ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. София, 10.01.2023 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпил е протест от прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. срещу
определение на Районен съд – гр.Б. от 23.09.2022 г., постановено по ЧНД №
428/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено на основание чл.243
ал.6, т.3 от НПК постановлението на Районна прокуратура – гр.Б. от
04.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 97/2019 г. по описа на РУ – гр.П., пр. пр. № 1041/2019 г. на
БРП, и делото е върнато на тази прокуратура за изпълнение на дадените
указания по прилагането на закона.
В частният протест се излагат доводи, че атакувания съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. В тази насока се твърди за необосновано
прието от първостепенния съд, че оспореното прекратително постановление е
немотивирано, доколкото не съдържало ясни и безпротиворечиви фактически
констатации, както и обективен анализ на доказателствената им основа,
позволяващи извършването на съдебен контрол върху волята на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка се сочи, че в
обстоятелствената част на преркатителното прокурорско постановление, ясно
и недвусмислено е посочено каква фактическа обстановка е възприел
1
прокурора и въз основа на кои доказателства я е възприел; изложени са и
правните изводи, формирани на базата на същите тези доказателствени
източници, както и доказателствена оценка на свидетелските показания по
делото. В тази връзка се сочи, че „лаконичността на прокурора в
доказателствения анализ не води до необоснованост на същия”. Изтъква се
още, че липсата на извършена в постановлението „съпоставка относно
противоречията в свидетелските показания” не съставлява процесуален
пропуск, както е приел първоинстанционния съд, а е продиктувано от
обстоятелството, че тези противоречия не касаят фактите по делото, а тяхната
субективна оценка. Според подалият протеста прокурор, оспорения
процесуален акт съдържа и подробно аргументирани правни изводи, относно
наличието на хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, касателно разследваните
престъпления по чл.323 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 от НК. С оглед на всички
тези съображения, се заявява искане пред въззивната инстанция за отмяна на
протестираното определение, с което от своя страна е отменено
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство, като последното бъде потвърдено.
Срещу така депозираният протест е постъпило писмено възражение от
пострадалата Н. Д. Л., подадено чрез нейния повереник – адвокат Т. Д..
Излагат се подробни доводи, че протестираното определение е правилно и
законосъобразно, доколкото първостепенния съд основателно е приел за
немотивирано и необосновано прокурорското постановление за прекратяване
на наказателното производство. В частност се твърди, че първостепенният
съд правилно е приел липсата на изложени от прокурора в прекратителното
му постановление, аргументи в полза на решаващия си извод за
малозначителност на предметните деяния по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,
което налагало извод за липса на мотиви към процесуалния му акт. Отделно
от това, се релевират и подробни съображения за несъгласие с възприетите от
прокуратурата изводи за липса на доказателства за извършено престъпление
по чл.323 ал.1 от НК, както и за извършено друго престъпление от общ
характер. В тази връзка се сочи, че тези изводи не почиват на събраните по
разследването писмени и гласни доказателства. Иска се въззивната инстанция
да потвърди оспорения съдебен акт.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с
материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на
2
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 97 от 2019 г. по описа на РУ П. е било
образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.323 ал.1 от
НК, на основание чл. 212 ал.1 от НПК /с постановление от 19.11.2019 г. на
прокурор от РП Б./, а именно за това, че в периода 17.07.2019 г. – 19.07.2019
г., в с.О., област Софийска, махала „Б.”, самоволно, не по установения от
закона ред, е осъществено едно оспорвано от Н. Д. Л. предполагаемо право,
като случая не е маловажен.
В хода на разследването по така образуваното наказателно
производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в
качеството му на обвиняем, лице.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.Б. от
04.05.2022 г. по пр. пр. № 1041/2019 г. по описа на РП Б., ДП № 97/2019 г. по
описа на РУ П., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК
е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на
прокуратурата е приел, че конкретните данни по делото, относно чистото
съдебно минало на свидетелите В. и Р. Р., условията на извършване /вкл.
собствеността на имота, върху който е изградена оградата/, личността на
извършителите, не сочат на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на процесните деяния, за да бъдат те третирани като престъпления
по чл.323 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 от НК. Т.е. според прокурорът, при това
положение, след като са налице основанията за приложението на чл.9 ал.2 от
НК, се налага решаващият извод за прекратяване на наказателното
производство.
С протестираното по въззивен ред определение от 23.09.2022 г. на
Районен съд – гр.Б., постановено по ЧНД № 428 по описа на съда за 2022 г., е
отменено на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК, горното прекратително
постановление и делото е върнато на РП Б. за изпълнение на дадени от съда
указания. Решаващият съд е приел, че проверяваното прокурорско
постановление е немотивирано, доколкото в него отсъства изложен
фактически и юридически анализ на доказателствения обем по делото, както и
посочване на правни доводи за прекратяване на наказателното производство.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
3
инстанция намира, че първия съд правилно и обосновано не е споделил
крайният решаващ извод на прокурора от РП Б., за наличието на законово
основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено. В
частност, първоинстанционният съд е приел, че проверяваното прокурорско
постановление е постановено в несъотвествие с процесуалния закон /при
допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето му от
прокурора – липса на мотиви/, доколкото в същото отсъства анализ на
доказателствата и изводи за фактите и правото. С тези доводи на първата
инстанция, въззивната такава напълно се солидаризира. Налице е визираното
от първият съд съществено процесуално нарушение – липса на мотиви на
прокурорското постановление, тъй като предложените такива в същото не
дават възможност на съда да провери в рамките на съдебния контрол, който е
задължен да извърши в производството по чл.243 ал.4 НПК, основателността
на стореното от прокурора прекратяване на наказателното производство. В
частност, в проверяваното по съдебен ред прекратително постановление
отсъства анализ на доказателствата и изводи за фактите, доколкото в същото
липсва изобщо произнасяне от страна на прокурора, въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства, е приел за доказани и безспорно
установени изложените от него фактически положения. Събраните по делото
доказателствени източници, които са многобройни по обем и противоречиви
по съдържание – особено тези, съдържащи гласни доказателства, изобщо не
са обсъдени от прокурора в тяхната взаимовръзка и обусловеност,
включително и с оглед тяхната противоречивост, и отсъства какъвто и да
било анализ и оценка на всеки един от тях.
Така, на първо място, прокурорът се е задоволил да изложи в
постановения от него процесуален акт, единствено неоспоримите по делото
фактически положения относно обстоятелствата, че свидетелката Н. Д. Л.
била собственик на поземлени имоти съответно с № 54170.217.6 с площ от
600 кв.м. и № 54170.217.5 с площ от 900 кв.м., находящи се в с.О., община П.,
които граничели с имот № 54170.217.15, който през 2018 г. станал
собственост по силата на договор за покупко-продажба, на свидетеля В. Р.
/преди това собственост на свидетеля В. Г./; че реалните граници между
описаните имоти на свидетелите Л. и Р. не били установени, като между тях
от години назад, била изградена ограда, която изцяло навлизала в имота на
свидетеля Р.; че последният многократно се опитвал да осъществи контакт
със свидетелката Л. за установяване на действителната граница между
имотите им, с цел да изгради нова ограда на същата, но съгласие не било
постигнато; че на 22.03.2019 г. свидетелят Р. изпратил нотариална покана до
свидетелката Л., с която я канел да се срещнат на определената дата, на
общата граница на имотите им, и да разрешат съществуващите спорове по
между им по изграждането на ограда; че на 17.07.2019 г. свидетелят Р. заедно
4
със свидетелите Р. Р.а, И. К., Г. Г. и В. Г. бутнали старата ограда между
имотите и изградили нова ограда, като при изграждането на последната, в
имота на Р. останали вещи, собственост на свидетелката Л.; че когато
забелязала така изградената ограда, свидетелката Л. подала сигнал в
полицията.
По-нататък прокурорът е посочил без каквато и да е конкретика и при
липсващ анализ, че така изложените фактически констатации, приема за
установени от «показанията на свидетелите и приобщения към делото писмен
доказателствен материал».
От предложените мотиви в прекратителното постановление на
прокурора, обаче не става ясно очертаните изводи по фактите, конкретно на
кои доказателствени източници са основани, както правилно е съзрял и
първоинстанционния съд при извършената от него проверка на същото. В
частност, не са обсъдени от прокурора показанията на нито един от
разпитаните по делото многобройни свидетели, относно това същите
източник ли са на фактически данни /и ако са такива, на какви факти/, които
да са свързани с обстоятелствата по делото и да допринасят за тяхното
изясняване. Без коментар от прокурора са останали съществуващите между
тези свидетелски показания, съществени противоречия относно
обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото – на
кое място е построена изградената на процесната дата ограда между имотите
на свидетелите Р. и Л. /според св.Л. и св.Б. К. оградата е бил поставена на 7-
10 м. навътре във владените от Л. имоти, а според св. В. Г., Р. Р.а и В. Р.,
оградата е била изградена изцяло в собствения на последния имот/;
свидетелят Р. имал ли е законно право да изгради ограда на тази граница
между имотите; при построяването на тази ограда, присвоени ли са били
неправомерно движими вещи, собственост на св.Л. /според показанията на
свидетелите Р.и един резервоар, два варела и два листа с ламарина са се
намирали в неговия имот и съответно са негова собственост, докато св.Л.
твърди точно обратното/. В тази връзка необясним е за настоящата съдебна
инстанция отказът на прокурора да постави на правна оценка и заключението
на изготвената в хода на досъдебното разследване съдебно-техническа
експертиза /л.70-73, т.1 от ДП/ установяваща, че изградената на място ограда
с метални колове и телена мрежа е построена изцяло в имот 54170.217.15,
5
собственост на свидетеля Р. и съответно се намира извън имотите №
54170.217.6 и № 54170.217.5, собственост по нотариален акт на Н. Л.. На свой
ред, отново без основание прокурорът е дискредитирал доказателственото
значение за процеса на писмените доказателства и в частност на
установеното с решение от 23.07.2021 г. на БРС, постановено по гр.д. №
1599/2019 г. по описа на същия съд.
Тези допуснати от прокурора съществени процесуални нарушения при
изготвянето на прекратителното му постановление, са били надлежно
отчетени от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че поради това
същото /проверяваното постановление/ е постановено в несъответствие с
процесуалния закон и е необосновано /допуснато е съществено процесуално
нарушение при оценката на доказателствата/.
Също така вярно е отбелязано от първостепенният съд, че липсата на
направено от прокурора обективно и пълно изследване на доказателствения
материал по делото, поставя съда в невъзможност да прецени каква е
приетата от него за доказана фактическа обстановка по делото, правилно ли
същата е приета за установена въз основа на наличните по делото
доказателства и законосъобразна ли е оценката на последните.
Като резултат именно от липсата на какъвто и да било разбор на
доказателствения материал по делото, проверяваният прокурорски акт
съдържа необосновани изводи за фактите от предмета на доказване и
правните им последици, тъй като е неясно при каква приета за установена
фактическа обстановка са формирани тези изводи. Заключението на
прокурора, че от наличния доказателствен обем по досъдебното производство
се установявало, че «макар и формално действията на В. Р. и Р. Р.а ....да
осъществяват признаците на престъплението самоуправство по чл.323 от НК
и съответно на престъплението обсебване по чл.206 ал.1 от НК, то деянията
им поради своята малозначителност, не са общественоопасни или
обществената им опасност е явно незначителна, или с други думи налице е
хипотезата на чл.9 ал.2 от НК», е необосновано. Това заключение на
прокурора, всъщност е и единствения правен извод в полза на крайния му
такъв за необходимостта наказателното производство, водено за посочените
престъпления да бъде прекратено. В аргумент на това правно заключение,
липсва направен от прокурора и съответно изложен в постановлението му
6
фактически анализ на доказателствения обем по делото.
Известно е, че малозначителността на деянието е конкретно негово
обществено качество, поради което е необходим внимателен анализ на
обстоятелствата, дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. Този въпрос
обаче се разрешава при съвкупна преценка на всички елементи на състава на
даденото престъпление, съобразно утвърдените в тази насока разрешения на
доктрината и съдебната практика. В това отношение принципно са от
значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може
да бъде засегнат, характера на конкретното деяние /с оглед конкретната
възможност, която то създава за засягане на обекта/, степента на застрашаване
на обекта, общественоопасните последици от деянието, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на персоналната му обществена
опасност. Именно всеки един от тези релевантни фактори за преценката на
обществената опасност на извършеното, следва да бъде съобразен при
обосноваване на основанията за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК. Това в случая не е направено от постановилия прекратителното
постановление прокурор. Процесуалният акт на последния не съдържа и
конкретни аргументи в подкрепа на решаващия му извод за формална
съставомерност на действията на В. Р. и Р. Р.а като престъпления съответно
по чл.323 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 от НК. Посочено е единствено, че данните
по делото, касаещи чистото съдебно минало на извършителите, условията,
при които е извършено деянието /конкретно кои обстоятелства има в предвид
прокурора/, личността на извършителите /кои са тези личностни
характеристики, формиращи ниска лична степен на обществена опасност/ и
собствеността на терена /кой „терен” има в предвид прокурора и чия
собственост приема, че е същия/, обуславят приложението на чл.9 ал.2 от НК,
без да се обосновава с критериите, поставени в коя от двете хипотези на
цитираната разпоредба, се характеризират процесните деяния.
Вън от гореизложеното, въззивният съд намери и, че в рамките на
проведеното досъдебно производство не е извършено пълно, всестранно и
задълбочено разследване, като не са били събрани всички относими към
предмета на делото доказателства и не са били изяснени всички
обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. Тези
7
пропуски на разследването и на прокурора не са били отчетени от
първоинстанционния съд при извършения от него съдебен контрол върху
прокурорското постановление. В действителност по делото са останали
неизяснени въпросите за това, налице ли е идентичност между частта от
имота, заградена с построената от свидетелите Р.и на процесната дата телена
ограда и този от 344 кв.м., описан в решение от 23.07.2021 г. на БРС,
постановено по гр.д. № 1599/2019 г. по описа на същия съд и решение №
131/28.10.2022 г. на БРС, постановено по гр.д. № 146/2021 г. по описа на
същия съд.; - каква е предвидената законова процедура за построяване на
ограда на границата между имотите на свидетелката Л. и имота на свидетеля
В. Р., и в случая с построената на 17.07.2019 г. ограда, същата била ли е
спазена; - към процесната дата, инкриминираните вещи – резервоар за вода,
два броя метални бидони, два броя листа ламарина, 2 броя овощни дървета
/слива/, в имот, чия собственост са се намирали и съответно след построяване
на въпросната ограда в същия имот ли са останали. Въззивната инстанция
счита, че в насока изясняването на тези съществени въпроси, не е сторено
всичко възможно и необходимо по разследването.
С оглед на всички изложени съображения, въззивната инстанция счита,
макар и с допълнителни аргументи, че по същество решаващият извод на
първостепенния съд за отмяна на прекратителното постановление и за
връщане на делото на прокурора, е правилен и законосъобразен. Съобразно
това, въззивният съд намира, че атакуваното определение на РС Б. е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, с уточненията
направени по-горе относно указанията по прилагането на закона. Това от своя
страна налага извода, че изложените в протеста оплаквания са
неоснователни.
Воден от горното Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 130 на Районен съд – гр.Б. от
23.09.2022 г., постановено по ЧНД № 428/2022 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9