Р
Е Ш Е Н И Е
№ 971/14.5.2021г.
гр. Пловдив, 14 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с
участието на секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Йордан
Русев адм. дело № 2231 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Анет“ ЕООД, ЕИК
********* против Заповед № 626/23.06.2020г. на Кмета на Община Родопи, с която
е наредено да се премахне незаконен строеж „Склад с навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, с извършител „Анет“ ЕООД.
Изложените в жалбата доводи по същество са
такива за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се
отмяната на обжалваната заповед и се претендират разноски. Представя се писмена
защита.
Ответникът – Кмет на община-Родопи, чрез
процесуалния представител юриск. К., моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 19.04.2019 г. длъжностни лица от
общинската администрация при община-Родопи, са извършили проверка на строеж
„Склад с навес“, намиращ се в УПИ II-1,2, стопанска
дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община Родопи,
обл.Пловдив, одобрен със заповед № 1068 от 13.10.1998г., собственост на „Анет“
ЕООД. Проверката е извършена в отсъствието на представител на
дружеството-жалбоподател и изпълнител на строежа. Бил е съставен Констативен
акт (КА) № 27 от 19.04.2019г. (л.127), с който е описано и удостоверено
посоченото обстоятелство.
В графа „Изпълнение на строежа“ в КА строежът
е описан по следния начин: „Сградата е ситуирана на северната регулационна
граница с УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански
двор на с.Брани поле, община-Родопи. Долепена е от изток към пристройката към
халето за арматурни заготовки, а от запад-към хранителен магазин. Функционално
се състои от складови помещения и навес под общ покрив. Постройката е
едноетажна, масивна, с тухлени ограждащи зидове. Покривното покритие е рифелова
ламарина, покривът е едноскатен с наклон на юг. Оттичането на дъждовните води
се осъществява с улук и водосточни тръби, които отвеждат водите върху покрива
на навеса. Сградата е с правоъгълна форма с размери 21,20/5,67 м., със
застроена площ от 120,20 кв.м. и височина до стрехата 3,00м. Прието е, че
описаният строеж е в нарушение разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1
от ЗУТ. Съставена е окомерна скица на разположението на строежа в имота с
посочени отстояния.
Подадено е Възражение вх. № 9423-502#18
от 27.05.2019 г. до кмета на община-Родопи против отразеното в цитирания
по-горе констативен акт. (л.130).
Въз основа на Констативен акт № 27 от 19.04.2019 г. кметът на община-Родопи е издал обжалваната
Заповед № 626 от 23.06.2020г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във
вр. с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж
„Склад с навес“, намиращ се в УПИ II-1,2, стопанска
дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община Родопи, с
извършител „Анет“ ЕООД.
В
процесната заповед е посочено, че строежът представлява складови помещения и
навес под общ покрив. Постройката е едноетажна, масивна, с тухлени ограждащи
зидове. Покривното покритие е рифелова ламарина, покривът е едноскатен с наклон
на юг. Оттичането на дъждовните води се осъществява с улук и водосточни тръби,
които отвеждат водите върху покрива на навеса. Сградата е с правоъгълна форма с
размери 21,20/5,67 м., със застроена площ от 120,20 кв.м. и височина до
стрехата 3,00м. Сградата е ситуирана на северната регулационна граница с УПИ III-1,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле,
община-Родопи. Долепена е от изток към пристройката към халето за арматурни
заготовки, а от запад-към хранителен магазин. Възприето е, че става дума за
строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и същият е от пета категория и
съгласно установеното с КА и с оглед събраните по преписката доказателства, че
строителните дейности са извършени в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148,
ал.1 от ЗУТ. Строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на §16
от ПР на ЗИД на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Според мотивите на
обжалвания административен акт е налице безспорно установен незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За изясняване на делото от фактическа страна беше
допуснат и разпитан в качеството на свидетел Д.П.К.. Св. К. заяви, че е бивш собственик
на имота и през 1996г. продал част от него на Г.У., който изградил ограда и
през 2000г. построил навеса и бараката. Не е виждал В.С. да е строил нещо в
имота си.
По искане на жалбоподателя беше допусната
СТЕ, заключението на която беше прието без възражения от страните в съдебно
заседание на 14.04.2021 г. В него вещото лице изяснява, че в план сградата е с размери: дължина 20,90м. от юг и 20,60м.
от север; ширина 5,65м. Височината до стрехата от юг е 3,15м., а до билото от
север - 3,85м. Сградата се състои от две части. Източната част представлява
"склад" с размери 16,40м./5,65м., в който е отделено малко битово
помещение за работещите в източния край, с вход от двора. Складът е с врата
също от двора. От запад се намира определеният в заповедта "навес" с
размери 4,50м. (4,20м.)/5,65м. със същите височини като склада. Носещата
конструкция на обекта е стоманена, състояща се от колони, напречни и надлъжни
греди и покритие от трапецовидна ламарина. Северната дълга страна на строежа е
изпълнена от ред стоманени колони, а за носеща е използвана съществуваща стена
- ограда по северната имотна граница. От изток на строежа се намира друга
сграда в имота, с която няма връзка. От запад се намира пристройка към хале за
арматурни заготовки в имота, в стената на което е монтирана врата и тя
представлява вход от навеса в пристройката. Няма връзка между двете части на
процесния строеж - склад и навес. На границата между тях е заварена плътна
листова стомана.
Експертът
поддържа становище, че стоманените елементи на носещата конструкция на склада
са видимо стари. Стари са колоните и гредите от профил U160, стари са ребрата.
По тях има следи от ръжда в следствие на корозия, развила се във времето.
Видимо не е извършван ремонт на сградата, не са изпълнявани мероприятия по
поддържане на стоманената конструкция - зачистване на ръжда, минизиране,
грундиране, боядисване. Покривната ламарина също е със следи от ръжда. Вещото
лице приема, че сградата най-вероятно е строена преди повече от 20 години и не
е добре поддържана. Прозорците са от стоманени профили, монтирани към колоните,
ръждясали на много места и не са пребоядисвани и грундирани.
В
заключението е прието, че частта от процесния строеж, представляваща
"Склад" е отразена в геодезическото заснемане към Генплана, одобрен
през 2000г., като сграда със сигнатура "мс" и размери, идентични с
размерите от измерване на място от експертизата. Вещото лице сочи, в
заснемането от 2000г. частта от процесния строеж, представляваща
"навес" не е отразена. Приема, че той най-вероятно е изпълнен в по-късни
години от склада. Посочва се, че видимо са нови двете кръгли колони до
пристройката към халето, нова е и гредата със сечение "кутия" между
двете колони. Сегашното покритие от трапецовидна ламарина на навеса също е
изпълнено по-късно от покритието на склада. Неговото изграждане може да се
определи приблизително с възраст 10 години.
В заседание при
защита на заключението си вещото лице заявява, че процесният обект е частично
допустим в едната си част, понеже по плана от 2000г. има предвиждане на този
ред на застрояване, както и от застроителния план от 1998г.
Съдът
дава вяра на казаното от експерта като професионално и отговарящо на целите и
задачите, за които е била допусната експертизата.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е
в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
В конкретния случай, както се установи от
изложените факти и обстоятелства, така и не е изяснено кога е построен
въпросният "Склад с навес", който е посочен като едно цяло в НА № 30,
том 21, дело № 6738/1995г.(л.216), така също и в Постановление за възлагане на
недвижим имот от 20.06.2011г. на ЧСИ № 820(л.49) от една страна, от друга не
става ясно как първо този Навес от 510 кв.м. е приет като един цялостен обект и
като такъв е продаден на жалбоподателя, а впоследствие от административния
орган се твърди, че това е отделен обект – масивна сграда – "Склад" и
навес.
Административният орган в настоящия случай е
постановил оспорения акт в нарушение разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
без да изясни релевантните факти и обстоятелства в производството по чл. 225а
от ЗУТ. Независимо от представените пред административния орган писмени
доказателства от жалбоподателя- копие от Генерален план на парцел II-1,2,
стопанска дейност, масив 184, по плана на с.Брани поле, приет от АГК при община
Родопи с Решение № 10, взето с Протокол № 23/08.07.2000г.,чертеж „Ситуация“ към
част „Архитектура“ на инвестиционен проект за строителство на хале за арматура,
одобрен с Решение № 15, Протокол № 2/15.01.2001г. на АГК при община-Родопи, РС
№ 31/28.02.2001г., декларации от И.С.М.с изх. № 7/03.01.2019г., от Г.С.Е.с изх.
№ 4/03.01.2019г. и от Д.П.К. с изх. № 5/03.01.2019г., административния орган не
е преценил фактическата обстановка съобразно релевантните писмени доказателства
относно вида на строежа, годината на строителство и какво точно представлява
същият предвид наличните строителни книжа и други документи и изпълнението му
на място- дали е налице цял навес или склад с покрит навес и съответства ли
изграденото на одобрените и налични строителни книжа, респективно налице ли е
описаното в КА строителство. При наличие на неяснота относно горните
обстоятелства, АО е следвало при необходимост да събере допълнителни
доказателства, включително чрез посочените доказателствени средства в чл. 39 от АПК, между които и заключения на вещи лица, с оглед преценка и на отразеното в
КА № 27/19.04.2019г. При тази фактическа обстановка АО е извел неправилен извод
за наличие на обстоятелствата по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ относно процесния
строеж.
