Подсъдимият Й.Б.Т., ЕГН********** се обвинява от Районна прокуратура - гр.Пловдив за извършено престъпление както следва:

За това, че на 05.04.2008г. в землището на с.Цалапица, обл.Пловдив е причинил на Д.Г.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, което е престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че подсъдимия е действувал съзнателно спрямо пострадалия, нанесъл е удар с тояга по ръката му, в резултат на което е настъпило и посоченото в обвинението увреждане. Счита, че са събрани достатъчно безспорни и несъмнени гласни и писмени доказателства, от които да бъде играден извод за неговото виновно поведение. Затова предлага той да бъде признат за виновен и да му се наложат съответните за това наказания, които да бъдат по – лекото по вид от предвидените, а именно „пробация“, определена в един минимален размер, с което счита, че ще се изпълнят в най- пълна степен целите на наказанието. Предлага същият да бъде осъден и за направените разноски в наказателното производство.

Подсъдимият Т. се явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен и дава подробни обяснения, като ангажира гласни и писмени доказателства в тяхна подкрепа. Счита, че не е извършил вмененото му престъпление, че не е нанасял удари по пострадалия, като не е бил на местопроизшествието в деня и часа, които пострадалия сочи в показанията си. Дава мнение, че се касае за инсцениран от Д. случай, който е породен от влошените отношения помежду им, дължащи се на предишни техни конфликтни ситуации във връзка с отглежданите от пострадалия животни. Ето защо моли съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. И.М. също счита, че не са събрани категорични и несъмнени доказателства относно вмененото на подсъдимият обвинение. Дава становище, че обвинението се базира на негодни и компроментирани гласни и писмени доказателства, които не са достатъчни да се установи авторството на деянието и механизма на причинените телесни увреждания. Ангажира гласни и писмени доказателства относно изясняването на механизма на деянието. По съществото на спора предлага съдът да признае подзащитният му за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение поради неговата недоказаност. Алтернативно счита, че се касае за друго съставомерно деяние, такова по чл.132 ал.1 от НК, за което обаче са изтекли предвидените давностни срокове за неговото наказателно преследване и затова съдебното производство следва да бъде прекратено. Счита, че съдът следва да се произнесе в посочения смисъл.

За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе приет граждански иск за обезщетение за настъпили неимуществени щети в размер на 5000.00 лева от пострадалия Д.Г.Д. срещу подсъдимия Й.Т., причинени от деянието по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Пострадалият бе конституиран и като частен обвинител по делото, като двете производства с негово участие бяха прекратени поради тяхното оттегляне с изрична молба на упълномощения негов повереник.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й.Б.Т. е роден на *** ***. Той е б. и български гражданин. Женен е и не е осъждан. Има завършена образователна степен “висше образование”, като работи съдружник и у. на ТД „Д.Б.Т.А.” – С.. Постоянно живее на адрес в гр.С., бул.“Ц.Б. Т. №***. Има ЕГН**********. Заедно с брат си, свидетелят С.Т., той обработвал площи земеделска земя в землището на с.Цалапица. В землището на с.Цалапица отглеждал животни /стадо крави/ и пострадалият Д.Д.. Известно време при него като п.работил и свидетелят С.И.. Във връзка с пашата на животните, Д. лично и чрез други лица обикалял цялото землище, при което те често навлизали в посевите, които обработвали Т.. В тази връзка те подавали сигнали както до органите на МВР, така и до общинската администрация, в които изисквали преустановяване на пашата на стадото в земеделските площи, но с това не постигали търсеният от тях ефект. По тези причини те често обикаляли засетите тяхна собственост площи с цел установяване на нарушения от Д.. Така на 05.04.2008г свидетелят С.Т. установил влезли в посевите крави, при което изискал съдействие от органите на МВР. На мястото, където били кравите, а то било в близост до  напоителен канал, наричан „Цалапишка вада“ бил изпратен п. п. в състав свидетелите Н.И. и Т.П.. Във времето около 16.30 часа на 05.04.2008г. те пристигнали до местността „цалапишка вада“, като били придружавани от свидетелят С.Т.. На мястото установили голямо стадо с крави, на което пастир бил собственикът им, пострадалият Д.Д.. При направения оглед на посевите със слънчоглед служителите на МВР не могли да приемат, че е имало навлизане в тях, независимо, че кравите се намирали в непосредствена близост до обработваните от Й. и С.Т. земеделски земи. Пред тях С.Т. им посочил местата, в които са влизали животните, но свидетелите И. и П. не възприели неговото твърдение за навлизане на стадото в посевите. Те обаче устно предупредили Д.Д. да се отдалечи от обработванитеот Т. масиви, а на свидетелят разяскнили, че трябва да си подаде жалба, ако има претенции към проверката. Пред тях С.Т. обяснил, че ще подаде молба, защото имал редовни инциденти с унищожена земеделска продукция от навлизането на стадото на Д. в засятите площи. След като служителите на МВР напуснали мястото, където пасяли животните, свидетелят С.Т. се свързал по телефона с подсъдимият и го уведомил, че отново е установил навлизане в техните масиви на кравите, които пасял пострадалия Д., както и за извършена проверка по негов сигнал от служители на МВР, които отказали да приемат, че има нарушение. Това не се харесало на подсъдимият, който емоционално приемал настъпилите конфликтни ситуации с Д., независимо, че лично не го познавал. След като разбрал къде се намира стадото, той се качил в личния си автомобил, марка „Порше кайен“, черен на цвят и се предвижил до мястото, наричано „Цалапишката вада“, в близост до което се намирали обработваните от тях ниви. Около 17.30 часа пристигнал и спрял в близост до пострадалия Д.. Още при престигането си той бил повлиян от негативни емоции, неудоволствени изживявания, породени от повтарящи се във времето конфликтни ситуации по навлизане на кравите на Д. в обработваните от него ниви и унищожаването на посевите. Неговите личностови особености водели до една късосъединителна за него емоционална реакция, водеща до гневни изблици, породени от негативно отношение в резултата на натрупаните конфликтни ситуации отпреди това. В това си състояние на невъзможност за него да регулира емоционалните си преживявания във връзка с постоянното навлизане на стадото в обработваните площи, подсъдимият се приближил към пострадалия, попитал го защо пасе кравите в нивата, на което след като получил отрицателен отговор издърпал от ръката на Д. дървената тояга, която била с размери височина 140 см и диаметър 3 см.. След като я взел в ръцете си, той нанесъл с нея удар към Д., насочен в областта на главата му, който попаднал на челото му, около лявата вежда. След като получил този удар, пострадалият се обърнал с гръб към подсъдимият, при което получил удар с тоягата в кръста, затова сложил двете си ръце кръстосани в областта на хълбока, обърнати с дланите навътре и палците навън. Последвал трети удар от подсъдимият към тялото на пострадалия, отново с тоягата в ръка и с насоченост областта на кръста му. Този трети удар попаднал върху лявата ръка на Д., която той държал назад за защита на областта на кръста си. Този удар директно попаднал на пети пръст на лявата му ръка, в резултат на който настъпило счупване на първа /горна/ фаланга на пръста, при която фрактурната линия била с напречен ход, неправилна, с няколко дребни вбити фрагментчета, разположена на около 1 см от ставната цепка на МКФС в основната част на коста, без ъглова деформация.След като видял, че пострадалия се отдалечава, подсъдимият хвърлил тоягата в близост до мястото, на което стоял, качил се на автомобила си и си заминал. В същото време пострадалият усетил болката в лявата си ръка, взел тояга, с която бил ударен, събрал кравите си и се приготвил да ги прибере в кравефермата. В този момент пред него се явил свидетелят С.И.,бивш негов работник, който искал да попита има ли работа за него, защото имал нужда от средства. Заставайки пред Д., свидетелят И. попитал какво става, при което пострадалият го попитал дали е видял какво се е случило и ако трябва, да разкаже за произшествието. Тогава разбрал от него, че той е събирал съчки в „Цалапишката вада“ и забелязал колелото му, след което си тръгнал с животните. Пристигайки в кравефермата съпругата му, свидетеля М.Д. видяла травмата по лявата ръка и подутия му пети пръст. На нея Д. обяснил, че първо е имал проблем с единия от братятя, който е повикал полиция и дошъл на мястото заедно с нея да провери дали са влизали крави в земеделските площи, а след това е дошъл друг, непознат за него човек, който му е издърпал тоягата и с нея му нанесъл удар по ръката. От описанието, което направил на извършителя, свидетеля се досетила, че това е по- големият от двамата братя, които познавала. Затова посочила на пострадалия Й.Т. като човека, от който е бил ударен. Също така настояла Д.Д. да посети болница, защото направила преценка, че пръста му е счупен, като движението му е твърде затруднено. Пострадалият се свързал по телефон със семейството на дъщеря си, свидетелят С. Г., като разговарял със свидетелят Р.Т., негов зет и служител на МВР. Свидетелят Т. пристигнал до кравефермата и го взел с автомобил, при което първо двамата посетили сградата на РУП на МВР в гр.Стамболийски. Там ги приел свидетелят И.Д., който беседвал с Д. за случилото се. На база възприетото той го насочил към лечебно заведение, като го посъветвал след това да се върнат и да подадат жалба за случилото се. Тогава пострадалият посетил медицинско заведение, където счупването било установено, в резултат на което ръката му била обездвижена посредством гипсова превръзка. Заедно със свидетеля Р.Т. той се върнал отново в сградата на РУП на МВР-Стамболийски, където подал жалба, текста на която написал свидетелят, а той я подписал. По същото време в сградата на полицейското управление дошъл и подсъдимият, който бил във силно възбудено състояние, не можел да сдържа емоциите си и искал да подаде оплакване срещу Д. във връзка с влизане на неговите животни в земите, които обработвал и били засяти. Поради силната му възбуда органите на рМВР не успели да проведат с него беседа относно исканията му, поради което Й.Т. си тръгнал. На 07.04.2018г пострадалаия бил прегледан и от специалист в Катедра по съдебна медицина при Медицински Университет-Пловдив, където също било констатирано счупването и било издадено СМУ №456/2008г, което той предал на органите на реда доброволно, като предал и тоягата, с която бил ударен. Поради затрудненото си движение и невъзможността да се самообслужва и да извършва основната си дейност по грижи за отглежданите животни, той свалил сам гипсовата си превръзка преди срока, който му бил определен за обездвижване във връзка със счупването. Независимо от това при направената му ренгенография на 22.08.2014г било установено зарастване на счупването на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя се извлича на първо място от показанията пострадалия Д.Д., които съдът кредитира по отношение на изнесените с тях факти за случилото се, времето, когато това е станало и механизма на нанасяне на удара като логични, последователни и подкрепени и от останалите гласни и писмени доказателства- показания на свидетелите М.Д., С. Г., Н.И. и Т.П., заключение на проведената тройна съдебно медицинска експретиза с вещи лица Д., П. и М., протокол за оглед на местопроизшествие от 22.11.2016г., както и от приобщените писмени доказателства, свързани с протокол за доброволно предаване от 07.04.2018 година. Установява се и от показанията на свидетелите С.И., С.Т., Т.К., Р.Т. и Д.Т. в кредитираната от съда част. Горната фактическа обстановка се доказва и от приетото заключение на проведената  комплексна съдебно- психиатрична експертиза с вещи лица Д. и В.. Така посочените заключения на проведени експертизи съдът изцяло кредитира като методично и научно издържани, отговарящи на поставените задачи, логични и без съмнения в тяхната правилност, неоспорени от страните по делото. Установява се и от приобщените писмени доказателства: Справка изх.№НО114-1242/21.06.2016г на НИМХ при БАН-Филиал Пловдив, справка  изх.№3544/29.11.2016г на Община Стамболийски, справка изх.№РД12-173/19.04.2017г на Аграрен Университет-Пловдив, планове на землището на с.Цалапица. Установява се и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- справка за съдимост и характеристична справка, приложени от дознател, копие от болнични листове и медицински документи. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. Така по отношение на събраните доказателства съдът счита, че са налице две противоположни становища: едното на подсъдимият, който изцяло отрича участието си в престъплението, като сочи, че не е могъл да присъствува на посоченото място, в посоченото време и от друга страна пострадалият, който сочи на фактите по отношение на тяхната връзка с причиненото му телесно увреждане. Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелят Д. по отношение на изнесените с тях факти относно механизма, по който му е причинено увреждането, като в тази си част те обективни, логични и взаимнодопълващи се. Пострадалият има особено качество в този наказателен процес, тъй като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но същевременно той е и очевидец на случилото се. Неговите показания са обективни, защото се подкрепят и от показанията на свидетелите М.Д., С. Г., И.Д., Н.И. и Т.П., както и заключението на проведената тройна съдебно – медицинска експертиза. Между тези свидетелски показания и приобщените писмени доказателства е налице взаимовръзка, от която по един закономерен и непредубеден начин се установява, че пострадалият е бил ударен с неговата тояга, че това е станало именно от подсъдимият, като в резултат на един от нанесените му удари са настъпили и травматични увреждания по счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата му ръка. Тези негови показания установяват по един несъмнен и категоричен начин престъпното деяние и мотива за неговото причиняване. Съдът кредитира и посочените по – горе свидетелски показания като обективни, непредубедени и взаимносвързани помежду си. В тази насока показанията на тези посочени свидетели съдът счита, че са напълно достоверни, обективни, те релевират годни и логични факти, касаещи изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление,  конкретно участието на подсъдимия в него. Те се явяват постоянни и последователни във времето. Съдът изцяло кредитира техните показания. Тези приети от съда доказателства категорично опровергават защитната позиция на подсъдимият, че не е могъл да причини на пострадалия посочените травматични повреди, защото не е бил в посоченото време и място на местопроизшествието и не е имал контакт са пострадалия. В тази връзка той излага факти по влошеното си здравословно състояние към момента, когато се твърди да е настъпило произшествието, които счита, че са пречка да се предвижва, да слезе от автомобила и да нанесе удари с тояга, както и по полагането на необходими грижи за свидетелят Т.К., които счита, че са пречка да бъде едновременно на две места, по едно и също време. Тези негови показания са израз на една защитна позиция,поддържана през време на цялото провеждано спрямо него наказателно производство, с цел да избегне наказателна отговорност. Те са именно израз на защитната му позиция, защото не съответстват на фактите и обстоятелствата, изяснени с посочените по – горе и приети от съда доказателства, остават изолирани в контекста на съвкупния доказателствен материал и не са подкрепени от необходимите обективни икатегорични други доказателства. В тази връзка съдебния състав кредитира частично показанията на свидетеля С.Т., като счита, че те са обективни в частта, в която той излага факти и обстоятелства относно многократните увреждания на земеделските им посеви от животните, отглеждани от опстрадалия, че същият ден 05.04.2008г той е извършил обход, в резултата на който е повикал органите на МВР, че в действителност са пристигнали служителите И. и П., които са установили на място пострадалия като пастир, но са отказали да приемат, че има засягане на земеделските посеви, както и че той веднага е уведомил подсъдимият за случилото се. В тази си част тези негови показания напълно съответстват на останалите събрани гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите И., П., на пострадалия Д. и на свидетеля М.Д., както и на приетото заключение на проведената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза. В частта им относно факта, че Й.Т. не е бил на местопроизшествието същият ден, съдът не ги кредитира, като счита, че в тази им част те се явяват заинтересовани, нелогични и съдържат твърдения за факти, които целят да подкрепят защитната позиция на подсъдимия. Обективно това се дължи на техните близки роднински връзки. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Т.К., в часта, в която излага твърдения относно това, че същият следобед е била с подсъдимият непрекъснато, като той я е придружавал навсякъде, без да се отделя от нея. В тази си част нейните показания съдът счита за заинтересовани, предубедени и противоречиви, като те не са подкрепени със съответните необходими за това доказателства. Същите се явяват напълно изолирани с оглед на приетите и кнредитирани от съда доказателства, вкл. и с показанията на свидетелят С. Т. кредитиранатъим част, като при тях е налице също стремеж единствено и само да подкрепят защитната позиция на подсъдимия, което се дължи на обстоятелството, че тя е негова близка, с която той съжителства на семейни начала. Съдът кредитира показанията на свидетелят К. само в частта им, в която излага факти относно това, че подсъдимият е бил уведомен от свидетелят С.Т. за проверката във връзка с влезли животни в посевите, за предишни жалби от тяхна страна срещу Д.Д., като в тази си част нейните показания са обективни и съответни на останалите кредитирани доказателства.

По отношение на показанията на свидетелят С.И., съдът счита, че същите следва да се преценяват внимателно и съобразно останалите доказателства. Така по отношение на обстоятелствата, касаещи изложеното с тях, че той е очевидец на основният факт, че има нанесен удар именно от подсъдимият на пострадалия с тояга в местността, близо до „Цалапишката вада“ в землището на с.Цалапица, съдът счита, че те се явяват компроментирани и необективни. Така на първо място свидетелят се яви в съдебно заседание с изложение от предишен протокол по делото, като посочи, че той му е предоставен от пострадалия. На следващо място, същият според показанията на пострадалия още при появяването си пред него го е попитал с израза „какво става“, което води до съмнение на какво точно е бил очевидец. На следващо място свидетелят И. сам сочи в изложението си, че като е видял разправията, веднага се е скрил в канала. Така при тази съвкупност от обективно изяснени обстоятелства по неговото поведение, съдът счита, че неговите показания нямат онази обективност, която да говори за възможността да се кредитират с оглед на тяхната  непоклатима достоверност, която да ги превърне в годни доказателства, изясняващи авторството и механизма на деянието. Обективно това се дължи от една страна на личността на свидетеля, за когото самият Д. сочи, че е бил непоследователен като негов работник, който му е създавал множество проблеми, а от друга се дължи на желанието му да се хареса на работодателя си, когото е търсил същият ден с цел да получи работа, от която да се издържа.

