Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./23.04.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело №
16780 по описа на Варненски
районен съд за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила
от 01.01.2016г./.
Производството
е образувано по искова молба подадена от К.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***
Съдебен адреса***, офис 1, чрез адв. Й.А., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Застрахователна компания „Лев Инс" АД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на
правосъдието ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори ****и ****заедно, за осъждане на застрахователя да
й заплати следните суми: сумата от 1 000 лева представляваща частичен иск от
сумата в размер на 9500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане: преден десен калник, капак
огледало странично дясно, врата предна дясна, аербег врата предна дясна,
облицовка врата, лайсна врата предна дясна, облицовка праг десен, колонка
средна дясна, колонка предна дясна, праг десен външен, праг десен вътрешен,
греда напречна под багажник предна дясна част, под купе дясна част, шенкел
преден десен и модул управление въздушни възглавници на собствения ми автомобил
марка **** МЛ 320, с per. ****, причинени на 31.05.2018г., в резултат на
реализирано ПТП в гр. ****, което ПТП е реализирано по вина
на водачът на л.а. ****, с per. ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018г., около
13.30 часа, в гр.****, на кръстовището между ул. **** и ул. ****, автомобилът
на ищцата марка **** МЛ 320, с per. ****, бил ударен от л.а. ****, с per. ****.
Твърди, че управлявайки автомобила се движела по ул. ****, преминавайки през
кръстовището с ****, идващият от дясно л.а. ****, с per. ****, управляван от ****не
я пропуснал и я блъснал в предната дясна част. Твърди, че мястото на ПТП било
посетено от контролните органи, които след изясняване механизмът на настъпване
на ПТП, съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № 1154, като причина за
настъпване на ПТП било посочено, че ****не спазва пътен знак Б-2 и блъска
автомобила на ищцата. Твърди, че лекия автомобил на виновния водач бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/22/118000708108 от застрахователна компания З. „Л.И." АД, със
срок на действие 05/03/2018г. - 05/03/2019г., действаща към датата на ПТП.
Твърди, че за настъпилото ПТП уведомила застрахователя на виновния водач, като
на 05.06.2018г. бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
съставен Опис -заключение по щета с № 0003-5000-18-302799, като в него били
описани като увредени детайли: преден десен калник, капак огледало странично
дясно, врата предна дясна, аербег врата предна дясна, облицовка врата, лайсна
врата предна дясна, облицовка праг десен, колонка средна дясна, колонка предна
дясна, праг десен външен, праг десен вътрешен, греда напречна под багажник
предна дясна част, под купе дясна част и шенкел преден десен. Твърди, че
управлението на въздушните възглавници също било повредено и следвало да се
замени, но ответника не го посочил в описа на увредените детайли. Твърди, че
във връзка с настъпилото ПТП извършила проучване в няколко сервиза занимаващи
се с ремонт и възстановяване на катастрофирали автомобили, колко ще й струва
ремонта на автомобила. От така направеното проучване установила, че сумата
необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на
9500 лева. Твърди, че увредените части били оригинални и следвало същите да
бъдат подменени с оригинални. Твърди, че до момента не е получила необходимото
застрахователно обезщетение, поради което за нея възниква правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
В проведено открито съдебно заседание на 26.03.2019г.
ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения
иск за неимуществени вреди по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214,
ал.1 ГПК от предявения размер 1000лв., на сумата от 9500 лв. Съдът допусна
направеното изменение на ИМ. В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковите претенции.
С постъпилия отговор на исковата молба, ответника
Застрахователна компания „Лев Инс" АД поддържа становище за недопустими,
неоснователни завишени по размер на исковите претенции. Не се оспорва наличието
на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ с виновния водач. Оспорва ПТП да се дължи на виновно
поведение от страна на застрахования водач, както и да са налице
причинно-следствени връзки между ПТП и твърдените от ищцата увреждания. Изтъква
евентуално съпричиняване от нейна страна на ПТП и на уврежданията. Изтъква се,
че от страна на ищцата не са представени доказателствата, събрани в хода на
воденото досъдебно производство. Заявява, че въпреки изразената от тяхна страна
готовност за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод заведеното искане за
изплащане на застрахователно обезщетение и предоставяне на допълнително
изисканите доказателства, ищцата е прекратила кореспонденцията с ответното
дружество и е предявила настоящата искова претенция пред съда.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото бяха представени
и приети:
свидетелство за регистрация част І
№ *********, констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 1154, опис
заключение на щети от 05.06.2018 г., опис заключение на щети от 12.06.2018 г.
От представеното по делото свидетелство за регистрация
част І № *********, се установява, че автомобил марка **** МЛ 320, с per. **** е регистриран като
собственост на лицето К.А.С..
Предвид липсата на оспорване от ответната страна на
валидно сключено застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„****“
с ДКН ****, съдът приема,
че такава е била налична и съответното ответната страна е била обвързана с полица
по Гражданска отговорност BG /22/ 115003200310 с начална дата на покритие
30.12.2015г. и крайна дата на покритие 29.12.2016г.
Видно от констативен протокол №1154/31.05.2018г., изготвен от
полицейски служител при ОД на МВР-Варна, на същата дата, около 13,50ч. е възникнало ПТП с
местоположение в гр.**** на кръстовище между ул.“****“ и ул.“****“, като лек автомобил „****“ с
ДКН ****,
собственост и управляван
от ****се е движел по
ул.“****“ и при приближаване до кръстовището с ул.“****“ не е спрял на знак
„СТОП“/Б2/, навлязъл е в кръстовището и е блъснал движещия се с предимство по
ул.“****“ автомобил
марка **** МЛ 320, с per. ****,
управляван и собственост на ищцата К.А.С., вследствие на което е нанесъл увреждания на нейния
автомобил. Посочено е, че са налице видими
увреждания на превозното средство на ищцата.
Видно от описи на претенция от 05.06.2018г. и допълнителен от 19.06.2018г. на ответното дружество № 0003-5000-18-302799, са описани като
увредени детайли: преден десен калник, капак огледало странично дясно, врата
предна дясна, аербег врата предна дясна, облицовка врата, лайсна врата предна
дясна, облицовка праг десен, колонка средна дясна, колонка предна дясна, праг
десен външен, праг десен вътрешен, греда напречна под багажник предна дясна
част, под купе дясна част и шенкел преден десен.
Предвид изразеното в исковата молба и потвърдено с
отговора към нея, че от страна на ищцата е отправена молба за изплащане на застрахователно обезщетение, а ответното дружество не е изплатено застрахователно обезщетение, съдът приема
за безспорно тези обстоятелства.
Съдът приема за установено между страните от събраните и приложенви по делото писмени
доказателства, че на 31.05.2018г.
около 13,50ч. е възникнало ПТП с местоположение в гр.**** на
кръстовище между ул.“****“ и ул.“****“, като лек автомобил „****“ с
ДКН ****,
собственост и управляван
от ****се е движел по
ул.“****“ и при приближаване до кръстовището с ул.“****“ не е спрял на знак
„СТОП“/Б2/, навлязъл е в кръстовището и е блъснал движещия се с предимство по
ул.“****“ автомобил
марка **** МЛ 320, с per. ****,
управляван и собственост на ищцата К.А.С., вследствие на което е нанесъл увреждания на нейния
автомобил.
Съдът приема за безспорно и че към същата дата между собственика на лек автомобил „****“ с
ДКН ****
и ответното дружество е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска
отговорност BG /22/ 115003200310 с начална дата на покритие 30.12.2015г. и крайна дата на покритие 29.12.2016г. Предвид изричното признаване от ответната страна, съдът
приема за безспорно и заявяването от страна на ищцата на застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение във връзка с възникналото ПТП, както и
отказа на ответното дружество да изплати такава,
на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Следователно, процесното пътно-транспортно произшествие
е настъпило по време на действие на горепосочената застрахователна полица и
ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице И.П. по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, на 31.05.2018г ****
с рег.№В1674РХ с водач ****се движи по ул.Бачо Киро на кръстовището с ул.**** при наличието на знак Б2 (стоп) не спира и отнема
предимството на автомобил **** МЛ320 с рег.№В3368ВК и предизвиква ПТП като го
удря в предна дясна част. Вещото лице категорично
установява, че причина за установените щети по притежавания от ищцата лек автомобил **** МЛ320 са допуснати от страна на застрахования водач – ****нарушения
на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП. Вещото лице установява, че са
причинени следните щети:
преден десен калник, капак огледало
странично дясно, врата предна дясна, аербег врата предна дясна, облицовка врата,
лайсна врата предна дясна, облицовка праг десен, колонка средна дясна, колонка
предна дясна, праг десен външен, праг десен вътрешен, греда напречна под
багажник предна дясна част, под купе дясна част и шенкел преден десен.
Вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяване на щетите за оригинални части е в размер от
12306,57 лева, а стойността на труда за
отремонтирането им е 2603,44 лева. Съдът приема, че именно с нови оригинални
части следва да бъдат подменени увредените елементи на автомобила на ищцата. В
същото време вещото лице приема, че не следва да бъде изплащане на обезщетение
за подмяна на модула на управление на въздушните възглавници на автомобила, тъй
като е възможно по софтуерен път до три пъти да бъде активирана отново след ПТП,
а по делото липсват данни автомобилът да е претърпявал други ПТП.
Безспорно установените факти и обстоятелства относно
настъпването на пътно-транспортното произшествие описани в изготвения от
полицейските служители Констативен протокол, заключението на вещото лице по
възложената САТЕ и приложения изготвен от вещото лице снимков материал на
кръстовището, където е внъзникнало процесното ПТП, дават на съда да приеме, че
именно по описания механизъм е възникнало ПТП, както и че вина за възникването
му има единствено водача на застрахования автомобил, който е нарушил
категорични императивни разпоредби на ЗДвП.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност”
застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към
процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил ****,
с per. **** – ****,
е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката
“Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил ****, с per.
**** – ****,
който е извършил нарушение на ЗДвП, като е
отнел предимството и блъснал лек автомобил **** МЛ 320, с
per. **** – собственост и управляван от
ищеца.
Съдът приема за безспорно установен както механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, така и вината за него.
Предвид категоричното нарушаване от страна на застраховането лице – ****на разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, а именно чл.50, ал.1, вр.чл.6, т.1 ЗДвП,
като при поставен на пътното платно по ул.“****“ преди кръстовището с ул.“****“
пътен знак Б2 ("Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!"), той навлиза в кръстовището и отнема
предимството на движещата се по пътя с предимство ищца и блъска нейния
автомобил.
Вследствие
на произшествието пострадалият лек автомобил е
претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание. Дължимото от ответника
застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено
друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и
чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени.По
делото е изслушана САТЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира и от
настоящия състав като обективна и компетентно дадена. От
същата се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите като
обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието, е в общ размер от
14910,01 лв. В тази цена са включени цената за
положения труд и вложените материали, като следва да се
съобрази,
че предвид характеристиката и функциите на увредените детайли, подмяната им с
части - втора употреба ще се отрази на качеството на ремонта, на сигурността,
външния вид, качеството на возене или други основни функции и характеристики на
процесното МПС. Съдът
намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие по арг. от чл.
386, ал. 2 КЗ
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН. В заключението, приобщено по делото, се
установява стойността, необходима за ремонт на увредените части и детайли на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП 31.05.2018
г., възлиза на 14910,01 лв.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 52 от
08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., ВКС-Търговска колегия е се е
произнесъл по въпроса в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от
Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов
надзор. Нормите на чл.2 и чл. 4 от Методиката,
съпоставени със законовоустановеното правило, че обезщетението по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на
причинената вреда, чийто размер е
ограничен до застрахователната сума по договора налагат извода, че Методиката
не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В тази връзка
следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието,
че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск съобразно вредите на застрахованото
имущество. Поради това съдът намира, че договорът поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност
се определя от разпоредбата на чл. 386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е
обвързан при определяне размер на обезщетението от императивните правни норми
на КЗ.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно
с уважената/отхвърлена част от иска. Ищецът е представил списък с
разноски както следва: в размер на 380 лв. за заплатената държавна такса, в размер на 300 лв. за възнаграждение на
вещо лице и на 966 лв. С ДДС за адвокатско възнаграждение съобразно представените
писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част
от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е.
сумата от 1646 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от ****, ****и ****, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1646 лева /хиляда
шестстотин четиридесет и шест лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.