№ 296
гр. Варна, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202637 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. Р. И., ЕГН **********, срещу НП №11-3709 от 05.05.2011 г., издадено от
Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.92,
ал.2, вр. ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на въззивника е
наложено наказание глоба в размер 200.00 лв.
Въззивинкът твърди, че процесното НП й е връчено на 11.03.2022 г., при
което счита същото за незаконосъобразно и моли, да бъде отменено, поради изтичане на
абсолютната давност за реализиране на административно-наказателна отговорност за
твърдяното като извършено през 2010 г. нарушение.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.12.2010 г. свид. И. С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,
установил в хода на извършвана проверка, че ДЗЗД „Конкорд“ гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от въззивника Д. И., като данъчно задължено лице, което се облага с
корпоративен данък за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък, не е изпълнило задължението да подаде годишна данъчна декларация за 2009 г. в ТД
на НАП гр. Варна в законоустановения срок до 31.03.2010 г., при което приел, че
въззивникът Д. И., в качеството на представляващ задълженото юридическо лице, чрез
бездействие в срока до 31.03.2010 г. е извършила административно нарушение по чл.92,
ал.2, вр. ал.1 ЗКПО и съставил спрямо нея АУАН №40562 от 22.12.2010 г.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, при което на 05.05.2011 г. Директорът на дирекция "Обслужване" в ТД
на НАП гр. Варна, възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал
1
процесното НП №11-3709, с което наложил на въззивника Д. И. предвиденото в чл.264, ал.1
ЗКПО административно наказание "глоба" в размер 200.00 лв.
На 17.06.2022 г. процесното НП било връчено лично на въззивника Д. И. чрез
препоръчана пощенска пратка.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи – НП №11-3709 от 05.05.2011 г., АУАН
№40562 от 22.12.2010 г., протокол изх.№6718 от 07.04.2011 г., протокол изх.№7881 от
15.04.2011 г., лични данни за Д. И., Обща справка за длъжностно лице, разпечатка от ел.
регистър за декларация по чл.92 ЗКПО, обратна разписка, покана изх.№304-3664 от
22.02.2011 г., разписка за получаване от 24.02.2011 г., съобщение изх.№304-3464 от
20.10.2010 г., заповед №3119-28 от 06.01.2010 г., заповед ЗЦУ-1274 от 28.09.2010 г., заповед
№ЦНУ-1149 т 25.08.2020 г. и известие за доставяне на пратка №92580 от 08.10.2021 г. с
клеймо от 17.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия
съгласно Заповед №ЗЦУ-1274 от 28.09.2010 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната и материална законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и
в НП са отразени датата 20.10.2010 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното
императивно изискване, така и крайния срок – 31.03.2010 г., до който въззивникът е бил
длъжен да представи годишна данъчна декларация за 2009 г. за представляваното от него
ДЗЗД „Конкорд“. И въпреки отразяването на законоустановен краен срок, чието посочване
може да обуслове извод, че нарушението следва се счита за осъществено в първия работен
ден след неговото изтичане – 01.04.2010 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП.
Административно-наказателното производство е строго формализирано, като
в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно
ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за
какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на
датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия
състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, доколкото обективно препятства
възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.
Наред с това, напълно основателно се явява и възражението за изтекла
абсолютна давност за реализиране на административно-наказателна отговорност.
В ЗАНН липсва регламентация на института абсолютната погасителна
давност за административно-наказателно преследване и в чл.34 ЗАНН няма формулирана
норма, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност.
Според Тълкувателно решение №1/15 г., постановено по тълк. дело №1/2014 г., ОСНК на
ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховен административен съд, разпоредбата на чл.11
2
ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност
в НК. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание "имуществена санкция",
абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, възлиза на четири
години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая
нарушението е довършено на 01.04.2010 г., при което следва да се приеме, че абсолютният
давностен срок е изтекъл на 02.10.2014 г.
При тези констатации, оспореното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №11-3709 от 05.05.2011 г.,
издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД НАП Варна, с което за нарушение
по чл.92, ал.2, вр. ал.1 ЗКПО, на Д. Р. И., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в
размер 200.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3