Съдът кредитира приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по СТЕ, относно фактическите констатации, направени
в същото, според които частта от процесния строеж, представляваща
"Склад" е отразена в геодезическото заснемане към Генплана, одобрен
през 2000г., като сграда със сигнатура "мс" и размери, идентични с
размерите от измерване на място от експертизата. Вещото лице сочи, в
заснемането от 2000г. частта от процесния строеж, представляваща
"навес" не е отразена.
Съдът приема, че констатираното в КА № 27, попада
в легалната дефиниция за строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, но въз
основа на установената със СТЕ търпимост на част от строежа заповедта е
незаконосъобразна.
Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Каза се, че за процесния строеж са
представени строителни книжа и от заключението на вещото лице по СТЕ става
ясно, че част от обекта е търпима, поради което настоящият състав приема, че не
се касае за извършване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Предвид горното административният орган в
противоречие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната
заповед, с която е наредено да се премахне процесният строеж.
Законодателят въвежда категория "търпими
строежи". Тяхната дефиниция е дадена и в § 127 , ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ
бр.82/2012г.)- строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
Видно от горецитирания законов текст и при
подробен анализ на фактическата ситуация в имота – собственост на
дружеството-жалбоподател, процесният имот, видно и от заключението на ВЛ е от
две части „Склад“, съществувал към 2000г. и „Навес“, изпълнен по-късно от
склада и според експерта е на около 10
години. С други думи разпореденият за премахване строеж има търпима част,
която попада под хипотеза на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и се явява
"търпим строеж".
Независимо, че търпимостта на строежите е
въпрос на правна преценка, до който съда достигна от анализа на целия събран по
делото доказателствен материал, до същия извод е достигнало и вещото лице. Нещо
повече, съдът констатира, че това изследване не е извършено от адм. орган преди
да издаде процесната заповед, независимо от подробната фактология изложена в
нея.
Оспореният акт не е в съответствие и с целите
на закона /ЗУТ/ - недопускане на незаконно строителство и премахване на същото
при законосъобразно процедиране и отчитане на релевантните положителни и
отрицателни предпоставки за постановяването на заповед за премахване. За
пълнота на изложението, следва да се посочи следното: При преценката дали един
строеж е незаконен или не, извън липсата на строителни книжа за обекта, следва
административният орган да установи всички относими към индивидуализацията на
строежа факти, сред които факти е и времето на извършване на строителството.
Времето на изпълнение на строежа е от съществено значение за преценката на
приложимите към него момент нормативни разпоредби по отношение на действащите
към него момент строителните правила и нормативи, както и по отношение
действащия към него момент подробен устройствен план, с оглед и преценката за
търпимост на строежа и възможността за узаконяването му. А търпимостта
представлява отрицателна предпоставка за пристъпване към премахване на
незаконните строежи. В случая, липсата в заповедта на мотиви в този аспект също
представлява нарушение на формата на акта, вследствие нарушение на
административнопроизводствените правила. Трайно в съдебната практика се приема,
че с оглед времето на извършване на строителството, статутът на един строеж
дали е търпим или не, следва да се направи от административния орган при
издаване на заповедта за премахване и от съда – при оспорване на заповед за
премахване. Мотивите на административния акт по отношение на основания въпрос
за търпимостта на процесния строеж не могат да бъдат заместени с тълкувания или
съждения от страна на съда, или страните в процеса. Последното нарушава правото
на защита на засегнатия от издадения акт лице.
С оглед гореизложените обстоятелства, съдът
намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения индивидуален административен акт и е
достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.
Безспорно по делото се установи, че част от
строежа/Склад/ е изграден преди 2001г. – безспорни в тази насока са свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел Д.К., чиито показания не са оборени
от ответната страна и съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства, трите нотариално заверени декларации
от 03.01.2019г., както и заключението по СТЕ.
На основание изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният акт отменен като
незаконосъобразен.
С оглед на претендираните от страните и
доказани по делото направени разноски и на основание чл. 143, ал.1 АПК, следва
да се присъди на жалбоподателя разноски по делото общо в размер на 400 лв.,
както следва: платена ДТ в размер на 50 лв., платен депозит за възнаграждение
на ВЛ в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1
и ал.2, предл. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
626/23.06.2020г. на Кмета на Община Родопи, с която е наредено да се премахне
незаконен строеж „Склад с навес“, намиращ се в УПИ II-1,2,
стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле, община
Родопи, с извършител „Анет“ ЕООД, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община-Родопи да
заплати на „Анет“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400, 00 (четиристотин лева),
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването за негово
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: