Присъда по дело №860/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №860 по описа за 2024 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №781/2023 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Т.Д.Д., с ЕГН**********, роден на
****** год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в **************, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан-реабилитиран за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият през месец юли 2023 год. в **************
отнел чужди движими вещи: 1 брой медна серпентина с дължина 1 метър и диаметър 20 мм,
3 броя тенджери, 1 брой касерола, 1 брой трижилен меден кабел за разклонител с дължина
10 метра, 4 броя захранващи кабели за ел.уреди с дължина по 1.5 метра, всички вещи на
обща стойност 211 лева, собственост и от владението на Н.Р.З., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото
лице - Н.Р.З. не е предявило граждански иск за причинените му имуществени вреди и не е
направило искане за конституиране като частен обвинител по делото.
В съдебно заседание, непосредствено преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимият при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изяви желание да се
възползва от диференцирани процедури по НПК, поради което съдебното заседание
продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 23.10.2024 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия Д. наказание при приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с
периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 /осем/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа годишно за срок от 1 /една/ година. В същото време предлага на съда на
подсъдимия да бъде наложена и мярката по чл.92 от НПК, а именно принудително лечение
на подсъдимия от алкохолизъм за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия счита, че в
настоящия случай на подзащитния му следва да бъде наложено наказание в минимален
размер, при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно пробация
чрез прилагане на предложените то представителя на ШРП мерки за срок около
минималния.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Т.Д.Д. бил безработен и живеел заедно с баща си - свидетеля Д.Д.А. в
**************. Д. често злоупотребявал с алкохол и страдал от синдром на алкохолна
1

зависимост.
През месец юни 2023 год. подсъдимият решил да влезе в имот, находящ се в
**************, **************, откъдето възнамерявал противозаконно да отнеме вещи.
Имотът се състоял от жилищни постройки, навес и двор. Същият бил собственост по
наследство на съжителката на пострадалия Н.Р.З. от гр.Шумен - Г.. Бащата на последната
приживе се познавал с Д.. Тъй като пострадалият З. често посещавал имота, държал там свои
вещи. В изпълнение на намерението си в посочения период /месец юни 2023 год./
подсъдимият влязъл в двора на имота през отключена вратичка до оградата, носейки със
себе си чувал. Търсел леснодостъпни вещи и се насочил към навес, от където взел 1 бр.
медна серпентина с дължина 1 метър и диаметър 20 мм., 3 бр. тенджери, 1 бр. касерола, 1 бр.
трижилен меден кабел за разклонител с дължина 10 метра, 4 бр. захранващи кабели за ел.
уреди с дължина по 1,5 метра. Всички вещи били собственост на пострадалия Н. З..
Подсъдимият сложил вещите в чувала и напуснал имота, вземайки ги със себе си.
Впоследствие на 09.08.2024 год. предал част от вещите в пункт за изкупуване на вторични
суровини, находящ се край с.Царев брод, община Шумен, стопанисван от „Б.“ ЕООД,
гр.Шумен. Вещите приел свидетеля Е.Н.А. /служител в пункта/, а при предаването били
записани данните на бащата на Д. - свидетеля А., тъй като били заедно. Преди предаването
на вещите подсъдимият казал на баща си, че вещите са негови.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Т.Д.Д., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на вещите, предмет на деянието на подсъдимия е 211.00 лева.
В хода на досъдебното производство е била изготвена и психиатрична експертиза на
подсъдимия, по която вещото лице дава заключение, че Д. страда от синдром на алкохолна
зависимост, което е психично и поведенческо разстройство, дължащо се на употреба на
алкохол. Посоченият синдром представлява психично разстройство в широкия смисъл на
думата, като според вещото лице е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, като е имал възможност да възприема правилно и точно
факти и обстоятелства, свързани с деянието, да ги запаметява и да ги възпроизвежда. В
същото време експертът дава заключение, че счита за уместно спрямо подсъдимия да бъде
приложена разпоредбата на чл.92 от НК.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи, доколкото същите за пълни, задълбочени и обективни и отговарят
ясно и категорично на поставените им въпроси. За съда не съществува съмнение в
предубедеността на вещите лица или в тяхната обективност.
По делото са приети като веществено доказателство електронни носители на
информация – дискове, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение, намиращи се в
частен имот в с.Мадара и в пункт за изкупуване на цветни метали в с.Царев Брод, община
Шумен. При преценка на тези доказателства съдът съобрази обстоятелството, че същите
следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 НПК.
Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради
2

което без съмнение може да се ползват. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна
практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се ползват като
веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със
съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1
НПК. В този смисъл е Решение №390/02.10.2009 год. по н.д. №393/2009 год., II н.о. и др.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
разбирало свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си и
което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелците. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия Д. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като невисока - касае се за отнемане на няколко чужди движими вещи на
сравнително ниска стойност – съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи е 211.00 лева. Степента на
обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като сравнително висока с
оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият въпреки, че към момента на
извършване на деянието е бил реабилитирал в миналото е бил осъждан и за други деяния,
идентични с настоящото. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително
условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче
съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено оказано
пълно съдействие от страна на подсъдимия в хода на досъдебното производство, изказаното
от подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му, както и декларираното от него
3

желание да продължи живота си по един нов и правомерен начин.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимия Д., като наказанието бъде определено при превес на посочените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане и на отегчаващите отговорността
обстоятелства. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия
случай са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които от
своя страна обосноват възможността за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по
отношение на посоченото деяние. Обсъждайки гореизложените обстоятелства съдът намира,
че и най-ниското предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с оглед
личността на извършителя и обществената опасност от деянието, поради което съдът намира
за справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия да бъде определено наказание
при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно “пробация” чрез
налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа годишно за срок от 1 /една/ година.
В същото време с оглед заключението на изготвената по делото съдебно-
психиатрична експертиза, от която се установява, че подсъдимият страда от синдром на
алкохолна зависимост, което е психично и поведенческо разстройство, дължащо се на
употреба на алкохол, като взе предвид и обстоятелството че подсъдимият в предишно
съдебно заседание се яви в неакдекватно състояние, което не позволи провеждан на съдебно
заседание по делото, намира, че предложението на експерта и на представителя на ШРП е
основателно и следва да бъде уважено напълно. В този смисъл съдът с присъдата си
приложи разпоредбата на чл.92 от НК и постанови принудително лечение на подсъдимия
Т.Д.Д., с ЕГН********** в ДПБ, с.Царев брод.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.Д.Д., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 588.24 лева /петстотин осемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ и 5.00 лева
/пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 588.24 лева да
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112 от НПК съдът постанови
веществените доказателства - 2 бр. дискове, съдържащи записи от камери за
видеонаблюдение да бъдат оставени по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	45
Дата:	23 октомври 2024 г.
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20243630200860
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2024 г.

Присъда по дело №860/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите