Р Е Ш
Е Н И Е № 260274
гр.Сливен, 01.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1511 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срок - правна квалификация чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.08.2015г. бил сключен договор за потребителски
кредит № ********** с ответницата, като кредитополучател и лицето М.Д., като
съдлъжник, двамата като солидарни длъжници. Параметрите на договора били
следните: Сума на кредита: 3600 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на
вноската по кредита: 222,56 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение
по кредита: 5341,44 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2700 лв.; Размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 112,50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: Общо задължение –8041,44 лв.; Общ размер на вноска:
335,06 лв.; Дата на погасяване: 10 ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към
Договора и неразделна част от него били Общи условия, предадени при подписване
на договора и с които длъжника внимателно се запознал преди подписване на
договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва, за
което положил подписа си.
Сочи, че на 26.08.2015г.ответницата
подала две молби, с които поискала с част от отпуснатата по кредита сума да се
рефинансират нейни задължения към други лица, предоставящи кредити в общ размер
на 1 924,35 лв. На 28.08.2015г. ищецът твърди, че превел парична сума в
размер на 1675,65 лв. по посочена от ответницата сметка или общия размер на
отпуснатата й сума била 3600 лв. Договорното възнаграждение по заема било
1741,44 лв., като ответницата заплатила сума от 889,81 лв. и оставало
задължение 851,63 лв.
Сочи се още, че страните сключили и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, по което общото задължение било в размер на 2700 лв.,
от която сума оставали дължими 1687,50
лв.
Твърди, че на 22.03.2016г. ответницата
подала заявление за отлагане на две месечни погасителни вноски, като бил
подписан анекс към договора, с който страните отложили вноски №№ 5 и 6, които
следвало да бъдат изплатени в края на погасителния план, т.е. вноските от 24
бр. станали 26 бр. Задължението по кредита следвало да се изпълни на
10.11.2017г., но ответницата не го изпълнила в срок.
Ищецът твърди още, че подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било
образувано ч.гр.дело № 5105/2019г. на СлРС, в което производство била издадена
заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, срещу която заповед ответницата
възразила.
Иска се от съда признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в общ
размер на 4861,45 лв., по договор за кредит № **********, от която сума
главница в размер на 2533,53 лв., договорно възнаграждение в размер на 752,92
лв. и 1575 лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исково производства.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил.
Счита договорът за кредит за недействителен, доколкото липсвало посочена
методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгл.чл.33а ЗПК. Прави
възражение за неравноправност, респ.нищожност на клаузите за размера на
договореното възнаграждение – възнаградителна лихва по кредита, като
противоречаща на добрите нрави и надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, в какъвто смисъл била съдебната практика. По същите причини и поради
прекомерност се прави възражение за недействителност и на клаузата за
допълнителни услуги.
Иска се отхвърляне на претенциите за възнаградителна лихва и пакет от
допълнителни услуги, като не се оспорва дължимата главница и по-точно нейния
остатък.
Претендират се разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2015г.
ответницата по делото Р.Д. депозирала искане пред ищцовото дружество за
отпускане на потребителски кредит в размер на 3600 лв. Депозирала още и молба с
тази сума, която ще бъде отпусната като кредит да бъдат заплатени задълженията
й към трети лица, като останалата сума по кредита да й бъде преведа по сметка.
Надлежно попълнен бил и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, както и подписан формуляр за предоставена
допълнителна преддоговорна информация.
На 27.08.2015г.
бил подписан между страните договор за потребителски кредит Профикредит
Стандарт № **********, ищецът като кредитодател, ответницата като
кредитополучател, а третото лице помагач, като съдлъжник по договора. По силата
на договора бил отпуснат кредит в размер на 3 600 лв. със срок на
погасяване 24 месеца, размер на вноската 222,56 лв., ГЛП 41,17%, ГПР 49,90%. Освен
това бил уговорен, респ.закупен пакет от
допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение в размер на
2 700 лв., което също било разсрочено на вноски в размер на 112,50 лв.
всяка. Допълнителният пакет услуги са описани б пет точки в споразумение, подписано
между страните, а именно Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Така общата дължима сума по кредита и по пакета от допълнителни услуги
възлизало на 8 041,44 лв., респ. размер на месечната вноска 335,06 лв., с
дата на погасяване 10 ден от месеца, съобразно погасителен план към договора за
кредит.
Установява се, че
кредитодателя погасил задължения на ответницата кредитополучател към трети
лица, а именно към Кредисимо АД в размер на 500 лв. /л.15 от делото/; към ИЗИ
Финанс ООД – 160 лв. /л.16/; към Сити Кеш ООД -200 лв./л.17/; към ТИ БИ АЙ Банк
АД – 822,22 лв. /л.18/, към ИЗИ АСЕТ Мениджмънт – 242,13 лв. /л.19/, а
останалата сума в размер на 1 675,65 лв. била преведена по нейна сметка в
ДСК банк.
На 22.03.2016г.
ответницата депозирала пред ищцовото дружество заявление за промяна на
погасителен план с искане за отлагане на две месечни вноски, поради временна
неработоспособност. Бил сключен Анекс № 1 към договора за кредит, с който били
отложени вноски номер 5 и 6, респ.изготвен нов погасителен план.
На 26.09.2019г.
ищцовото дружество депозирало пред съда заявление по редана чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Било образувано ч.гр.д №5105/2019г. на СлРС
и съответно издадена заповед за изпълнение за сумите: 2672,32 лв. главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.09.2019г. до окончателното изплащане, 851,63 лв., договорна лихва, 1687,50
лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 204,23 лв. разноски
в заповедното производство. В законоустановени срок ответницата-длъжница
възразила срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило и депозиране
на настоящите претенции.
Ищцовото дружество
изпратило на ответницата оферта за преструктуриране на дълга, като й предложило
сключване на извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга, с което
предлага опростяване до 30% на задължението.
В хода на процеса
е изготвена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза и допълнителна
такава. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че
ответницата е внесла по кредита сума в общ размер на 3254,60 лв., от която сума
3179,99 лв. е за номиналната стойност на дълга, а сума в размер на 74,61 лв. са
начислени и платени лихви за забава на погасителните вноски. Така по зададения
първи вариант на експертизата, задължението на ответницата по договора за
кредит е в размер на 2533,53 лв. главница;
752,92 лв. договорна лихва и 1575 лв. възнаграждение за допълнителни
услуги.
Според втори
вариант на заключението, задължението на ответницата е в размер на 1408,53 лв.
главница и 752,92 лв. договорна лихва.
Според вещото лице
размерът на договорната лихва по кредита надвишава трикратния размер на законната лихва, който е в размер на 30,03%,
а договореният в размер на 41,17%. ГПР по договора 49,90% не надвишавал
петкратния размер на законната лихва, който към датата на подписване на
договора бил 50,05%. Цената на пакет допълнителни услуги закупен от ответницата
по договора за кредит 2700 лв. не била включена в ГПР по кредита. Включването й
обаче в ГПР би довело до това, че ГПР ще надхвърли многократно петкратния
размер на законната лихва, т.е. би се увеличил на 145,14% .
Целият кредит падежирал
на 10.11.2017г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в
процеса, както и от писменото доказателствено средство – допълнително заключение
на съдебно икономическа експертиза от 17.11.2020г. /л.131/, което като
неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите
специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.
Съдът не кредитира първоначалното
заключение на вещото лице в частите, в които е направило изчислание за
дължимите суми по кредита, тъй като изчисленията не се базират на документите,
представени от ответната страна за направените погашения, както и на актуална
справка от ищеца. В останалите части съдът кредитира заключението, тъй като на
практика отговорите на останалите въпроси са идентични с тези по допълнителното
заключение.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът
своевременно възразил.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен договор за потребителски кредит
между страните. Касае се за договор, сключен с потребител и съдът на основание
чл.7, ал.3 ГПК е длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в
такъв вид договори, още повече, че ответника е направил възражение в тази
насока.
Съдът намира,
че процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата
на ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите,
фиксиран годишен лихвен процент по кредите, начинът на усвояване, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на заема от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от месеца за плащане
на погасителните вноски и размер на дължимата погасителна вноска, като още е
предвидено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Изготвен е и погасителен
план.
Съдът обаче намира
за неравноправна клаузата в договора, относно размерът на уговорената договорна
лихва, поради прекомерност и накърняваща добрите нрави.
Уговорената в случая лихва е
възнаграждение за ползване на известен капитал - парична сума. Но волята на
страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от
закона според чл. 10, ал. 2 ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето
законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде
законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването
на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави,
следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Налице е трайна съдебна практика на ВКС РБ /Р.№906/30.12.2004г. по гр.д. № 1206/2003г.;
Р.№ 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г.; Р.№ 1270/09.01.2009г. по гр.д. №
5093/2007г., всички на ІІ г.о/, при която се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава, а по обезпечени заеми и
двукратния размер. В случая
кредита е обезпечен и с поръчителство. Макар и наречен в договора солидарен
длъжник или съдлъжник, третото лице помагач на страната на ответницата в
процеса на практика е поръчител, т.е. задължил се е да отговаря за същото задължение,
вкл. и върху всички последици от неизпълнението му, вкл. и за разноските по
събиране на вземането.
Установи се в казуса, че уговорената
възнаградителна лихва за ползване на паричния ресурс надвишава трикратния
размер на законната лихва, поради което уговорката е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД и следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните.
В т. VI от договора за кредит е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2700 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно, а и
уговорката не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, според изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с
това не е формирана и посочена цена за всяка от услугите по отделно. Разпоредбата
на чл.10а, ал.4 ЗПК предвижда ясно и точно определяне в договора за кредит на вида,
размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони. В случая е посочен само видът
на допълнителните услуги в споразумението за предоставянето им и в ОУ приложими
към договора. Липсва обаче посочване на цената на всеки вид от различно
изброените допълнителни услуги, а е предвидено общо заплащане за всички тях,
при това предварително и дължимо за една „възможност“ за предоставяне на
услуга, т.е. възможно е потребителя изобщо да не се ползва от допълнителните
услуги или поне не от всички, но дължи общо възнаграждение за всички тях. Клаузите по допълнителните услуги въвеждат задължение на едната страна по
договора да плати при това предварително за нещо, което има по силата на самия
закона - правото да променя срок на падежа, както и свободата да се отлага една или повече погасителни
вноски.
Изложените по-горе аргументи дават основание да се
приеме, че клаузите, относно закупен пакет от допълнителни услуги са в противоречие с разпоредбите на чл.10а и чл.19, ал.4 ЗПК.
Възнаграждението, предвидено за тях на практика представлява втора, скрита възнаградителна
лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включена в
годишния процент на разходите. Ако сумите бяха включени в ГПР, то заедно с
общия размер на договорната лихва,
общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следователно, налице е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 ЗЗП в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги в общ размер на 2700 лв. и като такава клаузата е нищожна
по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП, доколкото не се установи да е договорена
индивидуално.
С оглед изложените съображения по отношение нищожност на договорената
възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги, то ответникът дължи
връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит.
Главницата е в размер на 3600 лв. и като се съобразят направените погашения по
кредита от ответницата в размер на 3179,99 лв. се получава дължима сума в
размер на 420,01 лв. Следва да се отбележи, че от общо погасената сума от
ответницата в размер на 3254,60 лв. следва да се извади сумата от 74,61лв.,
която е за начислени, респ.платени обезщетения за забавено плащане, изчислени
върху просрочените главници, съобразно посоченото от вещото лице в
допълнителното заключение, тъй като действително ответницата е била в забава.
Върху дължимата сума по кредита в размер на 420,01 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по реда на чл.410 ГПК 26.09.2019г. до окончателното
изплащане.
В обобщение претенцията се уважава в размер на
420,01 лв., дължима главница по договора за кредит, като над тази сума до
пълния предявен размер от 2533,53 лв. се отхвърля, като неоснователен.
Отхвърлят се изцяло и претенциите в размер на 752,92 лв., договорна лихва и в
размер на 1575 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като неоснователни, поради нищожност на клаузите в договора за кредит, които ги
уреждат.
С оглед изхода на
правния спор, съдът следва да разпредели разноските на страните /включително и
в заповедното производство/, съобразно уважена и отхвърлена част. Ищцовото
дружество направило разноски в размер на 908,46 лв. / 654,23 лв. в исковия
процес и 254,23 лв. в заповедното производство/. Така съобразно уважената част
на претенцията, ответницата дължи на ищцовото дружество разноски в размер на 78,49
лв.
Ответницата също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията. Тя заплатил адвокатски хонорар в размер на 550
лв. Следователно ищецът дължи на ответника разноски в размер на 502,48 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Р.Д.Д., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сума
в размер на 420,01 лв. /четиристотин и двадесет лева и 0,01 ст./, главница
по договор за кредит № **********/27.08.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2019г.
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца сума над 420,01 лв. /четиристотин и
двадесет лева и 0,01 ст./, главница до пълния
предявен размер от 2533,53 лв. /две хиляди петстотин тридесет и три лева и 0,53
ст./, сума в размер на 752,92 лв.
/седемстотин петдесет и два лева и 0,92 ст./, договорно възнаграждение и сума в размер на 1575 лв. /хиляда петстотин
седемдесет и пет лева/, пакет от допълнителни услуги - по договор за кредит № **********/27.08.2015г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Д.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище гр.София, бул.“България“ №
49, бл.53Е, вх.В, сума в размер на 78,49 лв. /седемдесет и осем лева и 0,49 ст./, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д.,
ЕГН: ********** *** сума в размер на 502,48 лв. /петстотин и два
лева и 0,48 ст./, деловодни разноски.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответницата, а именно М.Д.Б.,
ЕГН: ********** ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: