РЕШЕНИЕ
№ IV –
148
18.12.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 974 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 146, Бизнес център „България“, сграда „А“, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, чрез юрисконсулт Весислав Генов, против Решение №
921 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 5433/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което са отхвърлени предявените срещу К.Ч.К.
обективно съединени искове за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600, 00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
841965, сключен на 15.03.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и
ответника К., сумата от 32, 65 лева,
представляваща административни разноски, сумата от 41, 70 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.03.2017
г. – 20.06.2017 г., сумата от 60, 33
лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.04.2017 г. –
16.02.2018 г., сумата от 42, 66 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2018 г. по ч. гр.
д. № 1643/2018 г. по описа на БРС.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е постановено в нарушение на процесуалния закон, неправилно и
необосновано. Навеждат се оплаквания, че изводите на първоинстанционния съд
противоречат на правната и фактическата логика, основават се на неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон, на игнориране на писмени
доказателства, както и на процесуални нарушения. Излагат се съображения, че е
налице явно несъответствие между събраните доказателства и фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, който е извършил неправилна субсумация
на фактите към логическите правила и норми.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил
незаконосъобразен и необоснован извод, че „Ай Тръст“ ЕООД не е представило
годни доказателства за погасяване на паричното задължение на К.К. към
„Кредисимо“ ЕАД. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е извършил
неправилна преценка на приетото като доказателство по делото удостоверение за
изплатено задължение, издадено от „Кредисимо“ ЕАД по Договор за кредит №
841965/15.03.2017 г., като не е взел предвид, че същото е издадено от трето за
спора лице и има удостоверителна сила относно погасяването на задължението на К.К.
от страна на „Ай Тръст“ ЕООД по горепосочения договор за кредит.
Твърди се още, че плащането от страна на въззивното
дружество е извършено след подписване на протокол, в който са посочени сумите,
дължими както от К., така и от други клиенти на „Кредисимо“ ЕАД, чиито
задължения по договори за кредит също са обезпечени от „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството му на поръчител, но предвид факта, че информацията, съдържаща се в
подписания протокол, представлява търговска тайна и освен това попада под
обхвата на Закона за защита на личните данни, протоколът не се представя като
доказателство по делото.
Поддържа се, че с погасяването на задълженията от „Ай
Тръст“ ЕООД „Кредисимо“ ЕАД вече няма претенции към въззиваемия К. по процесния
договор за кредит, видно от справка в Централния регистър към Българската народна банка.
Навеждат се доводи, че процесуалният представител на
ответната страна не е оспорил извършеното плащане от страна на „Ай Тръст“ ЕООД
и суброгирането му в правата на кредитора. Във връзка с това се прави оплакване
за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, който е
излязъл извън рамките на регламентираните в ГПК принципи на състезателното и
диспозитивното начало.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на решение, с което предявените установителни искове да се
уважат изцяло. Претендира за присъждане на разноски. Няма доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител въззиваемият К.Ч.К.
представя в законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа като правилни и
обосновани изводите на първоинстанционния съд, че представеното и прието като
доказателство удостоверение за погасени задължения, изходящо от „Кредисимо“
ЕАД, в уверение на това, че задълженията на кредитополучателя К. са погасени,
не представлява годно доказателство за погасяване на парично задължение –
ищецът не е представил банкови платежни документи, които да удостоверят
извършено плащане. Въззиваемият моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Няма доказателствени
искания.
В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща
представител. С писмено становище поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован чрез
назначения му особен представител, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност приема следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по предявен от „Ай Тръст“ ЕООД
срещу К.Ч.К. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 146 вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за присъждане на сумата от 600, 00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 841965, сключен на
15.03.2017 г. по реда на ЗПФУР между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучателя
К.Ч.К., сумата от 32, 65 лева, представляваща административни разноски, сумата
от 41, 70 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.03.2017 г. –
20.06.2017 г., сумата от 60, 33 лева, представляваща наказателна лихва за периода
21.04.2017 г. – 16.02.2018 г., които суми са заплатени изцяло от ищеца „Ай
Тръст“ ЕООД въз основа на сключен с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство от
15.03.2017 г., с което поръчителят се е суброгирал в правата на кредитора,
както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД за
присъждане на сумата от 42, 66 лева, представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство, сключен на 15.03.2017 г. между длъжника К.Ч.К.
и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1643/2018 г. по описа
на БРС.
За да
бъде уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 146 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора за потребителски кредит; 3. Действителен договор за
поръчителство, сключен между кредитора и ищеца; 4. Изпълнение на задълженията
на длъжника по договора за потребителски кредит от страна на поръчителя, с
което последният се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест пада върху ищеца,
който е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Липсата
на изрично оспорване от страна на ответника не размества доказателствената
тежест, нито е равнозначно на изрично признание на факти и обстоятелства. Ето
защо неоснователни са доводите на въззивника, че при липса на оспорване за извършеното
от ищеца плащане и суброгирането му в правата на кредитора съдът е допуснал
процесуално нарушение, като е излязъл извън рамките на регламентираните в ГПК
принципи на състезателното и диспозитивното начало.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, който обвързва страните.
По
делото е представено заявление № 841965 от 15.03.2017 г., подадено от IP 213.145.102.214, за отпускане на кредит в размер на 600,
00 лева, с посочване на трите имена на ответника К.Ч.К., ЕГН,
номер на лична карта, адрес, мобилен телефон, адрес на електронна поща,
месторабота. Приложен е и договор за потребителски кредит № 841965 от
15.03.2017 г. с кредитодател „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател К.Ч.К., ведно с
Приложение № 1 към договора и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация. Посочените документи не съдържат параф (саморъчен подпис) на страните.
Представени
са и общи условия за предоставяне на кредити – също неподписани с параф, от
които е видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора се извършват по няколко алтернативни начина, включително и по електронен път – на официалния сайт на „Кредисимо“
ЕАД. Предвидено е, че на сайта кредитополучателят кандидатства за кредит, като
подава заявление до „Кредисимо“ ЕАД по образец, в който посочва личните си данни,
желания размер на кредита, срокът на кредита, наименованието на кредитния
продукт и желания начин на усвояване на кредита. Посочено е, че след като заявлението бъде попълнено, „Кредисимо“
ЕАД изпраща на кредитополучателя по електронна поща Стандартен европейски
формуляр, а актуалните Общи условия (ОУ) и договорът за кредит се предоставят
на кредитополучателя чрез платформата на сайта. В т. III,
9, б. „а“ от ОУ е предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства за
кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда „декларирам, че съм получил СЕФ
на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и
приемам ОУ и Договора“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя.
Предвидено е в т. III, 11, че с извършване на
посочените в т. III. 2.9., б. “а“ действия заявлението
се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани
от същия.
Съгласно
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Процесният договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични
средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние (уеб
страницата на „Кредисимо“ ЕАД и електронна поща).
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването
на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 24.10.2017
г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Процесният
договора за потребителски кредит е сключен на 15.03.2017 г., поради което
приложение следва да намери действащият към този момент материален закон, а
именно Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в
редакцията му от 21.12.2010 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Писмената форма се смята за спазена, ако
е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен
на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. По делото не е направено
подобно искане, поради което представените на хартиен носител заверени преписи
от договора за кредит и общите условия към него, представляващи електронни
документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях
електронни изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Доколкото процесния договор за
потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника (три
имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следва да се приеме, че носи неговия
електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13,
ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла
на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния
ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно
създаване на подписа). По делото не се твърди, а и не
се установява, че процесните електронни договори за потребителски кредит са
подписани от страните с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13,
ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на т. III, 11 вр. т. III. 2.9., б. “а“ от общите условия към договора за потребителски
кредит, на която се позовава ищецът. В посочените клаузи е предвидено, че ако
кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде
обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на
команда „декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“ на
указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на
посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
Договорът – приети и подписани от същия. Съдът намира, че по силата на т. III, 11 вр. т. III. 2.9., б. “а“ от
общите условия към процесния договор за кредит страните са постигнали
съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността
на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да
се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползват с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл
е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят
се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. По делото е представен договор за поръчителство от
15.03.2017 г. със страни „Кредисимо“ ЕАД
и „Ай Тръст“ ЕООД с предмет обезпечаване на задълженията на К.Ч.К. по договор
за потребителски кредит № 841965 от 15.03.2017 г. с кредитодател „Кредисимо“
ЕАД. Договорът не съдържа параф (саморъчен подпис) на страните. Доколкото
процесният договор за поръчителство съдържа в електронна форма индивидуализиращи
данни за страните (фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, органен
представител) следва да се приеме, че той представлява електронен документ, който
носи електронните подписи на страните. По делото обаче не се твърди, а и не се
установява, че договорът за поръчителство е подписан с квалифициран електронен
подпис, нито че страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП.
Ето защо съдът намира, че представеният договор за поръчителство представлява
частен неподписан документ, който не се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на материализираните в него волеизявления. Следователно
авторството на електронния документ подлежи на доказване с всички допустими
доказателствени средства по ГПК. В производството ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчителство с предмет обезпечаване на задълженията на ответника по
сключения договор за потребителски кредит. По делото обаче не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че страните са постигнали съгласие за
сключване на процесния договор за поръчителство. При липса на положени саморъчни подписи, липса
на добавени квалифицирани електронни подписи, липса на постигнато съгласие по
чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП и липса на други доказателства не може да се установи по
безспорен начин авторството на обективираните волеизявления. По тези
съображения съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на обстоятелството, че е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за поръчителство, по силата на който се
е задължил да отговаря за задълженията на ответника по сключения от него
договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД. При това положение не може
да се приеме, че ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор
съгласно чл. 146 ЗЗД, доколкото няма правното положение на поръчител и не е
носител на регресни вземания по чл. 143 ЗЗД. Следователно претендираните
вземания не са възникнали на посоченото в заявлението по чл. 410 ГПК основание.
При липсата на посочените предпоставки предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 146 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР се явява
неоснователен.
В
допълнение следва да се отбележи, че в представеното по делото удостоверение за
погасени задължения, изходящо от трето за спора лице – „Кредисимо“ ЕАД, е
посочено, че на 28.02.2018 г. „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител е
погасило всички дължими суми от кредитополучателя по договор за потребителски
кредит № 841965 от 15.03.2017 г. и че след изпълнение на
задължението за плащане от поръчителя „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към К.Ч.К., тъй
като задълженията са погасени от поръчителя. Така представеното удостоверение не
индивидуализира по надлежен начин вземанията, чието изпълнение се търси с
подаденото по реда на чл. 410 ГПК заявление и с предявения въз основа на него
установителен иск, а именно сумата от 600, 00 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 841965, сумата от 32, 65 лева, представляваща
административни разноски, сумата от 41, 70 лева, представляваща договорна лихва
за периода 15.03.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата от 60, 33 лева, представляваща
наказателна лихва за периода 21.04.2017 г. – 16.02.2018 г.
По
отношение на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.
9 ЗЗД за присъждане на сумата от 42, 66 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 15.03.2017 г. между
длъжника К.Ч.К. и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, съдът намира следното. За
уважаването на този иск е необходимо да се установи наличието на действителен
ненаименован договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
ответникът дължи на ищеца претендираната сума, както и неизпълнение на задължението
от страна на ответника.
По
делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 15.03.2017 г.
със страни „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и К.Ч.К. като потребител, ведно с
приложение към него. Посочените документи не съдържат параф (саморъчен подпис)
на страните. Предвидено е, че поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, като за поемане на тези
задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 57, 93
лева на месец за периода на действие на договора, дължимо на датата на падежа
на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него. По делото
обаче не се твърди, а и не се установява, че договорът за предоставяне на поръчителство
е подписан с квалифициран електронен подпис, нито че страните са постигнали
съгласие да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен
съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП. Ето защо представеният договор за
предоставяне на поръчителство представлява частен неподписан документ, който не
се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на
материализираните в него волеизявления. Следователно авторството на електронния
документ подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства по
ГПК. По делото обаче не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че страните са постигнали съгласие за сключване на процесния договор
за предоставяне на поръчителство. При липса на положени саморъчни подписи, липса на добавени
квалифицирани електронни подписи, липса на постигнато съгласие по чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП и липса на други доказателства не може да се установи по безспорен начин
авторството на обективираните волеизявления. По тези съображения съдът намира, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на което ответникът да му дължи заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД се явява неоснователен.
В допълнение следва да се
отбележи следното. Действително претендираната сума от 42, 66 лева се
дължи на основание ненаименован договор за предоставяне на поръчителство, а не
на основание договор за потребителски кредит, но несъмнено между двата договора
съществува функционална връзка, която съдът следва да отчете. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съдът
намира, че е налице основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за недействителност
на процесния ненаименован договор за предоставяне на поръчителство. Чл. 19, ал.
1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. От анализа на посочената
разпоредба може да се направи извод, че възнаграждението, предвидено в договора
за предоставяне на поръчителство, следва да бъде включено в годишния процент на
разходите. В приложението към договора за потребителски кредит е предвиден
годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50
%. От извършената по делото служебна справка в търговския регистър се
установява, че кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. При съвкупната преценка на посочените
обстоятелства съдът намира, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ
за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това са
допълнителни съображения в подкрепа на извода, че предявеният иск за заплащане
на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции решението следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото въззиваемият има право на разноски, но доколкото такива не са
сторени, не следва и да му се присъждат.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 921 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 5433/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.