Решение по дело №949/2010 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1340
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20101100900949
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 април 2010 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.София, 26.06.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-11 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари     през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

при секретаря  ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т.д. № 949 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55,ал.1, пр.3 ЗЗД вр.чл.649,ал.2 ТЗ  и чл.86 от ЗЗД  предявени отТ.К.АД / В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ / БУЛСТАТ ******, действащ чрез своя синдик В.Л.Б. срещу У.Б. АД ЕИК ****** .

ИЩЕЦЪТ твърди, че с решение от 28.12.2006г. СГС, VІ-6 св. по т.д.2171/2006г.  по отношение наТ.К.АД е открито производство по несъстоятелност, като неплатежоспособността на дружеството е обявена с начална дата 14.10.2006г. , а на 23.07.2008г.  на осн.чл.711 ТЗ  съдът е обявил несъстоятелността на дружеството, като негов единствен законен представител се явява синдика. Твърди, че е предявен иск с пр.осн. чл.646,ал.2, т.1 от ТЗ  за прогласяване нищожността на извършеното плащане от страна на ответника по отношение на У.Б. АД , чрез извършване на незабавно инкасо от сметка на ищеца, за което се твърди, че е след дата на неплатежоспособността 4.10.2016г. Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 215 000 лв., обезщетение за забавено изпълнение  в размер на 73 018 лв. за периода от 23.01.2007г. и до предявяване на иска, както и законната лихва от предявяване на иска и до окончателното плащане

ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема становище по исковете .

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и приложените доказателства намира следното :

           От представеното по делото съдебно решение от 28.12.2016г.  по т.д. № 2171 / 2006г. се установява, че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 14.10.2006г.

            От присъединеното към настоящото дело т.д. 766/09г. на VІ-5 св. СГС и влялото в сила въззивно решение № 1882/ 14.09.2015г., с което това съдебно производство е приключило, се установява че искът с пр.осн.чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ е приет за недопустим, първоинстанционното решение досежно него е обезсилено и делото по този иск е прекратено. Искът с пр.основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.чл.645,ал.2 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен. Следва да се приеме, че не е проведен успешно нито преюдюдициалния преферентен иск, нито преюдициалния иск за установяване наличие на нищожност  заплащане чрез прихващане на заплащането на сумата от 2015г. извършено на 21.01.2017г.

            При така установеното в това преюдициално съдебно производство по делото на VІ – 5 св. се установява с решаващите правни мотиви наличие на годно правно основание за извършване на плащането съобразно издадената банкова гаранция от страна на ответника и съответно като резултата от това наличие на правно основание за  удържане чрез незабавно инкасо на сумата от сметка на ищеца, макар и след датата на неплатежоспособността. След като основанието за това плащане не е отпаднало, съответно не е налице предпоставката на чл.55 ал.1,пр.3 от ЗЗД отпадане на правното основание, като елемент от фактическия състав на тази правна норма. За ищеца не възниква правото да претендира връщане на дадената, съответно  удържана от сметката му сума в размер на 215 000 лв. Искът за главницата като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.

            Предвид изходът по главния иск неоснователни се явяват и акцесорните искове за обезщетение в размер на мораторната и законни лихви с пр.осн.чл.86 от ЗЗД и тези искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

            Ищецът, предвид изходът по настоящия спор  следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по спора в размер на 8600 лв.    

Водим от горното съдът

 

                              Р       Е       Ш       И       :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 55,ал.1, пр.3 ЗЗД вр.чл.649,ал.2 ТЗ  и чл.86 от ЗЗД  предявени отТ.К.АД / В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ / БУЛСТАТ ******, гр.София, жк.******действащ чрез своя синдик В.Л.Б.,***  срещу У.Б. АД *** .

ОСЪЖДАТ.К.АД / В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ / БУЛСТАТ ******, действащ чрез своя синдик В.Л.Б., адрес на управление:***  да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , гр.София,  бул.******сумата от 8600 лв. / осем хиляди и шестстотин лева/ за държавна такса, платими от масата на несъстоятелността. 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС .

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :