РЕШЕНИЕ
№ 3647
гр. Пловдив, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116570 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********,
против И. Р. Р., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание
по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2018 г. ответникът постъпил за лечение по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплакване от болка в главата, с
рана на гръдния кош, корема и лявата ръка. Тъй като състоянието не могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран в
Клиниката по ортопедия и травматология, с приемна диагноза „Счупване на долния край на
лъчевата кост“. Към този момент бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не
възстановил през време на болничния престой и към момента на дехоспитализацията му –
21.12.2018 г.
Ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 222 „Средни
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник“, чиито изисквания са
посочени в Приложение № 17А на Национален рамков договор за медицинските дейности
от 2018 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № **** г., както и издадена
епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури,
изследвания, операция, включени в алгоритъма на КП № 222. На 21.12.2018 г. пациентът
бил дехоспитализиран с окончателна диагноза „Счупване на долния край на лъчевата кост“
с код по МКБ S 52.50.
Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на
болничното лечение, както и към датата на изписването му, ответникът бил неосигурен по
смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не възстановил правата си на
здравноосигурено лице до изписването му от болницата.
1
По смисъла на Закона за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО,
ответникът следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която
била в общ размер на 575 лева. Заявява, че дължимата сума била определена съгласно
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, гр. Пловдив“. Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията
на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
На 04.11.2020 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била върната
в цялост.
Поради това, че липсвало плащане, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 6818/27.07.2021 г. по ч. гр. д. № 12422/2021 г. по описа на ПРС, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
бил предявен настоящият иск.
Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
в съда – 27.07.2021 г. до погасяването. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал
писмен отговор, с който оспорва иска.
Счита, че в настоящия случай не е налице информирано съгласие на ответника
относно оказване на болнична помощ и фактът, че същият следва да заплати предоставените
му медицински услуги, тъй като е неосигурен. Сочи, че в представената към исковата молба
Декларация за информирано съгласие никъде не се посочва, че ответникът следва да заплати
лечението си, тъй като е неосигурен. Поддържа, че е налице един бланкетен текст, както и
че от текста на посочената декларация не става ясно за какво е уведомено лицето. Освен
това, ръкописният текст в същата бил нечетлив и не ставало ясно за извършването на какви
процедури се дава съгласие.
Заявява, че в представеното към исковата молба направление за хоспитализация
изрично е посочено, че източникът на финансиране е НЗОК.
Излага, че ищецът не е изпълнил задължението си за информираност на пациента –
нямало данни, че е уведомен за това, че е с прекъснати здравноосигурителни права и следва
да заплати оказаната му медицинска помощ.
Счита, че съществува връзка между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от
Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и
задължението му по чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване за заплащане на
оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права.
Твърди, че при липса на информирано съгласие ответникът е поставен в
неблагоприятно положение и е лишен от алтернативните възможности, които имал по закон
– да възстанови своевременно здравноосигурителните си права; да се откаже от лечението
или да избере друго лечебно заведение.
На следващо място, сочи, че не ставало ясно точно какви медицински дейности се
твърди да са извършени по клиничната пътека, за да се направи извод дали се дължи
заплащане.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12422/2021 г. по описа на ПРС, вземането по
настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
2
редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода
19.12.2018 г. - 21.12.2018 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, при наличие на предпоставки за болничен престой; че му е оказана болнична помощ
по клинична пътека № 222 „Средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17А на Национален
рамков договор за медицинските дейности от 2018 г.; че пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, като по време на престоя си в болницата, така и към датата на
дехоспитализацията; че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на
575 лева.
От представените по делото писмени доказателства - медицинска документация /вкл.
Лист за преглед на пациент от 19.12.2018 г., Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури, Епикриза, резултат от образно – диагностично изследване, резултат
от клинична лаборатория, оперативен протокол, лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка/, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в
КОТ на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата,
във връзка с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение 19.12.2018
г. и до края на исковия период – 21.12.2018 г. вкл., той не е бил здравноосигурен, което се
установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 98/, съгласно която лицето е с
прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и служебно от лечебното
заведение.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33
ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за
своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ.
От приетата по делото и неоспорена медицинска документация, се установява, че за
възстановяване здравето на пациента са извършени медицински услуги и изследвания в
периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.
При съвкупен анализ на представените медицински документи, съдът намира за
безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на
ответника. Тъй като той не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати
стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане,
по делото са приети медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация,
историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват
официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им,
удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи
обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр.
3
д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили
така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че
на ответника са извършени описаните медицински интервенции. Установява се, че
пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени
изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащането на съответните услуги за
исковия период.
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема
иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от
действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, болнично лечение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на КП „Средни оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник“ в размер на претендираната сума
от 575 лева. Съгласно чл. 52 ЗЗО, стойността на предоставената медицинска помощ следва
да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.
Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи
обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответникът е бил уведомен за цената на
услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно
подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е
запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. Сочените в Отговора на исковата
молба алтернативни възможности не се съдържат в чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, а изискването на
тази разпоредба – пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната
помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е
положил подписа си в декларацията за информирано съгласие. Фактът, че е бил с
прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати
вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните
услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.
Относно възраженията на ответника, че ищецът не е уведомил ответника, че е с
прекъснати здравноосигурителни права, в която връзка се позовава на Определение №
378/14.04.2016 г. по дело № 903/2016 г. на ВКС /незадължителна съдебна практика/, съдът
намира, че са напълно неотносими и неприложими в процесния случай, тъй като касаят
различна фактическа обстановка, при която пациентът е бил приет в съответното лечебно
заведение при данни от НАП за непрекъснати здравноосигурителни права и третиран като
здравноосигурен, като не е подписал декларация за информирано съгласие и пр. – все
обстоятелства, изцяло различни от относимите и доказани по настоящия казус/.
Действително, съгласно чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента, се поемат от Държавата. Неосигурените лица, обаче, заплащат
оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана, след като бъдат хоспитализирани. В
заключение, разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата, само ако
пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран,
какъвто обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
4
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80
ГПК /л.87/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 300 лева - депозит за
особен представител и 200 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат се общо
525 лева.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева –
платена ДТ, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Р. Р., ЕГН
********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 575 лева
(петстотин седемдесет и пет лева) – главница, представляваща цена на предоставена
медицинска помощ - диагностика и лечение, за периода 19.12.2018 г. – 21.12.2018 г.,
дължима на основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 27.07.2021 г. до окончателното погасяване, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6818/27.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 12422/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** да заплати на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми: общо 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 12422/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5