Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 139/11.12.2006 г., постановено по гр.д. № 732/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН ********** и двамата от гр.Кърджали, бул. “Сан Стефано” № 14, бл.”Рила” № 2, вх.”А”, ап.1 против Свобода Тодорова Карастамова, с ЕГН ********** и Либертария Тодорова Карастамова, с ЕГН ********** иск за неоснователно обогатяване за сумата 5000 лв., представляваща извършени подобрения, разходи и пропуснати ползи от построяването и ползването на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ведно със законната лихва от 21.06.2006 г. – датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата 5000 лв. и иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 5000 лв. за периода от 21.02.1972 г. до завеждане на иска – 21.06.2006 г. Със същото решение Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН ********** и двамата от гр.Кърджали, бул. “Сан Стефано” № 14, бл.”Рила” № 2, вх.”А”, ап.1 са осъдени да заплатят на Свобода Тодорова Карастамова, с ЕГН ********** и Либертария Тодорова Карастамова, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Лиляна Любенова Димитрова и Атанас Стоянов Димитров, които го обжалват и молят съда да отмени същото. В съдебно заседание въззивникът Атанас Стоянов Димитров поддържа жалбата си. В представено писмено становище сочи, че решението на Кърджалийския районен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не изпълнил задължението си по чл.188, ал.1 от ГПК като не преценил обективно всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът не бил анализирал решение на ВКС № 224/1982 г., което било относимо към спора. Неправилно било прието, че давностният срок бил изтекъл поради неправилно определяне на началния момент на давността около 1981-1982 г. Не бил отчетен факта, че нотариален акт № 165/1995 г. бил обявен за нищожен, а ответниците се позовавали на неговата доказателствена сила. Неоснователно съдът отхвърлил искането им за назначаване на комплексна експертиза, поради което делото останало неизяснено. В съдебно заседание, проведено на 31.09.2006 г. представили допълнителни документи, които не били анализирани в мотивите на обжалваното решение. Неоснователно била отхвърлена претенцията им за обезщетение за времето, през което били лишени от възможността да ползват полагаемите им се части от недвижимия имот, за което имало приложени нотариални покани. Като доказателство не било приложено гр.д. № 139/1975 г. на РС – Кърджали. С решение на ВКС ІV г.о. по гр.д. № 708/2005 г. окончателно се определял размера на притежаваните от тях части от описания недвижим имот, поради което давностният срок не бил изтекъл, а започнал да тече именно от датата на постановяване на това решение. Съдът допуснал нарушение на разпоредбата на чл.109, ал.1 от ГПК, тъй като не поканил в първото заседание по делото страните да се спогодят. Въззиваемите Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова, представлявани от своя процесуален представител оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Твърди се от процесуалния представител на въззиваемите, че се касаело за претенция за извършени подобрения преди повече от 30 години, която била определена и изплатена. Дори и да имало неизплатена част, то тя била погасена по давност. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 56, том І, дело № 183/1967 г. по описа на РС – Кърджали Керана Вълчева Карастамова лично за себе си и като законна представителка на малолетните си деца Свобода и Либертария Тодорови Карастамови отстъпили безвъзмездно на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова правото на строеж върху 1/2 идеална част от собствен парцел ІІІ в кв.61 по плана на гр.Кърджали с площ от 494 кв.м., на една двуетажна жилищна сграда, като първият етаж бъде построен за Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карстамова, а втория и правото на надстрояване над него бъдат за Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова. Договорът, сключен с този нотариален акт бил признат за нищожен в частта, с която е извършено дарение в полза на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карстамова от Керана В·лчева Карастамова, действаща като законна представителка на малолетните си деца Свобода и Либертария Тодорови Карастамови върху техните общо 2/6 идеални части от процесния имот с решение № 2837/20.12.1977 г., постановено от ВС на РБ по гр.д. № 1343 по описа за 1977 г. на същия съд. На 17.08.1995 г. с нотариален акт № 165, том ІІ, дело № 1020/1995 г. по описа на РС – Кърджали, въззиваемата Свобода Тодорова Карастамова била призната за собственица на недвижим имот – първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали (ул.”Преслав” № 2), построена с одобрен архитектурен проект и строителен протокол № 63 от 1967 г. със застроена площ 113 кв.м., представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с два броя мазета – североизточно и северозападно със светла площ 27.80 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата. На същата дата – 17.08.1995 г. бил съставен и нотариален акт № 164, том ІІ, дело № 1019/1995 г. по описа на РС – Кърджали, с който въззиваемата Либертария Тодорова Карастамова била призната за собственица на недвижим имот – два броя мазета – югоизточно и югозападно със светла площ 14.80 кв.м., находящи се в двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали (ул.”Преслав” № 2), построена с одобрен архитектурен проект и строителен протокол № 63 от 1967 г. С нотариален акт № 61/18.08.1995 г., том ІV, дело № 1029/1995 г. по описа на РС – Кърджали, Керана Вълчева Карастамова продала на дъщеря си Либертария Тодорова Карастамова собствения си недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена с одобрен архитектурен проект и строителен протокол № 63 от 1967 г. върху съсобствен парцел ХХ-697 в кв. 41 от 494 кв.м., представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 113 кв.м., състоящ се от коридор, две спални, хол столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с прилежащите източно и западно избени помещения със светла площ 13.70 кв.м., както и 1/3 идеална част от общите части на сградата. С нотариална покана вх. № 8073, връчена на 14.09.1997 г., Атанас Стоянов Димитров поканил Свобода Карастамова да освободи крайната югозападна стая, която заедно със средната южна стая да ползуват въззивниците, както и югоизточното мазе, което да се ползува само през източния вход. От представеното като доказателство по делото гр.д. № 874 по описа за 2003 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че с влязло в сила решение № 964/26.07.2006 г., постановено по гр.д. № 708 по описа за 2005 г. на Върховния касационен съд, Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова са признати за собственици на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, въз основа на което е построен етажът, като е отменен нотариален акт № 165/1995 г. в частта за 1/3 идеална част от описания имот. По делото са представени строителни книжа, писма, преписи от протоколи и преписи от съдебни решения в бяла папка, озаглавена “гр.д. № 732/06 Р.С. – Кърджали доп. и молба приложения”, които са неотносими към делото и съдът не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД са неоснователни недоказани, а решението на Кърджалийския районен съд обосновано и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Безспорно е, че въззиваемите Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова са признати за собственици на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, въз основа на което е построен етажът, като е отменен нотариален акт № 165/1995 г. в частта за 1/3 идеална част от описания имот. Установено е също, че въззиваемите са извършили подобрения в процесния имот за времето от 1972 г. до 1976 г., като след тази дата по признанията на ищеца Атанас Димитров не са правени други подобрения (л.32 от гр.д. № 732/2006 г. по описа на РС – Кърджали). С оглед на тези данни обосновано и правилно първоинстанционният иск е приел, че задълженията за заплащане на извършени подобрения в процесния имот са погасени по давност и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. В този смисъл неоснователни са твърденията на въззивника Атанас Димитров, който сочи в писменото си становище, че давността за подобренията следва да тече от датата на постановява не решението на ВКС по гр.д. 708/2005 г. Разбира се, идеалните части от процесния имот са определени с влязло в сила решение № 964/26.07.2006 г., постановено по гр.д. № 708 по описа за 2005 г. на Върховния касационен съд, но задължението за заплащане на извършени подобрения е възникнало през 1976 г., от който момент започва да тече и погасителната давност. Или, казано с други думи, давността започва да тече от момента, в който е възникнало задължението, т.е. с осъществяването на подобренията, а не от момента в който са определени идеалните части от процесния имот. По отношение на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, то същият е отхвърлен правилно, а решението и в тази част следва да бъде оставено в сила. Както е посочено и в мотивите на първоинстанционното решение, въззивниците като собственици на 1/3 идеална част от процесния имот могат да претендират обезщетение за ползуването на съответната идеална част от имота, но изискуемостта на това обезщетение настъпва от деня на писменото поискване, т.е от деня на поканата. Такава покана ищците не са отправили до ответниците, поради което този иск е неоснователен. Неоснователни са доводите на въззивника Атанас Димитров, който сочи, че такава покана е била изпратена. Действително по делото е допусната като писмено доказателство нотариална покана вх. № 8073, връчена на 14.09.1997 г. (л.7 от гр.д. № 732/2006 г. по описа на РС – Кърджали), но тази покана няма характер на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като с нея не се претендира заплащане на обезщетение, а се иска ползуването на реални масти от процесния имот. Що се отнася до иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение, то основателността на този иск е обусловена от основателността на главните искове, поради което обосновано и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се сочи от въззивника Атанас Димитров. Недопускането на съдебно-оценителна експертиза от първоинстанционния съд не е довело до накърняване правата на ищците, тъй като очевидно задълженията за заплащане на извършените подобрения са погасени по давност. Соченото от въззивника Атанас Димитров гр.д. № 139/1975 г. е унищожено, видно от удостоверение № 139/19.12.2003 г., издадено от РС – Кърджали (л.31 от гр.д. № 874 по описа за 2003 г. на Кърджалийския районен съд), поради Ûоето очевидно не може да бъде приложено като доказателство. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и е достигнал до обосновани и правилни изводи, които и настоящата инстанция приема. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 139/11.12.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 732 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане за това. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/11.12.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 732 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2. |