Решение по дело №69/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   /20.11.2017 г., гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд              II състав

На двадесет и пети октомври                две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                      

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Елена Стоилова

гражданско дело № 69 по описа на съда за 2017 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Ц.Д. срещу Д.Х. Д. с искане за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, упражняване на родителските права спрямо родените от брака деца, личните отношения с другия родител, издръжката на децата, семейното жилище на съпрузите. Подаден е и насрещен иск от Д.Х. Д. за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на Д., упражняване на родителските права спрямо родените от брака деца, личните отношения с другия родител, издръжката на децата.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: 

Ищецът твърди, че с ответницата Д.Х. Д. сключили брак на 10.03.2001г. с акт за граждански брак №0010 от 10.03.2001г. на длъжностното лице по гражданско състояние на Община Берковица, област Монтана. Бракът бил първи и за двама им. От брака имали родени две деца - Х. Д.Д., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. С. и И. Д. Д., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. С.. Преди около 3 години съпругата му пожелала да се разделят. От началото на 2016г. започнала да говори за развод. Ищецът се опитвал да я увери в своите топли чувства и заявявал, че не желае развод. Чувствал се отговорен и пред децата, които не искал да се отглеждат от разведени родители. Съпругата му се дезинтересирала напълно от семейството - не се грижела за децата, не поддържала домакинството, разпуснала се и не се поддържала в добър вид. Проявявала високомерие спрямо ищеца, който винаги се бил грижел за децата и работил, за да осигурява благополучието на семейството. Докато тя, назначена във фирмата му, се държала като началник, като се отнасяла заповедно и пренебрежително спрямо хората. Клиенти се били отказвали от бизнес с тях, заради нейното поведение. Искала ищецът да ѝ прехвърли дяловете от фирмата си. След като го напуснала, научил, че му била изневерявала. На 29.06.2016г. напуснала гр. С., като взела сина им Х. с нея, въпреки че на 30.06 ищецът имал рожден ден. Детето И. било закарано след завършване на 1 клас на 23.05 при баба ѝ в гр. П.. Първоначално ищецът не знаел, че ответницата го напуска. Тя му казала, че отива за малко до гр.П. при майка си с децата за част от лятната ваканция. По-късно му заявила, че вече го е напуснала и той нямало да се види повече с децата си. На 20.07.2016г. съпругата му инициирала дело за домашно насилие спрямо нея и сексуално спрямо детето му И. пред ВРС. Д.Д. твърди, че без да имал основание за компетентност на ВРС, извън едномесечния срок по чл. 10 от ЗЗДН, при наличие на експертиза, отричаща той да бил извършвал сексуално насилие или дори опит за такова спрямо детето си И., при положение че в 1-месечния период на разглеждане изобщо не бил виждал дъщеря си /с изключение на 5 минути на 06.07.2016г. в присъствие на съпругата му в гр. П./, бил осъден като извършител на домашно насилие спрямо детето си И.. Според него ВРС незаконно бил постановил мерки на територията на PC - П.. Ищецът не бил виждал детето си И. от 23.05.2016г., с изключение на 1-2.06 и 15-16.06.2016г. и за 5 минути на 06.07.2016г. Той изисквал срещи пред социалните в гр. П., но не получил никакво съдействие, въпреки указанията на Държавна агенция за закрила на детето с писмо изх. № 89-00-155/19.08.2016г., че такива се дължат. Спрямо съпругата му насилие не се доказало. Ищецът не желаел бракът им да продължава. Тя отвела децата от дома им, от обичайната им среда в гр. С., която предлагала значително повече възможности за развитие. Дъщеря им тренирала фигурно пързаляне, художествена гимнастика, конна езда, плуване и още няколко спорта, но не толкова сериозно. Синът им се занимавал с картинг, от 6-годишен тренирал с баща си хокей в “НСА хокей клуб", тренирал плуване и автомоделизъм. Ищецът твърди, че съпругата му подлагала на манипулации синът им Х., използвала го да предава на баща му желанията ѝ, непрекъснато критикувала бащата пред него, което смущавало и нарушавало душевното здраве на детето. В момента не се занимавал с хобитата си, напълно бил дезинтересиран от училище и обичайните си занимания. По настояване на майка си, в момента това му било 6-то училище. На И. това било второ училище. Ищецът желае да упражнява родителските права върху децата, както и местоживеенето им да бъде определено при него в гр. С.. Винаги се бил грижил за децата, той ги издържал и споделял свободното им време, подкрепял ги в интересите им. Инженер химик бил по професия. Имал частен бизнес. Благосъстоянието на децата било първостепенната му цел. Приятелският кръг на децата бил в гр. С.. Негови роднини били в С., както и можел да разчита на широкия си приятелски кръг, който децата познавали. Съпругата му изключила телефона на дъщеря му още от юли 2016г. Семейното им жилище, под наем, се намирало на адрес: гр. С., кв. ***. Представлявало двустайно жилище, състоящо се от: две стаи, кухня и баня, с площ от 70 кв. метра.

Ищецът моли бракът да бъде прекратен чрез развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като на основание чл. 49, ал. З СК бъде прието, че вината за това се дължала на съпругата. Местоживеенето на децата И. Д. Д. и Х. Д.Д. да бъде определено при бащата Д.Ц.Д. на адрес: ***. Родителските права относно децата И. и Х. Д. да бъдат предоставени на бащата Д.Ц.Д.. На майката Д.Х. Д. да бъде предоставен следния режим на лични отношения с децата: два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота и неделя, от 9.00 на съботата до 18 ч. на неделята, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от по 120 лв. в полза на всяко едно от децата до всяко 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане за периода на забавата, считано от датата на завеждане на исковата молба. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. *** да се предостави на съпруга Д.Ц.Д.. След развода съпругата Д.Х. Д. да върне предбрачното си име Д.. Моли ответницата да заплати и разноските за процеса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор. В същия срок ответницата е предявила и насрещен иск. В отговора се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответницата оспорва изцяло наведените от ищеца твърдения. След като съпругът ѝ желаел прекратяването на брака с развод, то и тя, приемала, че раздялата им е трайна и окончателна. Поради натрупани помежду им неразрешими противоречия, довели до охлаждане на взаимоотношенията и пълното им отчуждение един от друг, те не поддържали физическа близост. Действителната фактическа обстановка, изложена в исковата молба, била изцяло изопачена. С ищеца в действителност сключили граждански брак на 10.03.2001г., като имали родени две деца - Х. Д.Д. род. на ***г. и И. Д. Д., род. на ***г. В началото на брака им отношенията им били нормални. След раждането на сина им обаче Д. не променил своите навици. Искал да излиза вечер със своите приятели и тъй като тя била ангажирана с грижите за бебето, той излизал сам. Пътувал често служебно и Д. била родителят, който полагал денонощните и непосредствени грижи за сина им. Започнала работа като учителка в НУТИ и след това през м.юни 2004г. те създали търговско дружество „Димас Пласт”. По настояване на ищеца, под предлог, че било по-добре само той да носи отговорност, се съгласила фирмата да е ЕООД. За да стартира фирмата, изтеглили фирмен заем, който обезпечили с ипотека на жилище на ответницата /тогава собственост на майка ѝ/ и потребителски кредит, отново на нейно име, който погасявала майка ѝ. Ответницата работила в тази фирма от създаването ѝ до 19.07.2016г. Д. пътувал всяка седмица, докато тя издавала фактурите и обслужвала клиентите. Той пътувал и извън страната - предимно в Германия и Австрия. Когато ищецът разбрал, че съпругата му била отново бременна, недоволствал. По време на цялата ѝ бременност изпращал служители да я водят на консултация и дори при постъпването ѝ в родилното отделение, отново бил поставен на първо място служебен му ангажимент. За да роди Д., бил нужен окситоцин и дори тогава ищецът не се ангажирал и не дошъл в болницата. След раждането на И., майката на ответницата била тази, която ѝ помагала и за двете деца. През изминалите години тя била тази, която идвала да ѝ помага, тъй като съпругът ѝ бил ангажиран както с работа, така и с многото си хобита. Измислял си всякакви причини, за да отсъства от дома. Когато ответницата искала да излезе, за да се види с приятелки, съпругът ѝ недоволствал. Неглижирал я, обиждал я, казвал ѝ, че мирише на готвачка и др. в този смисъл. Изцяло тя се грижела за домакинството и отглеждането на децата. За всичките години Д. почти не бил ходил на родителски срещи. Тя отговаряла децата да са подготвени за училище. Тя ги водела при нужда на лекар. Тя знаела какво обичат да ядат Х. и И., къде им било слабото място /здравословно такова/, какво харесвали и какво искали. Тя намирала училищата, говорила с учителите, търсила и разрешавала проблемите в училище с Х.. Стараела се проблемите в къщи, тези между нея и съпруга ѝ, да не се виждат от други хора, най-вече от децата. Не смеела да споделя дори с близките си роднини и тесния кръг приятели. Знаела, че Д., при пътуванията си в чужбина, преспивал в една стая със секретарката си. Също така знаела, че ходел на кино с приятелки. През м.март 2016г. заминал със секретарката си за Мадрид без да я предупреди дори че ще пътува - разбрала от служебен e-mail. През лятото на 2016г. синът им ѝ казал, че баща му му се похвалил, че наетата брокерка за търсене на жилище и склад, му била любовница. По отношение на караниците им във връзка със собствеността на фирмата: имало спорове помежду им, но те били основно заради неадекватната фирмена политика. Към м. юни имало задължение над 85 000 лева данъци към НАП. Толерирали се клиенти, които неоснователно бавели плащания. Д. назначавал свои приятели, които не работели, но им се плащало. Също така искал тя отново да рефинансира фирмения заем. Разпадането на брака им било явно, но причината за раздялата им била злоупотребата на Д. с детенцето им - И.. През последната година настъпила промяна в състоянието на дъщеря им, която започнала без видима причина да се затваря в себе си и необичайно да изпада в пристъпи на страх. Майката го отдала на влошените през тази година отношения между нея и съпруга ѝ, като тя полагала усилия чрез много внимателни разговори с нея да разбере от къде произтича тази нейна тревожност и да ѝ помогне да я преодолее. На 20.05.2016г. след завършване на учебната година ответницата изпратила дъщеря им в гр. П. при майка си Д. А. Х.,***. Детето отишло при нея с много голямо желание. Д. останала в С., за да изчака завършването на учебната година на сина им в края на м. юни, като намерението ѝ било веднага след това да отидат и те в гр. П.. В периода след заминаване на дъщеря им при баба си в П., съпругът ѝ я уведомил, че има работа в гр. В. и че ще отиде да види дъщеря им в гр. П.. Той я посетил два пъти - на 1 и 2 юни и на 15 и 16 юни, като останал да нощува при майката на ответницата и детето. На 20 юни майка ѝ се обадила по телефона и казала, че била изключително притеснена за състоянието на детето, което за нея било резултат от двете посещения на бащата. В разговора я уведомила, че при посещението на бащата в П. в началото на м. юни първата вечер, той нощувал в една стая с детето, а на втората вечер дъщеря им отказала да спи при него и поискала да спи в една стая с баба си, без тя да я попита защо не остане да спи при баща си и тази втора вечер. След заминаването на бащата, майката на ответницата забелязала промяна в състоянието на детето, И. се затворила в себе си, била стресната и уплашена, казала на баба си, че сънувала лош сън и бълнувала, но след няколко дни се „поуспокоила”. При повторното посещение на бащата на 15 и 16 юни, първата вечер детето отново нощувало при баща си. На втория ден около 22:30 ч. преди да си легнат, бабата влязла в стаята, в която са били сами детето и бащата и видяла, че бащата бил полулегнал на фотьойла, детето било в скута му, прегърнало го през врата, а при нейното влизане той станал рязко, свалил детето от себе си и бързо излязъл от стаята. В този момент бабата видяла, че той бил мастурбирал. Същата вечер детето отказало отново да спи при баща си и нощувало при баба си като през нощта било изключително неспокойно. През следващите два дни /на 17 юни бащата заминал/ бабата наблюдавала и опитала да разговаря с детето, което първоначално изобщо отказвало да говори и постепенно ѝ разказало, че с баща ѝ си „имат тайни”, които то не можело да сподели, но ѝ споделило, че когато той я къпел, я докосвал с ръката си /детето посочило вагиналната област/ и това ѝ причинявало болка, но тя не казвала до сега за това, защото получавала подаръци от него. Състоянието на детето останало нестабилно през следващите три дни, заради което майката на ответницата решила да я уведоми по телефона за случилото се. Д. разговаряла няколкократно по телефона с дъщеря си, опитвайки се да бъде много внимателна с нея, защото тя рязко се притеснявала, когато майка ѝ започвала да ѝ задава въпроси, свързани с посещенията на баща ѝ при нея. Д. направила консултация с психотерапевт в гр. С., разказала му предаденото от майка ѝ и неговото мнение било, че трябва много внимателно да се потърси детски психолог и да се подготви и заведе детето при него, като препоръчал това да е в гр.В., за да не пътува детето до гр. С., където бил баща ѝ. На ответницата ѝ отнело няколко дни да проучи и организира посещение при подходящ психолог във гр. В. и да запази час с първа възможност на 11 юли, заради сезона на летните отпуски. На 29 юни заедно със сина ѝ пристигнали в  гр. П. в дома на майка ѝ. Тя заварила дъщеря си действително много променена. Детето също ѝ потвърдило, че имало „две тайни с баща си”, но не желаело да ги сподели, тъй като се притеснявало какво ще стане с него след като ги разкрие, продължавало вечер да бълнува и не желаело да се отделя от нея, питало я кога ще дойде пак баща ѝ и дали ще ѝ донесе подаръци. На 3 юли с децата отишли при сестра ѝ, с която била споделила силните си притеснения от поведението на бащата към детето. Сестра ѝ също установила промяната в емоционалното състояние на дъщеря ѝ и внезапните промени в настроението и поведението ѝ - детето си играело с нейната дъщеря, но многократно прекъсвало играта сякаш стреснато от нещо, излизало от стаята, казвайки, че иска да остане сама и никой да не я безпокои и след това се връщало с много сериозна, нетипична за възрастта ѝ физиономия. След прибирането им дъщеря ѝ попитала ответницата силно разтревожена дали казала на леля ѝ за нейните „тайни с баща ѝ”. На 6 юли без да я предупреди в гр. П. пристигнал съпруга ѝ - за кратко се видял с децата, като тя настояла да си тръгне, заради притесненията, които имала, заради състоянието на дъщеря им и му заявила, че докато е с децата, не желаела да ги притеснява по никакъв начин. На 11 юли двете с И. посетили д-р К. К. - клиничен и съдебен психолог в МБАЛ „Света Марина” гр. В., който направил обследване на състоянието на детето. На 13 юли била проведена втора среща, но този път в присъствие на негова колега-жена, тъй като той заявил на ответницата, че установил симптоми на стрес при детето да осъществява самостоятелно контакт с лице от мъжки пол. На 15 юли била насрочена поредна среща при д-р К., на която и майката присъствала. Пред нея детето било помолено да покаже на рисунка на тяло, къде точно баща ѝ я е пипал и тя посочила ниската част на корема. Заключението на д-р К. било, че детето изпитва страх от баща си, преживява конфликт по отношение на него, иска да бъде лоялна към него, не желае да сподели „тайната”, която признава, че има с баща си. Установени били несигурни към момента данни за блудствени действия от страна на бащата. Мнението му било, че трябва да се потърси помощта на специализиран детски психолог, по възможност от женски пол, да се създадат доверителни отношения между детето и детския психолог, да се изследва задълбочено този проблем и да се консултира с детски психиатър, като не била изключена възможността детето да е поставено в риск. Тъй като след пристигането на ответницата на 29 юни тя ограничила контактите по телефона на бащата с дъщеря им, той започнал да се обажда на мобилния телефон на сина им по няколко пъти на ден. При всеки от тези разговори синът им също видимо ставал неспокоен и притеснен, започвал да се оглежда дали тя го наблюдава и слуша, очевидно притеснен от това, което баща му говори в слушалката и напускал стаята, за да говори самостоятелно с него. Тя лично чула след пореден телефонен разговор как той тихо попитал сестра си „какви тайни имат тя и баща им” и тя му отвърнала: „Да бе, питаш ме да ти ги кажа и после да ги изклюкариш”. Ответницата се опитвала многократно да разговарям с дъщеря си и да я убеди, че не можела да я защити, ако тя не разкажела на майка си или на специалистите, които посещавали, какво се е случило между нея и баща ѝ. В същото време детето очевидно преживявало много тежко ситуацията, отказвало да разговаря на тази тема, не било спокойно, променена била интонацията на гласа ѝ, плачела нощем, видимо била уплашена, не можела да разбере защо трябва да разговаря с психолози, била силно раздразнена, настоявала, че след като ответницата я кара да направи нещо, което не иска /да говори за общите „тайни” с баща си/, трябва и тя да ѝ купува подаръци. На 16 юли след като баща ѝ разговарял с нея по мобилния телефон на брат ѝ, тя се разплакала и каза на майка си, че се чувствала като „гущерче”, защото „всички искат да я изядат” и „не искала да живее, защото живота ѝ е тежък”. Баща ѝ бил „вълк“, защото бил много страшен, особено в С.”, а майка ѝ - „лисица”, защото ѝ задавала въпроси, какво е станало между тях”. Същата вечер ответницата се обадила на денонощната гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие, която открила на сайта на Държавната агенция за закрила на детето и разказала в каква ситуация са. Била посъветвана от лицето, с което разговаряла да потърси съдействие и ѝ дали три телефона на неправителствени организации с офиси в гр. В., които се занимавали с деца, жертви на насилие. На другия ден тя проучила възможностите за съдействие от тези организации, но се оказало, че те могат да предложат настаняване на нея и детето в защитено жилище, което обаче следвало много добре да бъде преценено с оглед конкретното състояние на детето, тъй като тези жилища се ползвали съвместно с други лица, жертви на домашно насилие, а и трябвало да остави сина им сам. Към него момент бащата непрекъснато ѝ се обаждал, заплашвал, обиждал, псувал я. Тя го помолила да престане в името на децата и на тяхното спокойствие, докато се изясни случая. Той категорично заявил, че щял да дойде да вземе децата. Осъществявал психологически натиск и върху тях, звънейки непрестанно на телефона на сина им. Бащата отказвал да приеме психологическото състояние на дъщеря им, въпреки, че ответницата му казала, че търси специализирана медицинска помощ и съответните специалисти до момента установявали проблем в психологическото състояние на детето. Той станал изключително агресивен и заявил, че на 20 юли щял дойде в гр. В. и щял вземе децата, като тя нямала право да откаже да му ги предаде. Състоянието на дъщеря им и започналите в гр. В. специализирани консултации на психолози с детето оформили у нея решението, че в интерес на детето е то да остане в гр. В. към този момент, докато съответните специалисти изяснят състоянието ѝ и дадат мнение за мерките, които трябвало да бъдат предприети за възстановяване на емоционалното ѝ и психическо равновесието. Освен личните притеснения на майката за състоянието на детето и неизяснените му отношения с бащата, дъщеря ѝ, в момента, трудно изграждала отношения на доверие, за да се отпусне и спокойно да разкаже пред компетентните лица какво е действителното отношение на баща ѝ към нея. Самата тя заявила, че не желае да се прибира в гр. С. и иска да остане тук с майка си или с баба си. Предвид преклузивния срок по реда на ЗЗДН, ответницата завела гражданско дело, на основание на което искала издаване на Заповед за Защита. След като първоинстанционния съд установил, че изложеното от нея отговаряло на действителната фактическа обстановка, постановил решение № 3562 от 11.10.2016 год. по гр.д. 8449/2016 год. на ВРС, на основание на което задължил Д.Ц.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето И. Д. Д. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и забранил на Д.Ц.Д. да приближава за срок от шест месеца детето, местата където живее и има социални контакти, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗЗДН. Решението било потвърдено от второинстанционен съд с решение от 06.01.2017 год. на ВОС, гражданско отделение по въззивно гр.д. № 2233/2016 год. Ответницата твърди, че срещу Д.Д. към настоящия момент в Районна Прокуратура гр.П. било образувано досъдебно производство по преписка вх. № 1111/2016 год.

