Решение по дело №1351/2019 на Районен съд - Ямбол

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

№ 608/19.9.2019г.                                             19.09.2019 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 17.09                                                                                                 2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1351  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение, предявена от А.Г.А. против „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД , да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му в качеството на цесионер , предмет на ИЛ от 25.11.2010 г. по ч.гр.д. № ***год. на ЯРС , въз основа на които е образувано ИД № ***.  на ЧСИ М. Б. срещу ищеца не съществува.

              В исковата молба и уточнението  се твърди, че през 2010 год. срещу ищеца бил издаден в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД ИЛ за исковите суми, въз основа на които било образувано ИД №*** год. на ЧСИ М. Б. По същото била изготвена ПДИ, която не била получена от ищеца. За образуваното ИД ищецът разбрал едва на 17.08.2018 год. при справка в обслужващата го банка. На 28.03.2016 год. било изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – Я. във връзка с налагане на запор върху ППС , а на 30.07.2018 год. било изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“АД. Ищецът счита, че не дължи на ответника, като фактите настъпили след издаване на изпълнителното основание според твърденията му в ИМ и уточнението са – сключването на договор за цесия, който не му е съобщен по надлежния ред- чл. 99 ЗЗД, за което се излагат подробни съображения и погасяване на вземанията по давност , посредством изтичане на петгодишния давностен срок, който счита , че следва да бъде приложен в конкретния случай, за което развива подробни доводи.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

          В депозирания отговор ответникът заявява, че признава иска.

          В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.

Ответникът не изпраща представител.С писмена молба заявява, че поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД  е издаден Ил от 25.11.2010 год. за сумите – 930, 53 лв. – главница, 205, 73 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.08.2006 г. – 15.06.2007 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.06.2010 го, както и съдебно – деловодни разноски 129, 67 лв., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ИД № *** год. по описа на ЧСИ М. Б. е образувано по молба на ответника от 27.11.2015 г., в качеството му на цесионер и въз основа на гореописания ИЛ. Към същата е приложен договор за прехвърляне на вземанията от 14.10.2015 год., Потвърждение за извършената цесия, Уведомление.

На 07.12.2015 год. ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника, за която липсват данни да е връчена.

Приети са още запорни съобщения от 28.03.2016 год. до ОД на МВР – Я., за наложен запор върху МПС- собственост на ищеца, от същата дата, адресирано до ищеца, от 30.07.2018 г., до „Инвестбанк“АД.

На 21.08.2018 год. ищецът е поискал от ЧСИ да му бъде изпратено съобщение за образувано ИД, на какво основание, от кой взискател и за каква сума.

На 27.08.2018 год. на ищеца е връчено съобщение за образувано ИД.

По искане на ищеца по делото е приложено заверено копие от ИД № *** год., с длъжник Р. Х., което съдът счита, че не следва да бъде ценено, като неотносимо към настоящия правен спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.

Тук следва да бъде посочено, че в процесния случай и въпреки, че с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК, т.к. ищецът не  е поискал прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска.

Основните възражения на ищеца, релевирани в ИМ и допълнението  са, че не  е уведомен по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземането , поради което и ответникът не можел да се счита за кредитор и да предприема изпълнителни действия срещу него, както и изтекла погасителна давност, започнала да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение и съответно изтекла към датата на предприемане на същински изпълнителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането е станало изискуемо  след издаването на изпълнителния лист от 25.11.2010 год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочената дата.  Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Подаването на молба за образуване на изпълнително производство не прекъсва давността, тъй като не представлява действие на принудително изпълнение. Такова действие в настоящия случай е налагането на запор върху движими вещи на длъжника на 28.03.2016 год. Към тази дата обаче петгодишният давностен срок е бил изтекъл. По делото не се доказа, преди този момент да е било извършено някакво действие по принудително или доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист.

Поради изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителен лист. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен

По разноските:

Ищецът претендира разноски в своя полза, а ответникът възразява, че с оглед заявеното признание на иска не следва да му се възлагат сторените разноски.Възражението е неоснователно, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото гражданско дело, образувайки въз основа на процесния ИЛ изпълнително дело, за което липсват доказателства да е прекратено към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание, настоящия случай не е такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед на гореизложеното и разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Същите са в размер на 850 лв., съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 от ГПК, по отношение на   «МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ»АД, ***, със седалище  и адрес на управление гр. С.  че А.Г.А., ЕГН **********  НЕ ДЪЛЖИ сумите по ИЛ  от 25.11.2010  год., издаден по ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, за събирането на които е образувано изп.д. № ***  год. по описа на ЧСИ М. Б.,  поради погасяването им по давност.

 

ОСЪЖДА «МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ»АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление гр. С.  да заплати на  А.Г.А., ЕГН **********   сумата от 850 лв. – разноски за настоящата инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Я.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: