№ 458
гр. Шумен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100059 по описа за 2022 година
Предявени искове, за съществуване на вземане, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на „***“ ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление – ***, срещу М. С. Х., ЕГН : **********, с
адрес – *** и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, без посочено правно основание и цена от 7294,44 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответниците, солидарно, за сумата
от 7294,44 лева, представляваща част главница, по запис на заповед, от
01.08.2020г., с падеж на 01.08.2020г., издаден от ответното дружество, с
уговорки без протест и без разноски, авалиран от първия ответник. Ефекта
бил издаден, във връзка, с договор за покупко-продажба на пшеница, реколта
2020г., която ответното дружество следвало да достави на ищцовото, до
31.07.2020г., като сумата, по него обхващала платен аванс, от 14000 лева и
неустойка, от 4200 лева. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на
чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед, по ГД № 2448/2021г., ответниците възразили.
Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено
съществуването на описаното вземане и осъждане на ответниците да му
заплатят разноските в производствата.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени,
подават отговори. Считат исковете допустими и неоснователни, искат
отхвърлянето им. Признават издаването и авалирането на ефекта, както и, че
обезпечава вземания, по сочения от ищеца договор, но твърдят, че той е
изпълнен, с предаване на уговорената стока.
В открито заседание страните редовно призовани, чрез представител
/само ответниците/ поддържат заявеното, в отговора, а ищцовото дружество,
не изпраща представител.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните и се установява от приетите писмени
доказателства, че са сключили валиден договор за покупко-продажба
№Wht9/04.06.2020г., във връзка, с който е издаден процесния запис на
заповед, приложен по ЧГД № 2448/2021г., по описа на ШРС, на л. 7, за сумата
от 18200 лева. Със заявление, по чл. 417 ГПК, ищецът поискал издаване
заповед за изпълнение въз основа на ефекта, срещу която ответниците
депозирали бланкетни възражения. В споменатия договор за покупко-
продажба, страните постигнали съгласие, че при условията му, ответното
дружество, като продавач, ще достави 50 мт пшеница от български произход,
до 31.07.2020г., за сумата, от 280 лева на метричен тон, без ДДС, платима
100% авансово, преди доставката. Договора урежда, както основните
задължения на страните, така и различни несъществени елементи, като
условия за приемане и предаване на стоката, превоз, отговорност на страните
и неустойки, и други. В чл. 7, ал. 1 е уговорено, че продавачът дължи
неустойка, в размер на 30% от стойността на непредаденото количество стока,
а в ал. 2, че дължи връщане на получената авансово продажна цена, при отказ
да предаде договореното количество стока. Процесния ефект бил подписан от
първия ответник, като представител на ответното дружество и като авалист,
ден след изтичане срока за доставка – 01.08.2020г..
Според неоспорен приемо-предавателен протокол № 1/30.07.2020г., по
договор за покупко-продажба на пшеница от 04.06.2020г., ответното
дружество, като продавач е предало, съответно ищцовото приело 97,9мт
2
пшеница, с произход България, реколта 2020г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валиден запис на
заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при твърдение за
съществуващо каузално правоотношение от страните и неоснователност на
възраженията, основани на това правоотношение/т. 17 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК ВКС/. В случая се установи, че твърдяното от ищеца каузално
правоотношение съществува, но по него, не се дължи, не само исковата сума,
но и цялата посочена в ефекта. Няма спор, по валидността му, или по
автентичността му, като документ. Събраха се доказателства за твърдяното
изпълнение на ответното дружество, по каузалното правоотношение,
вземанията, именно, при неизпълнение, по което обезпечава процесния запис
на заповед. Както дължимоста на твърдяната неустойка, в размер на 4200
лева, така и връщането на авансово платената продажна цена, по договора,
само част, от която се претендира – 3094,44 лева, са обусловени от ответно
неизпълнение. При наличие на уговорения, в чл. 5 приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ точно изпълнение /своевременно и като
количество/, не може да се приеме за установена предпоставката за
съществуване на ищцовите вземания и исковете следва да се отхвърлят, като
неосновател.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на всеки от
ответниците сумата от 700 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление – ***, срещу М. С. Х., ЕГН : **********, с
адрес – *** и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за
установено, че съществува вземане на ищеца, срещу ответниците, за сумата
3
от 7294,44 лева – част от вземане за 18200 лева, солидарно, по запис на
заповед издаден от „***“ ООД, ЕИК : ***, в полза на „***“ ООД, ЕИК :
*********, на 01.08.2020г., с падеж на 01.08.2020г., с уговорки без протест,
за сумата от 18200 лева, авалиран от М. С. Х., ЕГН : **********, за
обезпечение на вземания, за неустойка и връщане на авансово платена цена,
по договор за покупко-продажба №Wht9/04.06.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати на М. С. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***,
сумата от 700 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, сумата от 700 лева разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4