Ответницата сочи, че бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, но това било по изключителната вина на ищеца. Поради което предявява насрещен иск, а именно: желае прекратяването на брака с ищеца, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 вр. с ал.3 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по негова вина. Моли да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права върху двете деца - Х. Д.Д., ЕГН **********, роден на ***г. и И. Д. Д., ЕГН **********, родена на ***г. Д.Д. да бъде осъден да заплаща чрез майката като законен представител месечна издръжка за двете деца Х. и И. Д. в размер на 250.00 лева, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване и с падеж на плащане - пето число на месеца, за който се дължи издръжка, считано от 29.06.2016 год., когато е настъпила фактическата им раздяла. Да бъде определен ограничен режим на лични отношения на ответника с децата, като бъде съобразен срока на действие на Заповедта за защита по отношение на детето И.. Ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника. След прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име. Претендира присъждането на разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния иск. В него се сочи, че твърденията на Д. Д. били неистина. Двамата се познавали от 1998г. Тя не искала да има дете, майка ѝ също - била много млада, щяла да учи. Д.Д. много искал, никога не бил имал колебания. Накрая тя се съгласила. След раждането на Х. никога не бил излизал с приятели, нямал изобщо такива навици. Основно той къпел детето, ходел за храна от детската кухня, особено зимата. Плащал и на фирма да им кара храната от детската кухня. Той пазарувал. До аптеката ходел само той, за да не се зарази Д.. Той ги водел до личния лекар, той ходел до социалните служби. Вечер миел чиниите - винаги това било негово задължение. Простирал и носел легените с вода за къпане на Х.. Не разрешавал Д. да вдига нищо тежко. Доставял газ за газовата печка. Нощем се грижел за детето наравно с Д., детето имало колики. Х. бил здраво, жизнено и палаво дете. Когато Х. станал на 10-11 месеца, заминали за гр. П. с цел да останат 1 седмица, за да свикне Х. с баба си, а те с Д. да починат на море сами. Ненадейно баща ѝ починал и плановете се провалили. Д. ***, където работел като търговски представител на немско-българска фирма. Д. предпочела да остане при майка си. През цялото време пътувал до гр. П., за да вижда Д. и детето. Тя започнала да го агитира да се преместят за постоянно в гр. П., за да помага на майка ѝ. Той имал добра работа, немците го уважавали, изкарвал добри пари. Напуснал С. на 17.03.2003г., за да бъде със семейството. Пренебрегнал собствените си интереси в името на семейството. При преместването му в гр. П. започнал работа във фирмата на майка ѝ - магазин за железарски работи. Фирмата била западнала. Той подредил магазина, направил стелажи и нови рафтове, защото стоката била по земята. Разпределил залежалата стока, дефекната. Пътувал до В., С. и Берковица, за да зарежда магазина с разнообразна стока, продаваема. Увеличил оборота. Вложил личните си пари отпреди брака. Не получавал заплата. За 6 месеца изчистил и подредил 2-те им къщи от мазето до тавана. Накрая на Д. ѝ писнало от роднините и през октомври 2003г. заминала за гр. С. и намерила квартира. Той започнал работа във фирма дилър на “Хенкел” като търговски директор. Първоначално фирмата работела само на софийския пазар. Създал екип и разширил дейността в цялата страна. Получавал 1200 лв. чисто, имал служебна кола и ред други бонуси, които семейството споделяло с него. Искал да работи за себе си. Д. го подкрепила морално. През 2004г. регистрирал “Димас пласт” ЕООД. Дейността бързо се разширила. Подписал договор с немски и австрийска фирма да им бъде официален представител за България. Работел много, участвал в панаири, изработвал каталози. Всички ценови листи и селекция на продукцията били негово дело. В това време Д. била учителка по заместване за няколко месеца. Било лъжа, че за старта на фирмата били теглили заем. Първоначалните средства за фирмата били заеми от негови приятели. Едва по-късно изтеглили фирмен кредит, като всички погасявания били от бизнес дейността на фирмата. Неистина било, че майка ѝ теглила “потребителски кредит”. Д. работила във фирмата на трудов договор като “касиер-фактурист” от 05.05.2006г. за което получавала трудовото си възнаграждение, макар да не работила всеки ден и по 8 часа. Тя се считала за началник. Д. не бил пътувал често - два дни на две седмици. В чужбина ходил по работа и за кратко - от по 2-3 дни, винаги с цел да разшири бизнеса. За него винаги семейството било на първо място, а работата и фирмата - след това. От 2007г. Х. започнал да тренира картинг, зимата - на закрита писта, а лятото - в шампионата на България. От март до септември били неразделни с детето. Не било вярно, че Д. не искал раждането на И.. Напротив, много се радвал, той искал да имат второ дете. Закарал я до болницата за раждането. Тъй като родила със секцио, постъпила за наблюдение в болницата една седмица преди раждането. Той всеки ден я посещавал и ѝ носел всичко необходимо. Веднага отишъл в болницата, щом му съобщила, че е родила. Майката на Д. идвала в гр. С. един път годишно, за по няколко дни, максимум 1 седмица. Някои години пропускала. Особено последните години. Д. не искала да идва, карала се с нея. През 2016г. изобщо не идвала. През 2015г. - за първия учебен ден на И.. За пръв път И. останала сама с баба си и 98-годишния и прадядо, който я плашел, след 23.05.2016г. Д. нямала приятелки, респективно Д. нямало как да ѝ пречи да се среща с тях. Той не я бил обиждал или неглижирал. Двамата споделяли отговорността и посещенията за родителските срещи. Ходел този, който е свободен - 50% той, 50% - тя. Помагал за уроците лично по всички предмети, без български и математика. С Х. основно се занимавал по хуманитарните и техническите предмети. Д. знаел какво обичат да ядат децата - пазарувал заедно с тях. Купувал подаръците за празниците, защото знаел от какво се интересуват децата, какво искат и какво ще ги зарадва. На детска градина и на училище винаги той водил децата, освен когато отсъствал за кратко. Вечер често двамата със съпругата му ги вземали заедно. Той наел жена да гледа Х., да го взема от училище, за да можела Д. да си почива. След това наел възпитателка в 5 клас, за да го готви по български за матурата за 7 клас. Неделя го водел и плащал курсове по математика. През седмицата на математика детето ходело само. Когато карал Х. на математика, И. била винаги с него. И. проявила интерес по конна езда, пазарували заедно. До 2014г. семейството живеело нормално. През 2014г. за 1-2 месеца Д. изпаднала в психическа криза. Казала му, че ходи на психолог. Той я попитал как може да помогне, но тя му казала, че не знае. Удвоил усилията си за помощ в къщи, правел всичко вместо нея. Тя казала, че желае да го напусне с И. и щяла да се засели в гр. В.. По отношение на секретарката си заявява, че Д. я познавала. Знаела, че той няма нищо с нея. Веднъж, действително поради недостиг на стаи в чужбина, двамата били делили една стая, тъй като не било приемливо той да спи в колата посред зима. За ходенето му в Мадрид по работа, на 3-дневно обучение, по покана и на издръжка от американска фирма, с цел да разшири бизнеса, Д. знаела месец по-рано. Децата изготвили цял списък с подаръци. Д. не ходил на кино с приятелки, а с децата. Гледал детски филмчета. Д. никога не искала да идва с тях, винаги я канили. На 27.06.2016г. Д. попитала Х. дали баща му споделил с него, че имал любовница, а детето се смутило и отрекло. Д. никога не се била интересувала от фирмената политика, не познавала и 10% от клиентите, не знаела откъде идва стоката, как се продава, не можела да работи с хора. Намесата ѝ само вредяла. Причината за раздялата била решението на Д. да се разведе. Блудството било измислена и приведена от нея версия, подкрепена от неправомерните действия на нейните роднини, единствено с цел да отделят децата му от него. Самата майка признавала, че отдавала промяната в състоянието на И. - затворена и уплашена, на влошените взаимоотношения - поставяне на въпрос за развод в семейството. Очевидно това било огромен шок за 8-годишното дете. Детето споделяло пред близки, че губи интерес от заниманията си, защото родителите се развеждат. Д.Д. счита, че делото за домашно насилие спрямо детето И. било извън преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с постановени мерки извън компетентността на варненския съд, както и при отречено сексуално или опит за такова насилие по смисъла на ЗЗДН от проведена по делото експертиза. Доказателство, че той бил жертва на незаконния план на майката и нейните близки било заявеното от детето му Х. пред Съда при разпита му по привременните мерки, че му било обяснявано, че “осъждането” по ЗЗДН не се равнявало на “осъждане” в наказателен процес, а имало за цел - забрана за приближаване на баща до детето му. Ответникът твърди, че невярно психологическата консултация на К. К. се сочела като установяваща “насилие”. Там било заключено, че се наблюдавало изработване на коалиция на детето с баща му в посока “синдром на родителско отчуждение” спрямо майката. Нямало сигурни данни за твърдяното от майката “насилие”, за което тя имала само “съмнения”. Майката сама признавала противоправното си поведение - “ограничила телефонните разговори” на детето И. с баща му, изгонила бащата на 06.07.2016г., за да бъдела сама с децата си. Твърденията на майката, че бащата я заплашвал, обиждал и псувал били вече отречени от Съда чрез отхвърлянето на нейната лична молба за защита по ЗЗДН с процеса по гр.д.№8449/2016г. на ВРС. Срещу нея била образувана пр.пр. 84/2017г. на ВРП за набеждаване. Досъдебното производство по пр.пр.№1111/2016г. било образувано във РП - П. след негово посещения в Дирекция “Социално подпомагане” - П. с молба да вижда детето си И., както била указала Директорката на държавната агенция за закрила на детето - в защитена среда. Преписката била образувана по техен сигнал, какъвто били длъжни да изпратят.

Д. не счита, че има вина за разстройство на брака. По отношение на искането за упражняване на родителските права: оспорва твърденията за системно насилие, скандали, обиди, вулгаризми и агресивни провокации. Относно издръжката: Д. плащал на децата издръжка от по 120 лв. на месец от месец октомври 2016г., поради което за минал период искането било недопустимо и неоснователно. Счита, че издръжка от 250 лв. на всяко дете е прекомерна. Не счита, че се дължи издръжка за минал период. Ако и да се присъди някаква издръжка, то тя следвало да е от момента на постановяване на съдебното решение. Относно режима на лични отношения: не се предлагал никакъв режим. Посочва, че исковете на майката следвало да се остават без уважение.

В съдебно заседание от 28.06.2017г. ищецът Д. е оттеглил иска си с правно основание чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът с протоколно определение от 28.06.2017г. е прекратил производството по отношение на иска по чл.56 СК. В съдебно заседание от 28.06.2017г. ищцата по насрещния иск Д. е направила изменение относно предявените искове за издръжка дължима на децата от 250 лева на 500 лева. Ищецът Д. моли за уважаване на предявените от него искове. Ищцата по насрещния иск моли за уважаване на предявените от нея искове. Страните претендират сторените от тях разноски по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0010/10.03.2001 г., Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 69/07.02.2008 г., Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 997/28.08.2001 г. страните са сключили граждански брак на 10.03.2001г. в гр.Берковица. По време на брака на страните са родени децата им Х. Д.Д. роден на ***г. и И. Д. Д. родена на ***г..

От Решение № 3562/10.10.2016 г. по гр.д. № 8449/2016 по описа на РС В. и Решение по гр.д. № 2233/2016 по описа на ОС В. се установява, че е отхвърлена молбата на Д. Д. за налагане на мерки за защита спрямо нея и са наложени мерки за защита спрямо детето И. Д. от извършено спрямо нея домашно насилие от баща й Д.Д., като същия е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си И. Д., забранено му е да се доближава до детето, до дома на баба му, до места му за социални контакти за срок от 6 месеца. Решението на ВРС е потвърдено от ВОС.

Съдът няма да коментира Съдебно-психологична експертиза от вещото лице Р.Г., тъй като тя е назначена и извършена за нуждите на друго дело. Съдът няма да коментира Протокол № 1/18.03.2017 г.; Протокол № 2/22.04.2017 г.; Протокол № 3/13.05.2017 г.; Протокол № 4/27.05.2017 г.; Протокол № 5/10.06.2017 г.; Протокол № 6, Протокол за проведена среща на 22.07.2017 г., Протокол за проведена среща на 12.08.2017 г., Протокол за проведена среща на 26.08.2017 г., Протокол за проведена среща на 23.09.2017 г., Протокол за проведена среща на 14.10.2017 г., тъй като същите представляват свидетелски показания дадени в писмена форма.

 От писмо от ПРП до Д. Д., от Писмо с изх. № 1111/16/30.01.2017г. От писмо от РП П., ведно с Постановление от 09.05.2017г. по преписка 84/2017г., от Постановление за образуване на досъдебно производство от 02.12.2016 г., от Жалба от Д.Д. от 18.05.2017 г., справка от Окръжна прокуратура В. относно това постъпвала ли е жалба от Д.Ц.Д. с вх. № 7076/19.05.2017 г. против Постановление от 09.05.2017 г. по прокурорска преписка  № 84/2017 г. на ВРП, постановление на РП П. от 24.08.2016 г.писмо от ВОП се установява, че в ПРП е образувана преписка вх.№1111/2016г., ДП 456/2016 по описа на РУ П. на 02.12.2016г. срещу Д.Д. за извършено престъпление по чл.149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК затова че в периода 01.06.2016г. до 16.06.2016г. в гр.П. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо И. Д.. ДП 456/2016г. е било прекратено на 24.08.2016г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК – недоказаност на обвинението. Образувана е пр.пр.84/2017г. по описа на ВРП по жалба на Д.Ц.Д. срещу Д. Д. с твърдение за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК и чл.313 НК относно твърдяно набедяване от Д. спрямо Д. в извършено насилие спрямо нея и над И. Д. по гр.д.8449/16 на ВРС и относно декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН подписана от Д. по това дело. На 09.05.2017г. е постановен отказ за образуване на ДП по жалбата на Д.. Същия е бил обжалван от него и с постановление от 29.06.2017г. е бил отменен поради липса на мотиви. 

От Фактура от 14.10.2016 г.; Фактура –известие № **********/03.10.2016 г на ВРС и ., Психологично заключение изх. № 2316/21.12.2016г., Служебна бележка от 05.04.2012 г., Договор за предоставяне на социално услуги № 63/03.10.2016 г.; Фактура № **********/03.10.2016 г.; Фактура № **********/07.11.2016 г.; Фактура № **********/03.10.2016 г.; Фактура от 09.12.2016 г., Уверение от 31.01.2017г.; Медицинско направление изх. № 21/30.01.2017г., потребителска книжка и договор за предоставяне на социална услуга № 71/03.04.2017 г.;  се установява, че са извършвани психиатричен преглед, психологична и психотерапевтична подкрепа на И. Д. на 03.10.2016г. и на 14.10.2016г. за суми в размер на по 40 лева за консултаци. Съдебно психологична консултация на И. Д. тъй като същата, на същата е предоставяна социална услуга от Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с психични разстройства „Детски кът за развитие“ – индивидуална терапевтична работа с деца с проблеми в психичното развитие и симптоми на психическо страдание от 03.10.2016г. до 31.03.2017г. и от 03.04.2017г. до 30.09.2017г.. Д. Д. Х. Д. и И. Д. са посещавали психологично консултиране и фамилна психотерапия на 03.10.2016г. за сума в размер на 75 лева, а Д. Д. и Х. Д. имат издадена фактура за 4 посещения при психолог в размер на общо 120 лева на 07.11.2016г., Х. Д. има издадена фактура за посещения на психолог на 03.10.2016г. за 2 консултации в размер на 60 лева общо и на 09.12.2016г. за три консултации в размер на 90 лева общо. Към 19.12.2016г. ежеседмично са провеждани психологични консултации на И. Д.. Х. Д. има дислексия в развитието си. И двете деца към 31.01.2017г. посещават редовно провеждани психотерапевтични сесии от С. Д. – клиничен психолог. Личния лекар на децата е в гр.П..

От съдебно психологична консултация на И. Д. извършена от д-р К. на 19.07.2016г. се установява, че емоционалното състояние на детето е в рамките на позитивния регистър, при засягане на темата за бащата емоционалния фон става негативен в рамките на страхово-тревожния. Отношенията с майката са позитивни. Детето преживява конфликт по отношение на бащата, опитва да се бъде лоялна към бащата и не споменава за случилото се между тях, като всичко е положено в тайната по между им. Бащата задоволява детето с преживявания свързани с подаръци. Към момента на изследването се наблюдават предпоставки за развитие на синдром на родителско отчуждение, в опити за присъединяване на детето към бащата и изработване на коалиция против майката. В изследването има несигурни данни за блудствени действия от страна на бащата към детето. Препоръчва се продължаване на психологичните консултации на детето.

Със Споразумение за прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 15.07.2016 г. Д. Д. прекратява договор за наем на жилище по сключен наемен договор от 30.09.2003г..

От Н.А. вписан под № 169, т. ІІІ, н.д. № 642/2007 г. се установява, че ответницата Д. е собственик по наследство и дарение на апартамент П-28, секция Б, находящ се в гр.В., ул**** с площ от 72.50 кв.м..

От Договор за възлагане на изпълнение от 23.01.2017 г. и от Анекс към договор № 2017-9/23.01.2017г. се установява, че на Д. Д. от 23.01.2017г. до 23.08.2017г. е възложено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД да обработва архив на кредити, възнаграждението е в размер на 500 лева месечно. Според изготвената по делото СГЕ, която съда кредитира подписа за позиция „за банката“ в анекса е положен от Р. К..

От Разписка от 20.12.2016 г.; Разписка от 30.01.2017 г.; Разписка от 15.11.2016 г.; Разписка от 10.10.2016 г.; Разписка от 10.10.2016 г., Копие на разписки за преведа издръжка за месеци: 10.2016г., 11.2016 г., 01.2017 г., 02.2017 г., 03.2017 г., 04.2017 г., 05.2017 г., 06.2017 г., 07.2017 г., 08.2017 г., 09.2017 г., 10.2017 г.  се установява, че ищецът е заплащал месечна издръжка на двете си деца в размер на по 120 лева месечно за месеците 10.2016г., 11.2016г., 12.2016г., 01.2017г., 02.2017г., 03.2017г., 04.2017г., 05.2014г., 06.2017г., 07.2017г., 08.2017г., 09.2017г., 10.2017г..

От Служебна бележка № Д-35-1458/15.02.2017 г.; Служебна бележка изх. № АД 7-65/20.02.2017 г. се установява, че И. Д. е редовна ученичка във 2б клас на СУ „Димчо Дебелянов“ в гр.В. през учебната 2016/2017г., а Х. Д. е ученик в 9е клас в ПГИ „Д-р Иван Богоров“ в гр.В..

От Фискални бонове – 9 бр. представени от ответницата Д. се установява, че на 27.01.2017г. е закупена от магазин H&M стока на стойност 24.99 лева, а 03.12.2016г. е закупена пижама за големи момчета на стойност 17.99 лева, на 12.09.2016г. са заплатени 17.99 лева на 13.09.2016г. от магазин „Адидас“  са заплатени 140 лева, на 12.09.2016г. са заплатени 43,50 лева за детски обувки, на 10.12.2016г. са заплатени 59 лева за обувки, на 19.12.2016г. са заплатени 14.99 лева в магазин „Ел Си Уайкики“ гр.В. ,на 20.09.2016г. са заплатени 49.90 лева за суичър за мъже и панталони за момче, на 12.10.2016г. са запалтени 19.90 лева за панталони за момчета.

От удостоверения за настоящ адрес с изх. № 004856/19.01.2017 г. за И. Д. Д., с изх. № 004853/19.01.2017 г., за Д.Х. Д., с изх. №004854/19.01.2017 г. и за Х. Д. *** се установява, че лицата са с регистриран настоящ адрес ***.

От Платежни ведомости, платежна ведомост за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2003 г. на ЕТ „Ведилия“ гр. П. и от изготвената по делото СГЕ относно тяхното оспорване в производство по чл.193 ГПК се установява, че Д.Ц. е положил подписа си под ведомостите за м.март  и м.юни 2003г. като служител в ЕТ „Ведилия“ на длъжност управител склад и получил заплата за тези месеци. Според  изготвената по делото СГЕ, която съда кредитира подписите във ведомостите за останалите ведомости не са положени от Ц., поради което и на основание чл.194 ГПК  съда няма да ги коментира. Копие от ведомостите с неистинските подписи, ведно с копие от изготвената по делото СГЕ следва да се изпратят на ПРП.

От разпечатка на електронна статия на сайта на „Скандални новини“ се установява, че ищецът е дал интервю относно семейните си отношения, в което заявява, е бил обвинен от ответницата, че е блудствал с дъщеря си, че му е казала, че повече няма да види децата си. Заявява, че не бил виждал дъщеря си 30-40 дни.

От изготвените по делото социален доклад от ДСП Лозенец и от ДСП В. се установява, че ищецът няма здравословни проблеми, има завършено висше образование, декларирал е че има собствен бизнес и че получава доходи в размер на около 950 лева месечно, към момента на извършване на социалното проучване ищецът е споделил, че живее в жилище под наем в гр.С., с площ 240 кв.м.. Ищецът желаел да се грижи за децата си, в състояние е да задоволи потребностите им, има емоционална връзка с децата си, ищецът е декларирал, че притежава финансови и битови възможности за задоволяване потребностите на децата си. ДСП Лонезец е на становище, че в интерес на децата е родителите да посигнат споразумение относно упражняването на родителските права и да не въвличат децата в личностите си конфликти. Основни грижи за децата към момента на проучването от ДСП П. осъществява майката. От м.01.2017г. те живеят в собственото жилище на майката в гр.В.. Хигиенно-битовите условия били отлични. Майката изпитвала финансови затруднения, тъй като работела почасово предвид грижите за децата си. Водела детето И. Д. до училището му, води я редовно на психолог. Майката може да разчита на подкрепата на майка си от гр.П.. Детето Х. е създало приятелски отношения със съучениците си. Той бил с добър успех в училище. Детето И. добре се адаптирало в училището си, успешно се справя с учебния материал. Детето Х. е споделил, че му липса гр.С. и приятелите му и би гостувал на баща си с удоволствие. В разговора проведен от социалните работници с детето И. то е отговорило, че баща му и гр.С. не му липсват. Детето се е държало сериозно, обмисляло е отговорите, липсвала е спонтанната емоция, типична за дете на нейната възраст. Според заключението на ДСП В. майката има нужния родителски капацитет за възпитание на двете си деца, между майката и децата има изградена емоционална връзка. Майката успява да задоволи нуждите на децата.

От изготвената по делото СПЕ се установява, че детето И. Д. е целево ориентирана, все още не успява да оценява себе си адекватно. Съблюдава нормите и правилата за поведение. Има добри нива на логическа оперативност. Има изразена емоционална връзка на привързаност към цялото семейство. При използваните тестове по Методиката на Рене Жил – психологът е забелязал вътрешно противоречие и борба със себе си, колебание в И. Д.. Емоционално привързана към майка си, но й липсва авторитетната фигура на бащата. Детето е социална адекватно. При използване на методиката да нарисува своето семейство И. го е пресъздала в неговата пълнота. Фигурата на бащата била изобразена без ръце, което говорило за несъзнателно блокиране на нежелана активност. Това би могло да е агресия или друг тип поведение.

В рисунка - Омагьосано семейство детето И. нарисувало своето семейство в пълнота, фигурите били усмихнати. И. има изградени връзки както с майка си, така и със своя баща. По-силна е връзката на детето с родителският обект - майка, като тя е основният значим „възрастен“ за детето.

По отношение на детето Х. Д. се установява, че детето е с  адаптивно поведение, интелектуалното развитие е в границите на нормата за възрастта. Логичната последователност на мисленето не е нарушена. Налице е разширен диапазон за емоционални преживявания - много добри комуникативни възможности, без проблеми в социалната комуникация с добри умения за общуване в непосредствено обкръжение.

СППЕ заключва, че в различни ситуации Х. Д. предпочита различните родителски фигури. Налице е изградена привързаност и към двете родителски фигури. Х. Д. е възприел раздялата на родителите си.

Относно Д. Д. вещото лице заключва, че мисловният процес е правилен по структура, логичната оперативност е на конкретно и абстрактно ниво; не се отбелязват нарушения в мисловната структура; добра хронология на събитията; няма данни за нарушения на организацията и продуктивността на интелектуалния процес; личностовата структура е леко дисхармонична към периода на изследване, с адаптивно поведение, активно участва в психологичното изследване, самостоятелно може да разбере и изпълни тестовите инструкции, съразмерно отнася личностовите си преживявания и самооценка за своите особености към тестовите определения. Налице е разширен диапазон за емоционални преживявания. Задоволителни комуникативни възможности.

Многофакторният въпросник на Кетъл изяснява, че ответницата е открит, добросърдечен и общителен човек, непринудена в поведението, подхожда към другите с внимание, с доброта. Обича да работи с хора, не се бои от критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви събития. Може да се справя при решаване на сложни проблемни ситуации, емоционална устойчива е, не е властна личност, не е импулсивна,  не е подвластна на чувствата, проявява умерена социална смелост и готовност за активни действия в непознати условия и с непознати хора. Стреми се към покровителство, устойчивост, склонност към романтика, художествено възприемане на света. Силно развити емпатични способности, съчувствие и съпреживяване, разбиране на другите хора, откровена и блага в отношенията си с околните, търпелива и грижовна, лесно се сприятелява добре работи в колектив, свободна от завистливост, със сравнително развито въображение, висок творчески потенциал, насочена към собствения вътрешен свят, искрена, наивна, непосредствена в поведението. С реална преценка относно собствените възможности, с нормално преживяване на неуспехи. Човек, характеризиращ се със интелектуалните си интереси, стреми се да е винаги добре информиран, склонен към експериментиране, спокойно възприема нови възгледи, но не възприема нищо само на вяра. Ответницата е човек, предпочитащ собствените си решения, сама ги взима и действа. Независимо от собственото мнение, което отстоява, тя не се стреми да го налага над другите като доминиращо. Ответницата е със средни нива на самоконтрол, точност при изпълнението на определени изисквания. Присъща целенасоченост, не е силно мотивирана към успех.

Според получените резултати по Тест Айзенк за невротизъм ответницата не проявява излишна тревожност, впечатлителна, с адекватен емоционален резонанс. Като цяло се очертава емоционално стабилна личност. Скалата за интроверт-екстроверт е смесен тип, както при повечето хора. По скала психотизъм няма изразеност. По скалата за невротизъм резултатите са в норма. По скалата лъжа резултатите са в норма.

Гийсен тест - очертава се негативен социален резонанс. Скалата за интрапсихичен контрол / лъжа / не дава основание да се предполага склонност към прикриване на истинските чувства.

Тестът (Parental Attitude Research Instrument - PARI) е предназначен за изучаване отношенията на родителите към различни страни от семейния живот и семейната роля. Теста на ответницата говори, че не се проявява излишна строгост към децата в семейството, майката има изявен стремеж да се избягват конфликтите, скалата на раздразнителност е малко над средните стойности. Концентрация към детето не е висока степен на изразеност. Има средно изразена готовност да се потиска волята на детето, но същевременно високи са и стойностите по скалата потискане на агресията у детето, също така майката се притеснява и е загрижена да не обиди детето, стремежът да се ускори развитието му също е с висока изразеност. Прави впечатление, че се изключват извънсемейните отношения като фактор, имащ отношение към възпитанието. Забелязва се доминиране от страна на майката в семейството. Зависимост от семейството, свръхавторитет на родителите. По скалата Безучастност на мъжа се възприема за нормално мъжът да е встрани от семейните грижи. Останалите скали са със средна изразеност - семейни конфликти, усещане за саможертва, неудовлетвореност от ролята на домакиня /леко изразена над средната/. Отношение на родителя към детето - оптимален емоционален контакт. Малко над средната е степента на изразеност по скалата за равноправни отношения. По скалата развитие активността на детето резултатите са в средната норма. Скалата партньорски отношения и подтикване към словесни изяви е също със средна и малко над средната степен на изразеност.

Депресивна скала на HATHAWAY & MCKINLEY очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси.

СППЕ спрямо ищецът заключва, че според резултатите по Тест Айзенк ищецът е личност, която е тревожна, склонна към депресивни състояния, емоционално реагираща, предразположена към стрес/ситуативно, при голям натиск/ личност, като цяло се очертава емоционално стабилна личност. При ищецът има ясно изразен стремеж да доминира и да налага желанията си, има определени особености - емоционално ангажиран предимно със своята позиция / егоцентризъм / и интереси, като себезащитно пренася вината вън от себе си. Според Тест на Кетъд - 16-PF Cattell - ищецът е общителен, подхожда към другите с внимание, понякога и с доброта. Обича да работи с хора, не се бои от критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви събития, сдържан човек, работоспособен и емоционално зрял, рядко се наблюдава нервна умора. Ищецът има трудности при решаване на сложни проблемни ситуации, емоционална дезорганизация на мисленето при стресови ситуации. Ищецът е властна, независима и самоуверена натура, понякога упорита до агресивност. Независима в съждения и поведение. Често начинът на мислене и поведение се налага като ”закон” за околните. При конфликти обвинява най-често другите, не признава власт или натиск отстрани. Ищецът е умерено  открит във взаимоотношенията си. По скалата Фактор G - подвластност/неподвластност на чувствата, определящ в каква степен различните норми и забрани регулират поведението и отношенията на личността ищецът има средни нива. Ищецът има известна твърдост, суровост и коравосърдечност към околните. Ищецът е ревнив, характеризира се с подозрителност, самомнителен. Интересите са насочени предимно към него, егоцентричен, предпазлив. Ищецът е личности с развито въображение, висок творчески потенциал, насочени към собствения вътрешен свят. Проницателен, разумен и сантиментален подход към събитията и хората. Ищецът е безгрижен, хладнокръвен, спокоен и уверен в себе си човек. Той е критично настроен човек, характеризиращ се със интелектуалните си интереси, стреми се да е винаги добре информиран, склонен към експериментиране. Той е човек, който следва общоприетото групово мнение, предпочита да работи с другите, ориентира се към социално одобряемото поведение, но все пък държи на индивидуалността си. Има свое мнение и се стреми да го налага, понякога на всяка цена. Ищецът е със сравнително добре развит самоконтрол, точност при изпълнението на определени изисквания. Човек, следващ собствената представа за себе си, довеждащ начинанията си докрай. Присъща целенасоченост. При него се наблюдава прекомерна мотивация за успех, напрегнатост безпокойство, възбудимост. Според Гийсен тест – ищецът е с подчертано негативен социален резонанс - това състояние води до фрустрация / емоционално състояние на човека, когато е лишен от възможността да постигне желана цел/. Скалата за интрапсихичен контрол /има отношение към склонността за лъжа/ дава информация за склонност към даването на социално желателни отговори.

Депресивна скала на HATHAWAY & MCKINLEY очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси.

Според Тестът PARI ищецът проявява излишна строгост към децата в семейството, скалата на раздразнителност е във високите стойности. При ищеца извънсемейните отношения са изтъкнати като сериозен фактор за възпитанието на едно дете. Отношението към семейната роля - делегират се по-голяма част от правата и задълженията на майката, като отношението на бащата се изразява предимно в осигуряването на материалните блага. Излишна концентрация към детето, прекомерна намеса в света на детето. По скалата развитие активността на детето резултатите са в средната норма. Скалата партньорски отношения и подтикване към словесни изяви е малко над средната степен на изразеност. Извънсемейните отношения обаче са изтъкнати като сериозен фактор за възпитанието на едно дете. Отношението към семейната роля - делегират се по-голяма част от правата и задълженията на майката.

Ищецът се придържа към авторитарния тип родители с черти от авторитетния - изисква детето да следва указания, да уважава работата и усилията. Поставят се ограничения и се упражнява контрол. Често идеите на детето не се приемат, ако не съвпаднат с тези на родителя. Авторитарността не предразполага към уважение. По този начин се отнема възможността детето да има свои собствени действия. От друга страна такива родители са всеотдайни, дори “свръхгрижовни”, но искат това да се знае от детето и да му се подчертава. Ищецът е с нисък фрустрационен толеранс /способността да запазваш самоконтрол/. Ищецът е запазил своята волева регулация, скалата за агресия очертава склонност предимно към вербално отреагирване със запазване на телесния самоконтрол.

При събиране на семейството вещото лице е забелязало, че при детето И. има известна податливост към внушаемост, като резултат от зависимостта й към значими възрастни. На този етап от развитието на детето част от личностните черти, формирани в резултат от семейното възпитание биха могли да повлияят негативно върху личностната адаптация и реализация. У детето има изградена триангулация - майка, дете, баща, но тя е нарушена.

Относно синдрома на родителско отчуждение вещото лице описва три етапа:

Протест - детето изпитва ярост и този протест е насочен към обекта, който отсъства, това е своеобразен призив той да се „завърне” обратно, като вещото лице отбелзва, че детето И. се намира в този етап.

Отчаяние - ако протестът остане без отговор, настъпва отчаяние, безнадеждност, отпадналост - това състояние често се характеризира с отдръпване и затваряне в себе си и занижаване на активността, като вещото лице отбелязва, че детето Х. се намира в този етап.

Отчуждаване - ако нищо не се промени, независимо от протеста, настъпва отчуждение, като често това състояние става дълбоко и трудно преодолимо и може да причини дълбоки разстройства в по-късния живот.

По отношение на манипулативни действия – детето И. се намира във възраст, в която е силно податливо на внушения от значими възрастни фигури, И. все още е в ниска възраст и конфликтът за лоялност спрямо единия или другия родител все още не е започнал да се проявява, въпреки, че епизодично се наблюдават психологически маркери за това. Детето е привързано и към двамата си родители, показва много добри емоции, живи и пластични - изпитва радост и приятни емоции. Детето споделя, че някак си се отчуждава от баща си, понеже вече не се виждат толкова често. Вещото лице констатира, че спрямо майката не е установена склонност към преиначаване или склонност към лъжа. Не е констатирана и умишлено или целенасочено отношение от нейна страна, което да е със стремеж да отчуждава бащата от техните деца.

Според заключението на СППЕ и двете деца са споделили, че вече малко са се отчуждили с техния баща. Предвид конфликтите между двамата родители е възможно те несъзнателно да пренасят възприятията си към децата. Нарушеният диалог между родителите поставя децата в ситуация на напрежение. Нито един от родителите не е споделил да прекалява с употребата на медикаменти и/или алкохол. Децата са споделили, че ако са болни употребяват медикаменти по рецепта от лекар. Детето И. Д. не се страхува от своите родители. Основен се явява проблемът за липсата на диалог между двете най-значими за децата фигури техните родители. В интерес на децата е родителите да намерят общ език на разбирателство, да се въздържат от конфликти помежду си, още повече в присъствието им.

От обясненията на детето Х. Д. се установява, че заедно със сестра си и майка си живеят в гр.В.. По време на съвместното съжителство е имало спор между родителите на работа, на който са присъствали и двете деца. И двете деца се чувстват добре. Майка им им осигурявала всичко, от което имали нужда. Детето има нужда да се среща по-често с баща си. За Х. Д. не е от съществено значение обстоятелството, че не спортува. Детето се чувства добре с баща си. И. Д. се интересува от баща си. Х. Д. споделя, че известно време не ходи на психолог, но когато ходи това винаги му помага. И. и майка му ходели на психолог. Детето Х. иска да остане да живее с майка си и по често да се вижда с баща си. Бащата прави подаръци и на двете деца.

От обясненията на ищецът Д. се установява, че между страните има конфликти. Ответницата готвела, ищецът почиствал и пазарувал. Бащата иска да отглежда децата, държи те да посещават заниманията, които са имали в гр.С. детето Х. да кара картинг и да посещава тренировки на хокей на лед, а И. фигурно пързаляне. Бащата излага, че със сина си са се занимавали с авиомоделизъм. Ищецът може да разчита на помощта на своите родители, които живеели в гр.Берковица за отглеждането на децата. Заявява, че си е купил жилище в гр.С.. Интересува се от образованието на сина си. Семейното търговско дружество на страните е взело заем, по който ответницата е била гарант. Заема се изплащал от дружеството. Ищецът отрича да е упражнявал каквото и да насили спрямо дъщеря си. Излага, че на 15-16.06.2016г. е отишъл при дъщеря си в гр.П. в жилището на майката на ответницата, играели, гледали телевизия, пазарували дрехи и това което казвала св.Х. не било истина. Твърди, че през 2014г. съпругата му искала да се разведе и да отиде да живее в гр.В. заедно с И., а Х. да останел да живее с баща си в гр.С..

От обясненията на ответницата Д. се установява, че кредита, който са взели относно заработването на семейното им дружество е бил обезпечен с ипотека върху жилището й в гр.В.. Ответницата можела да разчита на майка си, която живеела в гр.П. за грижите относно децата. Страните са имали конфликт по повод нов кредит, който ищецът е искал да изтегли, а ответницата е отказала. Синът й бил с дислексия, за което ходел на психолог и логопед. По време на съвместното им съжителство ответницата полагала основните грижи за децата и за дома – готвела, чистела, тъй като ищецът основно се занимавал с работни задължения, пътувал често. Ищецът обиждал ответницата пред децата, неглижирал я. Ответницата работела в семейната фирма, почти докато роди И., след като тя навършила 1,6г. наели жена, която да помага с грижите за И. и да взема Х. от училище, защото ответницата се върнала на работа в семейната фирма. Майката забелязала промени в поведението на дъщеря си. Ответницата искала да прекрати брака си с ищецът, но не го правела само заради децата. Преди раздялата на съпрузите ответницата се преместила да спи в стаята на децата, ищецът държал да спи с дъщеря си в другата стая. Майката на ответницата й се обадила по телефона и й разказала това което видяла по време на престоя на ищеца в дома й в гр.П. през м.юни 2016г. и й казала, че трябва да вземе мерки. Ответницата се консултирала с психолог в гр.С., по негов съвет потърсила детски психолог в гр.В.. Поради това на 29.06.2016г. ответницата заедно със сина си тръгнали от гр.С. и пристигнали в гр.П., където първоначално се установили. Ответницата завела дъщеря си на психолог в гр.В.. Заключението на психолозите е било, че проникване не е имало, само пипане. Срещите с психолог продължили, Х. също започнал да ходи на психолог.

Според показанията на св.Г., св.И, св.Д., св.Д., които съдът кредитира се установява, че от лятото на 2016г. страните са разделени, като ответницата се преместила заедно с децата си в гр.П. в дома на майка си. Ищецът водел децата си на спорт. Х. на картинг, И. на фигурно пързялане, децата имали успехи в тези спортове. Полагал много усилия спрямо сина си Х., за да постигне повече като картинг състезател. Св.Г. е виждал ищецът да чисти. Свидетелите на ищецът познава ищецът като внимателен и търпелив човек, а ответницата като по нервна и сприхава. След преместването в гр.В. детето Х. станало по-затворено. Ищецът е разказал на приятелите ли за делото за домашно насилие и че се е водило, тъй като майката на ответницата го е видяла да държи И. с едната си ръка, а с другата да маструбира. Ищецът е чистел в семейното жилище, ответницата вършела останалите задължения и двамата родители се грижели за децата си. Ищецът по повод на работата си отсъствал от дома един-два пъти в седмицата, като преспивал навън. Страните се скарали в офиса на семейната им фирма относно собствеността й, на конфликта присъствали и децата. След раздялата отношенията между страните не са нормални. Бащата се интересува и от двете си деца.  В началото на 2016г. ищецът заминал със секретарката си в Мадрид на командировка, за което не уведомил предварително съпругата си. Месечния оборот на дружеството на ищецът бил 1000-2000 евро. Ответницата е ходела на работа в семейната фирма и имала претенции за нея.

Според показанията на св.Н., св.Х., св.Ф., които съдът кредитира, се установява, че в началото на бракът им отношенията между страните били добри, но в последствие се влошили. Ответницата споделяла на св.Ф., че ищецът я обиждал, подценявал, казвал й че е слаба и нямала достатъчно голям бюст. Ответницата имала съмнение, че ищецът има връзка със секретарката си. Ответницата искала да запази семейството си. Ищецът не се интересувал от бременността на ответницата с И.. Ответницата готвила, перяла, чистила, грижила се децата, вземала ги от училище. Ответницата не ходила на гадатели и не се занимавала с астрология и хороскопи. При създаване на семейната фирма семейството на ответницата е помогнало.

На 20.05.2016г. ответницата е оставила в дома на майка си в гр.П. дъщеря си, за да гостува на баба си през ваканцията, след което се прибрала в гр.С.. На 01.06.2016г. ищецът дошъл в дома на св.Х., за да преспи там, тъй като имал служебни ангажименти в гр.В.. След като се прибрал на 01.06.2016г. ищецът държал да се изкъпе с дъщеря си и след това да спи заедно с нея. На 02.06.2016г. ищецът и И. ходили в гр.В., след като се прибрали И. не искала да спи с баща си. На следващия ден ищецът си тръгнал. На 15.06.2016г. ищецът пак отишъл в дома на св.Х. отново по негово искане той се изкъпал с дъщеря си и спали заедно. И. по принцип се къпала сама. На 16.06.2016г. ищецът и дъщеря му отишли в гр.В., където на И. били купени много дрехи.  След посещенията на баща, детето станало много страхливо. След като се върнали на 16.06.2016г. ищецът и дъщеря му седнали да гледат телевизия, тъй като станало късно св.Х. решила да влезе в стаята, където били, за да каже, че е време И. да си ляга. След като влязла в стаята св.Х. видяла, че И. е в скута и прегръдката на баща си, който бил по къси панталони. След като видял св.Х. да влиза в стаята ищецът се стреснал, станал докато си държал ръката отпред, хвърлил детето на дивана и влязъл в банята. На сутринта на 17.06.2016г. ищецът си заминал. След тази случка детето И. била много стресирана и не искала да се чува с баща си по телефона. Св.Х. след два дни казала за случилото се на дъщеря си – ответницата, която почнала да търси психологична помощ за дъщеря си. След случилото се И. станала неспокойна, бълнувала нощем и й разказала, че докато баща й я къпе в банята я боляло. Ответницата споделила за случилото се със св.Н. и св.Ф..

 Децата били изградили приятелски кръг в гр.В.. На Х. му харесвало в гр.В.. От 23.01.2017г. ответницата започнала работа в „Експресбанк“. Отношенията между майката и децата били добри. В годините децата са гостували на баба си св.Х. поне два пъти в годината. Ответницата в грижите за децата можела да разчита на майка си и сестра си.

След като ответницата Д. отишла да живее в гр.П. тя поискала от св.Н. съвет в кое училище да запише децата си. По неин съвет тя записала сина си в ПГИ “Иван Богоров“ в гр.В.. Х. се адаптирал добре в училището. Х. бил притеснен от посещение на баща си в училището, тъй като се срамувал да не се разбере за развода между родителите и за заповедта за защита на сестра му. Х. бил изряден ученик. Х. разговарял с училищния психолог след посещението на баща му в училище. Х. имал желание да посещава ледената пързалка във гр.В. и картинг пистите. След посещение при баща си в гр.С. след априлската ваканция на 2017г. Х. споделил на класната си, че нямало смисъл да учи и че щял да става автопилот, щял да тренира, а баща му да го спонсорира. Дома, в който децата живеели с майка си бил много чист, майката се грижела добре за децата си. След заседанието по привременните мерки ищецът взел автомобила, който ползвала ответницата. Децата посещавали психолог, лекували се с хомеопатия. След определения режим на личен контакт по привременните мерки св.Н. е присъствала в дома на ответницата, за да изчакат ищецът да дойде за осъществяване на личен режим  и той не е идвал. Ответницата пускала сина си да ходи в гр.С., за да осъществи личен контакт с баща си. Детето Х. споделил, че баща му е купил апартамент в гр.С..

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.3 вр. с чл.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 59, чл. 143 и чл.149 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 3 вр. с чл.1 ОТ СК:

Сключването на брак цели свързването на двама души в брачен съюз. В него по силата на чл.13 – чл.17 от СК и моралните норми съпрузите са равни, отношенията по между им се основават на уважение, обич, привързаност, грижа за семейството и един за друг, разбирателство, компромиси, съпрузите следа да живеят заедно, освен при наличието на важни причини за обратното. В брачния съюз всеки един от съпрузите има свобода да се развива личностно и професионално. Съпрузите следва да полагат общите усилия за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата си.  В случай, че от отношенията на съпрузите е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения то те са дълбоко и непоправимо разстроени и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание. Съществуването на такъв брак е вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отношенията на страните са конфликтни по повод отношението им един към друг – обиди и пренебрежение от ищецът към ответницата, съмнение за любовна връзка между ответника и секретарката му, неразбирателството между страните по повод собствеността на  семейната им фирма, полагания труд от ответницата в тази фирма, различие в характерите на страните, отношението им към децата и важните за тях неща. В тази брачна връзка липсва доверие, компромиси, задружност. Страните са разделени от лятото на 2016г., нямат никакво желание да подновят съвместно си съжителство, след раздялата отношенията им са още по-изострени. Съществуването на подобна брачна връзка, в която съпрузите не са в съюз, а в непрестанна война по между си е лишено от смисъл и вредно както за самите тях, така и за децата им. Предвид гореизложеното бракът между страните следва да бъде прекратен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 С оглед направеното искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос. Брачната връзка отразява отношения между равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия, пък, се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на брачната вина. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели се установи, че в началото отношенията на съпрузите са били хармонични. В последствие това се променило с промяната на отношението на ищецът към съпругата му. Той започнал да я пренебрегва, да я обижда, да й казва, че била слаба, не й обръщал нужното внимание, когато бил бременна с И., тези факти съдът извлича от показанията на св.Ф. и от обясненията на ответницата. В показанията на св.И се потвърждава отношението на ищецът към съпругата му, той заминал на командировка със секретарката си в гр.Мадрид без да уведоми ответницата. Основните грижи за семейството – по готвене, пране, грижи за децата се изпълнявали от ответницата, която освен това ходела й на работа в семейната фирма. Семейното жилище било чисто и подредено, децата били в добро състояние. Това обстоятелство се доказа от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Поради това ищецът по главния иск не успя да докаже твърдяното брачно провинение, че отвеницата се дезинтересирала от семейството си, че не се грижела за домакинството и за децата. Установи се точно обратното. Ищецът не успя да докаже, че ищцата се занимава с окултното и с гадатели, по делото доказателство в тази насока не се събраха.

Обратното ищцата по насрещния иск успя да докаже твърдените брачни провинения в тази насока. От показанията на св.Ф. и от обясненията на ответницата се установи, че семейството на ответницата е помогнало на страните да започнат своя бизнес, че е теглен кредит затова, който е бил обезпечен с ипотека на апартамента на ответницата. Самият ищец в обясненията си също заявява, че ответницата е гарант по кредити на дружеството им. С оглед на това и наличието на гласни доказателства – обясненията на Х. Д. и на св.И за наличие на конфликт между съпрузите по повод собствеността върху дружеството съдът намира за напълно обосновани претенциите на съпругата в тази насока. Ищецът не доказа твърденията си, че ответницата му е изневерявала.

Фактическата раздяла между съпрузите е настъпила изяло поради поведението на ищецът. Съдът кредитира показанията на ищцовите свидетели и обясненията на ответницата за извършено сексуално насилие от бащата спрямо дъщеря му по време на идването на бащата в дома на св.Х.. Самото поведение на детето И. след контактите с баща си на 01-02.06.2016г. и на 15-16.06.2016г. – същата станала тревожна, страхувала се, след първите нощи прекарани с баща си детето не искало да спи с него, оплакало се на баба си, че когато се къпи с баща си го боли потвърждават станалото. Съдът заключва, че е имало сексуално насилие над детето и от поведението на самия баща описано в показанията на св.Х. – след като на 15.06.2016г. тя влязла в стаята и видяла И. в скута на баща си, в случай, че той не е правел нищо нередно, не би хвърлил детето си на дивана и избягал от стаята с ръка отпред и да отиде в банята. Поради това съдът намира, че на 15.06.2016г. бащата е упражнил сексуално насилие над дъщеря си И., като е маструбирал, държейки я в скута си. Обстоятелството, че ищецът е държал да се къпи с дъщеря си, която е на 9 години и може сама да се къпи и е държал да спи с нея, поведението на детето след това – тревожно и неспокойно, разказаното, че го боли когато се къпи с баща си също говори за упражнено сексуално насилие, което е започнало преди идването на ищеца в гр.П., предвид обясненията на майката, че след като тя се изнесла да спи в детската стая, бащата искал да спи в стая заедно с дъщеря си. Доказателства за упражнено сексуално насилие се съдържат и в психологическата консултация на правена на И. от д-р К.- детето става тревожно при засягане на темата за бащата и иска всичко по между им да остане в тайна и в казаното от него след консултацията на И. на майка й, че проникване не е имало, а само пипане. Тези изводи на съда се потвърждават и от Решение № 3562/10.10.2016 г. по гр.д. № 8449/2016 по описа на РС В. и Решение по гр.д. № 2233/2016 по описа на ОС В.. Обстоятелството, че ДП 456/2016г. водено срещу ищецът за блудство срещу дъщеря му в гр.П. е прекратено, поради липса на достатъчно доказателства не опровергава доводите на съда в насока за осъществено сексуално насилие спрямо детето, тъй като вината в брачния процес се различава от вината в наказателния, мотиви в тази насока съдът е изложил в началото на този абзац.

Предвид гореизложеното се установи, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на ищецът Д..  

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Съда намира, че ответницата Д. следва да възстанови предбрачното си име Д. предвид изразеното и от двете страни желание затова и влошените им отношение.

Семейното жилище на съпрузите е било апартамент под наем в гр.С., като договора за наем е бил прекратен от ответницата на 15.07.2016 г.. Предвид това и оттеглянето на иска по чл.56 СК съда няма да се произнася относно семейното жилище.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Предоставянето на родителските права по отношение на родените по време на брака деца, се претендира от двете страни. Водещ критерий затова е интереса на децата, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК - полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Според представените по делото социални доклади и двамата съпрузи имат нужните битови условия за отглеждането на децата си и нужния родителски капацитет. Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, изразеното от детето Х. желание да остане да живее с майка си и сестра си в гр.В., обстоятелството, че майката може спокойно да разчита на своята майка и сестра в грижите за децата съдът намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката.

Предвид изготвената СППЕ майката е открита, добросърдечен и общителен човек, непринудена в поведението, подхожда към другите с внимание, с доброта, не се бои от критика, може да се справя при решаване на сложни проблемни ситуации, емоционална устойчива е, не е властна личност, не е импулсивна,  не е подвластна на чувствата, има силно развити емпатични способности, търпелива и грижовна, със средни нива на самоконтрол, не проявява излишна тревожност, не проявява излишна строгост към децата в семейството, има изявен стремеж да се избягват конфликтите, концентрация към детето не е висока степен на изразност, загрижена е да не обиди детето си, стреми се към равноправни отношения с децата.

Според СППЕ бащата е личност, която е тревожна, склонна към депресивни състояния, емоционално реагираща, предразположена към стрес/ситуативно, при голям натиск/, има ясно изразен стремеж да доминира и да налага желанията си, емоционално ангажиран предимно със своята позиция, себезащитно пренася вината вън от себе си, има трудности при решаване на сложни проблемни ситуации, емоционална дезорганизация на мисленето при стресови ситуации, властна, независима и самоуверена натура, понякога упорита до агресивност, умерено  открит във взаимоотношенията си, с известна твърдост, суровост и коравосърдечност към околните, подозрителност, самомнителен, делегира по-голяма част от правата и задълженията в семейството  на майката, като отношението на бащата се изразява предимно в осигуряването на материалните блага, излишна концентрация към детето, прекомерна намеса в света на детето, изисква детето да следва указания, да уважава работата и усилията, поставя ограничения и упражнява контрол, често идеите на детето не се приемат от него, ако не съвпаднат с неговите, отнема възможността детето да има свои собствени действия, нисък фрустрационен толеранс. В интерес на децата е те да бъдат с родител, който е по-търпелив спрямо тях, който ги приема за равни, уважава техните желания, емпатичен е, открит и като цяло позотивен човек, какъвто е майката, в противен случай децата биха живели нечии друг живот, осъществявайки нечий други желания, възможността им да формират лично мнение и да развиват това, което им харесва силно би била намалена. Необходимостта родителските права да бъдат предоставени на майката произтича и от заключението на вещото лице по изготвената СППЕ, че бащата е склонен да преиначава събитията, че е склонен да прехвърля вината за събитията вън от себе си, а детето И. се намира във възраст, в която е силно податлива на внушения от значими възрастни фигури.

Всичко това се доказва и от събраните гласни показания и обясненията на страните съобразно, които за бащата е от изключително важно значение посещаваните спортове от децата и отличните резултати, които са постигнали в тях. От обясненията на детето Х. се установи, че за него не е от такова значение, че не практикува спортовете. На децата следва да се даде нужното внимание, грижа, любящо отношение, възможност за себеизява, което майката би могла в пълна степен да осигури, а не същите да се превръщат в инструмент за осъществяване на амбициите на един от родителите.

Обстоятелството, че бащата не се е възползвал напълно от предоставения му личен режим с детето Х. също се взема предвид от съда по отношение на интереса на родителите спрямо децата си. Осъществяването на личен контакт с детето следва да става с желанието и съдействието предимно на родителя, а не с изтъкване на безброй пречки от страна на родителя за личен контакт. Родителят следва да търси детето си и да поема инициатива за осъществяване на личен контакт, а не обратното.

По изложените съображения, в контекста на конкретния казус упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, местоживеенето на децата следа да се определи при майката в гр.В..

На бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с децата. По отношение на личния контакт между бащата и детето Х. Д. съдът намира, че следва да се определи обичайния такъв, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, през Коледните и Новогодишните празници в нечетна година, през Великденските празници на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06 и на рождения ден на детето на четна година,  както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. По отношение на режима на лични контакти между бащата и детето И. Д., предвид осъщественото сексуално насилие спрямо нея от бащата съдът намира, че режимът на личен контакт следа да се осъществява в присъствието на лице посочено от ДСП В. до навършване на 14 годишна възраст на детето и без преспиване всеки всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч. и на рождения ден на детето на четна година от 10.00 ч. до 21.00ч.,  както и 1 седмица от лятната ваканция, от 10.00 ч. до 21.00ч. на деня, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на 14 годишна възраст до навършване на 16-годишна възраст режимът на личен контакт между бащата и И. Д. следа да се осъществява без присъствието на трето лице и без преписване и е следният: всеки всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч. и на рождения ден на детето на четна година от 10.00 ч. до 21.00ч.,  както и 15 дена от лятната ваканция на детето, от 10.00 ч. до 21.00ч. на деня, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на 16-годишна възраст личния контакт между бащата и И. Д. следва да бъде обичайния такъв всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, през Коледните и Новогодишните празници в нечетна година, през Великденските празници на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06 и на рождения ден на детето на четна година,  както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.    

ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 и чл.149 ОТ СК:

Всеки родител на основание чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, като съобразно чл.144 СК минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, която според Постановление № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лева от 01.01.2017г.. Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на децата се предоставя на майката, че тя полага преимуществено грижи за децата и че те живеят заедно с нея, съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на децата. При определяне на размера на дължимата издръжка,  следва да съобразят потребностите и възрастта на децата – към момента детето Х. Д. е на 16 години, учи, необходими са средства за закупуване на храна, дрехи, обувки, учебни пособия, за посещения на психолог. Детето И. Д. е на почти 10 години учи, необходими са средства за закупуване на храна, дрехи, обувки, учебни пособия, за посещения на психолог, детето е период на по-бърз растеж. Следва да се съобразят и финансовите възможности на родителите.

Доходите на майката са в размер на 500 лева от възнаграждение по граждански договор, доходите на бащата, които е декларирал и не е оспорил това пред ДСП „Лозенец“ е в размер на около 950 лева.  Предвид необходимостта от посещение на децата на психолог, срещите при който са в размер на 30-40 лева, според представените фактури по делото, съдът намира, че те имат завишени нужди. Размерът на издръжката следа да се съобрази и с линията на бедността за 2017г., която е в размер на 314 лева, според Постановление № 23 от 26 януари 2017 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2017 г.. Предвид изложеното, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че децата имат нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на 400 лв. на всяко дете, предвид по-честата необходимост на детето И. да посещава психолог, размера на издръжката е същия като на брат й. От общия размер на издръжка предвид по-големия размер на доходите си бащата следа да заплаща 240 лева за всяко едно от децата. С оглед на това предявения насрещен иск от Д. следва да бъде уважен до размер от 240 лева от подаване на насрещния иск – 22.02.2017г. с падеж на плащане до 5-то число на месеца, за който се дължи.

Относно иска за издръжка за минало време по чл.149 СК за периода от 29.06.2016г. до предявяване на насрещния иск съдът намира, че размера на издръжката, от която имат нужда децата и която следа да заплаща бащата е същия като определената по иска по чл.143 СК. От този размер следва да се приспадне месечна сума в размер на по 120 лева за периода м.10.2016г. – м.02.2017г., издръжка която бащата е заплащал с пощенски запис на децата. Предвид това за м.06.2016г. бащата дължи издръжка на децата си в размер на по 16 лева, за периода м.07.2016г. – м.09.2016г. издръжка в размер на по 240 лева месечно на всяко едно дете, за периода м.10.2016г. – 31.01.2017г. по 120 лева месечно на всяко едно дете, за периода 01.02.2017г - 21.02.2017г. – 60 лева за всяко едно дете.

На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75,00 лв., която сума следва да е поеме от ищецът в пълен размер. Разноските сторени от ищцата по насрещния иск и претендирани от нея в размер на 25 лева – държавна такса, 600 лева – адвокатски хонорар, 125 лева за СГЕ, 75 лева за СППЕ следва да се понесат също от ищецът Д.. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за издръжка, ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати държавна такса по исковете за издръжка по чл.143 и чл.149 СК в размер на 793,28 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  брака между Д.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес,*** и Д.Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сключен на 10.03.2001г. в гр. Берковица с акт за граждански брак № 10/10.03.2001г. изд. Община Берковица, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на Д.Ц.Д., на основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал.3 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Х. Д.Д. с ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН ********** на майката Д.Х. Д. с ЕГН **********, на основание чл.59, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ местожителство на децата Х. Д.Д. с ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН ********** при майката в гр. В., на основание чл.59, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Д.Ц.Д. ЕГН ********** с детето Х. Д.Д. с ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници на нечетна година, всеки ден от Великденските празници на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06, на рождения ден на детето – 13.08 на всяка четна година,  както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 от СК.    

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Д.Ц.Д. ЕГН **********  с детето И. Д. Д., ЕГН ********** както следва: до навършване на 14 годишна възраст на детето в присъствието на лице определено от Дирекция социално подпомагане гр.В. и без преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година от 10.00 ч. до 21.00ч., 1 седмица от лятната ваканция на детето от 10.00ч. до 21.00ч. на дните, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на 14 годишна възраст до навършване на 16 година възраст режимът на личен контакт между бащата Д.Ц.Д. и И. Цанкова Д. ще се осъществява без присъствието на трето лице и без преспиване и е следният: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година от 10.00 ч. до 21.00ч., 15 дена от лятната ваканция на детето от 10.00ч. до 21.00ч. на дните, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на 16-годишна възраст личния контакт между Д.Д. и И. Д. е следният: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, през Коледните и Новогодишните празници в нечетна година, през Великденските празници на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06, на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година,  както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 от СК.    

ОСЪЖДА Д.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес,***  да заплаща месечна издръжка в полза на децата си Х. Д.Д. с ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Х. Д. с ЕГН ********** в размер на по 240 лева за всяко едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на насрещния иск пред съда – 22.02.2017г., с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска за  горницата от уважения до пълния претендиран размер от 500 лева за всяко едно дете, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА  Д.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес,*** да заплати издръжка за минал период 29.06.2016г. – 21.02.2017г., в полза на децата си Х. Д.Д. с ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Х. Д. с ЕГН ********** в размер на по 1276 лева за всяко едно от децата за горепосочения период, като ОТХВЪРЛЯ иска за  горницата от уважения до пълния претендиран размер от 500 лева на дете за месец, на основание чл. 149 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода Д.Х. Д., ЕГН **********  да възстанови предбрачното си фамилно име Д..

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Ц.Д. ЕГН **********, срещу Д.Х. Д., ЕГН ********** в частта относно претенцията, че настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство е  по изключителна вина на съпругата Д.Х. Д., относно лицето, на което да бъдат предоставени родителските права спрямо родените от брака деца Х. Д.Д. с ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН **********, относно местоживеенето на децата, относно личния контакт с децата и тяхната издръжка, като неоснователни.  

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал. 1 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК Д.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес,*** да заплати на Д.Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 825 лева, представляващи сторените от нея разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК Д.Ц.Д. ЕГН **********, с адрес,*** да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС П. сумата 50 лв., представляваща дължимата държавна такса по иска за развод. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.

 

ЗАДЪЛЖАВА ДСП В. да определи лице, в присъствието, на което да се осъществява родителските контакти между И. Ц. Д. и Д. Ц. Д., на основание чл.21, ал.1, т.5 ЗЗДет.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която са уважени исковете за издръжка.

 

 Препис от решението ведно с копие от изготвената по делото СГЕ и копия от изследваните ведомости на ЕТ“Виделия“ да се изпратят на РП П. с оглед наличието на данни за извършено документно престъпление.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….