О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.Варна, 11.02.2020год.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на 11.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:Петър
Митев
Станчо Савов
като разгледа докладваното от съдия Савов ВЧНД №139
по описа за 2020 год. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по въззивна
частна жалба на Й.М.Б. ЕГН:********** и Т.Н.Б.
ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес *** чрез пълномощника си адв. П. М.
АК Смолян срещу определение №41 от 08.01.2020год., постановено по ЧНД №5722/2019
год. на РС Варна.
С атакувания съдебен акт ВРС е
прекратил производството по горепосоченото дело, като след подробен анализ на фактите по ДП в
заключение по допустимостта е приел, че жалбата
против постановление на ВРП за
прекратяване на наказателно производство по ДП №224/2017г. по описа на ОД на
МВР Варна за престъпление по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК следва да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена от
ненадлежна страна.
В постановлението си от 22.11.2019г. прокурор от РП Варна , след като се е
запознал с материалите по ДП водено за
престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК
е приел, че НП следва да се прекрати на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НПК- деянието не
съставлява престъпление, както и на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НПК- налично е
произнасяне и влязло в сила постановление за прекрътяване на нак.
производство, респ. за отказ за образуване на такова.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваното определение на ВРС. Излага се, че съда не е прецизирал
фактическата обстановка по делото, като неправилно е приел, че жалбоподателите не са пострадали от престъплението, тъй като
то на практика са ощетени от действията
на виновното лице. Твърди се, че
разследването е водено формално и при липса на обективност и приетите изводи са
неправилни и формирани при неизяснена
фактическа обстановка. Като цяло се
твърди, че имат право да обжалват актовете на компетентните органи, тъй като
имат интерес да бъде разкрита обективната истина по делото и съответно да бъдат
обезвъзмездени за претърпените вреди. Моли се определението на РС Варна да бъде отменено.
Настоящият състав на ВОС, намира, че жалбата
е допустима за разглеждане, но по съществото се преценява като неоснователна по
следните съображения:
Преценявайки нормата на чл. 243 ал. 4
от НПК и
престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК – по който е
образувано и водено производството, първоинстанционния съдът е приел, че
съставът на престъплението по който е водено делото не реализира резултат
увреждане на определена категория лица.
Приел е също, че жалбоподателите
нямат качеството на пострадали лица /не може да встъпят в процеса като
граждански ищец и да предявят граждански иск/, тъй като в състава на
престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК което е в
раздел ,,Документни престъпления,, причиняването на щета
на определен субект не е
предвидено като елемент от обективната му страна.
В цялост е прието, че жалбоподателите
нямат активна процесуална легитимация в процеса, не притежават правото
на жалба, като е прекратил образуваното
производство без да се произнася по
доводите по съществото на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със закона
и цялостната съдебна практика, ВРС е
преценил недопустимостта на подадената жалба, като споделя направените изводи в
постановения съдебен акт.
Възможност да обжалват
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство имат
ограничен кръг лица, изрично посочени в нормата на чл. 243 ал. 4 от НПК.
Предвид фактическите и правни положения, установени по делото, в случая процедурата по съдебен контрол спрямо постановлението на ВРП е
неприложима.
Разследването по досъдебното
производство е водено срещу лице по чл.316
вр. чл.309 ал.1 от НК, а от това
престъпление не могат да последват
вредите , които да обусловят качеството на пострадал относимо към жалбоподателите Б.,
като съответно същите да бъде конституиран като граждански ищци в процеса.
Липсата на процесуална легитимация, представлява процесуална пречка за
жалбоподателите да обжалват по този ред постановлението на прокурора.
Необходимата гаранция за контрола по
законосъобразността на актовете на прокурора, относима към сходни с разглеждания случаи, е предоставената правна
възможност по-горестоящата прокуратура да извърши служебна проверка по чл. 243
ал.10 от НПК. Евентуално в това производство могат да бъдат направени и
изложени твърдения за извършени други престъпления, тъй като единствено и само
в правомощията на прокуратурата е да прецени срещу кого какви обвинения да
повдигне с оглед събраните доказателства.
Наличието на процесуална недопустимост на жалбата е пречка за произнасянето
на съда по обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт. Изложените
до съдебните инстанции съображения не могат да бъдат предмет на произнасяне при
липсата на надлежно сезиране.
Възраженията изложени в жалбата,
както беше посочено по горе, могат да бъдат депозирани пред по-горестоящата
прокуратура, която може да се прецени и
дали квалификацията на деянието е
правилна.
Предвид изложените съображения определението на РС Варна като съобразено с материалния и процесуалния
закон следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №41
от 08.01.2020год.,
постановено по ЧНД №5722/2019
год. на РС Варна-XLV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: