РЕШЕНИЕ
№ 19934
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110165008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ **срещу В. В. Г., с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца такси по сключен
между страните Договор за посещение на дете в частен детски център „****“ от
20.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно уговореното в процесния договор,
възложителят дължал месечна такса за обучение и възпитание в размер от 740,00 лева,
без значение дали детето посещавало или не центъра. През м. септември 2023 г.
ответникът уведомил ищцовото дружество, че развалял сключения между тях договор,
но с така изпратеното уведомление не бил спазен предвиденият в договора срок за
предизвестие, поради което ищецът не следвало да възстанови дадения при
сключването на договора депозит. За това обстоятелство ответникът бил уведомен с
покана за доброволно изпълнение от 02.10.2023 г., с която на същия бил предоставен и
срок за заплащане на дължими месечни такси за периода от м. ноември 2022 г. до м.
януари 2023 г. С писмо от 06.10.2023 г. ответницата изрично отказала да плати
процесните такси, като заявила, че детето не посещавало центъра до 13.02.2023 г. Въз
основа на изложеното ищецът твърди, че за него съществувал интерес от предявяване
на иск за осъждане на ответницата да заплати месечните такси за м. ноември 2022 г. -
м. януари 2023 г. по сключения между страните договор в общ размер от 2220,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и начислената върху главницата лихва за забава за периода от
25.10.2022 г. до 27.11.2023 г. в общ размер от 271,82 лева. Отправено е искане и за
1
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. В. Г. за
отговор. С постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции
се оспорват в цялост по основание и размер. Ответницата поддържа, че е била уверена
от управителя на детското заведение, че такса за посещение се дължи от датата на
постъпване на детето в градината, в случая - от 13.02.2023 г. Всички издадени по
договора общо 7 на брой фактури били заплатени от нея, като преди м. октомври 2023
г. ищецът не бил претендирал заплащането на таксите периода от м. ноември 2022 г. до
м. януари 2023 г. Изложени са подробни доводи за причината, поради която майката е
отправила уведомление за разваляне на договора. Ответницата отправя искане за
отхвърляне в цялост на предявените срещу нея искове и за присъждане в нейна полза
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В. В. Г. е предявила насрещни искове, уточнени с молба
с вх. № 36213/05.02.2024 г., за осъждане на *** да възстанови сума в размер на 1480,00
лева, представляваща заплатен по договора депозит. Твърди се, че при сключването на
процесния договор за посещение на дете в частен детски център „........” от 20.09.2022
г. ответницата не е могла да нанася корекции, нито да променя неговото съдържание,
като единствено попълнила личните си данни. В хода на изпълнение на договора
майката установила, че персоналът се отнасял грубо и небрежно, като не предоставял
ясна информация за ежедневието на децата. На 05.09.2023 г., около 17:30 ч., В. Г.
получила телефонно обаждане от възпитателката *****, която я уведомила, че синът
Д*Т* претърпял падане по време на дневния си престой в градината. По сведения на
възпитателката нараняването било леко, като детето се било успокоило. Към момента
на вземане на детето (около 18:15 ч.), неговата баба, която била лекар, установила, че в
резултат на падането била причинена отворена разкъсно-контузна рана в окосмената
част на главата с размер около 2 см, която била замърсена с кал, пясък, съсиреци кръв
и парченца тоалетна хартия - не бил направен опит за поставяне на кръвоспираща
превръзка, а детето било облечено с яке, изцапано цялото в кръв, видимо разстроено и
под влиянието на силен стрес. Детето било незабавно прието в детската травматология
на Пирогов, където било установено, че същото не е получило адекватна медицинска
помощ - раната му не била третирана или обработвана по никакъв начин в
продължение на часове, била видимо отворена, кървяща и замърсена с голям подкожен
хематом. На детето били назначени две рентгенови снимки, бил извършен преглед от
неврохирург и след зашиване на раната било изписано за домашно лечение със
съмнения за комоцио и предписан строг режим. Твърди се, че от ръководството на
детския център отказали да дадат подробности относно точния час и начин на
настъпване на произшествието, както и причина за липсата на оказана незабавна
медицинска помощ на детето. Поради виновното поведение на служителите на детския
център майката отправила уведомление за разваляне на процесния договор, ведно с
претенция за възстановяване на таксата за м. септември 2023 г. и за връщане на
платения по договора депозит в размер на 1480,00 лева. Таксата била възстановена на
07.09.2023 г., но ответникът отказал да върне депозита, позовавайки се на чл. 17, ал. 7
от договора между страните, съгласно който при неспазване на двумесечното
предизвестие от страна на родителя и заявено от негова страна желание за
прекратяване на договора преди неговото изтичане, последният дължи обезщетение в
размер на две месечни такси обучение. В тази връзка ответникът сочи, че клаузите на
чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от договора били неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП и нищожни на основание 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално - нищожни на основание чл.
2
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите нрави. Твърди се, че цитираните
договорни клаузи налагат на потребителя приемането на условия, с които не е имал
възможност да се запознае предварително, като не била налице уговорена клауза за
връщане на внесения депозит при разваляне или прекратяване на договора. Ищцата по
насрещния иск сочи още, че по силата на чл. 2, т. 4 от процесния договор,
възпроизвеждащ разпоредбата на чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, детският център трябвало
да създава организация и условия за опазване на живота и здравето на детето по време
на престоя му в центъра, което задължение не било изпълнено поради липсата на
положени грижи спрямо нейния син на 05.09.2023 г., с оглед настъпилия инцидент. Въз
основа на изложеното са отправени искания за връщане на заплатения депозит в
размер на 1480,00 лева при липса на основание с оглед нищожността на клаузите на
чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от договора. В условията на евентуалност, в случай че не
бъде установена нищожността на цитираните разпоредби, са отправени искания в
следната последователност: 1/ за връщане на платения депозит на отпаднало
основание, поради развалянето на договора по искане на майката; 2/ за присъждане на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора; 3/ за заплащане на
претърпените имуществени вреди вследствие падането на сина на ищцата. Ищцата
претендира и заплащането на законната лихва върху претендираните главници,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
По така предявените насрещни искове е постъпил отговор в срок от „**“ *,
който оспорва претенциите в цялост като неоснователни по подробно изложени в
отговора аргументи. Счита, че не са налице предпоставките за съвместното им
разглеждане в настоящото производство. Твърди, че в изпълнение на валидно
сключения процесен договор от 20.09.2022 г., на 26.09.2022 г. била заплатена такса
(депозит) в размер на 740,00 евро, равняващи се на сумата от 1*7,00 лева по фиксинга
на БНБ, а не размерът на претендираната сума от 1480,00 лева. Сочи, че оспорените
клаузи от договора са действителни и не поставят ответницата в неравноправна
позиция спрямо детския център. Посочва, че неспазването на предвиденото
двумесечно предизвестие от страна на В. Г. за прекратяване на договора
представлявало неизпълнение на договорни задължения, обуславящо дължимост на
обезщетение в размер на две месечни такси, на основание чл. 17 от Договора.
Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 88, изр. 2 ЗЗД поради
периодичното изпълнение на процесния договор, както и за недопустимост на
предявения иск за присъждане на имуществени вреди. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между финансовите последици от преустановяване на
договорните отношения между страните и настъпилия инцидент с детето. Отправено е
искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
предявени от „*** срещу В. В. Г., с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 2220,00 лева, представляваща
незаплатени такси за периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. по сключен
между страните на 20.09.2022 г. Договор за посещение на дете в частен детски център
„****“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
3
исковата молба до окончателното изплащане, и на сумата от 271,82 лева,
представляваща начислена върху главницата лихва за забава за периода от 25.10.2022 г.
до 27.11.2023 г., както и насрещни осъдителни искове, предявени в условията на
евентуално съединяване от В. В. Г. срещу „**** както следва:
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1480,00 лева, платена от ищцата на ответното дружество при липса на
основание, предвид нищожност на клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от
сключения между страните договор;
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1480,00 лева, платена от ищцата на ответното дружество на отпаднало
основание, предвид прекратяването на сключения между страните договор;
евентуален иск с правно основание чл. 88, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
1480,00 лева, представляваща обезщетение за вреди, претърпени от ищцата в
резултат развалянето на сключения между страните договор поради виновното
му неизпълнение от ответното дружество;
евентуален иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1480,00 лева, представляваща имуществени вреди, причинени на
ищцата от ответното дружество.
По предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца „*** **“ *** по главния иск е да установи пълното и точно
изпълнение от негова страна на сключения между страните договор за посещение на
дете в частен детски център „*** в периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г.,
наличието на основания, предвидени в договора, за възникване на процесните
вземания, както и настъпването на тяхната изискуемост и изпадането в забава на
ответницата за същите. В тежест на ответника по този иск е да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил напълно стойността на изработеното по договора, или
правопогасяващите и правопрекратяващите си възражения.
Между страните не се спори и са отделени за безспорни с доклада по делото
следните обстоятелства: 1/ сключването на Договор за посещение на дете в частен
детски център „***“ между „***“ *- и В. В. Г. на 20.09.2022 г.; 2/ заплащането сумата
на 740 евро от В. Г. на „*** ** на 26.09.2022 г.; 3/ незаплащането от В. В. Г. на „***“ **
на месечни такси по договора за периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. в
общ размер от 2220,00 лева; 4/ начален момент на реалните посещения на Д* Т*в Д*
център „**“ М* - от среда на месец февруари 2023 г.; 5/ едностранното разваляне на
сключения между страните договор без предизвестие от В. В. Г.; 6/ отказът на „Д* К*“
* да върне на В. В. Г. платения при сключването на договора депози.
Представен по делото е Договор за посещение на дете в Частен детски център
„Г* М*“ от 20.09.2022 г., ведно с Приложение № 1 към договора - Правилник за
вътрешния ред, и подписано към договора Споразумение от 20.09.2022 г. По силата на
този договор В. В. Г. възлага, а детският център приема да осъществява обучението и
възпитанието на сина Д* Г* Т*за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г., като
съгласно чл. 10, ал. 1 от договора дължимата месечна такса по договора е в размер на
740 лева.
С уведомление за разваляне на договор от 18.09.2023 г. В. Г. уведомява ищеца,
че синът Д* Г* повече няма да посещава детски център „Г**“, като договорът е
прекратен едностранно от същата.
4
Приложена е покана за доброволно изпълнение от 02.10.2023 г., изпратена от
„Д*“ *до В. В. Г., с която е уведомена, че платеният от нея депозит по чл. 12 от
договора се задържа на основание чл. 17 от същия като обезщетение за неизпълнение
на договора поради прекратяването му, без да бъде отправено уговореното между
страните двумесечно предизвестие. Със същата покана ответницата е уведомена, че
дължи заплащане на три месечни такси, а именно месечните такси за процесния
период. С писмо от 06.10.2023 г. ответницата е отказала заплащане на претендираните
от дружеството месечни такси.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от сключения между страните договор, месечната такса
за посещение е дължима, независимо от причините за непосещение на детето.
Договорът е сключен на 20.09.2022 г., като съгласно чл. 1 от същия родителят възлага,
а детският център приема да осъществи обучението и възпитанието на детето Д*
Т*Т*за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г.
Приложени са платежни нареждания за платени от ответницата месечни такси
по процесния договор за периода от м. 02.2023 г. до м. 09.2023 г.
По делото е разпитана като свидетел М* Н* Н*. Тя работи като учител и
директор в детската градина, която дружеството представлява. Разказва, че в градината
има две смесени групи. Сочи, че познава Д* Т*, който е посещавал детския център от
февруари месец 2023 г. до настъпването на инцидент. Сочи, че детето е записано в
групата от септември месец 2022 г., когато е изпратен договорът на родителите.
Поддържа, че е била в невидение кога Д* Т* ще започне да посещава градината, което
в крайна сметка се случило през месец февруари. Разяснява, че практика в центъра е да
се изпращат предварително договорите на родителите, които се запознават с тях, след
което се подписват. Поддържа, че не е уведомявана за причините за неявяването на
детето в периода от ноември 2022 г. до февруари 2023 г., както и че същият е имал
запазено място в този период. Сочи, че таксите не се коментират с нея, а с
управителите на фирмата.
По делото е разпитана като свидетел М*Н* Н*а - майка на ответницата.
Разказва, че внукът Д* е роден на 25.04.2021 г. Сочи, че по спомен в края на
септември е сключен процесният договор, но с уговорката, че детото ще започне
по-късно да посещава центъра. Сочи, че договорът е бланков и не може да се променя
съдържанието му, както и че същият не е бил с фиксирана дата за започване на
посещенията, като реално детото е започнало посещения в детската градина в средата
на месец февруари 2023 г. Поддържа, че таксата се е плащала винаги предварително в
началото на месеца, дори детето да е посещавало градината еднократно. Сочи, че е
имало месеци, в които само за няколко дни посещения се е плащала такса за целия
месец. Твърди, че дъщеря била принудена да прекрати договора, поради настъпил
инцидент, за който подробно разказава, изразяващ се в падане на детето, в резултат на
което същото получило рана върху окосмената част на главата, за която не били
положени необходимите грижи. Сочи, че са поискали връщане на таксата за месец
септември и депозита, като е върната само таксата за септември, но не и депозита.
Поддържа, че не е известно да има подписано споразумение между дъщеря и
центъра относно прекратяването на договора.
По делото е разпитан като свидетел В* Г* - баща на ответницата. Поддържа, че
през септември месец, след средата, ответницата представила бланков договор с
градината, като детето е започнало да посещава центъра през средата на февруари 2023
г., за което е било постигнато устно споразумение. Сочи, че собственичката на тази
5
организация уверила дъщеря му, че не дължи плащания, докато детето не започне да
посещава центъра. Твърди, че знае за инцидента и за подробности около него е
поискана информация от учреждението, като е получена непълна и неясна такава.
Твърди, че след инцидента дъщеря му е видяла невъзможност да продължи каквито и
да е отношения с този център и е била принудена да развали договора. При
развалянето тя поискала да бъде върната таксата за септември и депозита, като била
върната само таксата, но не и депозитът. Твърди, че няма фактури, които да са им
предявявани за сумите за 2022 г., нито има отразени неплатени вземания в данъчните
декларации на дружеството, които са публични. Сочи, че е виждал подписан договор с
детски център „М*“, като и че им било отказано да напишат в договора периода, в
който детето ще посещава детския център. Разяснява, че не е присъствал на
подписването на този договор, но по спомен това се е случило на 20.09.2022 г.
Установява се, че страните са били обвързани от сключения между тях Договор
за посещение на дете в частен детски център „Г* от 20.09.2022 г. Договорът от такъв
тип няма изрична уредба и за него следва да намерят приложение правилата за
договора за изработка /чл. 258-269 ЗЗД/. Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя
срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или
нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на целения правен резултат
се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат както на
физически, така и на интелектуални усилия /така - Решение № 238 от 17.03.2021 г. по
гр. д. № 655/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Теорията приема,
че предмет на едно облигационно отношение е резултатът от поведението на
длъжника. Кредиторът се интересува не от поведението на длъжника, а от последиците
от това поведение. Задълженията за поведение също могат да бъдат представени като
задължения за резултат.
Съгласно предвидените в процесния договор задължения, ищецът се е
задължил, срещу заплащане на месечни такси, да приеме детето Д* Г* Т* в детската
градина за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г. Установява се от събраните гласни
доказателства на свидетеля М* Н*, че Д* Т* действително е приет в детския център,
като служителите в същия са очаквали посещенията на детето и са били в готовност
да осигурят полагането необходимите за него грижи. От представените и приети по
делото извадки от електронни съобщения (неоспорени от страните по своето
съдържание и авторство) и при проследяване на проведената електронна
кореспонденция между страните се установява, че между тях е уговаряно посещенията
на детето в центъра да започнат на по-късен етап, като за процеса и интензитета на
присъствие сведения дават разпитаните по делото свидетели, имащи преки и
непосредствени впечатления за тези обстоятелства.
Не е спорно между страните, че детето действително е започнало да посещава
центъра от средата на м. февруари 2023 г. (обстоятелство, отделено като безспорно с
доклада по делото). Настоящият съдъбен състав намира, че именно тогава е започнало
и реалното изпълнение на сключения между страните договор. В чл. 1 от процесния
договор е установен неговият предмет (провеждането на обучението и възпитанието
на Д* Т*), а в чл. 2 - задълженията на ищцовото дружеството в качеството му на
доставчик на уговорената между страните услуга. Първото от така предвидените
задължения е провеждането на обучението и възпитанието на детето, а част от другите
задължения на дружеството (осигуряване на необходимата материална база за
оптимален и ползотворен престой и създаване на организация и условия за опазване
6
живота и здравето на детото) са безусловно обвързани с реалното присъствие на
детото в центъра. Видно е, че основното задължение на ищеца по процесния договор е
предоставянето на обучение, възпитание и грижи спрямо детето Д* Т*. За да може да
бъде изпълнено това задължение обаче е необходимо детото да посещава детския
център, като е безспорно между страните, че това се е случило едва в средата на м.
февруари 2023 г. Следователно до този момент ищцовото дружество не е могло
обективно да осъществи основната договорна престация, което от своя страна обуславя
и липсата на задължение за ответницата да изпълни насрещната такава, а именно - да
заплати таксата, дължима за месеците, в които реално договорът не е бил изпълняван
нито от едната, нито от другата страна. Съобразявайки изложеното с обстоятелството,
че ищцовото дружество не е отправило нарочна покана към ответницата за започване
реалното изпълнение на договора през м. ноември 2022 г., нито се е противопоставило
изрично на непосещаването на центъра от страна на Д*Т* съдът намира, че
претендираните месечни такси за периода от м. ноември 2022 г. до м. януари 2023 г. не
са дължими, поради липса на предоставена насрещна престация, изразяваща се в
полагане на обучение, възпитание и грижи за детето в този период. Горното налага
предявените от „*** К*“ *срещу В. В. Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите съответно от 2220,00 лева и 271,82 лева да
бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни.
По насрещния главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Предявеният от В. В. Г. насрещен главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1480,00 лева, платена от ищцата на ответното
дружество при липса на основание се основава на твърденията за нищожност на
клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от сключения между страните договор.
Спрямо процесния договор приложение намират правилата на ЗЗП, тъй като
ищцата има характера на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, в
качеството си на физическо лице, страна по договор, по силата на който ползва услуга,
действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съответно
- ответното дружество има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП, доколкото предоставя услуга и сключва договор с потребители като част от
своята търговска и професионална дейност. Поради това на първо място следва да
бъдат разгледани именно твърденията на ищцата за наличие на неравноправни клаузи
в процесния договор.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя - от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно чл. 143, т. 6 ЗЗП, неравноправна е клаузата в договор, сключен с
потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по
7
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора.
Клаузата на чл. 17, ал. 7 от сключения между страните договор, за която ищцата
поддържа, че има неравноправен характер, предвижда, че в случай на прекратяване на
договора по искане на родител, който не е спазил двумесечното предизвестие по чл. 17,
ал. 2, последният дължи обещетение в размер на две месечни такси. Тази клауза съдът
съпостави с останалите клаузи от договора, касаещи уредбата на отношенията между
страните при неговото прекратяване, при което се установи, че родителите могат да
прекратят договора само и единствено с предизвестие, независимо каква е причината
за това, а детският център има възможността да прекратява договора и без
предизвестие. Явно е, поради това, че е налице неравноправие между страните, защото
процесният договор дава по-голяма свобода на дружеството да разполага с повече
възможности да прекрати правоотношението в сравнение с ищцата - потребител.
Клаузата на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от процесния договор, допускаща задържането
на депозита, в случай че условията за прекратяване не са спазени, също има
неравноправен характер, на основание чл. 143, т. 6 ЗПК, тъй като установява право на
изпълнителя да задържи като обезщетение платения от родителите депозит. В
противоречие със законовите изисквания, гарантиращи правата на потребителя,
детският център ограничава правото на родителя да прекрати договора, налагайки му
своеобразна санкция по силата на процесната неустойка, без да гарантира подобно
насрещно право в полза на другата страна.
Отделно от изложеното, съдът намира, че макар и оспорените клаузи на
договора да са били известни на ищцата, те не са били предмет на индивидуално
договаряне между страните (което се установява от показанията на разпитаните
свидетели) и следователно тя не е имала възможност да влияе върху съдържанието им
към момента на сключване на договора.
Установената нищожност на клаузите на чл. 12, изр. 2 и чл. 17, ал. 7 от
сключения между страните договор обуславя и основателността на предявения иск за
връщане на платения по договора депозит при липса на основание. Възможността за
връщане на платено при изначална липса на основание, включително в специалната
хипотеза на установена нищожност на договор или договорна клауза, намира опора в
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. По делото е безспорно между
страните, че сумата от 1480,00 лева, представляваща депозит по договора, е платена от
ищцата и е постъпила в имуществото на ответното дружество. Установи се още, че
процесният договор за обучение е прекратен едностранно от ответницата, тоест -
настъпило е предвиденото в договора условие за връщане на така заплатения от
депозит. Липсват и основания за неговото задържане като неустойка, тъй като
договорните клауза, предвиждащи задържането му, са нищожни по посочените по-горе
аргументи. Изложеното обуславя извода, че процесната сума подлежи на връщане от
дружеството, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД следва да бъде уважен в цялост като основателен.
Предвид основателността на главния насрещен иск съдът намира, че не са
настъпили вътрешнопроцесуалните условия за разглеждане на останалите насрещни
искове, предявени в условията на евентуално съединяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
8
разноски има само В. Г., доколкото предявените срещу нея искове са отхвърлени, а
предявеният от нея насрещен такъв е уважен. В нейна полза следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса по насрещната искова претенция в размер на
59,20 лева и адвокатско възнаграждение в общ размер от 600,00 лева, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК (л. 175 от делото) и доказателства за реалното
заплащане на претендираните разноски
.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „*** К*“ *, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *, срещу В. В. Г., ЕГН: **********,
с адрес гр. С*, ж. к. „С*“, бл. *, вх. *, ап. *искове с право основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от от 2220,00 лева, представляваща сбор от
дължими три месечни такси в размер на по 740,00 лева всяка за периода от м. ноември
2022 г. до м. януари 2023 г. по Договор за посещение на дете в частен детски център
„Г*“ от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и за сумата от 271,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
25.10.2022 г. до 27.11.2023 г.
ОСЪЖДА „Д* К*с“ *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. С*, ул.
„*“ № *, да заплати на В. В. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. С*, ж. к. „С*“, бл. *, вх.
*, ап. *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1480,00 лева,
представляваща платен от ищцата в полза на ответника депозит по Договор за
посещение на дете в частен детски център „Г* к* М*“ от 20.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 659,20 лева, представляващи сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9