Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.04.2022 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На тридесети март Година две хиляди и двадесет и втора
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1327 по описа за 2021 година.
Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.74 КТ – за прогласяване недействителността на трудов договор; по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението; по чл.220, ал.1 КТ – за обезщетение за неспазено предизвестие, и по чл.245 КТ – за незаплатено трудово възнаграждение..
Ищецът А.Р. твърди, че работил в ответното дружество с месторабота „Бистро - Шатра“ на длъжност „готвач“, с работно време от 10 ч. до 23 ч., по график – 2 раб. дни, после 2 поч. дни, по 13 часа на ден. Започнал работа на 08.03.2021 г. Уговорката с работодателя била следната: да му се заплаща всяка неделя по 110 лв. дневно, с 1 час извънреден труд – за този час 10 лв., или за 13 часа – 120 лв., с трудов договор за 8 часа, също и право на безплатна храна за 13 часа работа. До този момент работодателят не му бил представил трудов договор. На 31.03.2021 г. взел сам от НАП справка, в която било отразено – дата на сключване – 08.03.2021 г., и в тази втора справка била отразена и дата на прекратяване – 16.03.2021 г. Работил следните дни: на 08.03. – 4 часа – 40 лв., на 09.03. – 13 часа – 120 лв., на 10.03. – 13 часа – 120 лв., на 11.03. – 13 часа – 120 лв., на 14.03. – 13 часа – 120 лв., на 15.03. – 13 часа – 120 лв., или общо – 640 лв. От работодателя получил само сумата от 235 лв. Оставало да му заплати още 405 лв. Това бил сборът от неплатените възнаграждения, посочени по-горе. Ответникът му дължал за неплатено трудово възнаграждение по чл.245, ал.1 КТ сумата от 405 лв. По график почивал на 16.03. и 17.03.2021 г., но видно от справката на НАП – управителката без обяснение, без предизвестие, без причина, а само с един SMS, на 17.03.2021 г. го уволнила. В справката от НАП била отразена дата на прекратяване 16.03.2021 г. Ответникът дължал обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие от 30 дни в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 1800 лв. Твърди, че останал без работа от датата на прекратяване - от 17.03.2021 г., поради незаконното уволнение, без предизвестие и без причина. Работодателят му дължал обезщетение за оставането му без работа на основание чл.225, ал.1 КТ, считано от датата на прекратяване – 16.03.2021 г., до окончателното решение на съда в размер на 1800 лв. на месец, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане. Моли съда на основание чл.74, ал.4 КТ и чл.75 КТ да признае за недействителен трудовия договор като цяло, защото не го бил виждал, нито му бил представен за подписване. Оставала само устната договорка с работодателя, на базата на която е започнал работа във фирмата. Счита, че един договор е валиден, когато бил подписан и от двете страни. В неговия случай бил неприложим чл.75 КТ, защото нямало трудов договор, който бил подписан добросъвестно от двете страни. Моли съда да признае устната му уговорка с работодателя преди започването на работа, а именно: договор, сключен с работно време с нормална продължителност от 8 часа и заплата с дневно възнаграждение от 110 лв. плюс 10 лв. извънреден труд, или общо 120 лв. В обобщение, съгласно уговорката с работодателя му, добросъвестно бил полагал труд във фирмата му. Моли съда да му бъде изплатено трудовото възнаграждение от 405 лв., обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие от 30 дни – сумата от 1800 лв., обезщетение за оставането му без работа по чл.225, ал.1 КТ, считано от датата на прекратяване – 16.03.2021 г., до окончателното решение на съда, но не повече от 6 месеца, в размер на 1800 лв. всеки месец със законните лихви. Моли съда да отмени заповедта за прекратяване като незаконосъобразна. Моли съда да отмени трудовия договор като недействителен по чл.74, ал.4 КТ, поради неподписването от негова страна.
Ответникът И., гр. Стара Загора не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Правното твърдение на ищеца е, че между страните не е бил сключен трудов договор в изискуемата от чл.62 КТ в писмена форма за действителност. Специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор са уредени в разпоредбата на чл.74 от КТ, в която е използвано родовото понятие “недействителност”, доколкото в трудовоправен аспект правните последици от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви. Наред с това предвид договорната същност на трудовия договор субсидиарно се прилагат и правилата за недействителност /нищожност и унищожаемост/ на договорите, установени в чл.26-33 от ЗЗД.
По делото е представена Справка за актуално състояние на трудови договори /л.16/, от която е видно, че ответникът е подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП, в което е посочил, че между страните е сключен трудов договор на 08.03.2021 г. По делото обаче не е представен писмен договор, като самият ищец отрича да е подписвал такъв. Изложеното налага извода, че в разглеждания случай не е спазена законоустановената форма за действителност на трудовия договор и същият е недействителен поради противоречие със закона – чл.74, ал.1 КТ.
По тези съображения съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.74 КТ за обявяване недействителността на трудов договор от 08.03.2021 г. между А.Р. *** е основателен и следва да бъде уважен.
