Р Е
Ш Е Н
И Е
№
......10........ ......13.04..............2020г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 26.02.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л. Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търг. дело № 40 по описа за 2019 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от Р.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.П.К. от САК, съдебен
адрес: ***, офис №*, партер, срещу: "ЗАД АРМЕЕЦ"АД, ЕИК
*********, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата 500 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, станало на 05.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на ПТП до окончателното ù изплащане и сумата общо 13710.75лв.
- обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на същото ПТП, станало
на 05.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е
пострадал в резултат на ПТП, станало на 05.10.2014г., около 17.00ч., на
асфалтобетонова писта за излитане и кацане на самолети, запасно летище, южно от
разклона за село Тенево, представляващо поземлен имот № 000165, по картата на
възстановената собственост на село Тенево, община Тунджа, чийто северен вход се
намира в ляво, при 271 км спрямо дължината на път 1-7, считано по посока
гр.Ямбол - гр.Елхово, имащо статут на път, съгласно пар.6 т.1 от ДР на ЗДвП.
При произшествието водач С.К.К. при управление на мотоциклет "Хонда VFR
750F" с рег. № ***, собственост на Ангел К. К., предизвиква ПТП с движещия
се пред него мотоциклет "Хонда CBR 900RR" с рег. № ***, собственост
на ищеца. По случая е образувано НОХД № 789/2016г. по описа на ЯРС, като
наказателното производство е приключило с Присъда № 69 от 09.05.2017г., влязла
в сила с изменение с решение по ВНОХД № 191/2017г. по описа на ЯОС, по силата
на която се признава за виновен водачът на МПС мотоциклет "Хонда VFR
750F" с рег. № *** - С.К.К., който е нарушил правилата за движение,
визирани в разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е предизвикал
ПТП с движещия се пред него мотоциклет, управляван от ищеца и по
непредпазливост му е причинил телесни повреди, изразяващи се трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника и трайно затрудняване движението
на снагата – престъпление по чл.343, ал.3 б.А вр. ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342,
ал.1 НК. За другият мотоциклет
"Хонда VFR 750F" с рег. № ***, управляван от водача С.К., имало
сключена застраховка "ГО" на автомобилистите при ответника "ЗАД
Армеец" АД. При ПТП-то в пряка причинно-следствена връзка с него ищецът
получил травма на гръбначния стълб: счупване на Първи поясен прешлен с
разместване на фрагменти и увреждане на гръбначния мозък. Ищецът е бил с долна
парапареза. Плегия в левия крак. Хипестезия. Веднага била потърсена
специализирана медицинска помощ, след изследвания ищецът е бил откаран на
06.10.2014г. и опериран в болница "Токуда" - София, тъй като
полученото при ПТП многофрагментно счупване на първи поясен прешлен е довело до
необходимостта от незабавно оперативно лечение за стабилизация на прешлена,
като се е наложило поставянето на метална остеосинтеза –Транспедикулна
стабилизация Л2-Тх12-Тх11, двустранно с шест винта, Две пръчки и Шест инера
система Zodiak. Така ищецът е с трайно затрудняване движенията на снагата.
Увредата на гръбначния мозък на нивото на Счупването на Първи поясен прешлен,
причинила Компресия на гръбначния мозък, Дегенерация на гръбначномозъчното
вещество, Миеломалатична лезия на поясната интумесценция /поясното задебеление
на гръбначния мозък/ е причинила: Долна вяла параплегия, Параанестезия,
Импотентност, Тазоворезервоарни смущения - невъзможност за контрол върху
пикочния мехур, чревна инконтинеция - невъзможност за контрол на дефекацията.
Ищецът е в невъзможност да се предвижва и да се самообслужва след травмата на
гръбначния стълб. Загубил е активната функция на долните крайници, не е
възможно да ходи. След оперативното лечение ищецът провеждал многократно
препоръчани му курсове рехабилитация, физиолечение, медикаментозно лечение,
продължаващо и до днес, но без ефект. СъС.ието му се усложнявало, дегенерацията
на гръбначния мозък довела до парализа на долните крайници - осакатяване,
невъзможност за регулиране на тазовите резервоари, изолираност от социални
връзки, необходимост от поС.ен придружител и чужда помощ. Повече от 4 години от
ПТП са минали и не се очаква промяна в съС.ието, поради което през 2018г. ТЕЛК
е определила 95 % ТНР с чужда помощ за следващите 3 години.
След претърпяната
катастрофа ищецът изпаднал в тежка психотравма и получил тревожно депресивно
разстройство. Вследствие силните болки и стрес, страда и до днес от безсъние и
тревожност, не може да се примири с принудителното си съС.ие, нищо не го радва,
чувства се непълноценен, изнервен, напрегнат, не иска да вижда никого, отхвърля
дори детето и съпругата си, не иска да бъде жив. Въпреки провежданото лечение,
предписвано неколкократно /2014г., 2017г. и 2018г./ и макар, че към настоящия
момент продължава да използва изписаните медикаменти, съС.ието му не се
подобрявало, а напротив - с времето изпитвал все по-голяма тревожност,
притеснение, стрес, раздразнителност, не можел да спи, не виждал смисъл да
живее.
Ищецът претендира от
ответника да бъде обезщетен за неимуществени вреди със сумата от 500 000
лева, и претендира обезщетение в размер на 13710.75 лева за имуществени вреди,
за които представя фактури за платен превоз с линейка, система за операция в
размер на 6800 лева, курсове за физиолечение и рехабилитация за общо 5760 лева,
магнитно-резонансна томография и други разходи за лечение, медикаменти и
консумативи.
Ответникът с ОИМ оспорва
иска и възразява, че не бил поканен да изплати застрахователно обезщетение и
твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и не му е дадена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.499 ал.1 от КЗ.
Възразява, че застрахованият в "ЗАД Армеец" водач не е единственият
отговорен за настъпилото ПТП и доколкото отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите е функционална на
отговорността на застрахования водач, за ответника не би могло да възникване
задължение за изплащане на обезщетение в претендираните размери. Възразява, че
отговорността следва да се разпредели между водача К. и пострадалия Д., за
който твърди, че е налице значителен принос за настъпване на произшествието.
Прави възражения за
съпричиняване, като твърди, че ПТП е настъпило при условията на независимо
съизвършителство от двамата водачи, като приносът на пострадалия Д. е
значително по-голям от този на застрахования при ответника водач К.. Твърди, че
се касае за нерегламентирана надпревара между мотоциклетисти, при която е
настъпил процесният инцидент, че поведението и на двамата участници сочи на
едно ясно незачитане на собствената безопасност и здраве, което е довело до
настъпване на процесното събитие. Оспорва предявения иск по размер, като счита,
че същият е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на
действително претърпените от ищеца вреди. Възразява, че е налице висока степен
на съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице и моли да бъде
приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Твърди, че съпричиняването се
изразява в следните нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и получените увреждания:
ищецът е управлявал мотоциклет извън пътната мрежа в условията на
нерегламентирана надпревара с други мотоциклетисти, без да е оборудван със
съответното защитно облекло, което би могло да го предпази при настъпване на
евентуален сблъсък.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди, оспорва същата, като твърди, че
претендираните разходи не са били пряка и непосредствена последица от
настъпилия инцидент и извършването им не е било необходимо, с оглед на
приложеното лечение. Моли съда да приеме исковете за недоказани и неоснователни
в претендираните от ищеца размери. Оспорва и искането за присъждането на лихва
като неоснователно.
С допълнителната искова
молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника.
С отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си за прекомерност
на претенцията за неимуществени вреди и възраженията си за съпричиняване от
страна на пострадалия.
В с.з. ищецът, чрез
упълномощения адв.К., моли да бъдат уважени предявените искове като доказани по
основание и по размер. Моли за присъждане на разноските и представя списък по
чл.80 от ГПК. Предоставен е срок за писмени бележки, които са постъпили по
делото.
В с.з. процесуалният
представител на ответника - юриск.Й., оспорва исковата
претенция като твърде завишена по размер. Претендира сторените разноски, за
които представя списък.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП - 05.10.2014г., е налице действащ договор за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника досежно мотоциклет
"Хонда VFR 750F" с рег. № ***, управляван от С.К.. От приетите
Справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" на „Хонда VFR 750F" с
peг. № *** и рама RC362008895; Квитанция № **********/07.05.2014 за платена
сума за застраховка ГОА по застрахователна полица № 11114001281303/07.05.2014
г. при „ЗАД Армеец" АД, както и Контролен талон и стикер към нея, е видно,
че със застрахователна полица № 11114001281303/07.05.2014 г., сключена между
ответника и собственика на мотоциклет „Хонда VFR 750F" с peг. № *** и рама
RC362008895, към датата на процесното ПТП - 05.10.2014 г., има сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на мотоциклет „Хонда
VFR 750F" с peг. № *** и рама RC362008895 в „ЗАД Армеец" АД.
Не е спорно осъществяването
на ПТП с участие на С.К. на 05.10.2014г., което се доказва с представените
Протокол за ПТП № 1406544 и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
3392р-4398, Присъда № 69/09.05.2017 г. на Ямболски районен съд, НО, X с-в -
заверено копие; Решение № 88/20.07.2017 г. по ВНОХД № 191/2017 г. по описа на
II въззивен наказателен състав при Ямболски окръжен съд.
Видно от приложеното
нохд №789/2016г. по описа на ЯРС, с Присъда № 69 от 09.05.2017г., влязла в сила
с изменение с решение по внохд № 191/2017г. по описа на ЯОС, се признава за
виновен С.К.К. - водачът на МПС мотоциклет "Хонда VFR 750F" с рег. № ***,
който е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с движещия се пред него мотоциклет,
управляван от Р.И.Д. и по непредпазливост му е причинил телесни повреди,
изразяващи се трайно затрудняване движенията на двата долни крайника и трайно
затрудняване движението на снагата – престъпление по чл.343, ал.3, б.А вр. ал.1,
б.Б пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.
На основание чл.300 ГПК
съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние, виновно извършено
от страна на застрахования водач С.К., с което е той е причинил увреждания на
ищеца при ПТП, станало на 05.10.2014г., около 17.00ч., на асфалтобетонова писта
за излитане и кацане на самолети, запасно летище, южно от разклона за село
Тенево, представляващо поземлен имот № 000165, по картата на възстановената
собственост на село Тенево, община Тунджа, чийто северен вход се намира в ляво,
при 271 км спрямо дължината на път 1-7, считано по посока гр. Ямбол - гр.
Елхово, имащо статут на път, съгласно пар.6, т.1 от ДР на ЗДвП.
По делото са представени
ТЕЛК Експертни решения: № 1238/10.04.2018; № 1355/05.05.2016; №
1953/02.06.2015; № 1204/02.04.2015; Досие на Р.Д. при ТЕЛК; Болнични листове -
7бр. - за периода от 06.10.2014г.-03.05.2015г.;
Амбулаторен лист № 242/29.11.2018 с Рецептурна бланка сер.А№********** и
Рецепта от 29.11.2018; Етапна епикриза № 121/22.06.2017 и Етапна епикриза №
179/17.11.2014 на д-р Таня Й.; Етапна епикриза към 22.07.2015 на д-р Николай
Николов; Фактури-6бр.-№7/27.02.2015; №8/30.03.2015; №9/29.04.2015;
№11/29.05.2015; №12/25.06.2015 и №13/31.07.2015 вкл. съотв. фискални бонове към
всяка; Епикриза на ИЗ №10915/2015 на МБАЛ „Св.Пантелеймон"АД- гр. Ямбол;
Етапна епикриза от д-р Енчо Балабанов за 11.12.2017г. - 11.12.2018г.; Епикриза
на „СБДПЛР-Котел"ЕООД История на заболяването № 2730/2462 за лечение от
21.12.2014г. до 28.12.2014г.; МРТ - Изследване от 12.02.2015; КАТ на лумбарни
прешлени и КАТ на таз от д-р Болградов; ЕМГ от 13.12.2014; Епикриза История на
заболяването № 27884 от 06.10.2014 г. на Отделение по Неврохирургия на „МБАЛ
Токуда Болница София" АД; Лист за преглед на пациент в спешно отделение №
13692 от 05.10.2014г. МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол; Фиш за Спешна
медицинска помощ № 90935 от 05.10.2014г., издаден от Център СМП-Ямбол; Справка
от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" на „Хонда VFR 750F" с peг. № ***
и рама RC362008895; Квитанция № **********/07.05.2014 за платена сума за
застраховка ГОА по застрахователна полица № 11114001281303/07.05.2014 г. при
„ЗАД Армеец" АД, както и Контролен талон и стикер към нея; Фактури и
съотв. Фискални бонове към всяка: № 736/11.05.2015 за 57,60лв.; №
**********/11.03.2015 за 62,44лв.; № **********/10.02.2015 за 380лв.; фактура
от 09.02.2015 за 40,60 лв.; № 96/30.01.2015 за 50,92лв.; № 660/26.11.2014 за
71,59лв.; № 95/16.12.2014 за 37,60лв.; фактура от 13.10.2014г. за 450лв.; № **********/06.10.2014
за 6800лв., писмо
рег. 339200-1681/13.11.2015г. до РУ "Пътна полиция" -
"Тунджа", ведно със схема на пътните знаци при участъка на ПТП, протокол
за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015г., ведно със снимков материал,
график на имоти с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната, Решение
№ 304/20.04.2012г. на Министерски съвет на Република България, Акт №
2608/10.03.2008г. за частна държавна собственост, решение № 691/29.10.2007г. на
Министерски съвет на Република България.
По делото е назначена
САТЕ, от заключението по която се установява, че скоростта на мотоциклет Honda
VFR 750 F с рег. №Y2115А с водач С.К. преди ПТП е около 114 км/ч, в момента на
удара около 107 км/ч, при която опасната зона е около 157 м, а скоростта на
мотоциклет Honda CBR 900 RR с рег. №Y2262A с водач ищеца Р.Д. преди и към
момента на удара е около 88 км/ч с опасна зона около 105 м. Ударът при ПТП за
мотоциклет Honda VFR 750 F с рег. №Y2115A е челен /отпред/, в позицията на
предния му габарит, а ударът за мотоциклет Honda CBR 900 RR с рег. №Y2262A ( на
ищеца) е отзад, в областта на задния габарит. С.К. - водачът на мотоциклет
Honda VFR 750 F с рег. №Y2115A, е реагирал за аварийно спиране едва когато
предните състави на мотоциклета му са отстояли на около 42,16 м преди мястото
на удара, респ. на 61,06 м след мерната линия на ориентира. Моментът, в който С.К.
е реагирал за аварийно спиране, задните състави на мотоциклета на ищеца са
отстояли на разС.ие около 36 м преди мястото на удара. С.К. е реагирал на
опасността когато другия мотоциклет е бил на около 6,2 м пред него и е попадал
в опасната му зона. Мотоциклетът на ищеца се е движил отпред, поради което
водачът му няма отношение към настъпването на произшествието. От техническа
гледна точка, настъпилото произшествие и удара са били непредвидими и
непредотвратими от ищеца Р.Д.. Виновният водач К. е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като упражнява непрекъснат контрол над
управлявания от него мотоциклет и режима на скоростта си на движение, както и
непрекъснато да следи пътната обстановка пред себе си. С.К. с действията и
поведението си като водач на мотоциклет Honda VFR 750 F с рег. №Y2115А, сам се
е поставил в ситуация, при която ударът е бил неизбежен. Техническите причини
за настъпилото произшествие са високата скорост на движение на мотоциклет Honda
VFR 750 F с рег. №Y2115A с водач С.К. и закъснялата реакция на този водач
предвид създалата се опасна ситуация. Към момента на настъпване на
произшествието, ищецът - водач на мотоциклет Honda CBR 900 RR с рег. №Y2262A, е
управлявал с поставена каска, кожено яке и анцуг. Ударът е бил предотвратим от
водача К. и при наличната скорост на движение на мотоциклета му Honda VFR 750 F
с рег. №Y2115A, но само при своевременна реакция от негова страна, неотклонено
внимание и правилна преценка за обекта, движещ се пред него - мотоциклета с
водач ищеца.
От заключението на
вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, извършена
след запознаване с медицинската документация по делото и преглед на ищеца, се
установява, че причините за настъпилите за ищеца увреждания е претърпяно ПТП на
05.10.2014 г. около 17 часа, а именно: счупване на 1-ви поясен прешлен с
разместване на фрагменти, увреждане на гръбначнич мозък, Долна парапареза,
плегия за левия крак. Пострадалият е транспортиран до Болница Токуда и там
опериран и е поставена метална остеосинтеза с 6 винта и две метални пръчки.
Медикобиологичният характер на уврежданията на пострадалия са Полифрагментно
компресивно счупване на първи лумбален прешлен с проминиране на костни
фрагменти в гръбначно-мозъчния канал и последващо притискане - прекъсване на
гръбначния мозък, изразяващо се в загуба на движение за долни крайници и
хипестезия от проводников тип; Контузия в областта на лява колянна става.
Уврежданията на ищеца в резултат на процесното ПТП са тежки увреждания в
областта на Гръбначния стълб място Л1-фрактура на същия с фрагменти и компресия
на гръбначен мозък. Висок интезитет с внезапност на настъпването. Лечението е
протекло правилно, активният период на лечение е бил около 8 месеца с
рехабилитациите. В.л. посочва, че всяко съС.ие, което продължава над 30 дни, е
хронично. Имало е усложенения и влошаване на здравословното съС.ие на ищеца,
които са в причинна връзка с ПТП и се характеризират както с конкрементите на
пикочния мехур, така и с мускулната хипотрофия и най-вече обездвижването на
лицето - в резултат с решение на ТЕЛК ищецът е с 95 % инвалидност. Последиците
от получените увреждания на гръбначния мозък на ищеца в резултат на ПТП-то не
могат да бъдат заличени никога и се отразяват на качеството и продължителността
на живота му. В момента здравословното съС.ие на пострадалия, съгласно амб.лист
2132 от 25.11.2019г., е стабилно, при влошено качество на същия в двигателен
аспект и емоционален план. Уврежданията
на ищеца са доживот. В.л. е категорично, че направените до момента разходи от
ищеца са свързани с проведеното лечение на гръбначно-мозъчна травма и няма нито
една стотинка несвързана, даже някои лекарства са прекалено евтини. В.л.
установява, че ищецът не е трудоспособен за работата, която е вършил до деня на
ПТП, изразява мнение, че би могъл да работи с ръцете и мозъка като писател, или
работа с компютри, при свързан с него обслужващ персонал.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е извършена от вещо лице -
психиатър, който след като се запозна с медицинската документация по делото и
след като направи личен преглед на пострадалия, даде заключение, което съдът
приема като обективно и компетентно, и от което се установява, че процесното ПТП
се е отразило на психичното съС.ие на ищеца като непосредствено след инцидента
на пътя същият е бил в съС.ие на СТРЕС, проявите на който са тахикардия,
изпотяване, леко стеснено съзнание. Това психично разстройство трае от часове
до няколко дни, след което се е формирало ТРЕВОЖНО ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО,
протичащо както вследствие преживения стрес, така и като резултат от
соматичните неблагополучия вследствие преживяното ПТП, формиращи неврозоподобна
и хиподепресивна симптоматика. У пострадалия се формирало почти поС.но чувство
за безперспективност и непълноценност, стигащо до суицидни декларации. Налице е
напрежение и тревожност, поС.на раздразнителност, нежелание за контакти дори с
малката си дъщеричка и съпругата си. Ищецът изживява социална дистанцираност,
обида, че на него се случва всичко това, вкл. и зависимостта от придружител. В
резултат на ПТП той получава психически травми, формиращи персистиращи във
времето изживявания за напрежение и тревожност, малоценност и социална
изолираност, безпомощност в елементарни битови дейности. Налице са и
изживявания от хиподепресивен характер, протичащи с потиснато настроение, лесна
дразнимост, безсъние, иницииращи суицидна нагласа и изказвания. Налице е
фиксация върху соматичните проблеми, свързани с невъзможността за управление на
тазовите резервоари, както и с неспособността да бъде пълноценен мъж. В.л.
пояснава, че при подобни психогенно формирани травми връзката между
провокиращия момент и реципиента по принцип се опосредства от чертите на
характера на субекта. В настоящия случай липсват данни за личностова патология,
поради което психическите травми в случая са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП. Психичното съС.ие на ищеца е в зависимост от наличните
соматични и неврологични проблеми. До момента с временно спиране или редуциране
на дозите ищецът поддържа предписаното му от специалист психиатър лечение. В
лекарствените комбинации се включват медикаменти от кръга на невролептиците,
антидепресанти и транквилизатори - всяко от тях насочено към определени
симптоми на пациента. Претендираните разходи на ищеца са свързани с лечението
на психичното съС.ие на ищеца, променено поради увреди от процесното ПТП. В.л.
заключава, че психичните проблеми вследствие процесното ПТП ще персистират още
дълго време, предвид наличните соматични и неврологични симптоми.
Неспособността за контрол над тазовите резервоари, дефицитът в сексуалната
сфера и ограниченията от социално функциониране ще продължават да генерират
изживявания от депресивен или невротичен характер, поради което е належащо
консултиране със специалист психиатър и продължено съответното лечение до
овладяване на наличната болестна симптоматика като не може да се отговори с
точност за какъв срок от време. Към настоящия момент проведеното лечение е
симптоматично и се провежда при актуализация на съответните болестни симптоми
от психичен характер. Психичното здраве на ищеца е сериозно повлияно в
негативен аспект от действителността, която е възприемана песимистично от него.
Изгледи за пълно възстановяване на ищеца не са налице и такова, според в.л. е
невъзможно, предвид претърпяните травми в резултат от процесното ПТП и увреди
от него, търпяни и понастоящем, и занапред.
По делото са разпитани
трима свидетели. В показанията на свид.Й.
С. – майка на ищеца, се сочи, че за катастрофата станала на
05.10.2014г., тя разбрала на 06-ти, че Р. е много тежко пострадал и е откаран в
София и веднага тръгнали за София. Там разбрали, че той вече е постъпил в
операционната зала и до 17.30ч. чакали отвън. Излезли двамата лекари, които са
правили операцията, и им казали, че операцията е приключила. После им разрешили
да влязат при Р. да го видят. Той плачел и казал: "майко, много ме боли,
по-добре да съм умрял, отколкото да ме боли". Лекарите казали, че има
нужда от помощ и не може сам да се обслужва и майка му останала да го
придружава и да му помага. Осем дни останали в болница "Токуда". Снаха
ù поръчала линейка да го приберат в къщи. Свидетелката оттогава обслужва
сина си, който изпитвал много силна, неописуема болка. Свидетелката научила, че
мотор е блъснал Р. отзад от лявата страна. Имал голяма рана и от двете страни
на ябълките, охлузвания по краката, по ръцете. Лекарите казали, че има счупен
гръбначен прешлен. В болница "Токуда" платили 250 лева за престой, а
за операцията платили 6800 лева. След като се прибрал в Ямбол, при него идвали
много лекари, давали препоръки. Препоръчана била рехабилитация в болницата в
гр.Котел, където отишли на 21.12.2014г. и стояли до 28.12.2014г., правили му
рехабилитация, за която не плащали там. Като го изписали, им препоръчали в
гр.Сливен да прави рехабилитация, за която се плащало. Р. ходил там от февруари
2015г. до юни 2015г. включително. Свидетелката сочи, че всеки месец снаха ù
плащала по 960 лева. След това финансовите им възможности се изчерпали и разбрали
от лекарите, че няма резултат от рехабилитацията, че няма да има подобрение. Друга
операция не предстояла. Р. се отчаял. Нямал никакво желание, казвал, че е
по-добре да умре, отколкото да се мъчи така. Не давал да го докоснат. За него
се грижели двете със жена му. Р. продължавал да страда, че не е полезен за
семейството си, че се грижат за него, което продължавало и сега. Синът ù
страдал, че не може да обърне внимание на семейството си, на съпругата си, на
дъщеричката си. Свидетелката сочи, че когато детето иска да отиде при него, той
го отблъсква и още повече се разстройва. Р. имал много приятели преди ПТП-то,
след ПТП той отказвал всякакви събирания, срещи с приятели, даже и с роднини.
Не можел да се среща с хора и да излиза, както е било преди, има нужда от
редовен тоалет, който извършва свидетелката и жена му, има нужда от памперси и
ежедневен тоалет и занапред. Свидетелката сочи, че от операционната в болница
"Токуда" дали на нея дрехите на Р. – черно кожено яке с бели и сиви
орнаменти по ръкавите, отпред и на гърба, с предпазители, кожен панталон с
предпазители на коленете, които предпазители са кожени. Дрехите му били
нарязани, защото е имал нетърпими болки поради удара, който е бил отзад, имал
голяма рана на гърба и с охлузвания отстрани. Якето и панталонът ищецът
използвал само когато карал мотора - те не били ежедневно облекло, били
специално само за мотористи. Свидетелката посочва, че преди ПТП синът ù
работел като автомонтьор, това било неговото желанието. Обичал моторите, обичал
да се занимава с машини, да ги поправя. След катастрофата не можел да работи.
От показанията на свид. М.К.
- брат на съпругата на ищеца, се установява, че на 05.10.2014г. отишли с ищеца
на пистата до с.Тенево. Времето било хубаво. Р. и другите момчета решили да
покарат. Там имало коли и АТВ-та. Тръгнали надолу четири мотора – Р. с още три
момчета. Върнали се два мотора и сред тях не бил Р.. Изведнъж някой извикал:
"Удариха се, удариха се!". Цялата тълпа тръгнала към средата на
пистата. Свидетелят също тръгнал натам и когато наближил, видял жълтия мотор на
ищеца на земята - единствено той бил жълт. Втурнал се към тях и разбрал, че са
се ударили. Р. лежал на земята и му казал: "Студено ми е, боли ме таза,
счупен ми е гръбнака" - така го е почувствал - силна болка отзад. Двата
мотора били на земята. Другото момче също лежало на земята. Р. бил облечен с
моторджийски дрехи – кожено яке и кожени панталони с предпазители. Сочи, че
предпазителите представляват наколенки - одебеления на колената, якето има
одебеления на лактите и на гърба, да предпазват при падане. Свидетелят сочи, че
екипът е черен със сиви и бели елементи по ръкавите и по гърба. Каската била на
главата на Р. като слюдата отпред била счупена. Р. бил на земята по очи. На
въпроса дали иска да му махна каската, той казал да не го пипа. Поискал да му събере
краката, но краката му били събрани. Р. чувствал краката си разтворени и казал,
че му е студено. След като видяли съС.ието на Р., извикали линейка. Като дошли
линейките, качили пострадалите. После свидетелят отишъл да огледа моторите.
Моторът на Р. бил със счупена задна джанта, счупена опашка, задните съставни
части били счупени, моторът лежал наляво, гърнето му го нямало, било
изхвръкнало в нивите. Другият мотор лежал на земята, след мотора на Р. и бил
със счупени предница, фар, огледала и преден калник. Свидетелят сочи, че където
е станало ПТП, е път, има пътни знаци - в посока от Ямбол за Елхово има знак,
който показва, че вляво има път без предимство, а в обратната посока също има
знак за път без предимство, и в двата края на пистата има знак
"Стоп". Свидетелят сочи, че отишли там да карат, защото там се
събират много хора, обменят информация и се вижда. Сочи, че не е имало
състезание между мотористите. Те тръгнали по различно време. АТВ-тата се
въртяли в кръг в частта на пътя от страната на Ямбол, а моторите тръгнали от
долната част в посока от Ямбол към село Тенево. Катастрофата се случила по
средата, където нямало АТВ-та и нямало други МПС в движение. Първо тръгнал Р.,
после тръгнал С., и след тях тръгнали още двама. Моторите тръгнали поотделно.
Заради шума от АТВ-тата не се чул удара и заради тълпата от хора по пистата не
видял удара. Свидетелят се подписал като свидетел на това, което извършват
полицаите и с Пътна помощ моторите били прибрани. Свидетелят и баща му отишли
да съобщят на съпругата на Р.. След това им се обадили, че трябва на Р. в
болница "Токуда" да му направят операция. В 4.00ч. с баща си отишли в
София да занесат парите за операцията, защото лекарите казали, че ако не
занесат сумата, няма да започнат операцията. В болницата пристигнали към 7-8
часа на 06.10.2014г. Качили се при Р.. Операцията не била почнала. Р. лежал на
леглото и много го боляло. Стенел, че го боли и че не може да се мръдне, бил в
шок. Следобед към 13-14 часа дошли майката на Р. и брат му. Р. тогава бил
влязъл в операционната. Изчакали да приключи операцията и лекарите им казали,
че са направили всичко възможно. Р. имал счупване на прешлен на гръбначния
стълб и счупен таз. Р. останал една седмица, близо 10 дни в болницата, като
майка му останала в болницата като негов придружител. Свидетелят ходил на
свиждане в болницата - Р. бил в тежко съС.ие, най-големите му болки били в
областта на операцията и в таза. Лежал в леглото. С линейка го транспортирали
до вкъщи, където за него се грижели майка му и съпругата му. Свидетелят лично
закарал ищеца до Котел на 21.12.2014г., където му правили рехабилитация, и на
28.12.2014г. го взел, като в същото време неговата майка също била с него, за
да го обслужва. След това се наложило Р. да прави рехабилитация в Сливен, която
продължила шест месеца и била платена. Р. като излязъл от шока се побъркал като
разбрал, че ще е в количка. Станал много изнервен, не искал да излиза, не искал
да вижда никой. От сестра си, която е съпругата на ищеца, свидетелят разбирал
за съС.ието на Р. - той й крещял, защото бил много изнервен. Преди инцидента Р.
бил здрав, бил кораво момче, имал много приятели, работел като автомонтьор и
познавал много хора. След инцидента не искал да говори, да се среща с хора.
Отношението на Р. към майка му и детето му се променило. Той станал
по-агресивен, всяко нещо го дразни, изнервен е, казвал, че не иска да го
занимават с нищо, в главата му е само катастрофата, мисли само за нея.
От показанията на свид.Т.
Г. - без родство с ищеца, се установява, че в деня на катастрофата били заедно
с Р.. Спомня си датата, защото тогава имало избори – на 05.10.2014г. Около обяд
излезли да карат мотори. Р. бил екипиран с нова каска и с екипа с протектори на
лактите, на гърба и на раменете. Панталонът също имал протектори отстрани и на
коленете. Якето му било черно с бяло и сиво, панталонът - чисто черен, каската
- жълта. Като тръгвал Р. не дал много газ, след него тръгнали и С., и Г..
Свидетелят тръгнал за Ямбол и на връщане по пътя се разминал с една линейка,
която отивала към Ямбол с включени сирени и светлини. Като отишъл на пистата,
свидетелят видял, че на мотора на Р. задната джанта била строшена на парчета по
пистата. Части от джантата били на мотора, но имало и парчета, разпилени на
пътя по асфалта, ауспухът бил в полето и опашката също била потрошена. По пътя
имало следи от самия мотор - на около 30 метра зад него. Видял и мотора на С. –
бил на около 30 метра зад мотора на Р.. Ударът за мотора на С. бил в предната
част – в областта на фара, предницата била изкривена. Свидетелят присъствал на
огледа. След инцидента за първи път видял Р. в събота, когато с съпругата си и М.
и неговата съпруга отишли в София да го видят в болницата. СъС.ието му било
тежко, лежал на леглото неподвижен, малко като неадекватен бил, почти не
говорел, бил неузнаваем, изпитвал болки и страдал. Следващата година – 2015г.,
от началото на февруари до края на юли месец, когато Р. ходел на рехабилитация
в Сливен, свидетелят го карал. Р. бил винаги с количката, защото не може да се
движи. С количката го сваляли. Тези рехабилитации били платени. Р. ги плащал
всеки път. След този период Р. се затворил в себе си, не вдигал телефона, бил
много зле. За него се грижели най-вече майка му и жена му, която започнала
работа, защото имат малко дете. Преди инцидента Р. бил лъчезарен, весел човек,
усмихнат, забавен, винаги се разбирали с него, той не бил конфликтен, никога не
се карали. А сега той не искал да контактува, затворил се в себе си и вече не е
човекът, който свидетелят познавал.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите (включително на майката на ищеца) които имат
непосредствени впечатления от здравословното съС.ие на ищеца както към момента
на настъпилото ПТП, така и във възстановителния процес, и се подкрепят и от
останалите данни по делото.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД –
иск срещу застрахователя по сключена застраховка "ГО" за виновния
водач, за заплащане на застрахователно обезщетение в претендираните размери за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 05.10.2014г..
Съгласно §22 от
ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. По
делото няма данни и не се твърди да е договорено друго, следователно в случая
се прилага отменения КЗ и не са приложими нормите на действащия КЗ и в този
смисъл са напълно неоснователни възраженията на ответника. Искът е допустим.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Съдът, като прецени
съвкупно всички данни по делото, намира, че исковете са основателни. Налице е
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", с ответника-застраховател,
противоправно деяние от страна на водача, застрахован при ответника, и пряка
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и увреждането. От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че механизмът
на процесното ПТП е следният: На 05.10.2014 г., около 17:00 ч. на запасно
летище, южно от разклона за с.Тенево, представляващо поземлен имот № 000165, по
картата на възстановената собственост на с.Тенево, община Тунджа, чийто северен
вход се намира в ляво, при 271 километър, спрямо дължината на път 1-7, считано
по посока гр. Ямбол-гр. Елхово, имащо статут на път, съгласно пар. 6, т. 1 от
ДР на ЗДвП, в посока от гр.Елхово към гр.Ямбол се е движил мотоциклет Хонда CBR
900 RR с peг. №Y2262A, управляван от собственика му ищеца Р.И.Д.. При същите
пътни и климатични условия - равнинен, праволинеен участък, в светлата част от
денонощието, при ясно и хубаво време, без ограничение на обзорната видимост в
двете посоки и отлична видимост в района, попътно зад него, се е движил
мотоциклет Хонда VFR 750 F с peг. №Y2115A, управляван от С.К.К., без да
притежава необходимата за това категория „А", собственост на Ангел К. К..
Скоростта на движение на мотоциклет Хонда VFR 750 F с peг. №Y2115А с водач С.К.
е била преди ПТП около 114 км/ч , опасна зона около 157 м. В определен момент
от движението си, когато отС.ието между мотоциклетите е било около 6,2 м,
водачът С.К. на мотоциклет Honda VFR 750 F с peг. №Y2115A възприема като
опасност движещия се пред него мотоциклет Honda CBR 900 RR с peг. №Y2262A c
водач Р.Д. и реагира с аварийно спиране, чрез задействане на спирачната уредба
с максимална интензивност без да променя траекторията си на движение (т.4.8 и
т.4.10 от САТЕ). В резултат на това скоростта на мотоциклета намалява до около
107 км/ч. Следствие на разликата в скоростите на двете превозни средства,
заднодвижещият се мотоциклет Хонда VFR 750 F c peг. №Y2115A c водач С.К. застига
и удря движещия се пред него мотоциклет Хонда CBR 900 RR с peг. №Y2262A с водач
ищеца Р.Д.. Ударът за мотоциклета с водач К. е челен (отпред), в позицията на
предния му габарит, а ударът за мотоциклета с водач ищеца, е отзад, в областта
на задния габарит. След удара двата мотоциклета изпадат в безконтролно аварийно
движение, изразяващо се в падане и плъзгане на левите си състави като по този
начин са продължили движението си до позициите си, отразени в протокола за
оглед.
В резултат на настъпилото
произшествие са причинени телесни увреждания на ищеца: тежки увреждания на
гръбначния стълб място Л1 /Първи лумбален „поясен" прешлен/;
Полифрагментно компресивно счупване на Първи поясен прешлен с проминиране на
костни фрагменти в гръбначно мозъчния канал; Прекъсване на гръбначния мозък на
нивото на Л1; Компресия на гръбначния мозък; Дегенерация на гръбначномозъчното
вещество, на това място е настъпила смърт на всички гръбначномозъчни клетки -
Миеломалатична лезия на поясната интумесценция /поясното задебеление на
гръбначния мозък/, причинила: Долна вяла Параплегия /невъзможност за ходене,
осакатяване на долни крайници/, Параанестезия /Липса на сетивност двустранно/,
Мускулна хипотрофия, Импотентност-тотална, Тазоворезервоарни смущения - невъзможност
за контрол върху пикочния мехур, чревна инконтинеция - невъзможност за контрол
върху дефекацията (видно от Заключение по СМЕ и изслушване на в.л.) По делото е
установено, че водачът С.К. е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
като упражнява непрекъснат контрол над управлявания от него мотоциклет и режима
на скоростта си на движение, както и непрекъснато да следи пътната обстановка
пред себе си. С действията и поведението си водачът С.К. сам се е поставил в
ситуация, при която ударът е бил неизбежен (т.11 на заключението по САТЕ).
Техническите причини за настъпилото произшествие са високата скорост на
движение на мотоциклет Хонда VFR 750 F с peг. №Y2115A, управляван от С.К.,
закъснялата реакция на водача му предвид създалата се опасна ситуация и
отклоненото внимание на К. (т.12 САТЕ) и липсата на опит при управлението на
такива мотоциклети, както и липсата на необходимата категория на водача К. за
управление на такива ППС (т.4.12 САТЕ).
Доказано е по делото, че
ищецът в резултат на ПТП е изпитал изключително силни болки в много продължителен
период. Операцията и престоят в болницата (в продължение на 8 дни) заедно с последващите рехабилитации са
продължили осем месеца, през които той е бил на легло и изключително силно
страдал - изпитвал силни интензивни болки, не можел да се движи, нуждаел се непрекъснато
от поС.ни грижи. Доказани са множеството
усложнения и остатъчни последици от получените от ищеца увреждания в резултат
от ПТП. Ищецът е в невъзможност за каквото и да е възстановяване на получените тежки
увреждания, които са доживот, а именно: прекъсване на гръбначния мозък, пълна
парализа на долни крайници, преживява страдания, интензивни болки, стрес, наред
с тревожно депресивно разстройство и суицидни намерения, тежка психотравма и
както и дефинитивни усложнения и остатъчни последици с невъзвратим характер -
невъзможност да стои прав и да се придвижва, невъзможност да контролира
тазовите си резервоари, невъзможност да поддържа хигиена, непрестанна
необходимост от придружител за всяко действие в бита и ежедневието, нестихващи
болки, тотална импотентност, влошено качество на живот занапред,
неблагоприятната прогноза за съС.ието му и за в бъдеще, скъсяване на
продължителността на живота му. Всички увреждания са трайни, завинаги, и са в
резултат на травматичното увреждане на гръбнака на ищеца при ПТП. Ищецът не е
трудоспособен, има 95% ТНР с чужда помощ от ТЕЛК. Силно е влошено качеството на
неговия живот и в емоционален план. Произшествието се е отразило на психичното
съС.ие на ищеца като непосредствено след инцидента на пътя същият е бил в съС.ие
на СТРЕС, след което се е формирало ТРЕВОЖНО ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО с
формирано почти поС.но чувство за безперспективност и непълноценност, стигащо
до суицидни декларации. Ищецът е в напрежение и тревожност, поС.на
раздразнителност, нежелание за контакти дори с малката си дъщеричка и съпругата
си, изживява социална дистанцираност, обида, че на него се случва всичко това,
вкл. и зависимостта от придружител. В резултат на ПТП той получава психически
травми, формиращи персистиращи във времето изживявания за напрежение и
тревожност, малоценност и социална изолираност, безпомощност в елементарни
битови дейности. У ищеца са налице изживявания от хиподепресивен характер,
протичащи с потиснато настроение, лесна дразнимост, безсъние, предизвикващи
суицидна нагласа и изказвания. Психическите травми на ищеца са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП.
ЯОС намира, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетения на неимуществените вреди, причинени
на ищеца при процесното ПТП. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с редица конкретни обективни обстоятелства, които са
релевантни към размера на дължимото за щетите обезщетение. В т. 11 на
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС като такива правно
значими обстоятелства са посочени „при телесните увреждания….. характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.". Предвид характера и тежестта
на уврежданията на ищеца (в резултат от ПТП на 05.10.2014г., причинено от застрахования
при ответника), а именно: невъзможност за каквото и да е възстановяване на
получените увреждания на гръбначния мозък, пълната парализа на долни крайници,
преживените страдания, интензивни болки, ужас, шок, стрес и най-вече
последиците от тях доживот - невъзможност на ищеца да се предвижва,
невъзможност да контролира тазовите си резервоари, да поддържа хигиена,
непрестанна необходимост от придружител за всяко действие, нестихващи болки,
сексуални смущения, тежка психотравма, неблагоприятна прогноза за съС.ието му и
занапред, с оглед икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и лимитът на застраховката, съдът определя обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в размер 360000 (триста и шестдесет
хиляди) лева.
Възраженията на
ответника за съпричиняване са неоснователни. ПТП е станало на път, за което са
събрани многобройни и категорични доказателства (протокол за оглед на
местопроизшествието, схема на пътни знаци, свидетелски показания). Участъкът е
регулиран с пътни знаци, по него се движат пътни превозни средства и се
използва за това, следователно има характеристиката на път по смисъла на § 6,
т.1 от ДР на ЗДвП. Не се доказа твърдението на ответника, че пострадалият ищец
е участвал в надпревара с други мотоциклетисти без защитно облекло. Напротив,
бил е със задължителната каска и кожено яке и панталон с протектори. Не се
събраха доказателства за твърдението на ответника, че ПТП е станало при участие
на ищеца в надпревара с други мотоциклетисти. Ищецът по никакъв начин не е
съпричинил произшествието, той е бил застигнат и ударен отзад от виновния водач
С.К., който единствен е можел да предотврати сблъсъка, а е реагирал застигайки
мотора на ищеца едва на 6.2 метра от него. За ищеца ударът е бил непредвидим и
непредотвратим, било е невъзможно той да го предвиди и предотврати (заключението
по САТЕ).
В резултат така
предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 360 000 лева, предвид
изложените по-горе конкретни обстоятелства, които обосновават изключително
тежък случай на болки и страдания от тежка гръбначно-мозъчна травма с
неблагоприятни прогнози за в бъдеще и трайно намалена работоспособност, както и
с оглед младата възраст на пострадалия ищец - родена през 1982 г..
Върху обезщетението
ответникът дължи и законната лихва от датата на увреждането - 05.10.2014 г.,
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя срещу
риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента и
деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане.
Доказани са напълно по
делото като претърпени в пряка връзка с ПТП и имуществените вреди, претендирани
от ищеца в общ размер 13710.75лв., от които: по ф-ра от 13.10.2014г., издадена
от МБАЛ"Св.Пантелеймон" Ямбол, с фискален бон - 450лв. за транспорт с
носилка; по ф-ра № **********/06.10.2014г. с фиск.бон, издадена от МБАЛ
"Токуда БОЛНИЦА СОФИЯ" - 6800лв.; общо 5760лв. по 6 фактури на
стойност по 960лв. за рехабилитации (фактури №7/27.02.2015г.; №8/30.03.2015г.;
№9/29.04.2015г.; №11/29.05.2015г.; №12/25.06.2015г. и №13/31.07.2015г.) и направени
разходи по фактури № 736/11.05.2015 за 57.60лв.; № **********/11.03.2015 за
62.44лв.; фактура от 09.02.2015 за 40.60 лв.; ф-ра № 96/30.01.2015г. за
50.92лв.; ф-ра № 660/26.11.2014г. за 71.59лв.; ф-ра № 95/16.12.2014г. за
37.60лв.; по ф-ра **********/10.02.2015г. за 2 бр. ортеза - 380 лв.. Сумите се
дължат от ответника ведно с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на
законната лихва от датата, на която са платени, до окончателното изплащане.
По разноските: Предявени
са искове с цена общо 513710.75 лева, които съдът уважава за общо 373710.75
лева (360 000 лева + 13 710.75 лева). При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане
на разноски и са представили доказателства за извършени такива.
Ищецът е освободен от
заплащането на такси и разноски по делото и не е направил разходи за
производството. Той е бил представляван безплатно от адв.П.Й.К. от САК. ЯОС
следва да определи размера на възнаграждението на адвоката не по-малко от
11804.22лв. - минималното възнаграждение за този интерес, изчислено по чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв.К.,
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на
8587.25 лева.
Ответникът "ЗАД
АРМЕЕЦ"АД претендира следните разноски за производството - 200 лева за
юриск.възнаграждение и 350лв. депозит за в.л. по САТЕ. На основание чл.78, ал.5
от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представил
доказателства за извършени разноски в размер на 350 лв. за в.л. Така на
ответника следва да се присъдят 149.89лв.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Окръжен съд - Ямбол, държавна такса в размер на 14948.43
лв..
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Осъжда ответника
"ЗАД АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Средец, ул."Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И.
заедно с К. С. В., Д. Н. М., В. П. К.-М., да заплати на ищеца Р.И.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл.45 и чл.
86 от ЗЗД, сумата от 360 000 лв.
(триста и шестдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди - интензивни болки и страдания в резултат от ПТП,
станало на 05.10.2014г., причинено от застрахования при ответника водач на
мотоциклет "Хонда VFR 750F" с рег. № *** - С.К., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на увреждането - 05.10.2014г., до
окончателното изплащане на задължението, като иска за горницата над
360 000 лв. до претендирания размер от 500 000 лв. като неоснователен –
отхвърля.
Осъжда ответника
"ЗАД АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул."Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И.
заедно с К. С. В., Д. Н. М., В. П. К.-М., да заплати на ищеца Р.И.Д., ЕГН **********,***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл.45 и чл.
86 от ЗЗД, следните суми, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от ПТП, станало на 05.10.2014г., причинено от
застрахования при ответника водач на мотоциклет "Хонда VFR 750F" с
рег. № *** С.К., а именно: 450лв. по ф-ра от 13.10.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението; 6800лв. по ф-ра № **********/06.10.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.10.2014г. до окончателното изплащане на
задължението; 960лв. по ф-ра №7/27.02.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
960лв. по ф-ра №8/30.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението; 960лв. по ф-ра
№9/29.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2015г.
до окончателното изплащане на задължението; 960лв. по ф-ра №11/29.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2015г. до
окончателното изплащане на задължението; 960лв. по ф-ра №12/25.06.2015г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2015г. до окончателното
изплащане на задължението; 960лв. по ф-ра №13/31.07.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 31.07.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 57.60лв. по фактура № 736/11.05.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 31.07.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 62.44лв. по ф-ра№ **********/11.03.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.03.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 40.60лв. по фактура от 09.02.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.02.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 50.92лв. по ф-ра № 96/30.01.2015г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 71.59лв. по ф-ра № 660/26.11.2014г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.11.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; 37.60лв. по ф-ра № 95/16.12.2014г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.12.2014г. до окончателното изплащане на
задължението; 380лв. по ф-ра **********/10.02.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.02.2015г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда Р.И.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на "ЗАД
АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 149.89лв.
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Осъжда "ЗАД
АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул."Стефан Караджа" № 2, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.П.Й.К., ЕГН **********,
от САК, сумата 8587.25лв. адвокатско възнаграждение.
Осъжда "ЗАД
АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул."Стефан Караджа" № 2, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
да заплати на Окръжен съд - Ямбол
14948.43 лв. - дължима държавна такса, съразмерно уважената част на иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: