ОПРЕДЕЛЕНИЕ №735
гр. Варна,25.11..2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 572/19г., намира следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в
първоинстанционното производство срещу решение № 681/18.07.2019г., изменено
с определение № 3712/16.10.19г. в частта за разноските, постановени по т.д.
№ 14 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както следва:
1.Въззивна
жалба от малолетната Н.Ж., живуща във Франция, гр. Ница, представлявана от
упълномощения от нейната майка и законен представител Ю.М., адв. В. Н. ***,
против решението в частта му, с
която е отхвърлен иска на ищцата против ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София, за разликата над присъдения размер от 32 000
лв. до претендирания размер от 80 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017г., допуснато по вина на А. М., признат за виновен с влязло в сила
споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на ПТП – 01.08.2017 г. до окончателно ѝ изплащане,
на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Счита се, че решението в
обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, като не е
определен размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съобразно нанесените телесни увреждания, периода на лечението и негативните
последици за в бъдеще, в унисон с принципа за справедливост, изрично закрепен в
нормата на чл. 52 от ЗЗД. Неправилен се счита и извода на съда за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат, имайки предвид заключението на тройната САТЕ, в което
се приема, че единствена причина за настъпване на ПТП е високата скорост, с
която е бил управляван автомобила. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част и присъждане на горницата до сумата от 80 000 лв.,
ведно с разноските, вкл. и за адвокатско възнаграждение, за двете инстанции.
Не са постъпили отговори на тази въззивна жалба от насрещната страна ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София, нито от контролиращата страна ДСП-Варна.
2. Въззивна жалба на ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК **********, гр. София, подадена чрез юр.к. Цв. Б., против решението в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Н.Ж., чрез законен представител Ю.С.М. от гр. Варна, сумата от 32 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 01.08.2017 г., допуснато по вина на Александър Максимов, признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Счита се, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, тъй като е присъдено обезщетение в завишен спрямо вредите размер. Освен това се счита, че присъденият размер на обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалата ищца Н.Ж. за настъпването на ПТП. Освен това се сочи, че съдът е допуснал и процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал, е обсъдил едностранчиво в полза на ищцата. Счита се, че от доказателствата по делото може да се сподели извода и на вещото лице Драгиев, че ПТП е могло да бъде предотвратено, ако детето се е вслушало в призива да не пресича или пресичането да бъде асистирано от възрастен придружител, при съблюдаване на безопасността за това и съобразно обективните пътни условия. Поради това неправилно е била отчетена степента на принос при съпричиняването на вредите, при което процентът на съпричиняването би трябвало да е по-висок от приетия от съда. Неправилно се счита възприетото от съда, че детето е било във Франция, където е посещавало лекар за главата, а едновременно с това са били кредитирани показанията на св. Мехмедов, че детето е в България и изпитва страх да излезе през вратата. Не е била съобразена и съдебната практика относно размера на обезщетенията за такъв тип неимуществени вреди. Поддържа се, че законната лихва върху обезщетението следва да се дължи от момента на предоставяне на специална банкова сметка ***, тъй като в настоящия случай е била посочена банкова сметка ***.06.18г. Евентуално се поддържа, че лихва се дължи най-рано от изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Претендира се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на предявения иск изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение, ведно с присъждане на разноските за всяка от двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Н.Ж. чрез процесуалния ѝ представител адв. В. Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна като са повторени съображенията относно занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение и за неправилност на изводите на съда за наличието на съпричиняване. Освен това са изложени подробни съображения относно правилността на извода на съда за присъждането на законна лихва върху обезщетението, считано от датата на настъпването на застрахователното събитие.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от контролиращата страна ДСП-Варна.
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбите, поради което и същите се явяват допустими.
Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 15.01.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, както и ДСП-Варна като контролираща страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: