Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 3064/16.7.2015г.
16.07.2015 г. гр.Ямбол
Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХІІІ – ти състав
в закрито съдебно
заседание,
проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Атанасов гр.дело № 3177 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по
реда на чл. 310 т.1 Гражданско процесуален кодекс ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба от Б.Я.М. *** против МЦ “Дианамед
В
обективно съединение е предявен и инцидентен установителен иск за обявяване
недействителността на клауза за срок за изпитване на трудовия договор като
противоречаща на закона.
В
обективно съединение са предявени и искове за присъждане на сумата от 104 лв.,
съставляваща неправилно удържано и неплатено трудово възнаграждение и на сумата
от 8.99 лв., съставляваща обезщетение за забава.
Правят
се искания за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи,
както и за допускането до разпит на двама свидетели.
В
законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника,
с който исковете се оспорват като неоснователни.
Представя се писмено доказателство и се прави искане за допускане до
разпит на двама свидетели.
Възразява се срещу допустимостта в настоящото производство на исковете,
с които се претендира. присъждане на сумата от 104 лв., съставляваща неправилно
удържано и неплатено трудово възнаграждение и на сумата от 8.99 лв.,
съставляваща обезщетение за забава, като се сочи, че същите не могат да бъдат
съединявани за общо разглеждане с останалите предявени искове.
В изпълнение на процесуалното си
задължение по чл. 312, ал.1 т.1 ГПК, съдът преценява исковата молба за редовна
с оглед разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК, а предявените искове за допустими,
поради което намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
В тази насока не
споделя възражението на ответника, че в настоящото производство е недопустимо
съединяването на исковете, с които се претендира присъждането на сумата от 104 лв.,
съставляваща неправилно удържано и неплатено от работодателя трудово
възнаграждение и на сумата от 8.99 лв., съставляваща обезщетение за забава, тъй
като по съществото си главния иск за присъждане на сумата от 104 лв. съставлява
иск за трудово възнаграждение, който подлежи на разглеждане по реда на гл.ХХV
от ГПК “Бързо производство”, по който ред подлежат на разглеждане и исковете за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал
без работа поради уволнението, каквито са останалите предявени от Б.М. искове,
а съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ГПК ищецът може да предяви с една
искова молбасрещу същия ответник, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на
разглеждане по реда на едно и също производство.
По
доказателствата:
Съдът намира направеното с исковата молба доказателствено искане
за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи за основателно, тъй като е допустимо и
касае доказването на релевантни по делото обстоятелства.Тъй като с отговора на
исковата молба е представена в заверен от адвокат препис заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, то за този документ
ответника не следва да бъде задължаван да го представи наново.
Искането
на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели се преценява от съда като неоснователно, тъй като същото не отговаря
на изискванията на чл.156, ал.2 от ГПК и съдът не може да извърши преценка за
допустимост и относимост на свидетелските показания.
Искането
на ответника за приемане на представено писмено доказателство се преценява от
съда за основателно, тъй като същото се явява допустимо, относимо и необходимо,
поради което следва да бъде допуснато и съответно прието.
Искането
на ответника за предоставяне на възможност за ангажиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели съдът намира за неоснователно, тъй като
свидетелските показания не се явяват необходими при наличието на писмен
документ, установяващ фактите, които ще се доказват с гласните доказателства.
В изпълнение на процесуалното си
задължение по чл.312, ал.1 т.2 ГПК съдът
докладва исковата молба и отговора :
Производството е образувано по искова молба на
Б.Я.М. ***
против МЦ “Дианамед
В
обективно съединение е предявен и инцидентен установителен иск за обявяване
недействителността на клауза за срок за изпитване на трудовия договор като
противоречаща на закона.
В
обективно съединение са предявени и искове за присъждане на сумата от 104 лв.,
съставляваща неправилно удържано и неплатено трудово възнаграждение и на сумата
от 8.99 лв., съставляваща обезщетение за забава.
Изтъкват се доводи за незаконност на уволнението
на ищеца, извършено на несъществуващо основание поради недействителност на
клаузата в трудовия договор за срок за изпитване.
Излагат се
твърдения, че ищецът работи в предприятието на ответника по силата на сключен
граждански договор от 01.04.2011 г., който по своята същност съставлявал
прикрит трудов договор.
Сочи се, че
през
Твърди се, че
на 13.02.2013 г. управителят на ответното дружество устно уведомил ищеца, че
трудовия му договор е прекратен без предизвестие.
Претендира се,
че клаузата за срок за изпитване е неравноправна и недействителна поради
противоречието й с императивната правна норма на чл.70, ал.5 от КТ, съобразно
която за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж.
Ищецът твърди,
че за периода от 01.04.2011 г. до сключването на трудовия договор е изпълнявал
същата длъжност при същия работодател по силата на граждански договори, като по
вина на работодателя и в нарушение на закона не са сключили трудов договор, а
този период от време е бил повече от 6 месеца и през него работодателят е могъл
да провери и да се убеди в годността на ищеца да изпълнява работата.
Тъй като ищецът
бил в трудово правоотношение с ответника от 01.04.2011 г., то клаузата за
изпитване в трудовия договор от 18.10.2012 г. била недействителна, т.к. датата
на сключване на трудовия договор не била началото на трудовото правоотношение,
а максималния срок за изпитване от 6 месеца бил изтекъл на 01.10.2012 г.,
когато трудовото правоотношение било преминало в безсрочно такова, поради което
и прекратяването на трудовото правоотношение на 13.02.2013 г. от работодателя
на основание срок за изпитване било незаконно.
Претендира се
обявяване на клаузата за срок за изпитване в трудовия договор за недействителна,
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, както и
възстановяване на заеманата от него допреди уволнението му длъжност.
Твърди се, че в
резултат на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа
за период от 6 месеца, поради което претендира присъждането на обезщетение в
размер на 7 280 лв.
Ищецът също
така твърди, че при начисляване и изплащане на трудовото му възнаграждение за
месеците ноември и декември
С оглед на това
се претендира присъждането на сумата от 104 лв., съставляваща част от неплатено
от работодателя на ищеца трудово възнаграждение за месеците ноември и декември
В законоустановеният срок е бил депозиран
отговор от ответника,
с който исковете са оспорени като неоснователни.
Релевирано е възражение, че исковете, с които се претендира обявяване на
клаузата за срок на изпитване в трудовия договор, за признаване на уволнението
на незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на предишната работа
и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа са погасени по
давност, по силата на чл.358, ал.1 т.2 от КТ.
Освен това са оспорени и като неоснователни
с възражението, че между страните е бил налице сключен трудов договор с клауза
“срок за изпитване за срок от шест месеца”, уговорен в полза на работодателя, а
трудовият договор на ищеца е бил прекратен от работодателя в срока за изпитване
със заповед, връчена при условията на отказ на ищеца.
Тъй
като прекратяването на трудовия договор на ищеца било извършено преди изтичане
на срока за изпитване се твърди, че същото е законосъобразно, а с оглед на
акцесорния характер на исковете за възстановяване на работа и присъждане на
обезщетение за оставане без работа, същите също били неоснователни.
Иска
за обявяване на клаузата за срок за изпитване в трудовия договор на ищеца за
недействителна се оспорва като неоснователен, като в тази насока се твърди, че
между страните е имало само един трудов договор от 18.10.2012 г. с клауза “срок
за изпитване”, поради което и включването на клаузата не била в нарушение на
закона.
Релевира се и възражение, че и този иск е погасен по давност.
Претендира
се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждането на разноски.
За
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване съдът признава
обстоятелствата, че по силата на сключен на 18.10.2012 г. страните са били в
трудово – правни отношения, по силата на които ищеца е работил в предприятието
на ответника на длъжността „лекар” считано
до 13.02.2013 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно
от работодателя поради съдържаща се в договора клауза „ срок за изпитване от 6
месеца” в полза на работодателя.
При разпределяне на доказателствената тежест
за установяване на правно - релевантните факти съдът указва на страните, че следва
да доказват следното:
- ищецът следва да доказва периода на оставането си без
работа поради прекратяването на трудовото му правоотношение, размера на
полагащото му се обезщетение, размера на полагащото се обезщетение за забава
върху главницата, съставляваща неплатено трудово възнаграждение;
- ответникът следва да доказва законността на извършеното
уволнение на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия договор
основание и законосъобразността на извършените от него удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца за месеците ноември и декември
В
предвид изложеното, на основание чл.312, ал.1 от ГПК
Районен съд - Ямбол
Р А З П О Р Е Д И:
НАСРОЧВА за разглеждане в открито заседание гр.д.№
3177/2015 г. по описа на съда на 11.08.2015 г. от 10.45 ч., за която дата и час
да се призоват страните.
ДОПУСКА
и ПРИЕМА представеното с отговора на исковата молба
писмено доказателство – заповед № 4/12.02.2013 г. на управителя на МЦ „Дианамед
ЗАДЪЛЖАВА
МЦ „Дианамед
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за допускане до разпит на двама свидетели.
ПРИКАНВА страните да се спогодят, като им указва, че чрез
спогодбата между тях, уреждането на спора помежду им по пътя на медиацията,
чрез посредник или по друг алтернативен начин, те ще уредят спора си
посредством своята пряка лична воля на основата на взаимни отстъпки и при по-малки разходи на средства.
Препис
от разпореждането да се връчи на страните, като им се укаже, че в едноседмичен
срок могат да вземат становище по доклада на делото, да направят възраженията и
исканията си във връзка с това, както и
да извършат съответните процесуални действия, като в случай на несвоевременно
направено становище, възражения, искания или предприети процесуални действия,
същите ще бъдат недопустими поради преклудиране на възможността за
реализирането им.
На ищеца да се връчи и препис от отговора
на исковата молба.
Разпореждането
не подлежи на въззивно обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/