Решение по дело №3818/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                      30.11.2020г.                                  Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                           XI   Граждански състав

На 16.11.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3818 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 27.11.2019г. до 02.05.2020г. в размер на 1659,90лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и за съдебните разноски по делото.

Искът е предявен от Д.С.В. ***-Д. В.-С. В.”, гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, като е бил дисциплинарно уволнен. С Решение №260038/28.08.2020г. по гр.д.№6184/2019г. по описа на РС-Стара Загора уволнението е било признато за незаконно и ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдено е обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението за периода от 13.11.2019г. до 26.11.2019г. Ищцата обаче твърди, че е останала без работа и за период след 26.11.2019г., а именно за шест месеца след уволнението. На основание чл.225, ал.1 КТ ищцата имала право на обезщетение за целия период от шест месеца, изчислено на база брутното й трудово възнаграждение в размер на 331,98лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 1659,90лв. за периода от 27.11.2019г. до 02.05.2020г., законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Претендира разноски по производството.

Ответникът с писмения си отговор оспорва предявения иск. Не оспорва изложените обстоятелства, че уволнението на ищцата е отменено и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Не оспорва и, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 331,98лв., а нетното в размер на 257,62лв. Оспорва обстоятелството, че ищцата е останала без работа вследствие на уволнението. Твърди, че ищцата е била управител и едноличен собственик на капитала на „Скарабей 4“ЕООД за периода от 27.11.2019г. до 20.03.2020г. Като такава същата е реализирала доходи и е била осигурена. Това прави исковата претенция неоснователна за този период. За периода след 20.03.2020г. ответникът счита претенцията също за неоснователна, тъй като не можело да се приеме, че ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение. Освен това ищцата е била управител и съдружник в друго дружество – „Скай Мултиплекс“ ООД до края на процесния период. Ответникът счита, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото копия на Заповед за дисциплинарно наказание от 11.11.2019г. на ЕТ “Дени-Д. В.-С. В.”; Трудов договор №118/02.07.2018г., Решение №260038/28.08.2020г. по гр.д.№6184/2019г. по описа на РС-Стара Загора, ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, прекратено поради дисциплинарно уволнение. Уволнението на ищцата е признато за незаконно с посоченото съдебно решение, като е постановено възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Присъдено е обезщетение за оставане без работа за периода от 13.11.2019г. до 26.11.2019г. на основание чл.225, ал.1 КТ. По настоящото производство се претендира остатъкът от законово предвиденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода до шест месеца след оставането без работа вследствие на незаконното уволнение. По тези факти страните не спорят.

Предвид уважаването на иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва, че е налице и първата - обща предпоставка за уважаването и на предявения иск за парично обезщетение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно - налице е незаконно уволнение на ищеца. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ “При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.” Предпоставка за присъждане на това обезщетение е работникът да докаже оставането си без работа след уволнението за шест месеца. Съдът извърши проверка на оригинала на трудовата книжка на ищеца в открито съдебно заседание на 16.11.2020г., при която констатира, че ищецът е сключил ново трудово правоотношение едва на 04.07.2020г., а за процесния период - от 27.11.2019г. до 02.05.2020г. след уволнението не е работил по трудово правоотношение, т.е. останал е без работа след уволнението.

Във връзка с възраженията на ответника по делото беше приета като писмено доказателство Справка от НОИ ТД – Бургас, от която се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение между страните, ищцата не е била осигурявана по друг трудов договор до 04.07.2020г., а е била осигурявана като управител на „Скарабей 4“ ЕООД. Обстоятелството, че ищцата е била управител на „Скарабей 4“ ЕООД се установява и от представените от ответника писмени документи - Решение №50/30.04.2020г. на Държавна комисия по хазарта, извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на „Скарабей 4“ ЕООД. С Решение №22 от 8.04.2020г. на ВКС по гр. д. №1697/2019г., III г. о., ГК е направено тълкуване на нормата на чл.225, ал.1 КТ в следния смисъл: „правото на обезщетение може да бъде реализирано само ако уволненият работник или служител в рамките на спорния период от време не е бил ангажиран по трудово правоотношение и че само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на обезщетение по  чл.225, ал.1 КТ, но не и заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка от уволнения работник или служител…. Предмет на регулиране от Кодекса на труда от една страна са обществените отношения, свързани с възникването, съществуването и прекратяването на правната връзка по полагане на наемен труд – източници, съдържание, страни, релевантни факти (основания) за преустановяването й и от друга – отношения, непосредствено свързани с трудовите (произтичащи от синдикално сдружаване на работници и служители, както и сдружаването на работодателите, тристранно сътрудничество, социално-битовото обслужване в предприятието, реда за разглеждане на трудовите спорове и пр.). Тази нормативна регулация продължава да действа и понастоящем и да определя правната рамка, на която се подчинява възникването на отношенията по полагане на наемен труд, която определя страните по тях и специфичното им съдържание (работно време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение, здравословни и безопасни условия на труд, трудова дисциплина и т. н.) и изчерпателно установява юридическите факти за разкъсването на тази правна връзка. Засилената защита на правото на труд и създадени гаранции за упражняващите го лица (наемни работници и служители) срещу опасността да бъдат освободени от работа по инициатива на работодателя без да бъдат съобразени законоустановените предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на последния на уволнение намират израз и в разписаното им в хипотезата на чл.225 КТ вземане за обезвреда. Този фактически състав има предвид единствено и само оставане без работа по трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение. Такъв извод се налага не само от логическото и систематическото място на разпоредбата в КТ – нормативен акт, уреждащ изчерпателно и детайлно специфичните отношения, които възникват, изменят се и се погасяват при упражняването на наемен труд (престиране на работна сила), което се осъществява по силата на особена правна връзка, наименована трудово правоотношение. Работа по смисъла на посочената разпоредба е полагането на наемен труд – т. е. заетост по трудово правоотношение, което, както се посочи вече е част от специфичния предмет на кодифициране, извършено с трудовия кодекс. Аргументи за подобно съждение се извличат и от тълкуването на смисъла на нормата, който се основава на взаимовръзката между алинея едно (ал. 1) и алинея две (ал. 2) от съдържанието й. В последната изрично е пояснено, че се дължи евентуално формираната разлика в "заплатите" за 6-месечния срок след незаконното уволнение. Използваният от законодателя термин "заплати" сочи несъмнено, че предмет на уредба е единствено доходът по трудово правоотношение, който съставлява "заплата" по смисъла на трудовото ни право, както и че само заетостта по такова правоотношение е от значение за отговорността на работодателя по  чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, във вр. с чл.344, ал.1, т.3 КТ. …..В този смисъл е установената практика на ВКС, изразена в Решение №517/08.07.2011г. по гр. д. №335/2009г. на ВКС, IV г. о., Решение №272/31.05.2011г. по гр. д. №30/2011г. на ВКС, IV г. о., Решение №132/11.03.2011г. по гр. д. №1513/2009г. на ВКС, IV г. о., Решение №42/26.03.2012г. по гр. д. №521/2011г. на ВКС, III г. о., Решение №329/04.11.2014г. по гр. д. №108/2013г. на ВКС, IV г. о.“ Съдебната практика е безпротиворечива в разрешението на въпроса дали се дължи обезщетение за оставане без работа само ако не е сключено друго трудово правоотношение или се дължи обезщетение ако не е получаван доход от никакви други източници. Безспорно е прието, че е достатъчно да не е получавано трудово възнаграждение от друго правоотношение, за да бъде присъдено обезщетение, независимо дали уволненият работник е получавал доходи от други правоотношения. Поради тази причина неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е получавала доходи като управител и едноличен собственик на капитала на дружество или като съдружник в друго дружество и поради това не й се дължи обезщетение. Установено бе по категоричен начин, че ищцата не е получавала доходи от трудово правоотношение в процесния период, поради което й се дължи обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за целия шестмесечен период. 

За определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се използва брутното трудово възнаграждение полученото от работника за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Страните не спорят относно размера на това възнаграждение, а именно брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 331,98лв., а нетното в размер на 257,62лв. За целия период от оставането без работа – на 13.11.2019г. за шест месеца – до 13.05.2020г. се дължи общо обезщетение в размер на 331,98лв. х 6, а именно 1991,88лв. От това обезщетение с Решение №260038/28.08.2020г. по гр.д.№6184/2019г. по описа на РС-Стара Загора е присъдено обезщетение в размер на 144,30лв., като остатъкът, който се дължи е в размер на 1847,58лв. Ищцата е предявила претенцията си за периода до 02.05.2020г., т.е. за 10 дни по-малко от законово определения срок. Поради тази причина обезщетението от 1847,58лв. следва да се намали за периода от 10 дни със сумата от 110,66лв. и се получава обезщетение в размер на 1736,92лв. за периода от 27.11.2019г. до 02.05.2020г. Ищцата е претендирала по-малка сума – 1659,90лв., като претенцията следва да бъде уважена в претендирания размер.  

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Стара Загора сумата от 66,40лв., представляваща държавна такса.

Предвид гореизложеното и на основание чл.225, ал.1 от КТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЕТ “ДЕНИ-Д. В.-С. В.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Георги Бенев” №17, представляван от С. С.В., да заплати на Д.С.В., ЕГН **********,***, на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 1659,90лв. (хиляда шестстотин петдесет и девет лева и 90 стотинки) за периода от 27.11.2019г. до 02.05.2020г. - обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. (шестстотин лева).

ОСЪЖДА ЕТ “ДЕНИ-Д. В.-С. В.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Георги Бенев” №17, представляван от С. С.В. да заплати по сметка на РС-Стара Загора сумата от 66,40лв. (шестдесет и шест лева и 40 стотинки) за държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от днес – 30.11.2020г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: