Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,18.03.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Миленкова АНД № 1818 по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
„СТАРТ-КОМ
2010“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“Търговска“№***, представлявано от управителя З. Ц. , чрез процесуалния си
представител – адв. М. К. от КАК/ със съдебен адрес ***/ обжалва наказателно постановление № 30-0000593/20.11.2019г.
,издадено от Началник
ОО“АА“ Кюстендил, с което на
дружеството, на осн. чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева за нарушение по чл.57,ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТИТС.
Иска се отмяна на наказателното постановление,
като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушенията.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание, но в придружително писмо ,с което жалбата е
изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С
АУАН бл.№ 267025/04.11.2019г. е привлечено към административно-наказателна
отговорност „СТАРТ-КОМ
2010“ЕООД,, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“Търговска“№***, представлявано от управителя З. Ц. , в качеството на „превозвач“, по смисъла на Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТИТС,
притежаващ Лиценз на ЕИО № 5126/15.02.2016г. е допуснал на 23.08.2019г. лицето З.
Ц. , с ЕГН – *********** до управление
на товарен автомобил - седлови влекач
Скания 124-420, с рег. №*** за международен превоз на товари без посоченият
водач да е психологически годен към момента на извършване на превоза. Превозът
на посочената дата е установен с
приложено по преписката заверено копие от Протокол от насрещна проверка ,
извършена в Кралство Норвегия на 23.08.2019 г. и копие от тахографски лист от
същата дата, за същото превозно средство
и за същия водач. Липсата
на удостоверение за психологическа
годност на водача е установена при извършена служебна справка в база данни на
ИИ“АА“. Според описаното в АУАН и НП –
нарушението е установено при извършена на 04.11.2019г. тематична проверка на дейността на превозвача по писмо № 12-00-00-1282/18.10.2019 г..
Според отразеното в АУАН нарушението е извършено в седалището на превозвача – в гр.Кюстендил ,
ул.“Търговска“№*** .
АУАН е връчен на управителя на
дружеството - З. Ц..
Въз основа на съставения АУАН, на
20.11.2019 г. Началник ОО“АА“ Кюстендил
издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН. Правната квалификация на
нарушението според административнонаказващия орган е идентична с посочената в акта - чл. 57, ал.1
от Наредба№11/31.10.2002 г. на МТИТ. За това нарушение на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, на осн. чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр.
НП е връчено на управителя на
дружеството – З. Ц., срещу подпис.
По делото са представени доказателства относно материалната
компетентност на наказващия орган.
В хода на съдебното следствие
свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта, като описват кога и при какви обстоятелства
е извършена проверката и какво е нарушението, което са установили.
По делото като писмени доказателства са приети
Справка от Търговски регистър относно ЮЛ- превозвач, заверено копие от Протокол
от крайпътна проверка в Кралство Норвегия ; заверено копие от тахографски лист
от 23.08.2019 г.; извадка от регистър за психологическите изследвания на
водачите, доказващо че последното удостоверение за психологическа годност на Ц.
е било валидно до 27.07.2019 г.
Горните доказателствени средства
съдът кредитира изцяло, като относими и
достоверни. Действително представения Протокол от крайпътна проверка, доказващ
извършването на превоз на територията на друга държава, в случая Кралство Норвегия, не е представен в превод ,
но не се налага страните и съдът да имат
специални езикови знания , за да разберат – датата, на което е извършена
проверката, отразена в този протокол, вида на превозното средство и неговия
регистрационен номер, името на водача и на дружеството превозвач. Съдът намира, че изключването на това
доказателствено средство от съвкупния
доказателствен материал би било прекалено формализиране на процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА
СТРАНА
следното: Жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество се
явява неоснователна.
Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
При така направените фактически констатации, съдът
счита, че с атакуваното НП по законосъобразен начин е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС. Атакуваното НП е издадено в съответствие с
императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския
закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни,
за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от дружество /ЕООД/. В конкретния случай АУАН е съставен от М.Й., на длъжност "главен инспектор" при ОО "АА" – Кюстендил, който се явява
материално компетенен за това и дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля А.П., който е участвал при извършване на проверката
и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми
акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се
явяват възраженията на защитата на дружеството в тази насока. От ангажираните
по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че
дружеството-жалбоподател, в качеството на превозвач, притежаващ Лиценз за международен
автомобилен превоз на товари / Лиценз на Общонстта/ е допуснало осъществяването
на процесното административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС. Съгласно цитираните законови норми, „лицата
по чл.
2, ал.1 от същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски
дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза,
издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и
могат да извършват международен превоз на пътници и товари, допускат до
управление на превозните средства за международен превоз на пътници и товари
само водачи, които са психически годни.“ Установи се от доказателствата по
делото, че дружеството-жалбоподател притежава лиценз на Общността №5126/15.02.2016 г. за международен автомобилен превоз на товари и
извършва международен превоз на товари, по които обстоятелства не се спори от
страните. Именно такъв превоз е осъществен от дружеството на 23.08.2019г. с МПС - седлови влекач
Скания 124-420 с рег.№ ****,
управляван от упарвителя
на дружестото З. Ц.. Установено е, чрез Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване за лицето З. Ц., че е допуснат да управлява посочения товарен
автомобил, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
като се приема, че не е психологически годен по смисъла на чл.
152, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като последното
издадено на водача удостоверение за
психологическа годност е било валидно до 27.07.2019 г. Допускайки осъществяването на този превоз и от това
лице, дружеството-жалбоподател безусловно е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС от обективна страна. За превозвачите,
установени на територията на Р.България, какъвто безспорно е дружеството -
жалбоподател, видно от извлечение от Търговския регистър и приложения Лиценз,
се прилагат изискванията на Директива
№ 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в
националното законодателство, вкл. и за установеното задължение лицензираните
превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи
с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл.
152, ал.1, т.2, б."б" от Закона за движението по пътищата и
Наредба № 36/2006 г.
От
друга страна съгласно разпоредбата на чл.
96г ал.1 пред. 2 от ЗАвП, осъществяването на превоз на пътници и товари от
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, изискващо се по силата на посочената наредба
обуславя неизпълнение на законоустановени задължения от страна на превозвача, в
случая дружеството-жалбоподател в настоящото производство и обуславят ангажиране
на административната му отговорност. Законодателят е предвидил при неизпълнение
на това си задължение виновните лица да бъдат санкционирани за допуснато
административно нарушение с наказание глоба или имуществена санкция в размер на
3000 лева. Предвид това, че в конкретния случай е безспорно установено, а и не
се спори от страните, че се касае за осъществяван международен превоз на товари
към момента на проверката, видно от представените писмени доказателства, съдът
намира осъществяването на разглежданото административно нарушение за доказано
по безспорен и категоричен начин. Доколкото в случая се касае за нарушение
извършено от ЮЛ, чиято отговорност по аргумента на чл.
83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна. След като правилно е квалифицирал разглежданото
нарушение административнонаказаващият орган, правилно е приложил санкционната
норма на чл.
96г ал.1 пред. 2 от ЗАвП, като е наложил законоустановеното по вид
наказание, в неговият императивно установен размер от 3000 лева за първо
нарушение. Именно последното обстоятелство обуславя извод, че така наложеното
наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от жалбоподателя, а
предвид и правилното определяне на наказанието по вид и размер обжалваното НП следва
да бъде потвърдено. Предвид засегнатите с административното нарушение важни
обществени отношения, касаещи осъществяване на международен превоз на товари
съдът намира за неприложима в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран като маловажен.Мотивиран от
горното и на основание чл.
63, ал.1 пред. 1 от ЗАНН, съдът
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло НП № 30-0000593/20.11.2019г. на Началник ОО“АА“ гр.Кюстендил, с
което на основания чл. 96г, ал.1, пр.2
от ЗАвтПр е наложена на „СТАРТ-КОМ
2010“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Търговска“№***, представлявано
от управителя З. Ц. "имуществена
санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.57,ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТИС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Кюстендил .
Районен съдия :