№ 260303 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО от 10.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2618 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „. Б. А. Е. xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано Петя Димитрова и Димитър Шумаров - Изпълнителни директори, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адвокат Д.М.,xxx, са предявили иск срещу „. Г. 8. Е., Е. xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Елтепе № 5, етаж 2 и цена на иска - 13 710.48 лева.
В исковата си молба твърди, че на 23.09.2008г. между „. И Еф Джи България" АД (сегашно „. БЪЛГАРИЯ“ АД) - кредитодател и „. Г. 8. Е. - кредитополучател е сключен Договор за банков кредит Продукт ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ № ВL23745/23.09.2008г., по силата на които кредитодателят отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за посрещане на бизнес нужди, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца (двеста и четиридесет месеца) месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно Чл. 5 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми за оборотни нужди (БЛПМФ) в лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1.75 пункта.
Към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ за оборотни нужди лева е в размер на 11.6 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща на банката следните такси 1/ Такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но не по-малко от 100.00 лв., платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита; 2/ В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100.00 лв. С подписването на договора, кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава банката да събира таксите служебно чрез усвояване от свободния лимит по кредита. При липса или недостатъчност на свободен лимит, кредитополучателят е длъжен да осигури необходимите средства по разплащателната си сметка. В противен случай банката има право да събере таксите като служебно задължи заемната сметка на кредитополучателя със съответната сума над лимита, която сума ще представлява неразрешен кредит овърдрафт на кредитополучателя. Неразрешеният овърдрафт става незабавно изискуем с възникването му и банката има право да го събира служебно от всички сметки на кредитополучателя при нея, а ако го събира от погасителни вноски по кредита, то има право да го събере преди да погаси дължимите й разноски, лихви и главница по кредита, за което с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката. По силата на чл. 27 във връзка с чл. 26 от договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение от договора, включително при невнасяне дължима вноска по главница и/или лихва.
С Приложение от 23.09.2008г. се удостоверява, че заемната сметка е открита на 23.09.2008г.
С Анекс № 1 от 02.10.2009г. банката и кредитополучателят се съгласяват размера на предоставения кредит да бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит. Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата от 12 месеца, считано от датата на подписване на анекса. През гратисния период кредитополучателят заплаща само лихва. Крайният срок за погасяване на кредита се променя и става 23.09.2028г. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще плаща следните такси и разноски: 1/ Месечна такса управление в размер на 0.05 % върху остатъка от неиздължената главница.
С Нотариална покана за изпълнение от 29.08.2014г., с Рег. № 8712, Том 2, Акт 67 на нотариус Алинка Огнянова Паралюзова № 578, връчена на 18.09.2014г. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради трайно просрочие и спиране на плащанията по кредита. С поканите длъжниците са поканени в седемдневен срок от получаването да погасят изцяло задълженията си към банката, като са уведомени, че в противен случаи банката ще се възползва от правата си и ще предприеме действия за принудително събиране на цялото задължение.
След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания, както не е осъществен контакт от страна на длъжника, поради което за ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД възникнал правен интерес от образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен съд - Монтана. Към момента на подаване на заявлението непогасените вноски са както следва - 28 броя непогасени вноски по главница и 28 броя непогасени вноски по лихва, а общото задължение възлиза на 13 710.48 лева (тринадесет хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и осем стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 13.10.2014г. , от които 9 807.61 лева (девет хиляди осемстотин и седем лева и шестдесет и една стотинки) - главница за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г.; 3 732.76 лева (три хиляди седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - договорни лихви, за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г., 170,11 лева (сто и седемдесет лева и единадесет стотинки) - банкови такси за периода от 21.07.2012г. до 13.10.2014г.
Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е поискано за сума в общ размер на 13 710.48 лева (тринадесет хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и осем стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 13.10.2014г.
Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 81255/2014г. по описа на Районен съд - Монтана и са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.10.2014г. и изпълнителен лист от 17.10.2014г.
за сумите, както следва:
- 9 807,61 лева (девет хиляди осемстотин и седем лева и шестдесет и една стотинки) - главница за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г.;
- Законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението -15.10.2014г. до окончателното й изплащане;
- 3 732,76 лева (три хиляди седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г.;
- 170,11 лева (сто и седемдесет лева и единадесет стотинки) - банкови такси за периода от 21.07.2012г. до 13.10.2014г.;
- 274,21 лева (двеста седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки)
държавна такса;
- 807,З1 лева (осемстотин и седем лева и тридесет и една стотинки) – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.10.2014г. и изпълнителен лист от 17.10.2014г. е образувано изпълнително дело № 271/2015г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, с рег. № 748 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Със съобщение от 05.10.2020г., получено на 20.10.2020г., на Районен съд - Монтана, са уведомени, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника „. Г. 85" Е. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това поражда правния интерес от образуване на исково производство в едномесечен срок от уведомяването им.
Към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което:
Молят съда, със сила на пресъдено нещо да постанови съществуването на процесното вземане на длъжника по извлечение от счетоводните книги на „. България" АД към 13.10.2014г., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.10.2014г. и изпълнителен лист от 17.10.2014г. и съгласно Договор за банков кредит продукт “ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ" № ВL23745/23.09.2008г., ведно с прилежащите му Приложение от 23.09.2008г. и Анекс № 1 от 02.10.2009г., „. България“ А. Е. xxxx - кредитодател и „. Г. 8. Е., Е. 11158З982 - кредитополучател за сумата в общ размер на 13 710.48 лева (тринадесет хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и осем стотинки), ведно със законовите последици от това, както и законна лихва върху главницата от 15.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и да присъдите съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 81255/2014г. по описа на Районен съд - Монтана - държавна такса и адвокатски хонорар.
Молят да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.
Ответникът, „. Г. 8. Е., Е. xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Елтепе № 5, етаж 2, представлявано от Г. Веселинов Николов, като връчването на съдебните книжа е осъществено по реда на чл.50 ал.4 ГПК, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска, не прави искания, оспорвания, възражения. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч.гр.д.№ 81255 по описа на Районен съд Монтана за 2014 година.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че е сключен Договор за банков кредит Продукт ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ № ВL23745/23.09.2008г., по силата на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за посрещане на бизнес нужди, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца (двеста и четиридесет месеца) месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно Чл. 5 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми за оборотни нужди (БЛПМФ) в лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1.75 пункта. С Анекс № 1 от 02.10.2009г., банката и кредитополучателят са се съгласили размера на предоставения кредит да бъде намален до размера на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит. Кредитополучателят ползвал гратисен период за погасяване на главницата от 12 месеца, считано от датата на подписване на анекса. Формата за действителност на договора за банков кредит е спазена. По делото не са ангажирани доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. С Приложение към Договор за банков кредит от 23.09.2008 г. е удостоверено, че заемната сума по договора е открита на същата дата, л.30 от делото.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.417 ГПК е предявил при връчване поканата за доброволно изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 81255 по описа на Районен съд Монтана за 2014 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК чрез залепване уведомление по чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но вече със сила на присъдено нещо.
Искът е основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение и изпълнителният лист и ще продължи процесуалните действия по образуваното изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. А в конкретния случай ответникът въобще не взе становище по иска, не направи възражения, не представи доказателства.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе направено при пълно и главно доказване по отношение размера на цялата претенция.
В случая, безспорно е установено, че заемната сметка е разкрита на 23.09.2008 г.
В чл. 5 от договора страните са уговорили дължимата лихва по кредита да се формира от сбора на действащия базов лихвен процент за малки фирми за оборотни нужди в лева /БЛПМФ/, и договорна лихвена надбавка в размер на 1, 75 пункта, като дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21 –во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. В чл. 7 от договора е уговорено заплащане от кредитополучателя на такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, посочен в чл.1, но не по-малко от 100.00 лв., платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита, чрез служебно усвояване на необходимата сума от разрешения размер на кредита, такса подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка.От представеното приложение към горепосочения договор за кредит, подписано от страните на 23.09.2008 г., е видно, че на тази дата е открита заемната сметка на кредитополучателя по договора.
Според приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съда кредитира и приема като доказателство по делото, кредитополучателят е усвоил сума по отпуснатия му кредит в общ размер на 11 577.28 лв. в периода от 23.09.2008 г. и 20.07.2012 г. През същия период е извършено погасяване - плащане общо на 1 869.61 лв. като главница. Размерът на дължимата главница по договора при обявената предсрочна изискуемост възлиза на 9 707.61 лева. Размерът на дължимите договорни лихви за исковия период от 21.06.2012 г. до 13.10.2014 г. възлиза на сумата 3 732.53 лева. В табличен вид в заключението са отразени начислените и погасените договорни лихви, като е видно, че последното внасяне на суми по кредита е на 21.05.2012 г. След тази дата няма никакви плащания повече. Периодите, през които ответникът не е обслужвал кредита са всяко 21-во число на месеца в периода 21.06.2012 г. до 21.09.2014 г.
По делото е представена нотариална покана от 25.08.2014 г. от "Юробанк България" АД до кредитополучателя Г. Веселинов Николов, в качеството му на управилет на „. Г. 85” Е., с която е обективирано волеизявление на банката, че поради просрочие на дължими месечни вноски по кредита, възлизащи към 09.08.2013 г. на сумата 11 781.95 лева, кредитът се обявява предсрочно изискуем изцяло преди крайния срок на погасяване. На л.40 от ч.гр.д.№ 81255/2014 г. на МРС е отразено от нотариус Алинка Паралюзова, че на 18.09.2014 г. екземпляр от нотариалната покана е връчен на адресата Г. Веселинов Николов, като управител на „. Г. 85” Е. по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 81255/2014 г. на Районен съд Монтана, същото е образувано по подадено от ищеца на 15.10.2014 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с предмет исковите суми, като на 16.10.2014 г. е издадена заповед за изпълнение за тези суми. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.10.2014г. и изпълнителен лист от 17.10.2014г. е образувано изпълнително дело № 271/2015г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, с рег. № 748 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Със съобщение от 05.10.2020г., получено на 20.10.2020г., на Районен съд - Монтана, „. Б. АД са уведомени, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника „. Г. 85" Е. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На 23.11.2020 година е предявен специалния установителен иск. В определение № 260237 от 17.02.2021 година по реда на чл.140 ГПК съдът е посочил, че на 20.11.2020 г., с клеймо на пощенското писмо, изпратено до МРС от град София, пристигнало в град Монтана на 23.11.2020 година е предявен специалния установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която длъжникът е получил по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 23.09.2008 г. договор за банков кредит Продукт ПОС Револвираща линия, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит във формата на кредитна линия в размер на 10 000 лева с уговорен краен срок на погасяването му 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка на кредитополучателя. Установено е по делото, че ответникът е усвоил в периода 23.09.2008 г. – 20.07.2012 кредит в размер на 11 577.28 лева, както и че в периода от усвояването на кредита до 21.06.2012 г. същият е извършил плащания по главница в общ размер на 1 869.61 лева, както и лихви за процесния период от 5 439.92 лв., с което е погасил част от начислените за този период договорни лихви. Поради неплащане на дължими вноски по кредита ищецът е упражнил правото си по чл. 27, във връзка с чл. 26, б. "г" от договора за кредит да обяви целия непогасен размер на кредита за предсрочно изискуем чрез едностранно волеизявление до ответника, обективирано в нотариална покана. Безспорно е установено, че в период от повече от една година преди изпращането на уведомлението за предсрочната изискуемост ответникът не е заплащал никакви вноски по кредита, поради което е било налице основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Трайната съдебна практика приема, че е допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според договора опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на договора по кредит не може да се счита, че е получено от длъжника. В случая, в чл. 31 от процесния договор е уговорено, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в договора за банков кредит. Ако някоя от страните промени адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени. Тълкуването на посочената клауза съобразно чл. 20 ЗЗД води до извод, че страните не са обвързали опита за доставка на съобщението на непроменен адрес на фактическото му получаване. Дори и да се приеме обратното, в случая не може да се направи извод, че уведомлението е достигнало до адреса на адресата, доколкото няма данни за изпълнение от страна на пощенския оператор на задълженията му по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Следователно, длъжникът не е бил уведомен за изявлението на банката и не са настъпили последиците на обявената предсрочна изискуемост.
Когато в производството по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по договор за банков кредит се установи, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, това не е основание за отхвърляне изцяло на предявения иск. Не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател и не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на падежираните вноски. Предявеният иск по чл. 422 от ГПК в този случай може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо /приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила/, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В посоченото ТР, както и в т. 9 от ТР № 4/2014 г. е прието, че съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В случая се установява, че след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, макар да не е настъпил уговорения от страните краен срок на погасяване на всички задължения по отпуснатия банков кредит, то се следва присъждане на задължението. Ответникът не твърди да са настъпили основания, водещи до погасяване на задължения по договора, и такива не се установяват от доказателствата по делото. С оглед на това и съобразявайки задължителните разяснения, дадени с горепосочените тълкувателни решения, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника на основание процесния договор за банков кредит за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
При това разбиране, съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да го уважи изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и направените в хода на производството – заповедно и исково разноски от ищеца, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „. Г. 8. Е., Е. xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Елтепе № 5, етаж 2, представлявано от Г. Веселинов Николов - Управител, че към 15.10.2014 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „. Б. А. Е. xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано Петя Димитрова и Димитър Шумаров - Изпълнителни директори, относно неизпълнение на задължение по Договор за банков кредит продукт “ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ" № ВL23745/23.09.2008г., ведно с прилежащите му Приложение от 23.09.2008г. и Анекс № 1 от 02.10.2009г., за следните суми:
- 9 807,61 лева (девет хиляди осемстотин и седем лева и шестдесет и една стотинки) - главница за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г.;
- 3 732,76 лева (три хиляди седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - договорна лихва за периода от 21.06.2012г. до 13.10.2014г.;
- 170,11 лева (сто и седемдесет лева и единадесет стотинки) - банкови такси за периода от 21.07.2012г. до 13.10.2014г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.10.2014 година по ч.гр.д.№ 81255 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „. Г. 8. Е., Е. xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Елтепе № 5, етаж 2, представлявано от Г. Веселинов Николов - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. А. Е. xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано Петя Димитрова и Димитър Шумаров - Изпълнителни директори, сумата от 274.21 лева – платена държавна такса и 807.31 лв. адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.10.2014 година по ч.гр.д.№ 81255 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „. Г. 8. Е., Е. xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Елтепе № 5, етаж 2, представлявано от Г. Веселинов Николов - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. А. Е. xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано Петя Димитрова и Димитър Шумаров - Изпълнителни директори, сумата от 317.40 лева – доплатена държавна такса и 400.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: