Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4408
19.11.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4118 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС
от М.Й. срещу К. С..
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици при равни права в
поземлени имоти с идентификатори ***** по КК на гр. П., ****** по КК на село ********
и нива от 6.601 дка
с № ***** в землището на село О. Твърди, че за
5 от имотите бил сключен безсрочен договор за аренда от наследодателя им И. Ш.
през 2000г. със ЗК Е., за нива от 6.601 дка в землището на село О. бил сключен
договор за наем с М.Б. от ответницата, със съгласието на ищцата през 2016г., а
за имот с идентификатор **** по КК на гр. П. през 2017г. ответницата, относно в
нейно съгласие сключила договор за наем със ЗК Е. Твърди, се че ответницата
получила по договорите цялата рента и всички дължими плащания за ползването за
периода от 2014 до 2018 г. в размер на общо 8598.24 лева. Иска ответницата да
бъде осъдена да й заплати половината от сумата съобразно правото й на
собственост, а именно 4299.12 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответницата, оспорва предявените претенции. Твърди, че е покрила редица разходи във
връзка със здравословното състояние на баща им, за което бил взет заем от 3000
лева, а след това във връзка с погребението му платила 1100 лева, както и 1500
лева за надгробна плоча.Счита, че разходите следва да бъдат посети и от двете
страни. Разговаряла със сестра си, която й казала да взема цялата рента от наследствените
имот, за да погаси заема, сумите за погребението и плочата. Страните постигнали
съгласие за ремонт на наследствената им къща, която била пред срутване, ако
остават средства от рентата. След като се разбрали за това ответницата
започнала ремонт, като направила основен ремонт на покривната конструкция на
стойност 6200 лева и на една от стените на стойност 1000 лева. Била ремонтирана
и една от стените на стопанска постройка в двора на стойност 900 лева. Всички
тези ремонти се правили със знанието и съгласието на ищцата, но представлявали
и необходими разноски. Твърди, че е изпълнявала постигнатите уговорки, като
покривала общите задължения на двете страни със средствата от рентата. Прави
възражение за прихващане с половината от сумите за ремонт на покрив, стена на
къщата, стена на стопанска постройка, за погребение и надгробна плоча.
Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С доклада
на делото е отделено като безспорно обстоятелството, че страните са собственици
на процесните поземлени имоти при равни права.
За имоти с идентификатори ****** от страна на самия наследодател е
била сключен договор за аренда със ЗК „Е.“ от 17.08.2000г. След неговата смърт
на ****. правата по правоотношението са преминали към неговите наследници, а
именно страните по делото при квоти по 1/2 част.
За имот
с идентификатор ***** по КК на гр. П. (стар ****) заедно с
имот с идентификатор ***** по КК на село ******** (стар ****) е бил сключен
договор за наем от 21.04.2017г. от ответницата отново със ЗК „Е.“.
За всички имоти предоставени на кооперацията е била платена рента и
наем в размер на 1457.82 лева за 2014г., 1597.05 лева за 2015г., 1725.64 лева
за 2016г., 1725.64 лева за 2017г. и 1729.09 лева за 2018г. Сумите са били
получени изцяло от ответницата, поради което тя се е обогатила за сметка на
ищцата неоснователно.
Съсобствената нива от 6.601 дка с № **** в
землището на село О. е отдавана пода наем от ответницата по два договора за
наем от 01.07.2016г. и от 01.07.2017г. с М. Б. По тези правоотношение е била платена
сумата от 165 лева за 2017г. сумата от 198 лева за 2018г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е
извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна
част от нея.- Решение № 212 от 10.09.2012
г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о., ГК.
Общата стойност на получените суми за периода от 2014г. до 2018г. е в
размер на 8598.24 лева, като на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС
ответницата дължи на ищцата като неин съсобственик половината от сумата или
4299.12 лева.
Ето защо претенцията се явява установена по основание и размер.
Възражението за ответницата за получаване на част от рентата в натура
не променя изводите. Това обстоятелство е удостоверено в служебната бележка от
ЗК „Е.“, но без да се конкретизират точни количества. Въпреки това ищцата има
право на половината от установената паричната сума, защото решението за
получаване на част от плащането в натура е взето от ответницата, като наследник
на И. Ш. с оглед нейните лични потребности към онзи момент.
Относно възражението за прихващане:
От представените по делото нотариални актове се установява, че
установява, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***** по
КК на с. К., както и на 1/4 ид.ч. от сгради с идентификатори .1 и .2 в същия
имот. Твърденията на ответницата за собственост при равни права не се
установяват. Представения в тази насока нотариален акт се отнася за имот от 780
кв.м., жилищна сграда от 30 кв.м. и стопанска постройка от 60 кв.м. и няма
данни как той е свързан с имота, в който са направени подобренията. Поради това
за
целите на настоящото производство следва да се зачете легитимиращото действие на представения от ищцата
констативен нотариален акт, съгласно разясненията дадени в ТР № 11/2012г. от
21.03.2013г. на ОСГК на ВКС.
От показанията на свидетелката П. и приетата СТЕ се
установява, че посочените в отговора СМР са действително извършени. Не се
установява извършените ремонтни да са били необходими за запазването на вещта. В
тази част, показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани, тъй като
представляват изводи, а свидетелите могат да удостоверяват единствено
релевантни за делото факти.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК когато съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик,
т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между
него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици;
и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване- ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
В настоящия случай
от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е дала съгласие,
нито изрично да се е противопоставила и отношенията следва да се уредят
съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото работата е била предприета
и в собствен интерес- ответницата е съсобственик и заедно със семейството е
ползвала имота. Поради това лицата, в чийто интерес е била предприета работата,
а именно другия съсобственик, отговаря до размера на своето обогатяване.
Тук следва да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от
извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като
общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез
източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в твърдения за качеството, в
което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или
държател) или зададеният начин, по който е определен размерът на съдебно
предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта",
"по-малката от двете суми", "до размера на обедняването",
"до размера на обогатяването") не ограничават съдът да даде защитата според действително
осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които
индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от
него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното
представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК,
а именно: решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г.
о., ГК решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е
по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността
е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
В приетото заключение е посочено, че увеличената стойност на имота е
по малка от стойността на вложените материали, поради което тя следва да
послужи като основа за определянето на дължимите суми. Общата стойност на
увеличението е в размер на 6094.73 лева. В нея не се включват СМР за покрива на
стопанската постройка, защото те не са предмет на направеното възражение за
прихващане. Страната е поискала прихващане с разноски единствено за
новоизградената стена на второстепенната постройка. Установява се, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч.
от имотите, поради което дължи сумата от 1523.68 лева съобразно правата си.
Установява се и плащането на разходи по погребението на наследодателя
в размер на 220 лева. Тези разноски съдът намира, че следва да се поемат от
двете страни поравно.
Неоснователно е искането за прихващане с разходи за надгробна плоча.
По отношение на нея е представена единствено касова бележка за сумата от 1500
лева, която е оспорена от ищцата. От така ангажираните доказателства не се
удостоверява къде точно е поставена плочата, какви са нейните конкретни
характеристики и средната й стойност.
Така общата сума до която следва да бъде уважено възражението за
прихващане е в размер на 1633.68 лева. За разликата до сумата от 5350 лева
възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Отхвърлянето следва
да обхване пълния размер на въведеното възражение за прихващане. В този смисъл Решение
№ 707 от 13.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 1787/2009 г., III г. о., ГК
Предвид горното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
2665.17 лева, а за разликата до 4299 лева, да се отхвърли като погасен чрез
прихващане със сумата от 1633.83 лева.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 416.61 лева за разноски за д.т. и адв. възнаграждение
по съразмерност. При определянето на сумата бе взето предвид адв.
възнаграждение в размер на 500 лева, плащането на което е удостоверено в представения
договор. За разликата до 600 лева не са представени доказателства за
извършването на разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 364.81
лева за разноски за СТЕ и адв. възнаграждение по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********, да заплати на М.И.Й., ЕГН **********, сумата от 2665.17 лева, представляваща
половината от стойността на рента и наем, получени от К.И.С. за периода 2014
г.-2018г. за съсобствени земи, а именно: имоти с идентификатори ****по КК на ***********, ****** по КК на гр. П.и
нива от 6.601 дка с № **** в землището на село О.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда– 13.03.2019 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата НАД 2665.17 лева ДО 4299.00
лева КАТО погасена чрез ПРИХВАЩАНЕ със сумата
от 1633.83 лева, представляваща припадаща се на М.И.Й. част от стойността
на подобрения по сграда с идентификатор **** по КК на *********** за ремонт на
покрив, стена и смяна на прозорец и по сграда с идентификатор **** по КК на ***********
за ремонт на стена, както и за погребение на наследодателя И. К. Ш., като ОТХВЪРЛЯ възражението за
прихващане за разликата НАД 1633.83 лева
ДО 5350.00 лева, включително за разходи за поставяне на надгробна плоча.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********, да заплати на М.И.Й., ЕГН **********, сумата от 416.61 лева за разноски за
д.т. и адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********, да заплати на К.И.С., ЕГН **********, сумата от 346.81 лева за разноски за
СТЕ и адв. възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.