№
гр. Русе, 20.07.2022 r.
Административен съд - Русе, VII състав, в закрито заседание на 20 юли, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 137 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба, подадена от Община Русе, представлявана от кмета на Община Русе, с която моли да бъде изменено решението, постановено по адм.д. № 137/2022г. по описа на Административен съд Русе, в частта на съдебното решение за разноските, като се присъди на страната юрисконсултско възнаграждение.
Предявено е искане на осн. 248 ГПК във вр. с чл.144 АПК да се измени решение № 24/17.06.2022г. по адм.д.№ 137/22г. в частта му за разноските, като се осъди оспорващия да заплати в полза на Община Русе, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по молбата не е взел становище.
С решение № 24/17.06.2022г. по адм.д.№ 137/22г. е отхвърлено оспорването по жалбата на М.П.Р., против Заповед № РД-01-714/16.03.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и К.М.П. (негов син), за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, кв. "Дружба-3", бл. 15, вх. 4, ет. 4, ап. 10, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, изба, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4418/17.06.2005 г.
С посоченото решение съдът не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на кмет на Община Русе, за присъждане на разноски по делото, под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Русе намира, че депозираната молба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В разпоредбата чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно нормата разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК вр.с чл.144 АПК.
Допълване на съдебното решение, като способ за
неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия
въведен спорен предмет.
Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 176 АПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
В конкретната хипотеза липсва произнасяне на съда по заявеното искане на процесуалния представител на кмета на Община Русе, за присъждане на разноски по делото, под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради което липсва акт на съда, който да бъде предмет на изменение по реда на чл.248 от ГПК, каквото искане е предявено от молителя, поради което искането е неоснователно.
Отговорността за разноски е облигационно правоотношение, изразяваща се в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
Съдът дължи произнасяне, съобразно предявеното от страната искане, като дължи произнасяне съобразно обхвата на искането, с което е сезиран.
В този смисъл е и определение № 7090/13.07.2022г. по адм.д. № 5841/2022г. на ВАС, I отд.
По изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Русе, представлявана от кмета на Община Русе, да бъде изменено решение № 24/17.06.2022г., постановено по адм.д. № 137/2022г. по описа на Административен съд Русе, в частта на съдебното решение за разноските, като неоснователно.
Определението може да се обжалва пред Върховен административе д на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: