Р Е Ш Е Н И Е
гр. и., 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
и.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията а.х.д. №
34 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Е.Н.А. ЕГН ********** *** е
обжалвал наказателно
постановление № .. г., издадено от Началника на РУ на МВР И., с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП му е наложена глоба от 50 лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, като се
оспорват констатациите в съставения АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
не взема становище по жалбата
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От показанията на св. Д.Л. и С.К., които са служители на
РУ на МВР-и., се установява, че на 21.11.2019 г. се намирали пред пощата в гр. и.,
когато възприели, че по ул. „И.В.“ се движи микробус „Ф.Т.“ с рег. № , който решили да спрат за проверка. При
спирането видели, че водачът му е без обезопасителен колан, а на предната
седалка на буса се е возело дете без столче и без поставен колан. Полицейските
служители установили самоличността на водача на превозното средство - Е.А. ***,
на когото бил съставен АУАН № г. за това, че не поставя обезопасителен колан
при наличие на такъв в автомобила /нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/ и че
превозва дете, като е осигурява система за обезопасяване /нарушение по чл.
137б, ал. 1 ЗДвП/.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на
полицейските служители, които твърдят, че са възприели, че водачът е бил
поставен обезопасителен колан. Според св. К. детето по негова преценка е било
под 12-годишна възраст, поради което и е трябвало да е в столче.
За констатираните нарушения е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на А. за извършеното нарушение по чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 50 лева, а за нарушението по чл. 137б, ал. 1 ЗДвП – на основание чл. 189,
ал. 4, т. 10 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
При установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност.
По отношение на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. От своя страна в санкционната
разпоредба на чл. 187, ал. 4, т. 7 ЗДвП е разписана отговорността на водача,
когато превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан
Съдът не намира основание да не се
довери на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са в
подкрепа на съставения АУАН, и които непосредствено са възприели обстоятелството, че при спирането на
автомобила водачът е бил без поставен предпазен колан, поради което и в тази си
част атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено
По
отношение на нарушението на чл. 137б, ал. 1 ЗДвП
В
разпоредбата на чл. 137б, ЗДвП са класифицирани системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата,
за които са предназначени. В случая в посочената разпоредба отсъства правило за поведение,
адресирано към водачите на МПС, за нарушаването на което би могло да бъде
ангажирана тяхната административнонаказателна отговорност, което означава, че
допуснатото от страна на А. нарушение е направилно квалифицирано..
Следва
да се отбележи, че задължението за използване на система за обезопасяване на
деца е разписано в чл. 137в ЗДвП, като съгласно ал. 2 на цитирания текст за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни
средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за
обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или
непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал.
2, съобразен с теглото на детето. В ал. 3 на чл. 137в ЗДвП е предвидено, че в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не
са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца
под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под
150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
В
случая в съставения АУАН отсъстват фактически констатации за възрастта и
теглото на детето, така че да може да бъде преценено дали водачът е допуснал
нарушение на правилата за превоз на деца.
Отсъствието
на съществени фактически обстоятелства, които са относими съм състава на
твърдяното административно нарушение винаги представлява съществено отклонение
от процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя и
оттам – е основание за формална отмяна на издадено наказателно постановление.
Ето
защо съдът приема, че в тази си част атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
По
изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № … г. на Началника на РУ на МВР и. в частта, в която на Е.Н.А. ЕГН ********** *** на основание
чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП е наложена глоба от 50 лева, като ПОТВЪРДЖАВА наказателното постановление
останалата част, в която на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)