МОТИВИ към присъдата по НОХД № 608/2019 г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо
производство №99/2019год. по описа на ГПУ-Ново село, прокурорска
преписка № 1276/2019 год. по описа на
Районна прокуратура гр. Свиленград, Надя Митева –Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият С.К., роден на *** г.в гр. Нангархар, Република Афганистан,
афганистански гражданин, пащун по народност, с основно образование, неженен,
неосъждан, постоянен и настоящ адрес гр. Нангархар, Афганистан, безработен, без
документи за самоличност по данни заявени от лицето, неосъждан в това, че : На
31.08.2019 г. в района между 366-та и 367 – ма гранични пирамиди, на разстояние
около 300 метра западно от 366 гранична пирамида, в землището на с. Мезек, общ.
Свиленград, обл.Хасково влязъл през границата на страната от Република Гърция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта-
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.К.
и защитникът му адв.Михалев,преупълномощен
от адв.Ш.
заявяват,че подс. С.К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Подсъдимият С.К. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371,
т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение
обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на
подсъдимия наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК в размер
определен от съда,както относно предвиденото наказание Лишаване от свобода,така
и относно кумулативно предвиденото наказание Глоба.
По същество се пледира от страна на защитата-на подсъдимия да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.54 от НК, в минимален размер.
При
упражняване правото си на лична защита подс. С.К. се придържа към изложеното от
неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява,
че желае съдът да му наложи по ниско наказание.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
– С.К. поради влошените условия на живот в Ислямска Република Афганистан, където
живеел – военни действия, бомбардировки, бедност, наличие на враждуващи
групировки, същият напуснал Афганистан нелегално преди около 3 месеца
.Нелегално влезнал в Ислямска Република Иран и след това по същия начин – в
Република Турция. Желанието му било да отиде във Франция, където смятал, че ще
му бъде дадена закрила и където искал да създаде семейство. Установил се в град
Истанбул, където се запознал с каналджии от кюрдски произход, които му
обещали срещу сумата от 3 100 евро да му
организират нелегално пътуване до Сърбия, а от там срещу още 3 000 евро му
обещали да стигне до Франция.
Около 28.08.2019 година в град Истанбул, Република Турция подсъдимият
заедно с още 29 афганистански граждани били събрани от каналджия и натоварени в
камион, от където тръгнали за Гърция. Придружавани били от двама каналджии от
афганистански произход. Стигнали река, която преминали с помощта на лодка, която каналджиите носели.
Когато стигнали на отсрещния бряг каналджиите им обяснил, че са в Гърция.
Прекосили територията на Гърция за ден и половина.
На 31.08.2019 година вечерта продължили да вървят и стигнали до границата
на Гърция с България, като каналджиите ги предупредили да бъдат по–тихи, за да
не ги открият полицаите. Пресекли държавната граница между Гърция и България в
района между 366-та и 367–ма гранични пирамиди, на разстояние около 300 метра
западно от 366 гранична пирамида, в землището на село Мезек, област Хасково. После вървели доста
дълго време докато стигнат до място – поле/нива, точно до асфалтов път, а
именно пътя град Свиленград – село Сива река, област Хасково, където
каналджиите им казали да стоят скрити докато дойдат колите, които ще ги вземат
от там. Каналджиите ги оставели на горепосоченото място и си тръгнали. Почти
веднага след това до тях спрял микробус марка „Форд”, модел „Транзит”, бял на
цвят с държавен регистрационен номер А 86 94 НН. Шофьорът слезнал без да изгася
двигателя на автомобила, отварил страничната врата и те започнали да се качват,
като били предупредени да не говорят. Качили се 19 човека в буса, когато
шофьорът им направил знак да преустановят качването и да се скрият, а той
затворил вратата на микробуса. В този момент останалите 3 –ма човека от групата
останали отвън. Тогава дошли служителите на Главна дирекция „Гранична полиция”.
Подсъдимият заедно с другите чужди
граждани били задържани от полицейските служители. Последните посочени действия
се наблюдавали от свидетеля Д.К., назначен на работа на мобилен пост (камери)
за техническо наблюдение.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия по случая, били
установени точните време и място на преминаване на държавната граница.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно описва механизма на извършване на деянието. Признава се за
виновен и обяснява причините, провокирали го да извърши противоправното деяние.
В съдебно
заседание подсъдимият се признава за виновен като заявява, че съжалява за
стореното, но бил принуден от обстоятелствата да предприеме това противоправно
начинание.
Със заповед с рег.№ 4537 з5-95/31.08.2019г. по опис на
ГПУ-Ново село С.К. бил задържан до 24 часа на основание чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР.
От приетото
като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. С.К. се установява
,че същият не е осъждан.
Видно от
приложената характеристика на подсъдимия
С.К. няма събрани данни относно криминални прояви на
подсъдимия на територията на Р.България.
По делото
е приложена ДСМПИС на подсъдимия С.К.,видно от която същият е несемеен,не
получава трудово възнаграждение и не притежава движими или недвижими имоти на
негово име.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия по отношение на фактите и обстоятелствата, изложени
в ОА, подкрепени от приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл.
283, вр.чл. 373 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както
и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници,
ценени от Съда, включват: Докладни записки, Заповед за задържане и
протокол за личен обиск, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Справка за съдимост ,Характеристична справка и др. Кръгът на
гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в
хода на БП, а именно: А.Г.А. , М.С.М., Г.А.К. и Д.П.К. , всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, по
чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост и Докладни записки и т.н.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от него в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Кореспонденцията на така
направеното от подсъдимият
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от
свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминирания преминаване на
незаконно границата на страната ни/така както е посочено в обвинителния акт/
и липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития.
Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните
изявления на други лица, възприети непосредствено от полицейските служители, да
бъдат установявани чрез разпит на последните, а съдържащите се в показанията им
факти да бъдат ценени като доказателства /Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012
г. на ВКС, Решение № 188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив,
Решение № 853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за
случаите, в които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия
са били наблюдавани от полицейските служители, са придобили качеството на
обвиняеми. Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само на
такъв вид показания, както и че последните поради ролята им на производен
доказателствен източник и логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия
към обвинителната теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и
завишен стандарт към критериите за достоворност, предполагащ необходимост от
прецизен анализ на кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В
настоящата хипотеза представената от свид.Г.А.К. ***, че част от лицата преминали нелегално границата на страната
ни през процесния ден,в това е бил и подсъдимият, в която
голяма част от лицата са споделили
пред тях, за влизането му в България през Р.Гърция през процесния
ден /л.23 от БП/
не е единственото доказателство, установяващо преследваната от подсъдимият цел .Този факт, се подкрепя и от
показанията на свидетелите Д.К.,М. М. и А.А., които възпроизвеждат
непосредствено възприетото от тях през процесния ден и установяването на
преминаването на държавната граница на лицата по незаконен начин в територията
на Р.България .
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.279, ал.1 от НК.
От правна страна престъпление
по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато деецът, съзнавайки липсата на съответно
разрешение, въпреки това е преминал през
държавната граница, което е безспорно налице в
настоящият случай , а и не се спори за това между страните по делото.Съставът
по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна
- съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и
осъществява преминаването на границата.
Както вече
бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият С.К. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпният
състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 31.08.2019 г. в района между 366-та и 367 – ма
гранични пирамиди, на разстояние около 300 метра западно от 366 гранична
пирамида, в землището на с. Мезек, общ. Свиленград, обл.Хасково влязъл през
границата на страната от Република Гърция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание,
че пресича държавната границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, но въпреки това е
предприел това рисковато преминаване като е целял именно това .
Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като е разбирал свойството и значението на деянието
и е могъл да ръководи постъпките си ,т.е същото е вменяемо лице.
Подбудите на подсъдимия /да живее във Франция/, са
без значение за съставомерността на престъплението, тъй като съставът на чл.
279, ал.1 от НК изисква от субективна страна само съзнание за липса на
съответното разрешение, при което се предприема и осъществява
преминаването на границата,като подбудите могат да се разглеждат при определяне
размера на наказанието.
Причините
за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му опасност от
страна на подсъдимия и ниската му правна куртура.
Подсъдимият С.К., роден на *** г.в гр. Нангархар, Република Афганистан,
афганистански гражданин, пащун по народност, с основно образование, неженен,
неосъждан, постоянен и настоящ адрес гр. Нангархар, Афганистан, безработен, без
документи за самоличност по данни заявени от лицето, неосъждан .
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст,
добросъвестното процесуално поведение във фазата на БП и на съдебната фаза и че с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха престъпната упоритост и целенасоченост,
проявена от подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото
незачитане на законите на страната ни и правилата за преминаване през
държавната ни граница, явяваща се граница и на Европейския съюз (ЕС).
Обществената опасност на дееца не е завишена
предвид изложеното по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието,
която е завишена предвид периодичните случаи на подобни нарушения на държавната
граница на Република България, обстоятелството, че се касае за външна граница
на ЕС и фактът, че престъплението е извършено от общо двадесет лица/като за
останалите десет няма информация дали са преминали нелегално границата на
страната ,след влизането им в Гърция/. За да прецени, че е налице завишената
обществена опасност на деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство
и критика към подобни престъпления предвид граничния район, на територията на
който се намира Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и
гражданите на пограничния район към подобни деяния.
При така
обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема
превес на смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни
по своя характер, спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен
доминиращо, по количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на обществената
опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото
предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване.
Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – завишена, както и тази
на дееца – не висока, предвид чистото съдебно минало, така също и смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като
призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливи наказания
при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът му определи наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца(малко над минималния размер, предвиден в Общата
част на НК) и наказание „глоба” в
размер на 150лева, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанието
„Лишаване от свобода” на подсъдимия с една трета, като окончателно бе
определено наказание Лишаване от свобода в размер на 6 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК
по отношение на подсъдимия , тъй
като същият не е осъждан и наложеното му наказание е до три години, с което са
изпълнени формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет
на личната превенция, съдът се прие, че
за постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това
наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото
правно основание и съобразно по-горе изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от 6
месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен приблизително
на средния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание ,
по вид, продължителност и начин на изтърпяване,
по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция
и достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК.
По отношение
размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималният, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма
регулярни доходи, както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти. Един
подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се
намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми, както и предвид факта, че не е плащал
адвокатско възнаграждение за предоставените му правни услуги, тъй като му е
назначен служебен защитник в лицето на адвокат С.Ш.. Следва да се отчете и
факта, че не дължи издръжка на никакви лица. От друга страна Съдът счита, че
подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така
наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в
другите страни от ЕС, има множество свободни работни
места, т.е. има недостиг на работна ръка, както в областта на земеделието, така
и в областта на туризма (предвид факта, че започна подготовка за активния зимен
сезон), както и в много други области. Възможност за неналагане на посоченото
наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК. /в тази насока е и
практиката на въззивната инстанция- ВНОХД № 263 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г.; ВНОХД № 210 по
описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г. ВНОХД № 260 по описа на Окръжен съд –
Хасково за 2018 г.и други.
Не са
налице условията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства когато и
най–лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани
така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36
от НК
и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното.
Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не
допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените
при горепосочените съображения наказания
на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за
постигане на предвидените в чл. 36
от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът не намери
основания за приложението на чл. 279, ал.5
от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2
и чл. 7, ал.1
от Закона за убежището и бежанците, особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва не само
убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а убежището
е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради
техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба - чл. 279, ал.5
от НК, за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай,
безспорно се установи, че подсъдимият
е
влезнал на територията на
страната ни без съответно разрешение от надлежните органи на властта. Съдът счита,
че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият да е влезнал в страната ни с цел
да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления
в тази насока - че желае
да се ползва от убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил нито при
задържането си, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че
преминаването му
през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страна от
Европа, където да живее
по-добре като си намери
и работа, без да сочи каквито и да било причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5
от НК. Освен това обстоятелствата за наличие на предпоставките за
търсене на убежище подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не
са представени. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е преминал границата
без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради
своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Не са направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник
на подсъдимият
в хода на съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване на
границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена
незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5
от НК, че влизането в страната е свързано единствено с желание, да
се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал.2
от Конституцията на Република България.
Относно разноските:
По делото се констатираха разноски извършени за преводач
и вземайки предвид разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,съдът постанови
направените в досъдебното производство разноски за преводач в размер на 30,00лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на органа на досъдебното производство, а направените в
съдебното производство разноски за преводач в размер на 50 лева да останат за сметка на съда.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................
