Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ март 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание,
проведено на eдинадесети декември през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
с. БОГДАН РУСЕВ
При участието на секретаря КАПКА ЛОЗЕВА,
Като разгледа въззивно
гражданско дело № 4355 от 2017-та година по описа на
Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано е
по Въззивна жалба, вх. № 5017093/07.02.2017г. на СРС, подадена от ищеца в
първоинстанционното производство Н.А.Н. чрез адв. Е. ***, против Решение от
19.01.2017г. по гр.д. № 10971/2010г. на СРС, І ГО, 35 състав, с което
предявеният от Н.А.Н. срещу „Д.Е.С.В.“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС
за осъждането на ответника да отстрани извършеното строителство
на по-малко от 3 метра от вътрешната странична регулационна линия на описания в
исковата молба недвижим имот, както и да се въздържа за в бъдеще от такова
строителство, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Н.Н. е осъден да
заплати на „Д.Е.С.В.“ ЕООД разноски по делото в размер от 1500,00 лева.
С подадената
въззивна жалба, видно от изложените в нея съображения, първоинстанционното
решение се оспорва като неправилно в частта си, с която е отхвърлен предявеният
срещу „Д.Е.С.В.“ ЕООД иск по 109 ЗС със съображения за неговата неправилност
поради противоречието му с материалния и процесуалния закон.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че не било установено ответникът да
осъществява неправомерни действия, които да пречат на пълноценното упражняване
на правото на собственост на ищеца. По делото обаче било установено, че
ответното дружество използвало строителни книжа за преустройство, надстрояване
и пристрояване за да разруши съществуваща стара сграда и да построи нова такава
на нейно място на отстояние 150-170 см. до регулационната линия между двата
имота. Нарушаването на отстоянието от 3 метра, предвидено в закона, пречело на Н.
да ползва пълноценно имота си. В случая старата сграда не била запазена, а била
изградена напълно нова такава, поради което неприложима за насрещната страна
била нормата на чл. 36, ал. 1 ЗУТ. Необходимо било спазване на отстоянията,
предвидени в чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Строителството на отстояние от 150-170
см. рефлектирало върху възможностите за използване на имота на ищеца, тъй като всяко
нарушаване на изискванията, установени със строителните норми, водело до
възпрепятстване на реализирането на предвижданията за застрояване и на
съседните имоти и с това се създавали ограничения пред ползването им.
Неправилно районният съд приел, че Н. следвало да докаже, че с действията си
ответникът му пречел да упражнява правото си на собственост. При осъществен
незаконен строеж в собствен имот при нарушаване на нормите за отстояние от
страничната регулационна линия, собственикът на съседния имот не било
необходимо да доказва как и с какво точно такъв строеж му пречи да упражнява
правото си на собственост, а следва да изложи само твърдения в тази насока в
исковата молба, каквито били налице. Моли се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен. В насроченото пред въззивния
съд публично съдебно заседание въззивникът не се явява, като се представлява от
адв. П., която поддържа въззивната жалба, обосновавайки становището си и в хода
на устните състезания. Оспорва като прекомерни претендираните от насрещната
страна разноски. В защита на тезата си представя и подробни писмени бележки,
вх. № 170399/18.12.2017г. на СГС.
Уведомено за
подадената въззивна жалба на 21.03.2017г. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемото „Д.Е.С.В.“ ЕООД чрез адв. Л.Д. ***, е депозирало Отговор, вх. №
5048962/31.03.2017г. на СРС, с който я оспорва като неоснователна, излага
съответни аргументи за това и поддържа становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Моли се същият да бъде
оставен в сила, като претендира разноски. В насроченото по делото публично
съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от адв. Д., която
оспорва въззивната жалба, обосновавайки становището си и в хода на устните
състезания. Претендира разноски по представен списък. Допълнително обосновава
съображенията си в писмени бележки, вх. № 169154/14.12.2017г. на СГС.
Софийският
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо в
оспорената си част. Съдът намира, че, доколкото подадената въззивна жалба
съдържа оплаквания единствено по отношение на правилността на
първоинстанционното решение, свързани с частта му относно отхвърления иск срещу
„Д.Е.С.В.“ ЕООД, но не и относно прекратяването на производството срещу В.В.В.,
в тази си част решението на СРС не се обжалва и не е предмет на въззивен
контрол. Поради това и производството пред СГС не налага участието на В. В.
като физическо лице, нито излагане на съображения от съда във връзка с
предявения срещу него иск.
Съгласно чл.
271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство (гр.д. № 10971/2010г. на СРС) е образувано по предявен от Н.А.Н.
срещу „Д.Е.С.В.“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на
незаконен строеж, построен в УПИ VІІІ-195, кв. 20 по плана на с. К., който бил
извършен на по-малко от 3 метра от страничната граница с УПИ VІІ-191, кв. 20 по
плана на с. К., както и да преустанови за в бъдеще нарушението и да не извършва
ново строителство в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Ответникът
е депозирал в срок отговор на исковата молба, с която е оспорил иска. По делото
са събрани писмени доказателства, като е изслушано заключение на
съдебно-техническа експертиза. За да постанови решението си, районният съдия е
приел, че ищецът е собственик на имота в съседство с който е осъществено
строителството. По делото обаче не се установило извършването на противоправни
действия и намалените отстояния да пречат на упражняването на правото на
собственост на ищеца, като законността на постройките на ответника не следвало
да се преценява от страна на гражданския съд. Поради това и предявеният иск е
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.
109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Ищецът следва да докаже правото си на
собственост, създаването на пречки от страна на ответника за упражняване същото
в пълен обем и неоснователността на тези негови действия. Дори и действията на
ответника да са неправомерни и без основание, ако те не създават пречки пред
упражняването на правото на собственост, то предявеният иск по чл. 109 ЗС не би
бил основателен. Следователно, за уважаването му ищецът следва да докаже не
само, че е собственик на имота и че ответникът неоснователно въздейства върху
имота му, но и че това въздействие създава за ищеца пречки за ползването
по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката следва да бъде конкретна по
всяко дело, но ищецът винаги следва да докаже, че ответникът му пречи да
упражнява правото си (ТР 31-1984-ОСГК, ТР 4-2017-ОСГК, т. 3).
От
представените по делото заверени копия на Нотариален акт № 111/09.01.1975г., т.
І, дело № 94/1976г. на І Нотариус при СРС, и Нотариален акт № 11/05.09.2000г.,
т. І, рег. № 2010, дело № 151/2000г. на Нотариус № 379 – Е.П., се установява,
че Н.А.Н. е собственик на УПИ І-3, кв. 21 по плана на селоК.. От представения
на л. 110, СРС, чертеж е видно, че УПИ
І-3, кв. 21 по плана на селоК., който имот е идентичен с УПИ VІІ-191, кв. 20 по
актуалния план на селоК., граничи в южната си част с УПИ VІІІ-195, кв. 20 по
плана на селоК.. В полза на В.В.В. е издадено Разрешение за строеж №
89/26.05.2009г. на Главния архитект на Столичната община – Район „Нови Искър“
за пристрояване и надстрояване на еднофамилна жилищна сграда в УПИ VІІІ-195,
кв. 20 по плана на селоК..
От
Нотариален акт № 30/17.06.2009г., т. ІІ, рег. № 13958, дело № 204/2009г. на
Нотариус № 104 – Р.Р., поправен с Нотариален акт № 36/14.07.2011г., т. ІІ, рег.
№ 10489, дело № 204/2009г. на Нотариус № 104 – Р.Р., се установява, че В.В.В. е
продал на „Д.Е.С.В.“ ЕООД едноетажна жилищна сграда, находяща се в селоК., ул.
„********със застроена площ от 79,40 кв. м., заедно със съответното право на
строеж върху дворното място, в което е построена – УПИ VІІІ-195, кв. 20 по
плана на селоК.. В полза на „Д.Е.С.В.“ ЕООД е издадено Разрешение за строеж №
127/23.06.2009г. на Главния архитект на Столичната община – Район „Нови Искър“
за пристрояване и надстрояване на еднофамилна жилищна сграда в УПИ VІІІ-195,
кв. 20 по плана на селоК.. В разрешението за строеж е вписана забележка от
25.09.2009г. на и.д. Главния архитект на Столичната община – Район „Нови
Искър“, за промяна на инвестиционните намерения поради необходимост от проект
за възстановяване и укрепване на външни ограждащи стени на старата сграда,
съборени по време на строежа, и корекции в ситуационното решение. На основание
чл. 154, ал. 5 ЗУТ същите са съгласувани.
Съставен е
Акт обр. 12 от 12.09.2009г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, в който е
отразено, че поради охлабване на съществуващата конструкция и извършваните
строително-монтажни работи съществуващ
зид пада, като на негово място е изпълнена нова конструкция по предписание на
проектантския екип.
По делото
пред първата инстанция е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че в УПИ VІІІ-195, кв.
20 по плана на с.К. е имало съществуващо застрояване – масивна жилищна сграда в
северната част на имота с трайност повече от 25 години. По проект се предвижда
при пристрояването и надстрояването да се запази без промяна частта от сградата
в северната ѝ част с ширина около 1,70м., а да се надстрои
североизточната ѝ част с размери 3,00/5,00м., разположена непосредствено
до северната част на сградата, запазвана без промяна. Останалата част на
сградата се преустроява и пристроява в западна и южна посоки, като настройка е
предвидена единствено над южната част на съществуващата сграда и пристройката
към нея. Съществуващата сграда следва да се разруши почти изцяло, като се
запазва единствено северният зид в близост до границата с УПИ VІІ-191, както и
напречни спрямо него стени, които да му осигурят стабилност по време на
строителните работи. Североизточният ъгъл на съществуващата сграда отстои на
1,31 м. от северната граница на имота на ответника, а северозападният ѝ
ъгъл – на 1,68м. При последвалата преработка на части „Архитектура“ и
„Конструктивна“ при премахване на зимна градина и необходимост от проект за
укрепване и възстановяване на външни ограждащи стени от старата сграда,
съборени по време на строежа, в ситуацията на сградата е отразено, че северната
фасада отстои от регулационната линия на имота на ответника на 1,60 м. Според
вещото лице тези промени се дължат на събарянето на зидовете по време на
строителството. Посочено е, че при предвидения начин на изпълнение на изкопните
работи в одобрения проект е било възможно да се запази предвидената за
съхраняване част от съществуващата стара сграда в имота на ответника. Според
вещото лице зидът, посочен в Акт 12 е неправилно описан. Приема, че при
спазване на предписанията на проектанта той не следвало да се срути, освен ако
при изпълнение на изкопните работи не се е проявило непредвидено слягане на
основите под зида. Изрично е отбелязано, че, видно от одобрения на 24.09.2009г.
инвестиционен проект, всички първоначално предвидени за запазване части от съществуващата
в имота стара сграда са били заместени с нова стоманено-бетонна конструкция,
поради което е дадено становище, че строежът по естеството си представлява
изграждане на нова сграда. Вещото лице дава заключение, че сградата напълно
съответства на инвестиционните проекти, а ситуацията и отстоянието ѝ от
северната граница на имота (към имота на ищеца) напълно отговарят на ситуацията
и трасировъчния план от част „Архитектура“ на одобрения инвестиционен проект.
След извършена справка вещото лице е констатирало, че местоположението на
регулационната линия между двата имота не е било променяно спрямо това по
регулационния план от 1965г., в който старата сграда била отразена, т.е. била
построена преди това. По графични данни от плана от 1965г., сградата отстояла
от регулационната линия на 1,40/1,60м.,
а точното разстояние, отразено в протокола за откриване на строителната
площадка, било определено на 1,31/1,68м.
По делото са
представени копия от книжа-кореспонденция на държавни и общински органи с
противоречиво съдържание относно законосъобразността на строителството.
Пред
въззивния съд по искане на въззивника-ищец като свидетел е разпитана С.А.Е.–
сестра на Н.Н.. Същата сочи, че лично обработва имота на брат си, по повод на
който е настоящото дело, като го ползва за производство на земеделска
продукция. Сочи, че съседите през 2009-2010г. започнали да събарят старата
къща, която била на около 80г., като казали, че ще правят дострояване, но
всъщност я разрушили до нивото на терена, направили изкоп и започнали на градят
огромна къща на два етажа на разстояние по-малко от 3м. от разделителната
линия. Оттогава земята в близост до оградата около 4-5 метра навътре е с лишеи
и мъхове и на нея не може да се сади нищо, тъй като постоянно падала сянка в
мястото. Старата сграда била разположена на същото разстояние – около
1,40-1,50м. Свидетелката съобщава, че цялата ограда между двата имота е около
30м, като сградата е дълга към 10-12м.
По делото са
установени първите две предпоставки за уважаване на предявения иск – наличие на
собственост на ищеца върху недвижимия имот, правото на собственост върху който
същият твърди да е нарушено, както и извършване на действия от страна на
ответника – извършване на строителство в съседния поземлен имот.
За да се
прецени дали е налице неправомерно и неоснователно засягане на правото на
собственост над установените с чл. 50 ЗС граници, следва да се изследва дали
осъщественото строителство е законно. Хипотезите, в които е налице незаконно
строителство, са описани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а именно – когато същият е: в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;
със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на
строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на
този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142,
ал. 5, т. 8. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че строителството е извършено в пълно съответствие с одобрения
проект. Липсват доказателства за наличие на някое от другите предпоставки на
чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Разрешението за строеж е административен акт. То поражда
правни последици за лицата, до които се отнася и за създадените и произтичащи
от него правомощия, но същевременно подлежи на зачитане и от всички правни
субекти. Затова административният акт, който е разрешение за строеж, трябва да
се изпълнява от лицето, на което е разрешено строителството, ограничително и
подлежи на зачитане от собствениците на съседни имоти и от съсобственика, а
строежът, извършен въз основа на него, следва да се счита, че е законен – ТР
31-1984-ОСГК. В тежест на ищеца по делото е било да установи незаконосъобразността
на приетите по делото разрешения за строеж. Доказателства в тази насока обаче
не са ангажирани по делото. При това положение съдът приема, че за процесната
сграда на ответника има разрешение за строеж и съответни сторителни книжа.
Вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза действително приема, че на
практика се касае за строителство на нова сграда. Реално обаче строежът е
проектиран и е започнал като пристрояване и надстрояване на съществуващата
стара сграда, като е било предвидено запазване на съответни конструкции от нея
и вграждането им в новата. Обстоятелството, че в хода на строителството част от
тези конструкции са паднали (Акт обр. 12, л. 81, СРС), като се е наложило да се
заместят с нови, според настоящия състав на съда не променя факта, че се касае
за пристрояване и надстрояване на съществуваща стара сграда, независимо дали
събарянето на описаните зидове се дължи на небрежно изпълнение на изкопните
работи или на обективни причини – слягане на основата под тях.
Чл. 31, ал.
1 т. 1 ЗУТ действително определя, че при ниско жилищно застрояване разстоянието
от сградите до страничната граница на урегулирания поземлен имот следва да е
най-малко 3 метра. Заварените масивни сгради с трайност поне още 25 години
обаче, по силата на изричната норма на
чл. 36, ал. 2 ЗУТ, могат да се надстрояват и пристрояват при спазване на
изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани
поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко
разстояние от сградите до съществуващите имотни граници. В този случай се
допуска и намаляване на допустимите разстояния между сградите с най-много
За пълнота
следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че видно от проектите на
л. 73-74, СРС, както и от заключението на вещото лице, л. 190, СРС,
съществуващата сграда откъм имота на ищеца се запазва едноетажна и на
практически същото отстояние, както е заварена там от плана през 1965г. и е
съществувала до надстрояването и пристрояването през 2009г. Същото в частта му
относно втори етаж и допълнителна застроена площ, видно от означените върху
чертежа отстояния, както и от сбора между ширината на запазваната част от
сградата (1,7 метра) и отстоянието ѝ до оградата (1,60 метра), отстои на
повече от 3 метра от имотната граница, следователно спрямо нея ищецът не може
да има каквито и да било претенции, че нарушава правата му на собственик.
Не се установява и обстоятелството изградената постройка да
препятства ползването на имота на ищеца за произвеждане на земеделска продукция
в повече от обикновеното по смисъла на чл. 50 ЗС. Имотът на ищеца е урегулиран
поземлен такъв в границите на населено място, т.е. същият няма качеството на
земеделска земя. Това обаче не е пречка собственикът му да го ползва за добив
на селскостопанска продукция, доколкото той сам определя как да го ползва,
стига да не нарушава по този начин установените правни норми. Съдът не
кредитира показанията на св. Е., която сочи, че близо
По
изложените съображения решението на Софийския районен съд като краен извод се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде отхвърлена.
По разноските в настоящата инстанция:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само
страната, в полза на която е постановен съдебният акт. С оглед отхвърлянето на
въззивната жалба, право на разноски има единствено въззиваемото „Д.Е.С.В.“ ЕООД. Същото своевременно
още с отговора на въззивната жалба е заявило претенция за такива. Депозиран е и
списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева,
оспорено като прекомерно от процесуалния представител на насрещната страна.
Правната си защита въззиваемото дружество е възложило на адв. Л.Д., за което е
уговорено и заплатено в брой възнаграждение от 1500,00 лева, което се
установява от представения договор за правна защита и съдействие. Съдът не споделя
довода за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение следва да се приеме за прекомерно тогава, когато неговият размер
не съответства на фактическата и правна сложност на делото и не кореспондира с
необходимия за адекватна правна защита по него интензитет и характер на
юридическо съдействие от страна на адвоката. Действително предмет на делото е
неоценяем иск (ТР 4-2017-ОСГК, т. 1), но реалният интерес от същото е
значителен, тъй като се касае за строителство на сграда и реална защита на
правото на собственост. По делото и пред въззивната инстанция са събирани
доказателства, а вложените от представителя на въззиваемото дружество труд и
процесуални усилия съответстват на уговорения и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение. Поради това и с оглед изхода на спора то следва в цялост на
бъде присъдено в полза на „Д.Е.С.В.“ ЕООД.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.01.2017г. по гр.д. № 10971/2010г.
на Софийския районен съд, І ГО, 35 състав, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********, да
заплати на „Д.Е.С.В.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от ~1500,00~ лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез Софийския градски
съд в едномесечен срок от съобщението.
Решението,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.