РЕШЕНИЕ
№ 2321
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-6207-000489/
14.05.2021г. на Началника на РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, с което на К.
Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.5, пр.2 вр. с чл. 177, ал.3, т.2
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят К. Й. Г., по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Евентуално, моли да му бъде намалено наказанието,
поради недоказаност на „повторност“ на нарушението. Редовно призован, не
се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – РУ Труд при ОД на МВР -Пловдив, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. До съда от Началника е
депозирана писмена молба-становище, в която пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и незаконосъобразно.
При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на
1
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против K. Й. Г.,
затова, че на 16.04.2021 г. в 14:30ч. в община Марица на път Трети клас №
565 - мостът на река Стряма до с. Маноле, същият, като водач на
товарен автомобил „Скания“, с рег. № ***, държава България,
собственост на „АВТОТРАНСПОРТ И МЕХАНИЗАЦИЯ“ АД, навлязъл след
знак В 18, забраняващ навлизането на ППС с маса с товар, по-голяма от
обозначената, в случая над 15 тона. Издадена била ескпедиционна бележка №
332410122594 от кариери с. Шишманци.
С това виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН бл. №
547595 от 16.04.2021г., съставен от свид. АТ. ИВ. ХР., на длъжност – мл.
полицейски инспектор при РУ Труд, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН. Актът бил
съставен в присъствието на Г., който се запознал със съдържанието му и го
подписал с изричното отбелязване, че няма възражения по констатираното
нарушение.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства
по делото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в
качеството на свидетел – актосъставителят АТ. ИВ. ХР., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства, служещи за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
По делото безспорно от обективна и субективна страна се установява
извършено от страна на жалбоподателя Г. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
тъй като на процесната дата и място, посочени в акта и постановлението,
същият като водач на „Скания“, с рег. № ***, и участник в движението,
въпреки че е бил длъжен, не е съобразил своето поведение с пътен знак В 18
по смисъла на чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
2
забраняващ навлизането на пътни превозни средства по съответния път с маса
с товар, по-голяма от означената, която в случая е била над 15 тона. Масата
на ППС-то с товар била установена посредством експедиционна бележка №
332410122594 от кариери с. Шишманци. Посоченото се потвърждава от
показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел,
съответстващи на писмените доказателства по делото.
Всъщност жалбоподателят не оспорва обстоятелството около масата на
ППС с товара, нито в АУН, доколкото го подписва с изричното отбелязване,
че няма възражения, а в депозираната жалбата навежда други твърдения,
относно разминаване в характеристиките на процесния товарен автомобил
като модел и недоказано обстоятелство за „повторност на извършеното
нарушение, от което зависи и размера на наложеното наказание.
По отношение на първото възражение, съдът го намира за
неоснователно, доколкото процесният товарен автомобил е в достатъчна
степен описан и индивидуализиран посредством регистрационния му номер, а
що се отнася до добавен или отстранен в обстоятелствената част модел на
ППС, то последното е несъществен факт и не се отразява върху правото на
защита на жалбоподателя, както и да разбере последния за какво свое
поведение е ангажирана отговорността му.
Във връзка с второ възражение, за така установеното нарушение на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева на основание чл. 177, ал.5, пр.2, вр. с чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба на чл. 177, ал.5,пр.2, за повторно нарушение
по ал. 3 и 4 наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. Всъщност в настоящия
случай съдът не установи един от съставомерните елементи от основанието,
на което е санкциониран жалбоподателят, а именно „повторност“ на
нарушението, за което логично в закона се предвижда и по -тежко наказание.
Следва да се има предвид, че „Повторно“ по смисъла на § 6, т. 33 от
Допълнителни разпоредби на ЗДвП е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В
случая в обстоятелствената част на НП няма никакви данни за извършено в
едногодишен срок същото по вид нарушение, за което жалбоподателят да е
получил наказание, което пък възпрепятства правилната преценка за
наличието на „повторност“. Отсъствието на последното се потвърждава и от
приложената по делото справка за нарушител/водач, от която е видно, че
освен процесното нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП с наложено наказание по
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП от 16.04.2021г., друго такова не е извършвано в
горепосочения срок от Г.. От справката действително се установява
нарушение по чл.6, т.1 от 14.11.2020г., но същото урежда различни хипотези
по съобразяване поведението на всеки участник в движението, освен с
пътните знаци, но и със сигналите на длъжностните лица упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътната маркировка. Не само че не става ясно коя по-
точно е хипотезата към предходното нарушение, но и санкционната обща
норма, по която е наложено предходното наказание, а именно чл.185 от ЗДвП,
3
е показател, че по вид нарушението не съответства на настоящото. По този
начин остава недоказано обстоятелството за „повторност на нарушението“,
обвързващо от своя страна и по-тежко наказание на основание чл.177, ал.5,
пр.2 , вр. чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Тук следва да се отбележи,че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в НП, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, във
връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът може, освен да намали наказанието да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание /без
изменение на обвинението/. Т.е. районният съд има правомощието да
преквалифицира нарушението под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя НП. В този смисъл са задължителните указанията за съдилищата
дадени в т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС.
Ето защо, Съдът намира, че в случая следва да бъде приложен закон за
по-леко наказуемо нарушение. Предвид несъобразяване на Г. като участник в
движението с пътен знак В18, като е навлязъл в пътния участък с процесния
товарен автомобил с маса с товар над означената /над 15т./, то нарушението
попада в хипотезата на основанието по чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водача. Нарушението,
визирано в разпоредбата по чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е очевидно много по-
леко наказуемо от това по чл.177, ал.5, пр.2 , вр. чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП,
чиято санкция първоначално е приложена спрямо нарушителя. В случая спор
по отношение на фактите няма, като всички съставомерни такива са били
надлежно предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН, съответно
впоследствие и НП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и връчването на
преписи от тях, с което правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено. Поради изложеното атакуваното НП следва да се измени като се
преквалифицира нарушението, за което на основание чл.177, ал.5, пр.2, вр.
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание, като се приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение и санкцията бъде определена по реда на чл.177,
ал.3, т.2 от ЗДвП. По–нататък, преквалификация, в широк смисъл, е налице и
когато престъплението/нарушението е едно и също, тоест, остава от същия
вид, но се преминава от един състав към друг състав на същото
престъпление/нарушение в случая. Например, от квалифициран състав към
основен състав, респективно, от основен състав към привилегирован, като в
случая квалифициращото обстоятелство, което не е установено е
„повторността“ на нарушението, визирано в чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
4
Поради горните съображения, обжалваното НП, следва да се измени
като се преквалифицира нарушението и се приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като следва съдът да определи наказание на основание
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП. Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, което всъщност изпълва съдържанието на
различна от посочената в НП законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното основателно се явява направеното в тази
посока възражение от страна на жалбоподателя за недоказаност на
„повторност на нарушението.“
Съдът намира, че не може да бъде приложена нормата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като настоящият случай не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното НП.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 21-6207-000489/ 14.05.2021г. на
Началника на РУ Труд при ОД на МВР -Пловдив, с което на К. Й. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 177, ал.5, пр.2 вр. с чл. 177, ал.3, т.2 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да
бъде ИЗМЕНЕНО, като се ПРИЛОЖИ ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО
НАРУШЕНИЕ и се определи наказание по реда на чл. 177, ал.3, т.2
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 500/ петстотин/ лв.
Не е направено искане за присъждане на разноски по делото, съответно
не са представени и доказателства за това, при което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000489/ 14.05.2021г.
5
на Началника на РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, с което на К. Й. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 177, ал.5, пр.2 вр. с чл. 177, ал.3, т.2 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като
ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО -ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и
определя наказание по реда на чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на
500 лв. /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6