№ 151
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20167411 от 03.08.21 г. по гр.д. № 3058/21 г., СРС, ГО, 50 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Б. В., е ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,
с ЕИК: *******, сумата 812,59 лева за доставка на електрическа енергия за периода
м.10.2013-06.12.2013 г. по фактура №**********/12.09.2014 г. за обект в гр. Н.И. ул.
*******, поради изтекла погасителна давност.ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Б. В., с ЕГН
**********, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: *******, иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. чл. 124 от ЗЕ да бъде възстановено снабдяването с електрическа енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. Н.И. ул. *******, електромер с клиентски №
310206977424, поради отпаднала причина.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: *******, да заплати на Ю. Б. В., с ЕГН **********, на
осцрвание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 700,00 лева - съдебни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви, изложени в
нея.Развиват се доводи, че решението ,в частта ,с която е уважен отрицателния
установителен иск ,че ищецът не дължи сумата 812.59 лв.по фактура от 12.09.2014 г.,е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи,че неправилно съдът приел,че
вземането се погасява с кратката тригодишна давност,непарвилно приел,че в хода на
висящност на предходно развилото се мужду същите страни за същото вземане гражданско
1
дело давността относно това вземане е изтекла.Моли да бъде отменено решението на СРС и
да се отхвърли иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,с който оспърва
същата.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК .
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД чл.115 б.“ж“ ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен иск (в
това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в
заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за
последица предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.115 б.“ж“ ЗЗД действие (решение № 235 от
21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г.по гр.
д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на
ВКС, ГК, II ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. Това е така, защото ,Давностните
срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на
защитеното право може да упражни правото си на иск“ (решение № 235 от 21.09.2012 г.
по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО). Ето защо в случая давността не се прекъсва с
депозиране на исковата молба по гр.д. № 51269 от 2014г. СРС. Искът по тази искова молба
не е предявен от носителя на спорното вземане, а и независимо, че е предявен ОУИ,
насителят на спорното вземане може да предяви осъдителен иск, следователно след като при
висящ ОУИ носителят на спорното вземане може да защити материалното си вземане чрез
упражняване на правото си на иск, то тогава давностния срок поражда правно действие, т.е
тече. Крайният момент на давностните срокове не следва да се свързва с предявяване на
отрицателния установителен иск. Противното би означавало, че с реализиране на защитата
чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по делото, се прекъсва течащата в
негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми.
С влязло в сила съдебно по гр.д. № 51269 от 2014г. е отхвърлен отрицателния
установителен иск за недължимост на вземането. Съгласно чл. 116, б. „Б“, предл. 2-ро ЗЗД
ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната.В случая с Решението по гр.д. № 51269 от 2014г.
искът не е уважен, следователно давността не се счита прекъсната.
Не е налице твърдяното от въззивника противоречие с тълкуването, дадено от
ВКС- с тълк.решение по тъл.дело № 3 от 2011г. Съгласно постановеното тълкувателно
решение от 18.05.2012г. Общото събрание на Гражданска колеги-я и Търговска колегия на
ВКС по тълкувателно дело №3/2011г., приема вземанията на топлофикационните дружества
като периодични плащания и за тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност,
тъй като „Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.”. За такива се приемат изравнителните сметки за
2
топлинна енергия, които се издават на края на всеки отоплителен сезон и аналогично на
корекционната фактура имат изравнителен, корегиращ характер спрямо месечната доставка
за минал отчетен период, в който тя е била помесечно реализирана.Считано от 06.12.2013г.
давността е продължила да тече и до 19.01.2021 г. (датата на исковата молба) като е изтекъл
давностен срок от 7 години.
Изводите на СГС съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на
спора,поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски,такива са сторени в размер на 400 лв.като
предвид направеното възражение за прекомерност съдът ги намалява на 300 лв.,съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20167411 от 03.08.21 г. по гр.д. № 3058/21 г., СРС, ГО,
50 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: *******, да заплати на Ю. Б. В., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 300 лв. разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване
:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3