Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 13 април 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 333/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на Ц.Д.Ц.
срещу Наказателно постановление №18-0297-000264/17.09.2018 г., издадено от
началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч. С жалбата са направени бланкетни оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Моли за
отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с адв. М.
М. от АК Ловеч. Поддържа жалбата и искането си за отмяна на НП. Жалбоподателят
дава лично обяснения, че автомобилът бил блъснат и той не знаел, че е спрян от
движение, когато решил да го изпробва. Водел се на името на Васил Стоянов. Още
от 2014 г. го поправил и бил в движение. Имало застраховка, но същата била
изтекла и той не знаел, че автомобилът е спрян от движение, тъй като не е
получавал нищо, нито собственикът го е уведомил за това.
В
писмена защита адв. М. развива съображения, че управлението е инцидентно след
ремонт, клиентът му оказал пълно съдействие на служителите, когато видял, че
автомобилът няма валидна застраховка „ГО“, а за прекратената регистрация научил
в хода на проверката. Изтъква липсата на доказателства да е съобщено за
прекратяване на регистрацията на собственика, който евентуално да извести
последващите ползватели. Ето защо счита, че жалбоподателят не е имал субективно
отношение към извършеното, тъй като не е знаел, че управлява автомобил с
прекратена регистрация. Позовава се на прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство именно поради липсата на субективен
елемент от престъпния състав и счита, че е налице забраната, произтичаща от принципа
ne bis in idem.
Въззиваемата
страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът
прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ бил регистриран на 03-02-2010 г. в
регистъра на КАТ с регистрационен номер ОВ 6390 АТ и собственик В. И. С. (видно
от справка л. 8 от пр.преписка).
Преди
години собственикът Васил Стоянов предоставил безвъзмездно на жалбоподателя Ц.Ц.
правото да живее в негови складови помещения, след като домът му в с. Ъглен бил
унищожен от пожар.
През 2014 г. процесният
автомобилът бил увреден от пожар, докато бил на разположение на жалбоподателя.
Затова се уговорил със собственика да закупи автомобила, като изплатил цената
на части. Уговорката била устна и същата се установява от показанията на
собственика Васил Стоянов.
През 2017 г. жалбоподателят
блъснал автомобила и оттогава му правел ремонт, за което свидетелства Стоянов и
самият жалбоподател в обясненията си пред съда.
На 25.05.2018 г. около 22.45
часа Ц.Ц. управлявал леки автомобил в гр. Луковит, когато бил спрян на
кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Ген. Гурко“ от полицейски служители
от РУ Луковит – св. В.И. и П.Ц..
В хода на полицейската
проверка било установено, че автомобилът след 16.01.2018 г. е със служебно
прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 3 от Наредба I-45.
От Гаранционния фонд на
04.12.2017 г. е изпратено уведомление по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за
застраховането до Васил Стоянов като собственик на автомобила, с което е
разяснена възможността в 14-дневен срок да представи договор за задължителна
застраховка „ГО“ или в противен случай ще се вземат мерки за прекратяване на
регистрацията. Няма данни за връчване на уведомлението.
Информация за липсата на
застраховка е предадена от ГФ на МВР и в базата данни АИС-КАТ-регистрация е
отразено, че от 16.10.2018 г. регистрацията е прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 ЗДвП, видно от справката на л. 13 от пр.преписка.
На 26.05.2018 г. е започнало
ДП №ЗМ 144/2018 по описа на РУ Луковит за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
осъществено с деянието, за което е съставен АУАН срещу Ц..
На 31.05.2018 г., след
деянието, в регистъра е отразена промяна на собствеността върху автомобила и
като собственик е вписан Ц.Ц. въз основа на договор за покупко-продажба.
С Постановление от 09.08.2018 г. прокурор от Районна
прокуратура Луковит е прекратил наказателното производство по ДП №144/2018 г.
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В мотивите на
прокурора е прието, че на 25.05.2018 г. около 22.45 часа Ц.Ц. управлявал лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с поставени табели с рег.№ОВ 6390 АТ,
след като регистрацията на управлявания автомобил била служебно прекратена след
16.01.2018 г.
Прокурорът
е направил решаващ извод, че Ц.Ц., управлявайки инцидентно автомобила, който е
бил с поставени регистрационни табели, не е знаел, че същият е с прекратена
регистрация, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, пр. 2 НПК прекратил производството по делото. Препис от постановлението е изпратен
само на началника на РУ Луковит за сведение.
На 17.09.2018 г. началникът на РУ Луковит И. Р. издал
обжалваното НП, в което е приел, че жалбоподателят на 25.05.2018 г. около 22.45
часа управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ОВ 6390 АТ,
след като регистрацията на управлявания автомобил била служебно прекратена след
16.01.2018 г. В мотивите наказващият орган се позовава на съставения АУАН, като
и на обстоятелството, че РП Луковит е прекратила наказателното производство по ДП
144/2018., и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во ЗДвП му наложил глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.10.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се довери на писмените доказателства, приложени в преписката на РУ
Луковит, прокурорската преписка, показанията на разпитаните свидетели, както и
обясненията на жалбоподателя.
