№ 115
гр. Айтос, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200304 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, ЕИК: ***, чрез изпълнителния директор Ц.М.Б., адрес: ***,
против НП № НЯСС-89/ 30.06.2023г. на Председателя на ДАМТН. Със същото е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите (ЗВ).
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП , сочи несъставомерност на нарушението по
цитираната законова разпоредба.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 15.11.2022г от свидетелите Д. Д. и В. А. била извършена проверката на язовир „***"
в зeмлищeтo на гр. А.. Съгласно Aкт за публична общинска собственост №9984/10.08.2020г
язовира е публична държавна собственост, поради което на проверката бил поканен да
1
присъства представител на стопанисващото го юридическо лице- Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“. По време на проверката на място , след обход на
язовирната стена свид. Д. Д. и В. А. установили, че предписанието дадено с Констативен
протокол №06-01-148/03.11.2021г- „да се възстанови профила на преливника, осигуряващ
преминаването на висока приливна вълна „ със срок на изпълнение 28.03.2022г
Съставен бил Констативен протокол №06-01-190/15.11.2022г., в който свид. А. описал,
че не са предприети действия за възстановяване на преливника.
След изпратена покана за съставяне на АУАН, на 23.01.2023г. в присъствие на
упълномощен представител на въззивника бил съставен АУАН № 06-002/23.01.2023г., за
това, че не e изпълнено в определения срок- 28.03.2022г предписанието, дадено от
длъжностно лице към ДАМТН в Констативен протокол №06-01-148/03.11.2021г. АУАН е
връчен и подписан от упълномощеното лице, което не е вписало възражения в срок.
B срока пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH не е постъпило писмено възражение пo АУАН.
На 30.06.2023г г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по
чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ , на въззивника било наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на св. Д., А. . Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не
се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
2
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи,
в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема, че
актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне на актове за установяване
на административни нарушенията по ЗВ, сред които и процесното. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на
материалния закон и по-специално относно задължителните реквизити на АУАН И НП.
3
Акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да съдържат реквизитите,
изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за да обосноват законосъобразното провеждане на
административно –наказателното производство. Нормата на чл.57 ЗАНН е императивна и
липсата на който и да било от изброените реквизити обуславя отмяна на НП без да се
разглежда спора по същество. В конкретния случай , съдът в резултат на вмененото му
задължение за служебна проверка, констатира липса на дата на извършване на
нарушението(чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН).
В текста на НП е записано, че нарушението се състои в „неизпълнение на
задължителните предписания , дадени в Констативен протокол №06-01-148/03.11.2021г- „да
се възстанови профила на преливника, осигуряващ преминаването на висока приливна
вълна „ със срок на изпълнение 28.03.2022г. Твърдяното нарушение се извършва чрез
бездействие (като не са предприети действия за изпълнение на указанията) в определения
срок. Срокът за изпълнение на предписанията е до 28.03.2022г и следователно не е това
датата на нарушението. За периода 03.11.2021г -28.03.2022г жалбоподателят е имал
правноустановена възможност да изпълни указанията. Датата 28.03.2022г е все още в срока
даден за изпълнение на указанията и в този смисъл същата не е дата на извършване на
нарушението. Нарушението е извършено чак след изтичане на дадения срок, следователно
след 28.03.2022г и като всяко нарушение , осъществявано чрез бездействие обхваща
период от време .Такъв период от време в текста на НП или АУАН липсва. Внимателният
прочит на текста на НП сочи, че в него е посочена само датата на проверката-15.11.2022г,
както и периодът, в който трябва да се изпълни указанието- до 28.03.2022г, но по мнение на
настоящия съдебен състав в този случай текстът на НП не покрива критериите на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за надлежна дата на нарушението, което да дава възможност на нарушителя
адекватно да изгради защитата си (доколкото НП очертава рамките на „обвинението“), т.к.
същия е бил поставен в невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършил
нарушението. Пак по мнение на решаващата съдебна инстанция нарушението извършено в
периода 29.03.2022г- 15.11.2022г, т.к. това е периодът за който е доказано , че преливника не
е ремонтиран.
На следващо място съдът констатира, че НП страда и от други пороци , произтичащи от
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, а именно не е посочена законовата разпоредба, която е
била нарушена от жалбоподателя. В текста на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя е
нарушил нормата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, но прочитът на същата показва, че не съдържа
правило за поведение. Текстът на чл.190а ЗВ урежда правомощията на Председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като едно от тези правомощия в
т.3 на ал.1 от същия текст му дава право „да дава задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и
да определят срок за тяхното изпълнение“. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ не съдържа
правило за поведение, към всички трети лица- адресати на закона и следователно няма как
4
да бъде нарушен от тях. Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на
Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, относно
проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Изхождайки от
факта, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор има
право съгласно чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ да дава задължителни преписания, като нарушена
следва да бъде посочена разпоредбата на чл.138в, ал.4 ЗВ, която е специално създадена и
урежда задължението на „Операторът на язовирна стена да предприеме действията от своята
компетентност за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл.
190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Следователно от текста на НП е видно,че нарушената законова
разпоредба е посочена грешно, като вместо чл.138в, ал.4 ЗВ / който създава задължение и
съдържа правило за поведение/, е посочен чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, който не съдържа правило
за поведение , а урежда правомощията на АНО.
Поради всички изброени съображения НП страда от порок, който е от категория да
наруши правото на защита на нарушителя и подлежи на отмяна на това самостоятелно
основание, без да бъдат разглеждани доводите на страните по съществото на спора.
Отмяната на НП закономерно води и до уважаване на искането на въззивника за
присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение, които съдът присъди по справедливост на
80лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НЯСС-89/ 30.06.2023г. на Председателя на ДАМТН, с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК: ***, адрес: ***, е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите.
ОСЪЖДА Председателя на ДАМТН ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК: ***, адрес: *** разноски в размер на
80лв./осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5