№ 11394
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110143330 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр.
Ф.И. против Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ....
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. София, район .., ж. к. „...“, б..., е потребител на топлинна енергия за
битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г.,
според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен
срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че
потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ЕООД, съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента
на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 55470 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 55470 по описа
на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумата от 1 332,59
лв. (хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), дължима за доставена,
но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г.
респ. месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...
от която а) 1 132,29 лв. (хиляда сто тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки) –
1
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б)
165,16 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки) – лихва за периода от
16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., в) 29,14 лв. (двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки) –
главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец
септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 6 лв.
(шест лева) – лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че не е потребител на топлинна енергия, тъй
като не е налице валиден договор между нея и ищцовото дружество, оспорва да е единствен
собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Твърди, че за процесния период
не е налице и договорно правоотношение между ищеца и дружеството, предоставя услугата
за дялово разпределение, нито между последното и етажната собственост на сградата, в
която се намира процесния топлоснабден имот. Като довод за липсата на облигационно
отношение с ищцовото дружество Н. С. излага и липса на заявление от нея за
присъединяване към топлоснабдителната система. Навежда доводи неправилно
осчетоводяване на топлинната енергия, както и за липсата на доставка на такава. В тази
връзка оспорва доказателствената стойност на всички приложени към исковата молба
писмени доказателства. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора ответницата ангажира писмени доказателства и моли за поставянето на
допълнителни задачи на съдебно – техническата експертиза.
В съдебно заседание Н. С. не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено
становище, чрез процесуалния си представител, в което поддържа и доразвива направените в
отговора възражения.
С определение № 18258 от 28.04.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Далсия“ ООД (с предходна фирма „Бруната“ ООД), ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85,
представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Подпомагащата страна не изразява становище по исковата молба и отговора.
Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 55470/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
2
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне
на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода,
сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № 7, том I, рег. №
0643, нотариално дело № 7 по описа за 2017 г. на нотариус А. Г.а, рег. № . и район на
действие – Софийски районен съд, с който е оформен договор за покупко – продажба. Със
същият договор ответницата е придобила 2/3 идеални части от процесния топлоснабден
имот. За останалата 1/3 идеална част от имота ищецът не представя документ за
собственост, легитимиращ ответницата като притежател на същата. Независимо от това,
съдът приема, че данните в гореописания нотариален акт, в удостоверението за наследници
и в представения препис от искова молба, доказват, че Н. С. е придобила по наследство от
В.Г. 1/3 идеална част от топлоснадения имот, находящ се на административен адрес в гр.
София, .... В договора за покупко – продажба е отразено, че купувачът Н. С. е съсобственик и
притежава 1/3 идеална част, а в приложенията към него е описан нотариален акт за
предоставяне на жилище като обезщетение. Предвид наличието на тези данни, съдът приема
за установено, че ответницата е едноличен собственик на целия процесен топлоснаден имот.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния
имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От
същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
3
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от проведено Общо събрание
на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД (сега „Далсия“ ООД) за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Решението на ОС на ЕС
обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Далсия“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по
облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от
топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Приетите по делото заключения на съдебно- техническата и съдебно – счетоводната
експертизи установяват доставката на топлинната енергия, нейният обем и стойност.
Заключенията вещите лица се подкрепят и от данните в представените от ищеца и третото
лице – помагач счетоводни документ и справки от показанията на уредите за измерване на
топлинна енергия. Писмените доказателства, представени от подпомагащата страна
установяват и обстоятелството, че за сградата, в която се намира процесния топлоснабден
имот е предоставянето на услугата за дялово разпределение. Заключението на съдебно -
техническата експертиза удостоверява годността и преминаването на метрологични
проверки на уредите за измерване на топлинна енергия.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент № 62, находящ се в гр. София, район .., ж. к. „...“, ..., е
потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т.
6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на
закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези,
приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до притежавания
от нея недвижим имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна
страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение
за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
4
предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимите от ответницата суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От заключението на
съдебно – техническата експертиза и данните в справките и протоколите, съставени от
подпомагащата страна, се установява, че данните от дяловото разпределение са коректно
отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, падежирали преди 13.10.2019 г., са погасени по
давност. Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.07.2019
г. са погасени по давност. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2019 г.
дължимата сума за консумирана топлинна енергия е в размер на 110,10 лв., а стойността на
5
мораторната лихва върху тази част от претендираната главница е 21,66 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 23.09.2022 г. Следователно необхваната от погасителната давност остава
главницата в размер на 1 022,19 лв., дължима за отчетен период от 01.08.2019 г. до
30.04.2022 г.
С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява
частично доказана по основание и размер за сумата до 1 022,19 лв., с оглед което следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 1 132,29 лв.
Исковата претенция за главница за дялово разпределение следва да бъде уважена в
пълния заявен размер от 29,14 лв., доколкото периодът, за който се претендира, не е
обхванат от погасителната давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част
от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 КЗ.
Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, стойността на мораторната лихва върху погасената част от
претендираната главница за топлинна енергия е в размер 21,66 лв., начислена за периода от
15.09.2020 г. до 23.09.2022 г.
Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 143,50 лв., с оглед което
следва да бъде частично уважен предявеният иск и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 165,16 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против Н. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес в ..., обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 1 022,19 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 143,50 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., и сумата от 29,14 лв., представляваща стойността
6
на дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 55470/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата от 110,10 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 21,66 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., и сумата от 6 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., като за посочените суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55470/2022 г. на по описа на
СРС, I ГО, 162-ри състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ДАЛСИЯ“ ООД (с предходна фирма „Бруната“ ООД), ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от
управителя Н.Г.Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7