Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………/ 12.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 942 по описа
за 2021
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ищеца в производството Б.Х.Х. чрез пълномощник адв.С.С., срещу решение решение №
20261064 от 25.11.2020 г. по гр.д.№ 17434/2020 г. на СРС, 66 състав, с
което са отхвърлени предявените от него срещу „И.“ АД, искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 209/20.11.2019
г. за незаконно и за отмяна на заповедта; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ в Дирекция
„Администрация“ - отдел „Транспорт, логистика и поддръжка“ и по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ за заплащане на сумата 7068,00лв., представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа - за периода от 17.03.2020г. до
17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, като е осъден ищеца да плати на ответника
2640 лева разноски по делото.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради
необоснованост при преценка на събраните доказателства, вкл. и показанията на
свидетелите, вътрешно противоречие в мотивите относно функциите на
„персоналните шофьори“, необоснованост на извода на съда за съществена разлика
в длъжностите “шофьор“ и „персонален шофьор“, необсъждане на обявата на ответника в сайта „Jobs.bg“
като проява на злоупотреба с право и фиктивно извършване на подбора,
кредитиране показанията на св.Р.и Д.-последната имаща впечатления само за
кратък период от време от работата на ищеца, и игнориране показанията на св.
Костадинов-ръководител на ищеца за по-дълъг период от време 3 години, също и за
необективност на подбора при определаяне на точките, в частностт тези за
технически умения при положение, че само ищецът от тримата сравнявани имал
техническо образование. Моли решението да се отмени и искове уважат, претендира
разноски.
Въззиваемата страна-ответник
„И.“ АД чрез пълномощник адв.С.Н., оспорва жалбата с писмен отговор, с
възраженията, че решението не страда от сочените в жалбата пороци, че правилно
е преценено от комисията по подбора качеството на изпълнение на работата от
ищеца към момента на преценката на комисията, а не за предходен период и че
факта на притежаване на разрешение за носене на оръжие от ищеца е без правно значение. Моли жалбата да се остави без уважение, претендират се разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции. Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила
при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
При
преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд
намира следното:
Ищецът Б.Х.Х. оспорва
като незаконосъобразна Заповед № 209/20.11.2019 г. на изп. директор за
прекратяване на трудовия му договор с ответника за длъжността „шофьор“ в
Дирекция „Банкова сигурност и администрация“ в отдел „Администрация“, екип „Транспорт,
логистика и поддръжка“. Оспорва законосъобразността на прекратителното основание
с оплаквания за неспазване на особена закрила съгласно чл. 333 от КТ, че подбор
не е извършван, а е бил задължителен, и ако е извършване – е незаконосъборазно
проведен в нарушение на чл.329 от КТ като не са сравнявани всички лицата, заемащи
същата или идентична длъжност, че
съкращаването на щата не е реално, а е извършено фиктивно, доколкото след
прекратяването на трудовия договор, ответникът публикувал обява в „Jobs.bg“,
според която търсил да назначи „персонален шофьор“ - сходна с длъжността на
ищеца. Иска отмяна на прекратителвната заповед, възстановяването му на работа и заплащане на обезщетение за
остоаване без работа за 6 месеца в размер 7068 лв., както и законна лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
и разноските в производството..
Ответникът „И.“ АД оспорва
исковете с отговор в срока по чл.131 от ГПК с възраженията, че процедурата по
съкращаване на щата е проведена при стриктно спазване на разпоредбите на КТ – решение
накомпетентен орган за намаляване на щата в екип „Транспорт, логистика и администрация“
към Дирекция „Банкова сигурност“, на щатните бройки за длъжността „Шофьор“ от 3
на 2, извършване на подбор от назначената комисия по зададени критерии между трима служители,
назначени на тази длъжност, като ищецът е получил най-малко точки, поради което
бил класиран на последно място, предвид нивото на зипълнение на работата и обстоятелството,
че на ищеца било налагано дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно
нарушение. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
За да отхвърли
исковете за отмяна на прекратилната заповед, за възстановяване ищеца на
заеманата длъжност, и за осъждане на работодателя да заплати на ищеца
обезщетение, първоинстанционният съд е приел, въз основа на преценкта на
събраните по делото доказателства, че ищецът е отказал да декларира наличие на
забовляване даващо закрила по чл.333 от КТ, че работодателят е доказал
извършването на подбора според критериите на чл. 329 КТ, че констатациите на
комисията по подбора отговарят на действително притежаваните
професионални качества на ищеца, респ.е преценил за неоснователни и предявените
други два иска като обусловени от основателността на първия, и е отхвърли
исковете.
Въззивният
съд, при преценка на доводите и възраженията на страните, и на същия
доказателствен материал, като този, събран при първоинстанционното разглеждане
на делото, намира, че исковете са неоснователни, по мотивите, изложени от
първоинстанционния съд по тези искове, към които мотиви препраща на основание
чл.272 от ГПК, без да е нужно да ги повтаря подробно, както и по следните
допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба и
становището на ответника по отговора на въззивната жалба:
При
оспорване законосъобразността на прекратяване на трудовия договор, в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е спазил императивните
изисквания на закона при извършване на подбора според критериите по чл.329 от КТ,
който въпрос е само предмет на въззивна проверка за правилност.
Въззивната преценка
за основателност на исковете се основава на преценка на същия доказателствен материал
като този събран в първоинстанционното производство. Законосъобразността на
оспорения подбор е доказана пълно от ответника, чиято е доказателствената
тежест, при което искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен. Във връзка
с критериите за подбор по чл. 329 КТ - професионална квалификация и ниво на
изпълняваната работа, работодателят определя конкретните показатели за
съпоставка и относителната им тежест при подбора с оглед спецификата на
работата с Инструкцията за извършване на подбор при съкращанаве в щата и/или
закриване на част от предприятието, съгласно изискването по чл.329 от КТ,
съдържанието на посочените в нея критерии и тежестта н авсеки един от тях, вкл.
и скалата на оценяване/ от 2 до 8 точки/ като само при оразование точките се
поределят различно. Събраните гласни доказателства, и особено тези на св.Д.,
установяват съответствие на нивото на изпълнение на работата от ищеца с
отразеното от комисията по подбор в таблицата по оценяване, според които оценки
изпълнението на работата при ищеца е оценено в долната граница- по 2 т., с
изключение по критерия «технически умения»- 4 т., и образование- 8,5 т.
Оплакването на ищеца за ниското му оценяване по критерия «технически умения»- 4
т., е неоснователно, тъй като съдържанието на този критерий според р.ІІ, т.6.4
от горепосочената Инструкция, няма пряко отношение към техническото
образование, а към «професионални умения за точно осъществяване на процесите и
процесурите в съответствие с изискванията, определени за дължностната
характеристика за длъжностите, обхванати в подбора». Следва да се има предвид,
че по длъжн. характеристика за «Шофьор» не се изисква техническо образование,
нито такова дава предимство, поради което притежаването на диплома от ищеца за
техническо образование не означава по-добро изпълнение на работата. Същото се
отнася и за соченото от ищеца, че притежава разрешение за носене на оръжие. Квалификацията
или правоспособността на работника или служителя, които не могат да се използват
в работата, са без значение при извършване на подбора по чл. 329 КТ. В този см.
р. по гр. д. № 3627/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр. д. № 895/94 г. на
трето г.о. на ВС и по гр. д. № 241/15 г. на трето г.о. на ВКС. Аналогично притежавания
по-продължителен професионален стаж самоскоятелно не води до извод че тази
продължителност пряко да е обусловила точното, качествено и ефективно
изпълнение на изискванията за конкретната длъжност «шофьор». Показанията на
свидетелите Р.и Д. установяват по-лошото изпълнение на работаа от ищеца спрямо
другите двама шофьори. Св.Д. има преки
впечатления от качеството на изпълнение на ищеца като негов пряк ръководител, а
св.Р.опосредено, последното обаче не може да се точита в ущърб на работодателя,
тъй като свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но
това не е задължително условие, за да се приеме от показанията им, че
поставените на уволнения работник оценки съответстват на действителните му
качества. В този случай съдът трябва да съобрази откъде тази информация
произхожда и доколко е достоверна, като няма пречка въз основа на нея да се
прецени подборът като законен. Обстоятелството, че свидетелите нямат преки
впечатления от работата на ищеца, не може да бъде единствен аргумент съдът да
счете извършения подбор за незаконен / в този смисъл напр. решение № 53 от
16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5031/2015 г., ІV г.о./. Показанията на св.К.не
могат да оборят извода за по-лошо изпълнение на работата на ищеца от другите
2-ма шофьори, т.к. същия има впечатления от работата му като «шофьор» в екипа,
за който свидетелят е отговарял, в перода след 2016 г./ до тогава бил ищеца
персонален шофьор на председателя на Надзорния съвет и в друг екип/ и до 2018
г., когато напуснал банката, т.е за период около 2 години, в който сочи ищецът
да е работел добре като останалите 2-ма шофьори в същия екип/ П.и Й., също
участващи в процесния подбор/. Впечатленията
обаче за работата на ищеца от прекия му ръководител св.Д., са за по-близък към
момента на подбра период, като продължителността на тези впечатления е без
значение доколкото се установява, че ищецът не е зипълнявал преки нареждания на
ръководителя си св.Д., сам е определял задачите си за дена в нарушение на технологичния
процес, което следва да се точита като по-лошо представяне от него спрямо
другите двама сравнявани служители на ответника в същия екип. Фактът, че ищецът
се е справял добре изпълнявайки длъжност на персонален шофьор преди също е без
значение, тъй като се сравнява при подбора само с тези служители, изпълняващи
длъжността «шофьор» .
Неоснователно
е оплакването на ищеца са сходство на длъжностите “шофьор“ и „персонален
шофьор“. Разликите се извеждат от приетите длъжностни характеристики за двете
длъжности, които, макар и показващи сходства в част от трудовите функции, имат
и такива, които същестевно ги различават по отношение на дейности и изисквания
за изпълнение на длъжността, като изискваните за „персонален шофьор“
допълнителна квалификация- разрешение за носене на оръжие и допълнително
изискване за опит като лична охрана или персонален шофьор- като доп.
квалификация носи при оценяване доп. Точки по 0,5 за всеки съгласно р.І., т.8
от горепосочената Инструкция, подчиненост само на член на УС или НС, заместване само от друг
«персонален шофьор», извършване само на неотложни ремонтни дейности по
автомобила, забрана за превоз на случайни лица, което сочи на същественши
различия в трудовите функии и невъзможност подбор да се извършва между двете
длъжностши поради липсата на сходство. Обявата на ответника в сайта „Jobs.bg“ не
може да се счете като проява на злоупотреба или фиктивност н аподброа,
доколкото не се твърди нито се установява от събраните по делото доказателства
в резултата на тази обява да е прието на работа друго лице нито по време на
процедярата по подбор, нито след това- след прекратяване на трудовия договор с
ищеца.
При този
изход на спора по първия иск, неоснователни се явяват и обусловеният от него
иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за затплащане
на обезщетение за оставане без работа поради уволнение.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по неоснователността на искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
решението следва да се потвърди, вкл. и в частта по разноските, определени
според изхода на спора, и при липсата на проведена процедура по чл.2498 от ГПК
за тях.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора и направените от въззивника-ищец разноски остават в негова тежест.
Въззиваемата страна
е поискала разноски за адвокат 2460 лв., доказани да са сторени в този размер .
Ищецът е ангажирал
доказателства за разноски за адвокат за първата инстанция в размер на 1000 лв.,
платени в брой, които следва да му бъдат възстановени изцяло от ответника.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдС върху имуществения интерес по оценяемия иск за
обезщетение /по аргумент от чл.7, ал.1, 1, предл.последно от същата Наредба/ е 683,50 лв., а по тези за отмяна на уволнението и
възстановяване н аработа е 650 лв. според чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004
г. и минималната работна заплата за 2021 г., или общо 1333,40лв. бед ДДС, а с
ДДС 1600лв. Или платеното от ответника
се явява прекомерно предвид липсата н апроцесуално усложнение на спора пред
въззивния съд и продведенто само едно открито съдебно заседание. ищеца не се
явява прекомерно и следва да се намали до 1600 лв. с ДДС.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20261064 от 25.11.2020 г. по гр.д.№ 17434/2020
г. на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Б.Х.Х., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 от ГПК сумата от 1600 лева разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.