Потвърждават се установени факти и от заключението на проведената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на подсъдимият. В него безспорно е описано състоянието на възбуда при подсъдимия, склонността на Т. да не овладява емоционалното си състояние, което мотивира неговите постъпки. Изясни се, че това се дължи на късосъединителна емоционална реакция, свързана с повтарящя се за него конфликтна ситуация, свързана с изживяваните негативни реакции по отношение на поведението на пострадалия като животновъд. Така събраните доказателства по един взаимно допълващ се начин изясняват участието на подсъдимия, неговото състояние при осъществяването на деянието, характера и размера на причинените вреди. Те водят съда до извода, че е налице причинно следствена връзка между неправомерното поведение на подсъдимия, повлияно от силно раздразнение и настъпилата средна телесна повреда на Д.Д.. При така изяснените факти съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в определен период от време престъпно деяние от страна на Й.Т.. Тези съвпадения и взаимнодоълнениеи на събраните, кредитирани доказателства разкриват онази им достоверност, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. Детайлно е описана причинно следствената връзка между действията на подсъдимия и причинената вреда. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото д., от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият Й.Б.Т. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е била пълнолетен и в състояние на вменяемост. Макар и повлиян от емоционално раздразнение, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна според становището на съда, действията на подс. Й.Т. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, защото на 05.04.2008 г. в землището на с. Цалапица, обл. Пловдив, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с друго противозаконно действие- унищожаване на собствена земеделска продукция, от което е било възможно да настъпят тежки последици за Й.Б.Т. и С.Б.Т. е причинил на Д.Г.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. Изпълнителното действие се е осъществило от подсъдимият посредством нанесен от него удар с дървен прът върху основата на пети пръст на лявата ръка, с което е причинил така описаното увреждане, причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни. Квалификацията на деянието се определя от състоянието на подсъдимият, предизвикано от постъпките на пострадалия, който системно е извършвал повтарящи се действия по увреждане на собственото му имущество, от което за него инегови ближни- брат му С.Т. са настъпили тежки последици и това е довело до предизвикването на конфликтна, късосъединителна емоционална реакция, която е разстройство на волята, довело до настърването на инцидента. В тази обстановка, състоянието на извършителя е било под въздействието на силно раздразнение, породено от силна емоционална реакция, свързана с наранено самоуважение, себеоценка и засилено чувство за справедливост, под влияние на диспозицията, че Д.Д. е негов съперник, като неговите психологични преживявания в този момент съответстват на проявената агресия от страна на пострадалия. Състоянието на силно раздразнение у Й.Т. е резултат от взаимодействието на всички тези фактори. Силното му раздразнение се дължи на системни противозаконни действия от пострадалия, като деецът е действувал под негово влияние в съответствие с личностносните си характеристики. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС на РБ, изразена от него в Решение №100/20.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 42/2009 г., I н. о.; Решение № 266/28.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 225/2009 г., I н. о..

От субективна страна подсъдимия Й. Т. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Формата на вината се извлича от установените факти по делото, а не само от показанията на подсъдимия.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, съдебният състав счита, че за осъщественото от подсъдимия Й.Т. престъпление по чл.132 ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е изтекла предвидената в закона давност и затова същият не следва да бъде наказан. Предвиденото в закона наказание за това престъпление е до една година лишаване от свобода. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давността за погасяване на наказателното преследване в този случай е две години и започва да тече от довършване на престъплението. То е довършено на 05.04.2008 г.. Оттогава е изминал срок от 9 години, 10 месеца и тринадесет дни. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл.2, ал.2 вр. ал.1 от НК наказателното преследване се изключва, когато от довършване на престъплението е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в настоящият случай е три години, независимо от това, дали през този период тя е била прекъсвана или спирана. Спирането и прекъсването не може да удължава абсолютния давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК, който в случая е изтекъл на 05.04.2011 година. Изтичането на абсолютният давностен срок за наказателно преследване изкрлючва възможността да бъде реализирана наказателна отговорност спрямо съответният извършител. При тези обективни предпоставки и при изявеното съгласие на подсъдимия за това, съдът намира, че следва на основание чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. чл. 289, ал. 1 от НПК да се прекрати наказателното производство, а Й.Т. бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С оглед на така постановената присъда, в предвид прекратяване на наказателното производство, на основание чл.190 ал.1 от НПК, , направените наказателното производство разноски в общ размер на 2720 /две хиляди седемсттин и двадесет/ лева следва да останат за сметка на държавата.

Няма приложени веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.

По изложените мотиви съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!ЙТ