Въз основа на горното съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на
административно-наказателното производство не
са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателите.
Наказателното постановление е
издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановление на
прокурора, с което е прекратено образуваното наказателно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, осъществено чрез същото деяние. Това
означава, че административнонаказателната отговорност на Ц. е ангажирана след
прекратяване на наказателното производство, а не едновременно с наказателната такава. Затова неоснователно е
възражението на защитата за нарушение на забраната, произтичаща от принципа non
bis in idem.
НП е издадено преди
изтичането на давностния 6-месечен срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН.
Обстоятелството, че
първоначално образуваното със
съставянето на АУАН административнонаказателно производство не е формално прекратено с резолюция на
началника на РУ, не е от съществено правно значение, защото не са засегнали
правото на защита на лицето, тъй като не е имало едновременност на двете
производства. АУАН в оригинал е приложен към прокурорската преписка, а
резолюция върху копие от същия акт е поставена едва на 17.09.2018 г., когато е
получено прокурорското постановление.
В настоящия случай е
реализирана единствено административнонаказателната отговорност на Ц. в рамките
на давностните срокове по ЗАНН при условията на чл. 36, ал. 2 от същия закон.
Това, че в мотивната част на
НП е посочен и съставения АУАН и постановлението на прокурора за прекратяване
на НП сочи именно на горното – по кой ред се ангажира отговорността на
жалбоподателя за едно и също деяние.
Съдът прие, че фактическата
обстановка изложена в НП съответства на обективната истина – на 25.05.2018 г. в
гр. Луковит на посоченото кръстовище, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена.
С това поведение на Томов от обективна
страна е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
С управляваното от него МПС по улица в
града, която отговаря на изискването за път отворен за обществено ползване, с
прекратена регистрация е било в нарушение на едно от двете кумулативни условия
– 1. регистрирано МПС и 2. Поставен регистрационен номер.
Нарушението е извършено виновно, при
най-леко укоримата форма на вина – несъзнавана непредпазливост (небрежност).
Съдът приема тезата на защита, че Ц. не е
знаел за прекратяването на регистрацията, както е приел и прокурора. Незнанието
на това обстоятелства изключва умисъла за извършване на престъпление по чл.
345, ал. 2 НК, което има същото изпълнително деяние като това, за което е
санкциониран Ц. на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
За разлика от принципа в наказателното
право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в определени от закона
случаи, в административното наказване на основание чл. 7, ал. 2 ЗАНН
непредпазливите деяние не се наказват само в определени от закона случаи.
Управлението на процесното МПС с
прекратена регистрация е извършено от Ц. непредпазливо – той не знаел за
прекратената регистрация, но като водач на МПС, и то правоспособен, е бил
длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, каквото не е била сключвана
от 2017 г. и това Ц. го е знаел, защото не е имал полица и стикер за наличието
на такава.
Освен това с придобиването на МПС през
2014 г. Ц. е бил длъжен да спази нормата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и да
облече сделката, с която му е прехвърлена собствеността в писмен договор с
нотариална заверка на подписите, който да бъде регистриран в системата на КАТ.
Това е направено едва няколко дни след деянието.
Като не е сторил това, жалбоподателят сам
се е поставил в положение да не бъде официално уведомяван от държавните органи
за промяна в статута на автомобила. Независимо от липсата на знание за
действително прекратената регистрация, законовите последици при липса на
задължителна застраховка са уредени в закона и всеки водач е длъжен да ги
съобразява.
Ето защо съдът не възприе защитната теза
на адв. Монов, че в случая от субективна страна не е осъществен състава на
вмененото във вина на Ц. нарушение.
Следва да бъде посочено, че надлежната
регистрация на МПС, включително за собствеността, е от съществено значение за
административаната и дори наказателната отговорност на лицата, поради това, че
МПС са с изключитена обществена значимост и едновременно с това представляват
висока потенциална опасност, което изисква актуалност на информацията за
собствеността/ползвателя на МПС.
Горното мотивира законодателя да предвиди
регистрационен режим на притежаване на МПС. Този режим позволява на всеки да
бъде собственик на МПС, но ако иска то да бъде използвано по общестнените
пътища на страната е необходимо и надлежното му регистриране, при което МПС
преминава през редица проверки от контролните органи. Тези проверки гарантират,
че МПС има съответното минимално ниво на безопасност и едновременно с това
позволяват актуалност на данните за собствеността/ползването на автомобила.
Строгите последици при
неспазване на регистрационния режим са гаранция, че ползвателите/собствениците
ще изпълняват задълженията си по регистрация добросъвестно и своевременно.
Развитите обществени
отношения при движение по пътищата, вкл. високия процент на транспортни
престъпления, нарушения, които се установяват от автоматизирани технически
средства и които се санкционират с електронен фиш, правят изключителна
значимостта на актуалните и верни данни за собствеността на МПС.
При това положение съдът
прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Правилно са определени и санкциите
– глоба в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за
минималния срок от 6 месеца.
При горните съображения съдът
достигна до крайния извод, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0297-000264/17.09.2018 г., издадено от началника на РУ Луковит
към ОДМВР Ловеч, с което на Ц.Д.Ц. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........