Р
Е Ш Е Н И Е № 26
гр. Разград, 17.02.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 308 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане във вр. с
чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление.
Постъпила е жалба от И. Х. Х. от гр. К. против Решение
№ 17-РД-06-0041 от 12.12.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Разград, с което е потвърдена
Заповед № ЗСП/Д-РР-К/3184 от 07.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кубрат, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. В жалбата
се сочи, че оспореното решение и потвърдената с него заповед са
незаконосъобразни и неправилни, постановени в противоречие с материалноправните
разпоредби, при допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл. 27, ал. 5 и 6 ППЗСП,
жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в административното
производство, актът не е мотивиран и посочените в него обстоятелства не са
основание за отказ. Иска се решението и потвърдената с него заповед да бъдат
отменени и преписката да бъде върната за ново разглеждане от административния
орган. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че социалните
работници са изпълнили задълженията си по чл. 27, ал. 5 и 6 ППЗСП, но
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него настоящ адрес, не е
установено къде живее и пребивава, поради което не е било възможно извършване
на социална анкета и преценка на нуждата от подпомагане.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление - декларация вх. № К3184
от 27.10.2022 г., подадено до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Кубрат, жалбоподателят е поискал отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. В заявлението е посочил настоящ
адрес:*****. Не е посочил телефон.
На 28.10.2022 г. св. М. П. – социален
работник в ДСП – Кубрат посетила адреса, но имотът бил необитаем. На оградната
мрежа до входната врата поставила уведомление до заявителя, че е направено
първо посещение на посочения настоящ адрес, при което не е бил намерен в дома
му. На основание чл. 27, ал. 5 и ал. 6 ППЗСП му е указано да се яви за справка
в 3 –дневен срок в ДСП.
На 02.11.2022 г. било направено второ
посещение на посочения в заявлението настоящ адрес от двама социални работници
- св. М. П. и св. Г. А. Заявителят не е бил открит на адреса и отново
било оставено уведомление за извършеното посещение и покана да се яви за
справка в ДСП.
При посещенията социалните работници
констатирали, че къщата е негодна за обитаване, покривът е срутен, прозорците
са изпочупени, дворът е обрасъл с храсти и треви, а по данни от съседи
заявителят и съпругата му от 20 години живеят в гр. София. Тези обстоятелства
са отразени в приложения по делото Социален доклад от 07.11.2022 г. по заявление
- декларация вх. № К3184 от 27.10.2022 г., в който е направено предложение за
отказ от подпомагане.
Предвид констатациите по социалния
доклад и поради невъзможността да се извърши цялостна социална анкета и
преценка за нуждата от подпомагане, на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД
07/5 от 2008 г. във вр. с чл. 27, ал. 7 ППЗСП директорът на ДСП – Кубрат е издал
Заповед № ЗСП/Д-РР-К/3184 от 07.11.2022 г., с която е отказал да отпусне исканата
целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г.
Заповедта е била обжалвана по
административен ред пред директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Разград.
По повод на жалбата на 30.11.2022 г.
комисия от трима социални работници извършила проверка на посочения от
заявителя адрес, при която установила, че имотът е необитаем, жилищната
постройка е негодна за обитаване, на места оградната мрежа е свлечена до земята
и в проведени разговори съседите потвърдили, че заявителят и съпругата му от 20
години не живеят на този адрес. За резултатите от проверката е бил изготвен
протокол от 30.11.2022 г., към който са приложени снимки.
Предвид установените факти с Решение №
17-РД-06-0041 от 12.12.2022 г. директорът на РДСП –
Разград е оставил без уважение жалбата против отказа да се отпусне целева помощ
за отопление. Административният орган е изложил съображения, че е била спазена
процедурата по чл. 27, ал. 5 и 6 ППЗСП, но е налице невъзможност за извършване
на социална анкета и за преценка на състоянието и нуждата от социално
подпомагане.
Решението е връчено на пълномощник на
жалбоподателя на 13.12.2022 г., а жалбата до съда е подадена на 20.12.2022 г.
По делото е
разпитан като свидетел Н. М. – зет на жалбоподателя, който твърди, че към момента на подаване на
документите в ДСП тъстът
му живеел на
адреса в гр. К., ул. „******“ № **. Често
посещавал и гр. София, където живеела другата му дъщеря и където се лекувал.
Тъй като здравето му се влошило, св. М. и съпругата му го взели при тях в
гр. Завет и от 07.12.2022 г. променили настоящия му адрес. Свидетелят твърди,
че наели лица да извършат ремонт на къщата в гр. Кубрат, който започнал към
края на месец септември и спрял към средата на месец ноември, когато започнали
валежите. През този период св. М. посещавал имота почти всеки ден, за да носи пари и материали
на майсторите, но нито той, нито те не били виждали оставяни на видно място уведомления.
Показанията на св. М. противоречат на показанията на
свидетелите М. П. и Г. А., които подробно
описват състоянието на имота, находящ се на посочения от жалбоподателя настоящ
адрес – врата без номер, части от оградна мрежа, обгорели помощни сгради,
жилищна постройка със срутен покрив, обрасъл с треви и храсти двор, липса на
следи от материали или ремонтни дейности. Свидетелките са разговаряли със
съседки, които обяснили, че имотът е трайно необитаем и жалбоподателят и
съпругата му не живеят в него от около 20 години. Съседките изразили учудване,
че от този адрес е подадено заявление за подпомагане. Св. П. и св. А. обясняват, че уведомленията
до заявителя били оставени на мрежата, навити на руло, тъй като не било
възможно да се закрепят на вратата и нямало пощенска кутия.
При преценката
на гласните доказателства съдът не кредитира показанията на св. Н. М. Те се опровергават от останалите
свидетелски показания и от веществените доказателства – снимки. Неправдоподобни
са твърденията му, че
към момента
на подаване на документите в ДСП неговият тъст е живеел на адреса в гр. К., ул. „******“ № **. От
показанията на останалите свидетели и от приложените снимки по категоричен
начин се доказва, че имотът на този адрес е необитаем и е негоден за обитаване.
Недостоверни са и твърденията на св. М., че в имота са били отпочнати
ремонтни дейности, каквито не са били забелязани от другите свидетели и не се
установяват от направените снимки. Съответно, неправдоподобни са изявленията на
свидетеля, че почти ежедневно имотът е бил посещаван от него и от лицата, на
които е възложил ремонтните дейности, и не са намирани поставяни на видно място
уведомления. Показанията му съдържат и вътрешни противоречия с оглед
твърденията му, че неговият тъст и съпругата му живеели заедно, защото тя го
гледала, но работела в гр. София.
Предвид горното съдът приема за
доказан факта, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане и до
издаване на отказа за подпомагане жалбоподателят не е живял на настоящия адрес,
посочен в заявлението за отпускане на социалната помощ за отопление.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Предмет на оспорване е Заповед №
ЗСП/Д-РР-К/3184 от 07.11.2022 г., с която е отказано да се отпусне целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022/2023 г. Заповедта е
издадена от директора
на дирекция „Социално подпомагане“ - Кубрат в кръга
на неговата материална и териториална компетентност, очертана в чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 4, ал. 4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление (Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.).
Заповедта е в
надлежната писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при
издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Неоснователен
е доводът на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения на чл. 27, ал. 5
и ал. 6 ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане
условията и редът за отпускането на целевите помощи за отопление се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика – Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г.
В чл. 4, ал. 3 от наредбата е предвидено, че в срок до 20 дни от подаване на
заявление-декларацията социален работник в съответствие с изискванията на чл.
27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане извършва
социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и
изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ
на целева помощ. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП в
случай че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде
извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се
определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция „Социално подпомагане“ за
справка. Съгласно ал. 6 ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави
повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде
намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в
дирекция „Социално подпомагане“. Доказано е по делото, че горната процедура е
била спазена. Непосредствено след подаване на заявлението за подпомагане,
социален работник е посетил настоящия адрес, посочен от жалбоподателя, но не го
е намерил и е оставил писмено уведомление да се яви в тридневен срок в ДСП за
справка. Поради неявяване в този срок е направено второ посещение и отново е
било оставено уведомление. Поради това, че заявителят и съпругата му не живеят
на адреса, не е била извършена социална анкета, включваща проверка в дома на
лицето и събиране на информация, както изисква чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ППЗСП, за да се изясни дали заявителят се отоплява на твърдо гориво и дали
отговаря на материалноправни условия по чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. да получи исканата целева помощ
за отопление. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 2 АПК
да съдейства на органа, като посочи действителното си местонахождение и телефон.
Процесното заявление е било изпратено от гр. Завет по куриер /л. 25/. В него не
е декларирано съжителство с други лица. По делото са налице данни, че
жалбоподателят не е подавал предходно заявление за подпомагане в ДСП – Кубрат, поради
което на социалните работници не е бил известен друг начин за контакт с него. Заповедта
за отказа е била получена от св. М., който се е легитимирал като такъв едва
при връчването й. При
тези обстоятелства обосновано административният орган е приел, че не може да прецени нуждата от социално подпомагане,
поради което правилно и в съответствие с материалния закон е отказал отпускане
на исканата помощ.
Неоснователно е позоваването на Решение
№ 47 от 27.03.2020 г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 352/2019 г. и Решение №
107 от 5.05.2020 г. на АдмС - Кюстендил по адм. д. № 626/2019 г., които са
постановени при други факти. В разглеждания случай процедурата по уведомяването
е била изпълнена, заявителят сам се е поставил в невъзможност да участва в
производството по отпускане на помощта, доказано е, че трайно не живее на
адреса и е невъзможно да живее на адреса, съответно, не ползва отопление на
твърдо гориво и не следва да получи социално подпомагане за това.
Отказът изпълнява и целите на закона –
да бъдат подпомагани само правоимащи лица и да се осуети недобросъвестното
получаване на целевите помощи за отопление.
С оглед на горното съдът не
намира, че са налице отменителни основания и оспорването като недоказано следва
да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. Х. от гр.
К.т против Заповед № ЗСП/Д-РР-К/3184 от 07.11.2022 г., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Кубрат, потвърдена с Решение № 17-РД-06-0041 от 12.12.2022 г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – Разград.
Решението е окончателно.