В исковата молба се твърди устно прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, настъпило на 16.03.2021 г. Тъй като съгласно установената в чл. 75, ал. 1 КТ законова фикция отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, прекратяването на договора следва да се на някое от установените в КТ основания и по предвидения В КТ ред. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Прекратяването на трудовото правоотношение не може да се извърши с устна заповед на работодателя /в този смисъл е решение № 101 от 01.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2008 г., I г. о., ГК/. В случаите на прекратяване на трудовия договор с едностранно волеизявление, каквото се твърди от ищеца, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност, подписването на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника /в този смисъл са Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК/ .
Видно от постъпилата по делото Справка за актуално състояние на трудови договори, ответникът е подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 16.03.2021 г. С оглед обоснованата по-горе невъзможност за прекратяване на трудовото правоотношение чрез конклудентни действия съдът намира, че така установеното подаване на уведомление от работодателя по чл.62, ал.5 КТ не доказва прекратяването. По естеството си същото представлява техническо действие на работодателя по отразяване на вече извършено уволнение в регистрите на НАП, а не изискуемото от закона писмено изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Уволнението става само с нарочен акт и не може да бъде замествано от косвени доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл са: решение № 1732 от 30.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 276б/2000 г., III г. о. и решение № 248 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 754/2018 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, при липса на доказателства за връчено на ищеца писмено изявление на ответника за прекратяване на трудовия договор, следва да се приеме, че липсва валидно прекратяване на трудовото правоотношение и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Уважаването на иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради уволнението е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата 7200 лв. за периода 16.03.2021 г. – 13.07.2021 г.
Ищецът претендира заплащането на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Съгласно тази разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Плащането на посочената сума няма характер на обезщетение за вреди, тъй като сумата е определена глобално и не е съизмерима с някакви претърпени или дори предполагаеми вреди. По естеството си това плащане представлява заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на предизвестието със заплащане на определената от закона сума. Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ, са: прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено. Както беше обосновано по-горе, от доказателствата по делото не се установява наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което в негова полза не е възникнало право на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Ето защо искът за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ размер на 1800 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявен е и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл.75, ал.1 КТ предвижда, че когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. В решение № 667 от 01.06.2005 г. по гр. д. № 202/2003 г., III г .о. на ВКС се сочи, че „Работникът е добросъвестен по смисъла на чл. 75, ал. 1 КТ, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща в предоставяне на работна сила. Работодателят, който по своя вина не е оформил волеизявлението си в надлежна форма, но е манифестирал съгласието си чрез приемане на изпълнението, отговаря за трудовото възнаграждение.“. В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, оборващи презумпцията за добросъвестност на ищеца, поради което на последния се дължи възнаграждение за положения труд.
Ищецът не е представил и посочил никакви доказателства, установяващи истинността на твърденията му за уговорения между страните размер на трудовото възнаграждение. Поради това за определяне на размера следва да се изхожда от регистрирания в НАП размер на основната заплата на ищеца /400 лв./ според представената по делото Справка за актуално състояние на трудови договори. Както става ясно от обясненията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, този размер отговаря на половината от минималния осигурителен доход за длъжността „Готвач“ с код по НКПД 51202001, което означава, че ищецът е бил назначен на непълно работно време от четири часа. По делото липсват други доказателства, от които да може да се приеме за установено, че ищецът е бил назначен на пълно работно време. Твърденията на ищеца за полагани от него часове труд на посочени дати също не са подкрепени с никакви доказателства.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че съобразно регистрирания в НАП размер на основната работна заплата на ищеца /400 лв./ за 6 работни дни /от 08.03.2021 г. до 16.03.2021 г./ на ищеца се следва брутна заплата в размер на 109,09 лв., респ. нетна сума за получаване в размер на 84,64 лв.
При тези обстоятелства съдът намира, че предявеният иск по чл.245, ал.1 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 08.03.2021 г. до 16.03.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен до размера на 84,64 лв. – чиста сума за получаване, а в останалата част до претендирания размер 405 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата 50 лв., представляваща държавна такса и сумата 1,23 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен трудов договор, сключен на 08.03.2021 г. между А.Р. *** и И., гр. Стара Загора, ул.“Ст. Михайловски“ 26, ЕИК ********* на основание чл.74, ал.1 КТ – поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Р. *** против И., гр. Стара Загора, ул.“Ст. Михайловски“ 26, ЕИК ********* искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А.Р. ***, за заплащане на сумата 7200 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 16.03.2021 г. – 13.07.2021 г. и за заплащане на сумата 1800 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА И., гр. Стара Загора, ул.“Ст. Михайловски“ 26, ЕИК ********* да заплати на А.Р. *** сумата 84,64 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 08.03.2021 г. до 16.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер 405 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА И., гр. Стара Загора, ул.“Ст. Михайловски“ 26, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса, и сумата 1,23 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :