Делото е образувано по внесен обвинителен акт от ОП
Разград по ДП №296-ЗМ-35/2016 г. по описа на РУ на МВР Лозница против М.И.Х., постъпил с вх. №2718/17.06.2016 г., по обвинение за това, че:
1. За времето от 01.01.2011
година до 30.04.2011 година в гр. Разград, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ, е избягнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишна
данъчна декларация в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, изискуема по чл. 50, ал.
1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
доходи от източници в чужбина, за данъчен период на 2010 година при размер на
данъчните задължения 5 169. 74 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, предл.1 и
2 т. 1 от НК.
2. За времето от 01.04.2010 година до 31.03.2011
година в гр. Разград, Област Разград, в условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документи с невярно съдържание: Молба-декларация с вх.
№Л-321/15.04.2010 г. за отпускане на месечна социална помощ за прехрана и
Молба-декларация вх. № Л-451/06.08.2010г. за отпускане на целева помощ за
отопление, подадени по реда на чл. 13, ал. 1 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/ и Наредба № РД-№07-5/16.05.2008 година до Дирекция „Социално
подпомагане" гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество - пари в общ размер на 510. 29 лева, собственост на Агенция „Социално
подпомагане" - София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212,
ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Счита, че
доказателства сочат, че подсъдимата е получавала парични преводи от различни
лица от чужбина, които са доход и обуславят задължение на подсъдимата да ги
декларира и плати данък, което не е направено, съответно подсъдимата е осъществила
престъплението, за което е повдигнато обвинение по чл. 255 НК. Освен това
подсъдимата е подала молби-декларации за получаване на социални помощи, без да
посочи реазилираните доходи от чужбина и декларациите са с невярно съдържание.
Съответно е осъществила състава на престъплението, в което е обвинена.
Прокурорът предлага да се наложи наказание за престъплението по чл. 255 НК под
средният размер, а за престъплението по чл. 212 НК към минималния размер. Като
деянието е осъществено умишлено, а незнанието не оневинява извършителя, тъй
като подсъдимата е наказателно отговорна, дееспособна. Предлага гражданските искове да бъдат
уважени.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от Министъра на финансите (л. 27) против
подсъдимата за сумата 5 169, 74 лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди резултат от престъплението по чл. 255 НК и законната лихва
от увреждането.
В съдебно заседание не се явява представител на МФ.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от Агенция за социално подпомагане София (л.
35) против подсъдимата за сумата 510, 29 лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди резултат от престъплението по чл. 212 НК и законната лихва
от 31.03.2011 г.
В съдебно заседание юриск. Иванова поддържа иска.
Подсъдимата Х.
се признава за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тях. В последната си дума
подсъдимата заявява, че съжалява за извършеното и иска минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата адв. С. счита, че съдът
следва да се произнесе съобразно събраните доказателства и наказанията да се
определят към
минимума, с оглед това, че подсъдимата е неосъждана, безработна,прави
самопризнания, не владее български език. По отношение на гражданските искове
заявява, че ако съдът ги счете за
основателни, следва да ги уважи.
Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени
самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:
М.Х. е
българска гражданка, с постоянно местоживеене ***, майка на дете, родено през
август 1995 година, което отглежда сама. Подсъдимата няма установени доходи от
трудова дейност, нито от предоставяне за възмездно ползване на притежавано
движимо или недвижимо имущество. Х. получавала социални помощи.
За да си
осигури необходими парични средства за издръжка, през 2010 г. Х. започнала да
установява случайни контакти с граждани в чужбина - Испания, Швейцария и
преимуществено от Турция, които под различни предлози успявала да ги склони да
я подпомогнат с парични средства. Новите й познати превеждали в нейна полза
различни суми в евро чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн
Юнион”. За да получи сумите, подсъдимата Х. предоставяла данни за личността си
на платеца на сумата, а след извършване на превода, той й съобщавал
универсалния 10-цифров код „MTCN” на същия. След получаване на
кода, Х. лично посещавала офиси на съконтрахенти на Финансова къща (ФК) „Кеш
Експрес Сървиз” - гр. София, която е официален представител на Системата
„Уестърн Юнион” у нас. Съобщавала универсалния код, името на изпращача и сумата
на превода. Представяла и документ за удостоверяване на самоличността си. При
съвпадение на съобщените данни с наличните в системата, автоматично била
разпечатвана разписка, в която подсъдимата се подписвала като получател на
сумата по превода. Сумата на превода се
получавала в евро или по желание - в левова равностойност.
По описания начин в периода от
м. март до м.май 2010 година включително обвиняемата Х. усвоявала парични суми
от чуждестранни преводи, които получавала от офиси на ЕТ „Надежда Петрова” -
гр. Русе, „БООБ” ЕООД - гр. Разград, „Търговска банка Д” АД и „ЦКБ” АД.
1. През
март 2010 година Х. получила суми от 24 превода (т. 1,л. 89, 92, 95, 98, 100, 103, 123, 126, 128, 131, 135, 136, 146,
148, 150, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158, 161)
01.03.2010г.-31.03.2010 г.
|
№
|
MTCN документ
|
евро
|
USD
|
левова равностойност
|
Лице изпращач
|
Държава
|
Фирма, изплатила паричните
средства
|
|
№
|
Дата
|
|
|
1
|
**********
|
02.03.2010
|
275.00
|
-
|
537.85
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
2
|
**********
|
03.03.2010
|
200.00
|
-
|
391.17
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
3
|
**********
|
04.03.2010
|
950.00
|
-
|
1858.04
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
4
|
**********
|
05.03.2010
|
500.00
|
-
|
977.92
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
5
|
**********
|
05.03.2010
|
600.00
|
|
1173.50
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
6
|
**********
|
06.03.2010
|
950.00
|
-
|
1858.04
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
7
|
**********
|
09.03.2010
|
2000.00
|
-
|
3911.66
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
8
|
**********
|
10.03.2010
|
600.00
|
-
|
1173.50
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
9
|
**********
|
11.03.2010
|
700.00
|
-
|
1369.08
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
10
|
**********
|
12.03.2010
|
850.00
|
-
|
1662.46
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
11
|
**********
|
13.03.2010
|
350.00
|
-
|
684.54
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
12
|
**********
|
15.03.2010
|
500.00
|
-
|
977.92
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
13
|
**********
|
16.03.2010
|
1300.00
|
-
|
2542.58
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
14
|
**********
|
17.03.2010
|
900.00
|
-
|
1760.25
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
15
|
**********
|
19.03.2010
|
300.00
|
-
|
586.75
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
16
|
**********
|
22.03.2010
|
|
600.00
|
871.13
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
17
|
**********
|
23.03.2010
|
|
2000.00
|
2893.44
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
18
|
**********
|
23.03.2010
|
300.00
|
-
|
586.75
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
|
19
|
**********
|
24.03.2010
|
2500.00
|
-
|
4889.58
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
|
20
|
**********
|
24.03.2010
|
1500.00
|
-
|
2933.75
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
|
21
|
**********
|
24.03.2010
|
400.00
|
-
|
782.33
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
|
22
|
**********
|
25.03.2010
|
1250.00
|
-
|
2444.79
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
|
23
|
**********
|
29.03.2010
|
500.00
|
-
|
977.92
|
|
Турция
|
„ЦКБ" АД
|
|
|
24
|
**********
|
30.03.2010
|
80.00
|
-
|
156.47
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
|
|
|
|
17505.00
|
2600.00
|
38001.42
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общият размер на приходите по
тези преводи възлиза на 17 505 евро и 2 600 щатски долара, с обща левова
равностойност за 38 001. 42 лв. /СИЕ, т. 2, л. 19/
2. През м.април 2010 година Х.
усвоила парични средства от 11 чуждестранни превода /т.1, л. л. 76, 79, 106,
109, 127, 129, 133, 134, 147, 162, 170/, в т.ч.:
01.04.2010 г. - 30.04.2010 г.
|
№
|
MTCN документ
|
евро
|
USD
|
Левова
равносто
йност
|
Лице изпращач
|
Държава
|
Фирма, изплатила паричните
средства
|
|
№
|
Дата
|
|
|
1
|
**********
|
06.04.2010
|
700.00
|
|
1369.08
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
2
|
**********
|
08.04.2010
|
300.00
|
|
586.75
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
3
|
**********
|
09.04.2010
|
50.00
|
|
97.79
|
|
Испания
|
„ЦКБ"АД
|
|
4
|
**********
|
13.04.2010
|
269.13
|
-
|
526.37
|
|
Швейцария
|
„БООБ" ЕООД
|
|
5
|
**********
|
13.04.2010
|
2000.00
|
|
3911.66
|
|
Турция
|
"Търговска банка Д"
АД
|
|
6
|
**********
|
16.04.2010
|
1200.00
|
-
|
2347.00
|
|
Швейцария
|
„ЦКБ" АД
|
|
7
|
**********
|
17.04.2010
|
1000.00
|
-
|
1955.83
|
|
Швейцария
|
ЕТ"Надежда Петрова"
|
|
8
|
**********
|
17.04.2010
|
900.00
|
-
|
1760.25
|
|
Швейцария
|
ЕТ"Надежда Петрова"
|
|
9
|
**********
|
19.04.2010
|
800.00
|
-
|
1564.66
|
|
Швейцария
|
„БООБ" ЕООД
|
|
10
|
**********
|
21.04.2010
|
222.00
|
|
434.19
|
|
Турция
|
„БООБ" ЕООД
|
|
11
|
**********
|
30.04.2010
|
600.00
|
-
|
1173.50
|
|
Швейцария
|
„БООБ" ЕООД
|
|
|
|
|
8041.13
|
0.00
|
15727.08
|
|
|
|
Получените през април 2010
година суми са 8 041. 13 евро, с обща левова равностойност за 15 727. 08 лв.
/СИЕ т. 2, л. 20/.
3. През май 2010 година Х.
получила 4 превода общо 1 260 евро /т.
1, л. 75,125,130,171/:
Левовата равностойност на получените през май 2010
година преводи възлиза на 2 464. 34 лв. (СИЕ т. 2, л. 20).
Приходите
на подсъдимата, реализирани от чуждестранни парични преводи през 2010 година са
общо 56 192. 84 лева /СИЕ т. 2, л. 20/.
Получаването на парични
преводи, които са облагаеми доходи, поражда задължение за Х. да ги декларира,
като подаде изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна
декларация в срок от 01.01. до 30.04. включително на следващата 2011 календарна
година, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък. Подсъдимата не
е изпълнила това задължение (справка от НАП изх. №350/26.02.2016 г. на л.
55/207, т.1).
Данъчното задължение на Х. за
2010 година, определено по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, е 5 169.74 лева (СИЕ т. 2,
л. 25).
За да осигури средства за семейството си, Х. се
възползвала от възможността за подпомагане със средства от държавните социални
фондове. За реализиране на правото на социална помощ е необходимо подаване на
Молба-декларация по образец като документ, изискуем по чл. 13, ал. 1 от ЗСП до
Дирекция „Социално подпомагане” при съответната община по постоянно
местоживеене на семейството на декларатора. С този документ, се декларират
различни обстоятелства, сред които и брутния доход на семейството за определен
предходен период. Декларираните данни са основание за уважаване на искането за
подпомагане.
На 15.04.2010 година Х. подала до Дирекция „Социално
подпомагане” - гр. Разград молба-декларация с вх. № Л-321 (т. 1, л. 180-181), с
която поискала отпускане на месечна помощ за прехрана. В раздел пети на молбата
декларирала дохода на семейството си за март 2010 година, но посочила само 35 лв. реализирани доходи от помощи по
Закона за семейни помощи за деца, без да впише реализираните приходи и от
чуждестранни преводи през март 2010 г., общо за 38 001. 42 лв. /СИЕ, т. 2, л.
19/
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП
право на такава месечна помощ имат семейства с доход за предходния месец, който
не следва да надвишава определен диференциран минимален доход. Според
заключението на икономическа експертиза /СИЕ т. 1, л. 47/ този минимален доход
за семейството на подсъдимата е 124. 15 лв.
При декларираните от
подсъдимата данни, със Заповед № 321/10.05.2010 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Разград на Х. била отпусната месечна помощ за
прехрана, считано от 01.04.2010 година. Общо били изплатени 225. 89 лв. (СИЕ т.
1, л. 50).
На 06.08.2010 г. Х. подала до
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Разград молба-декларация вх. № Л-451 (т. 1,
л. 196), с която поискала отпускане на целева помощ за отопление. Този вид
социална помощ е регламентирана с нормите на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП и
допълнително с Наредба № РД 07-5/16.05.2008 година.
Правото на такава помощ е
обвързано с изискване за деклариране на дохода на семейството на декларатора за
предходните 6 месеца, тъй като той не следва да надвишава определен
диференциран минимален доход. Х. декларирала доходите на семейството си за
периода от февруари до юли 2010 г., като посочила единствено 70 лв. приходи от
помощи по Закона за семейни помощи за деца. За същия период подсъдимата реализирала
приходи от чуждестранни преводи общо за 56 192. 84 лв. (СИЕ т. 2, л. 20).
Според заключението на СИЕ допустимият диференциран минимален доход на
семейството на подсъдимата за периода възлиза на 267. 42 лв. /СИЕ т. 1, л. 48/.
Въз основа на декларираните от подсъдимата данни със
Заповед № Л-451/01.09.2010 година на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Разград на Х. била отпусната и изплатена целева помощ за
отопление за сезон 2010/2011 година, от 01.11.2010 година до 31.03.2011 година,
общо в размер на 284. 40 лв. /СИЕ, т. 1, л. 47 и 48/. Тази сума Х. усвоила.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на самопризнанието и всички събрани на досъдебното производство
доказателства, включитлено:
Показанията на свидетелите:
-
от които двама
представители на пострадалите ЮЛ – МФ и АСП и Ж. Тупева, разпитана на
06.10.2015 г. (л. 1/53, т. 1) служител на ДСП Лозница, относно реда за искане и
получаване на социални помощи и подадените от Х. молби-декларации и отпуснати
помощи
Назначените
по делото експертизи:
- експертиза на писмени доказателства, изготвена от
вещото лице Ценко Цачев (л. 11/63, т. 1),
- съдебно-икономическа екпрертиза (СИЕ) изпълнена от
вещото лице Иванка Братованова (л. 40/92, т.1 и л. 18, т.2).
Писмени доказателства:
- платежни документи (л. 75-79, 89-111, 123-136, 146-162, 164-168, 170-171,
т. 1),
справка за съдимост рег. №284/24.03.2016 г. РС Разград (л. 16, т. 2), декларация (л. 13,
т. 2), справка изх. № 350/26.02.2016 г. от ТД на НАП (л. 55/107,
т. 1), молби-декларации /т. 1, л. 180-181 и 196-197 /,
заповеди /т. 1, л. 179 и 195/.
Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на
подсъдимата. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа
страна. Подсъдимата и защитникът не спорят по тези
обстоятелства.
От правна страна.
Относно
престъплението по чл. 255 НК.
Фактическите състави, които пораждат данъчните
задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ.
Съдът намира, че по
несъмнен начин е установено, че подсъдимата Х. пребивава в страната и е с
постоянен и настоящ адрес в страната, съответно
като местно
физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е била задължена да декларира,
съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и
чужбина и да заплати данък.
Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като
доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се
установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на
подсъдимата.
Подсъдимата
не е подала декларация за получените
доходи от нея през 2010 г. парични средства - общо в размер на 56 192, 84 лв. и по
този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения.
Видно от
ССЕ за получените доходи през 2010 г. Х. е следвало да заплати данък в общ
размер 5 169, 74 лв. Съгласно чл. 93, т. 14 НК „данъци в големи размери”
са тези, които надхвърлят три хиляди лева, с оглед законоустановения период на
деклариране (ежегодно) и плащане на данъците.
Деянията са извършени умишлено - подсъдимата не е
декларирала получените доходи и е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения. Обстоятелството дали, с оглед образованието, правната си
култура и владеенето на български език, е знаела разпоредбите на закона, които
я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване
на деянието. Несъмнено Х. е съзнавала получаването на средства в значителен
размер и въпреки това не е декларирала получените суми.
Деянията, извършени от подсъдимата осъществяват от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, т.
1 НК и поради това съдът я призна за виновна.
Относно
престъплението по чл. 212 НК.
Както бе посочено Х. е подала две молби-декларации
пред служител на Дирекция „Социално подпомагане”, в които е удостоверила неверни
обстоятелства, относно размера на брутния доход на семейството за предходните периоди,
с оглед правото да бъдат получавани месечни помощи за дете. Декларирайки
неверни данни за доходите на семейството, Х. е въвела в заблуждение служителите
на Дирекция „Социално подпомагане”, които въз основа на молбите-декларации и
съгласно разпоредбите на Закона, съответните подзаконови актове, и с оглед
посочения от подсъдимата доход, съобразявайки определения средномесечен доход
със Закона за държавния бюджет, са отпуснали помощи.
Подсъдимата е използвала документ с невярно съдържание -
молба - декларация, и е получила без правно основание чуждо движимо имущество -
пари в общ размер на 510, 29 лв., собственост на Агенция „Социално
подпомагане" - гр. София - Дирекция „Социално подпомагане" гр. Разград,
с намерение да ги присвои. Осъществено е престъпление с квалификация по чл.
212, ал. 1, предл. 1 НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението е резултатно
и е довършено, тъй като подсъдимата е получила имуществения предмет.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл –
съзнавала е, че получава значителен доход и че посочвайки неверни данни ще
въведе в заблуждение служителите и ще получи подпомагане.
Касае се до продължавана престъпна дейност, извършена при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като деянията осъществяват състав на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
По наказанието.
За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.
Съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, отчете продължителността на осъществяване на деянието, размерът
на данъчните задължения, обстоятелството че подсъдимата е безработна, както и
процесуалното поведение, изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието
още на досъдебното производство за да се постигнат целите на наказанието по чл.
36 НК, счете, че следва да се определи наказание, при условията на чл. 55 НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – 8 месеца
лишаване от свобода. Тъй като са налице основанията на чл. 66 НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Протеклият
наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в
изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното
въздействие върху подсъдимата.
На основание чл. 55, ал. 3 НК не следва да се налага
предвиденото наказание глоба и с оглед установеното относно имотното състояние
на подсъдимата.
За престъплението по чл. 212, ал.1 НК наказанието е
лишаване от свобода от две до осем години.
Съдът като отчете самопризнанието, семейното положение
на подсъдимата, разкаянието за извършеното, чистото съдебно минало,
самопризнанието, размер на неправомерно получените средства, намери че са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които са многобройни и обуславят
определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК - под предвидения в закона
минимум – 1 година лишаване от свобода и на основание чл. 66 НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
Престъпленията по чл. 255 НК и чл. 212 НК са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Последното
съгласно чл. 23 НК е основание, след определяне на наказание за всяко
престъпление отделно, да се наложи общо наказание за двете престъпления -
най-тежкото от тях, което е една година лишаване от свобода.
Съставът на съда счете, че са налице основанията на
чл. 66 НК и отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за
срок от три години. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на
осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са
достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.
По
гражданските искове.
Предявените граждански искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД са основателни и доказани.
Съгласно ТР №4/2016 г. престъплението по чл. 255 НК
осъществява и деликт по чл. 45 ЗЗД. От неправомерното поведение на подсъдимата
– не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация за
получените доходи, съответно не е заплатила дължимите данъци по ЗДДФЛ са
причинени вреди. Настъпили са имуществени вреди на държавата, тъй като са
укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет. Вредите са в
размер на укритите данъци. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради
това съдът присъди и законната лихва считано от деня на забавата – 01.05.2011
г.
С деклариране
на неверни данни, които са обусловили решение на органите на АСП да подпомогнат
Х., като лице съответстващо на законовите изисквания, са настъпили имуществени
вреди за бюджета в размер на полученото без основание имущество. Подсъдимата
дължи сумата и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Поради това съдът
осъди подсъдимата да заплати на АСП сумата 510, 29 лв. и лихвата от 31.03.2011
г. до окончателното заплащане.
Подсъдимата, на
основание чл. 189 НПК,
следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на 227, 20 лв.
СЪДИЯ:
ДГ