Решение по дело №4280/2016 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С. 09.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 4 280 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати следните суми:

1. на  Л.К. - 7 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство 283/2013 г. на 07 РУП-СДВР и пр. пр. НСН 327/2012 г. по описа на СРП плюс законната лихва от 16.06.2015 г. до окончателното изплащане;

- 210,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;

2. на адвокат С.Х. – 352,69 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Л.К. е със съдебен адрес – адвокат С.Х.,***, партер, а П. на Република България е с адрес в гр. С. бул „*******

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ на Л.К. срещу П.НА Р.Б. за разликата над 7 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] Л.К. заявява в искова молба от 07.04.2016 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил задържан под стража за 11 месеца. Наказателното производство е било прекратено. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди – той е бил подложен на стрес, чувствал се е потиснат и тъжен, станал е по-агресивен и е загубил концентрация, нарушена е била връзката му със семейството му.

 

[5] П. не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова Л.К. моли съда да осъди П. да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от 16.06.2015 г. до 06.04.2016 г. (вж. исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[6] П. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

- постановлението за прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила;

- ищецът не е претърпял вреди от евентуални действия на П.;

- търсеното обезщетение е в завишен размер. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 21-22).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[7] Не се спори, че Л.К. е бил роден на *** г. От съвместното му съжителство със свидетелката В.М. на 15.09.2007 г. се е родила неговата дъщеря Д. К. (вж. удостоверението за раждане, л. 18). В периода 10.04.2009 г.-07.04.2011 г. Л. Кирпичи е бил осъждан по три различни обвинения срещу него за престъпления по чл. 195, ал. 1 от НК (вж. обвинителния кат, л. 42. Той е бил представен от ищеца и не е бил оспорен от него).

 

[8] На 10.10.2011 г. Л.К. е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (вж. постановлението, л. 81). В същия ден спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража (вж. постановлението, л. 79).

 

[9] Впоследствие, на 08.02.2012 г. П. е изменила обвинението срещу Л.К. на такова за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 29, ал. 1, б. «б» от НК (вж. постановлението, л. 55). За това престъпление П. е внесла обвинителен акт в съда. На 11.04.2012 г. съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на П. за отстраняване на допуснато нарушение (вж. обвинителния акт, л. 42, и разпореждането, л. 40).

 

[10] На 15.08.2012 г. СРС е изменил мярката за неотклонение на Л.К. от задържане под стража на парична гаранция от 500,00 лева. Определението на съда е влязло в сила на 21.08.2012 г. (вж. определението, л. 36-39).

 

[11] Докато е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, Л.К. е имал много спорове със свидетелката В.М., с която са живеели заедно и са имали малка дъщеря. Той се е чувствал несправедливо обвинен и се е затварял в себе си. Малката му дъщеря непрекъсното е питала къде е той и защо не е ходил да я вижда. Свидетелката В.М. е криела от детето и приятелките си, че Л.К. е бил задържан. Той е имал планове да работи в Италия заедно с братята си, които са се провалили (вж. показанията на свидетелката М., л. 97-98).

 

[12] На 08.06.2015 г. П. е прекратила наказателното производство спрямо Л.К. поради явно незначителната обществена опасност на извършеното. Л.К. е получил постановлението за прекратяване в същия ден (съдът приема това, тъй като липсват доказателства, че това е станало в по-късен момент, а по-късният момент на получаване на постановлението, е изгоден за П.).

 

[13] Воденото срещу Л.К. наказателно производство и задържането му под стража за почти 11 месеца са нарушили психологичния му баланс за продължителен период от време. Не са налице данни за болестни нарушения от психичен или соматичен характер (вж. заключението на вещото лице З., л. 91-95).

 

[14] Л.К. е заплатил 10,00 лева държавна такса (вж. л. 6) и 200,00 лева на вещо лице (вж. л. 30) или общо 210,00 лева. Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 9). П. не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[15] Л.К. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ

 

[16] Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая: 1. когато лицето бъде оправдано; 2. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: а. деянието не е извършено от лицето; б. извършеното деяние не е престъпление; в. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

        

[17] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини; 3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[18] Съдът установи, че:

1.             на 10.10.2011 г. Л.К. е бил обвинен в извършването на престъпление и е бил задържан под стража за повече от 10 месеца;

2.             на 16.06.2015 г. е влязло в сила постановление за прекратяване на  наказателното производство поради това, че извършеното не е било престъпление;

3.             Л.К. е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4.             П. не е изплащала обезщетение на ищеца.

 

[19] Спорно по делото е дали постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо Л.К. е влязло в сила, по-точно дали му е било съобщено. Ако то не е било съобщено, Л.К. не би го представил с исковата си молба. Затова съдът приема, че постановлението е било съобщено на Л.К..

 

[20] Влизането в сила на постановлението е факт, изгоден за ищеца. Това постановление обаче е на П.. То не би влязло в сила, ако е било обжалвано. Информацията за това се намира у П.. Ако тя е имала информация за обжалването на постановлението, е щяла най-малкото да я посочи в писмения си отговор. П. не е направила това. Затова съдът приема, че постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[22] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[23] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[24] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[25] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[26] Престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 15 години. В случая наказателното производство срещу Л.К. е приключило в досъдебната фаза и е продължило почти четири години. По него е била взета и ефективно изпълнена мярка за неотклонение „задържане под стража” за повече от 10 месеца.

 

[27] Съдът установи, че към момента на повдигането на обвинението и задържането под стража на Л.К., той е бил на 37 години, имал е четиригодишна дъщеря, за която се е грижил заедно със свидетелката В.М., с която са живеели на съпружески начала. Докато е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, Л.К. е имал много спорове със свидетелката В.М.. Той се е чувствал несправедливо обвинен и се е затварял в себе си. Малката му дъщеря непрекъсното е питала къде е той и защо не е ходил да я вижда. Свидетелката В.М. е криела от детето и приятелките си, че Л.К. е бил задържан. Той е имал планове да работи в Италия заедно с братята си, които са се провалили. Воденото срещу Л.К. наказателно производство и задържането му под стража за повече от 10 месеца са нарушили психологичния му баланс за продължителен период от време, но не са довели до заболяване. По-рано Л.К. е бил осъждан три пъти за близки престъпления.

 

[28] В прано информационната програма Сиела съдът откри пет решения на САС за близки случаи. С тях различни състави на САС са присъдили следните обезщетения:

- 500,00 лева за наказателно производство, приключило през 2013 г.[4];

- 1 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2012 г.[5];

- 5 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2012 г.[6];

- 6 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2013 г.[7];

- 8 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2011 г.[8].

 

[29] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2011 г. до 16.06.2015 г., което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от 20.01.2009 г.^[9] до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[10] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[11] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[12] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[13]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.

 

[30] Предвид всички тези обстоятелства и особено продължилото повече от десет месеца ограничаване на свободата на Л.К. и повече от четири години наказателно производство, но и предвид предишните осъждания на ищеца, съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Л.К., е от 7 000,00 лева. Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 7 000,00 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на Л.К. 7 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[31] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива за 10,00 лева държавна такса и 200,00 лева за вещо лице.

 

[32] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, той осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Затова съдът осъжда П. да заплати на Л.К. 210,00 лева разноски по делото, а на адвокат С.Х. 352,69 лева адвокатско възнаграждение (26 000,00-10 000,00х0,03+830,00х7 000,00/26 000,00).

Съдия: