№ 979
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. П.
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500870 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от ,,ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София,ж.к.,,Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачек, чрез адв. Виолета Герова – САК, със съдебен адрес: гр.София,
бул.,,България“№81, вх.В, ет.8, ап.22, против Решение №48 от 01.04.2022г.,
постановено по гр.д.№ 923/2021г. по описа на Районен съд- Карнобат, в
частта, в която съдът е отхвърлил като недоказан предявения по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД, иск за признаване за установено по
отношение на ответника Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с.И., общ. К., че
съществува изискуемо вземане на въззивника в размер на 112.96 лева,
представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договори с абонатен №*********, за
които са издадени фактури №№**********/20.07.2019г.;
**********/20.08.2019г. за периода от 20.06.2019г. до 19.09.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на издаване на заявлението по
реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, като е
1
отхвърлил като нищожен предявения по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с
чл.92 от ЗЗД, иск за признаване на установено по отношение на въззиваемия,
че съществува изискуемо вземане на въззивника в размер на 254 лева,
представляващо неустойка по предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които 172.57 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 19.06.2019г. за мобилен №************ и 81.46
лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
09.01.2019г. за мобилен телефон №************.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови друго, с което да уважи предявените претенции. Излага подробни
съображения. Счита, че след като съдът е приел, че страните са били
обвързани от процесните договори, то не може да бъде направен извод, че
най- малкото месечната абонаментна такса по тях не се дължи на мобилния
оператор. Месечните абонаментни такси са дължими от абоната само по
договорно основание между страните. Претендира сумата от 112.96 лева
месечни абонаментни такси. По отношение на договорната неустойка счита,
че клаузата е валидна и дерогира общото правило на чл.87,ал.1 от ЗЗД.
Според страната, клаузите от общите условия не предвиждат особена форма,
в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, поради
което следва да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно
с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
При положение, че търговецът би се лишил от всички 24 месечни
абонаментни такси по договора/доколкото неизпълнението на абоната е
започнало веднага след сключване на процесния абонамент/, заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и
необсновано високо, поради което претендира сумата от 254.03 лева.
В срока, предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районен съд – Бургас искове са с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК,във вр.с чл.92 и чл.79 от ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
2
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е образувано по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заповедният съд със заповед №109 от 19.05.2021г. по ч.гр.д.№478/2021г. по
описа на Районен съд- Карнобат, е разпоредил на длъжника Г. А. Г. ЕГН:
**********, с адрес: с. И., общ. К., обл. Бургас, да заплати на кредитора
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, ж.к.,,Младост“4,
Бизнес Парк София 6, общ. Столична, обл. София (столица) чрез адв. Виолета
Герова, следните суми: от 20.06.2019г. до 19.09.2019 г. в размер на 112,96лв.
/сто и дванадесет лева и 96 стотинки/ дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № **********/20.07.2019 г., **********/20.08.2019 г. и
**********/20.09.2019 г., ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането, главница от 01.10.2019г. до 01.12.2020 г. в размер на
419,85 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и 85 стотинки/ 23 месечни
лизингови вноски в размер на 27.99 лв. и допълнителна сума в размер на
27.99 лева, ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до изплащане на
вземането, санкционна лихва от 09.01.2019г. до изплащане на вземането в
размер на 81,46 лв. /осемдесет и един лева и 46 стотинки/, главница от
01.08.2019г. до 01.05.2020 г. в размер на 79,90 лв. /седемдесет и девет лева и
90 стотинки/ 9 бр. лизингови вноски в размер по на 7.99 лева и допълнителна
сума в размер на 7.99 лева, ведно със законна лихва от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането, санкционна лихва от 19.06.2019г. в размер на 172,57
лв. /сто седемдесет и два лева и 57 стотинки/, държавна такса в размер на
25,00 лв./двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 180,00
лв. /сто и осемдесет лева/.
На 16. 06. 2021 г. , Г. А. Г. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
иск за вземанията си спрямо длъжника в едномесечен срок.
В указания законов срок, пред Райнен съд- Карнобат е подадена искова
3
молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, , чрез процесуален
представител адв. Виолета Петкова Герова САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. България, № 81В, ет. 8, ап. 22, с която е предявен установителен
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД
за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 112,96 лева дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № ********** / 20. 07. 2019 г., ********** / 20. 08. 2019 г. и
********** / 20. 09. 2019 г.; 499, 75 лева представляващи незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 09. 01. 2019 г. за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A6 Plus Black и по договор за лизинг от 13. 06.
2018 г. за мобилно устройство NOKIA 3 Black; сумата от 254, 03 лева
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги против Г. А. Г. ЕГН **********, от село И., област Бургас. С
исковете се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника с адрес: с. И., област Бургас, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, 1 представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 112.96 лв. (сто и
дванадесет лв. и 96 ст.), представляващо дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с
абонатен номер № *********, за които са издадени фактури с №********** /
20. 07. 2019г., **********/ 20. 08. 2019 г., ********** / 20. 09. 2019 за
периода от 20. 06. 2019 г. до 19. 09. 2019 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата. Както и да се постанови решение с
което да бъде признато за установено по отношение на същия ответник, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, в размер на 499.75 лв. (четиристотин деветдесет и
девет лв. и 75 ст.), представляващо незаплатени лизингови вноски, от които:
419. 85 лв. (четиристотин и деветнадесет лв. и 85 ст.) по Договор за лизинг от
дата 09. 01. 2019 г. за мобилно устройство SAMSUNG Gа1аху А6 Рlus В1аск
и 79.90 лв. (седемдесет и девет лв. и 90 ст.) по Договор за лизинг от дата 13.
06. 2018 г. за мобилно устройство NOKIA 3 В1аск.
4
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника Г. А. Г., ЕГН: **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, в размер на 254.03 лв. (двеста петдесет и четири лв. и 3 ст.),
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които 172. 57 лв. (Сто седемдесет и два лв. и 57 ст.)- неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19. 06. 2019 г. за
мобилен номер ************ и 81.46 лв. (осемдесет и един лв. и 46 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09. 01.
2019 г. за мобилен номер ************. Претендира се присъждане на
разноските в исковото производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
В предвидения законов срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответната страна
не е подала писмен отговор по така предявените искове, не е изразила
становище по същите.
Установено е от представените по делото доказателства, че на 13. 06.
2018 г. между ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника Г. А. Г. е
сключен договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
************, със срок на действие 24 месеца до 13. 06. 2020 г. по избран
абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг
в зоната на ЕС. Стандартен месечен абонамент за избрания абонаментен план
е в размер на 24, 99 лева на месец. На 13.06.2020г., между страните е сключен
и договор за лизинг по силата на който операторът е предоставил на Г. А. Г. за
временно възмездно ползване мобилно устройство NOKIA, модел 3 В1аск за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 7. 99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 7. 99 лв., да придобие
собствеността върху лизинговата вещ.
Отразено е в договора за мобилни услуги, че цената му в брой или
обща лизингова цена с абонаментен план е 191, 76 лв., а стандартна цена на
устройството е 369, 90 лева. Посочена е отстъпка от стандартната цена в
размер на 178, 14 лева.
На 09. 01. 2019 г., между страните е сключен нов договор за мобилни
5
услуги с предпочетен номер ************, с първоначален срок на договора
24 месеца: от 09. 01. 2019 до 09. 01. 2021 г., като ответникът е предпочел
абонаментен план Тотал 12,99, който е с месечен абонамент 12, 99 лева на
месец. На същата дата е сключен и Договор за лизинг, съгласно който, на Г.
А. е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaху
А6 Рlus В1аск с в брой или с абонаментен план 671, 76 лева и стандартна цена
на устройството 759, 90 лева, като ползваната от ответника отстъпка е в
размер на 88, 14 лева.
Видно от съдържанието на лизинговия договор, лизингодателят се
поел задължение да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване устройството SAMSUNG мод е л Galaху А6 Рlus В1аск с
телефонен номер ************, а лизингополучателят се задължавал да
заплати обща лизингова цена в размер на 643, 77 лева с ДДС, за период от 23
месеца, с месечна лизингова вноска в размер на 27, 99 лв., съгласно
погасителния план към лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 27,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
С допълнително споразумение към договор за мобилни / фиксирани
услуги с мобилен номер ************ от 19. 06. 2019 г., Г. е предпочел нов
абонаментен план Тотал + 40,99 promo 36, 99 със срок на действие 24 месеца
изтичащ на 19. 06. 2021 г.
Потреблението на предоставените мобилни услуги е фактурирано на
клиентски номер на абоната № *********, като за периода 20. 06. 2019г. до
19. 09. 2019 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издал следните фактури:
фактура № ********** / 20. 07. 2019 г. с отчетен период на потребление от
20. 06. 2019 г. до 19. 07. 2019 г. и дължима сума за плащане в размер на 93, 30
лева, с включени абонаментни такси, разговори, вноски за лизинг, като към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Посочен е срок за заплащане на длъжимата сума- до 04. 08. 2019 г.
(л.48 от делото пред КРС).
Представена е фактура № ********** / 20. 08. 2019 г. за отчетен
период на потребление от 20. 07. 2019- 19. 08. 2019 , с дължима сума за
плащане в размер на 391, 63 лева, като са включени разговори, данни,
съобщения и други ползвани услуги – 2, 32 лева, месечни еднократни такси-
6
12, 46 лева, отстъпки 0, 11 лева, сума с ДДС -17, 87 лева. Във фактурата са
включени неустойки предсрочно прекратяване на договор за услуги- 172, 57
лева, вноска за лизинг 107, 89 лева, задължения от предходен период с ДДС-
93, 30 лева. Като срок за плащане е посочен 04. 09. 2019 г.. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението.
Издадена е фактура № ********** / 20. 09. 2019 г. за отчетен период на
потребление от 20. 09. 2019- 09. 10. 2019 , с дължима сума за плащане в
размер на 391.53лева (ведно с извлечение за потребеление).
Приложено по делото е кредитно известие № ********** от 20. 09.
2019 г. , видно от което, на абоната е възстановена сума в размер на 3.49 лв.
без ДДС / 4, 19 лева с ДДС/, начислена е вноска за лизинг 27, 99 лева,
задължения от предходен период 391, 63 лева, след което като обща сума за
плащане с ДДС е посочена 415,43 лева, със срок за плащане 05. 10. 2019 г..
По повод едностранното прекратяване индидивидуланите договори,
сключени с абоната, поради неизпълнение от негова страна, е издадена
фактура № ********** от 20.10.2019г. От съдържанието на същата е видно,
че са посочени следните задължения: неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за услуги- 81, 46 лева; вноска за лизинг- 419, 85 лева; задължения
за предходен период с ДДС -415,43 лева; обща сума за плащане с ДДС- 916,
74 лева, срок за плащане 04. 11. 2019 г..
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното
Безспорно е установено по делото, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, и ответника Г. А. Г. са били сключени : Договор от 13.
06. 2018 г. за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
************, със срок на действие 24 месеца до 13. 06. 2020 г. по избран
абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг
в зоната на ЕС, със стандартен месечен абонамент за избрания абонаментен
план е в размер на 24, 99 лева на месец; Договор от 13. 06. 2018 г. за лизинг
на мобилно устройство NOKIA, модел 3 В1аск за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 7. 99 лв. ; Договор
от 09. 01. 2019 г. с предпочетен номер ************ и срок на договора 24
месеца- от 09. 01. 2019 до 09. 01. 2021 г., с абонаментен план Тотал 12,99, с
7
месечен абонамент 12, 99 лева на месец;. Договор от 09. 01. 2019 г. за лизинг
на мобилно устройство SAMSUNG модел Galaху А6 Рlus В1аск с цена с
абонаментен план 671, 76 лева и стандартна цена на устройството 759, 90
лева за период от 23 месеца, с месечна лизингова вноска в размер на 27, 99 лв.
Установава се от представените договори за мобилни услуги и лизинг,
че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,
прекратени впоследствие едностранно от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на
основание чл.19б от Общите условия( по вина на абоната).
Безспорно е, че абонатът на посочените услуги не е изпълнил поетите с
договорите задължения, поради което е издадена Заповед №109 от
19.05.2021г. по ч.гр.д.№478/2021г. по описа на Районен съд- Карнобат.
С оглед наведените в жалбата твърдения, спорно пред настоящатата
инстанция е дължимостта на претендираните вземания за абонаментни такси
за предоставени мобилни услуги в размер на 112.96 лева за периода от
20.06.2019г.до 19.09.2019г. , както и сумата от 254.03 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
За да отхвърли претенцията за заплащане на сумата от 112.96 лева,
представляваща стойността на потребените мобилни услуги, районният съд е
приел, че искът е недокаан по размер, тъй като ищецът не е поискал
извършването на експертиза, а за установяване размера на вземанията по
фактури са необходими специални познания.
Съгласно чл.162 от ГПК, когато искът е установен по основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема пред вид заключението на вещо лице. Систематичното
място на разпоредбата е в раздела за общите правила за доказване.
Посочената разпоредба има отношение само към такива искове, които имат за
предмет спорно материално право, което е имуществено и делимо. Адресат на
чл.162 е съдът. Нормата е израз на служебното начало в процеса. Тя не се
отнася до усилията на страните да попълнят доказателствения материал по
делото, а вменява абсолютно задължение на съда за разрешаване на спора,
независимо от това доколко страните са били успешни при събирането на
доказателства по въпроса за размера на иска. Макар разпоредбата да носи
заглавието ,,Право на преценка“, става въпрос за правомощие на съда, т.е. и
право , но и задължение. Ако съдът отхвърли иска поради липса на
8
доказателства за размера, то това ще бъде неправилно съдебно решение, тъй
като не е приложена релевантната процесуална норма.
Събразно правилото на чл.162 от ГПК, при доказаност на основанието
за дължимост на сумите – чрез доказване на сключените договори ,
предоставянето на мобилни услуги и неоспорването на факта за ползването на
такива услуги, за съда възниква задължението служебно да съдейства за
определяне размера на просрочените към момента на подаване на заявлението
вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи.
В тази врзъка с дължимостта на претендираните суми за абонаментни
такси, е необходимо да се подчертае, че ответникът изрично е декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството - ищец. С подписите си,
които не са оспорени, ответникът е удостоверил, че ги приема и се задължава
да спазва. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща
възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец,
представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо
абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има
право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец,
както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно чл. 26 от Общите условия за ползваните услуги операторът
издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я
плати съгласно определения срок. Следователно претендираните в
настоящото производство суми за потребени мобилни услуги, чрез
обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от
ответника в уговорения, съгласно Общите условия срок
Съобразно уговореното в договора за мобилни услуги и ОУ към него,
потребителят на мобилни услуги дължи месечен абонамент за осигурения
достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/чл.23,б.Б от ОУ/, т.е. по силата на сключения между страните договор
ответникът дължи ежемесечна сума съобразно избрания от него абонаментен
план. След подписване на договора и получаване и активиране на СИМ карта/
9
факт, за който липсва спор/, потребителят получава достъп до мобилната
мрежа на оператора и по този начин последният е изпълнил задълженията
си, срещу които се дължи заплащане на тази такса, независимо дали
потребителят реално е осъществявал разговори и е ползвал услугите на
мобилната мрежа. В допълнителното споразумение изрично е посочено,че
потребителят продължава да ползва мобилни услуги при условията на
избрания абонаментен план, което също е доказателство,че тези услуги са
предоставени.
Съгласно чл.26 от ОУ, заплащането на услугите по индивидуален
договор се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя, като неполучаването на фактура не го освобождава от
плащане на задължението(съобразно ОУ плащането следва да стане най-
късно до 18 дни след датата на издаване, ако не е посочен друг срок в самата
фактура). В случая е без значение дали представената фактура е подписана
или не от абоната, защото липсата на подпис не го освобождава от
задължението да заплаща месечната такса по абонаментен план и
лизинговата вноска ,които се дължат на основание сключените договори за
мобилни услуги и лизинг.
Действително от приложените по делото фактури за периода от
20.06.2019г. до 18.09.2019г., не става ясно как е формирана сумата от 112.96
лева, но горното е подробно описано още в подаденото пред заповедния съд
заявление, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК(л.6 от ч.гр.д.№478/2021г. по описа на КРС). Във фактурите
са описани всички задължения, а в случая се претендира заплащане само на
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги,
като същите са описани: Фактура№********** / 20. 07. 2019 г. с отчетен
период на потребление от 20. 06. 2019 г. до 19. 07. 2019 г.- дължима стойност
за плащане в размер на 43.30лева; Фактура№********** / 20. 08. 2019 г. за
отчетен период на потребление от 20. 07. 2019- 19. 08. 2019г.- 45.85 лева;
Фактура№**********/20.09.2019г. за отчетен период на потреберление от
20.08.2019г.-19.09.2019г.-23.80 лева. Общият сбор възлиза на сума в размер от
112,96лв.
При това положение претенцията за заплащане на сумата 112,96лв,
дължима по посочените фактури, е основателна и следва да се уважи.
10
Неоснователна е претенцията за сумата 254.03лв – неустойка по
следните съображения:
Настоящата инстанция намира предявената претенция за неустойка за
неоснователна, като във връзка с наведените в жалбата доводи, че клаузата за
неустойка дерогира общото правило на чл.87,ал.1 от ЗЗД, следва да се
отбележи следното:.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са
обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
В Допълнителното споразумение към договор за мобилни /фиксирани
услуги (л.20 от делото пред КРС) е уговорена неустойка в случай на
прекратяване на същия по вина на потребителя, в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а също така потребителят дължи и разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство / в брой,без абонамент/,съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 ЗЗД следва да се докаже от
ищеца ,че съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителят преди изтичане на срока му и че договорът
е прекратен по реда, предвиден в него и закона. В чл. 19б, б. "в" от Общите
условия на "Теленор България" ЕАД, съставляващи неразделна част от
договора за мобилни услуги, е предвидена възможност за дружеството
едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. Тази клауза в Общите условия обаче не
изключва приложението на императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
11
По делото липсва писмено изявление от въззивното дружество до
въззиваемия, с коeто той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси
задълженията си, договорът ще бъде развален.
Въззвинкът твърди единствено, че са изпращани СМС-и с покана за
плащане, но по настоящото дело не са представени никакви доказателства,
изявлението на мобилния оператор за предсрочно прекратяване на договора
да е достигнало до абоната.
В цитираната разпоредба на ОУ изрично е предвидено развалянето на
индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, но
не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на
определени обстоятелства. Това означава, че развалянето има действие, само
след получаване от длъжника на едностранното изявление на кредитора, че
разваля облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
задълженията по нея. Не са налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките
за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави
разграничение между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване
на договора
Съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите
предпоставки по чл.87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване
на препис от исковата молба на ответника (Решение № 178 /12.11.2010г по
т.д.№ 60/2010г. по описа на ВКС, ІІ-ро т.о.). Уведомяването на длъжника, че
кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл. 415, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на ефекта
от развалянето на договора. Това уведомяване обаче не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност
на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемост на задължението за неустойка, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако относимите към
възникването на задължението за неустойка факти не са се осъществили
12
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо. Поради това искът за неустойка следва да се
отхвърли като неоснователен.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че
отхвърления като недоказан иск за признаване за установено по отношение
на Г. А. Г., ЕГН **********, че към него съществува вземане на "Теленор
България" ЕАД в размер на 112.96 лева, представляващо дължими и
незаплатени абонаментни такси за потребеление на мобилни услуги, следва
да бъде уважен, а решението на райнния съд в тази част- отменено. В
останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба и съобразно
уважената част от исковите претенции, в полза на ,,ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********, следва да бъдат присъдени разноски по
делото в общ размер от 504 лева, направени в заповедното и исковото
производство по делото пред Районен съд- Карнобат и Окръжен съд- Бургас.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №48 /01.04.2022г по гр.д.№ 923/2021г на КРС,в
частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с.И., общ. К., за
сумата от 112.96 лева(сто и дванадесет лв. и 96 ст.), представляващо дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
по договори с абонатен номер № *********, за които са издадени фактури №
********** / 20. 07. 2019г., ********** / 20. 08. 2019 г., ********** / 20. 09.
2019 за периода от 20. 06. 2019 г. до 19. 09. 2019 г, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: с.И., общ. К., че дължи на „Теленор България“ ЕАД ,
13
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост
4“,Бизнес парк ,Сграда 6 и, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик сума в размер на 112.96 лв. (сто и дванадесет лв. и 96 ст.),
представляващо дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер № *********,
за които са издадени фактури № ********** / 20. 07. 2019г., ********** / 20.
08. 2019 г., ********** / 20. 09. 2019 за периода от 20. 06. 2019 г. до 19. 09.
2019 г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с.И., общ. К., да заплати
на „Теленор България“ЕАД , ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк ,Сграда 6 сумата от 504
лева– разноски, направени в заповедното и исковото производство пред
Районене съд- Карнобат и Окръжен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14