв иск не е предявен и липсват претенции от двете страни.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 10.02.2010 год. в гр.Сливен. Съпругата прибавила към своето фамилно име
и фамилното име на съпруга си Р.. Предбрачното й фамилно име било К..
От брака страните нямат родени деца.
В хода на производството са събрани
гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелите Иванка
Ройчева и Добри Р., родители на ищеца, сочат, че страните са сключили граждански
брак на 10.02.2010 год. Малко след това ответницата е заминала в Република
Филипини от където е. Близо година страните са поддържали връзка по телефона и
интернет, но след това са спрели да поддържат такава и от както ответницата е
заминала в родината си те не са се виждали.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, които като еднозначни и безпротиворечиви,
въпреки дадени от роднини по права линия на ищеца, съдът кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване
на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство е допустим.
Разгледан по същество е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в
отношенията между страните, довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие
между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните са във фактическа
раздяла от около осем години, като през това време са поддържали контакт само
през първата година. Заживели са свой собствен, самостоятелен живот. Ищецът
живее в България, а ответницата се завърнала и установила в родината си Република
Филипини. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и
физически връзки между тях. Съдът намира, че техният брак, съществуващ само
юридически, не е нито в техен интерес, нито в
интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства,
същият не може да бъде заздравен.
Никоя от страните не е направила искане
за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения, поради
което и съдът не дължи изследване и произнасяне по този въпрос.
Съдът не следва да се произнася служебно
по въпросите, относно упражняване на родителски права, режим на лични отношения
и издръжка на децата, поради липса на родени от брака деца.
Съдът не следва да се произнася и по
въпроса за семейното жилище, фамилното име след развода, както и имуществените
отношения между съпрузите, ицдръжката между тях, поради липса на такова искане
от която и да било от страните.
Ищецът не претендира направените по делото
деловодни разноски, но и страните следва да понесат тежестта за направените от
тях разноски, всеки, както ги е направил, съобразно разпоредбата на чл.329 ГПК,
поради което в случая съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Съдът определя окончателната държавна такса в размер на 50.00лв. , която следва да бъде заплатена по равно от страните,
съответно по 25.00лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с развод
сключения с акт № 41 на 10.02.2010 г. в гр.Сливен граждански брак между А.Д.Р. ЕГН ********** с адрес *** и Е.М.К. – Р., родена на *** год., с
посочен в исковата молба адрес в с. Сотиря, обл. Сливен, ул. „Теменуга” №11Б и
съдебен адрес ***, чрез особен представител адв. Г.Х. ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брачните
отношения, на основание чл.49, ал.1 СК.
ОСЪЖДА А.Д.Р. ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Е.М.К. – Р., родена на *** год., с
посочен в исковата молба адрес в с. Сотиря, обл. Сливен, ул. „Теменуга” №11Б и
съдебен адрес ***, чрез особен представител адв. Г.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт
окончателна държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
Решението може
да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: