Решение по дело №5227/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1682
Дата: 3 ноември 2014 г.
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20141100905227
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        

 

   Гр. С., 03.11.2014г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т.д.№ 5227 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл.от ТЗ.

            Подадена е молба на „Х.” ЕАД с искане за откриване на производство по несъстоятелност. Молителят твърди, че е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни паричните си задължения. Сочи, че има задължения по договор за банков кредит в размер на 243 397 лв., а по изпълнителен лист, издаден от СГС, VІ-15 състав е осъден да заплати на друг кредитор сумата от 805 000 лв. Твърди, че има и публични задължения в посочените размери или общо задълженията му възлизат на 1 837 000 лв. Твърди, че затрудненията му не са временни и няма имущество, достатъчно за покриване на задълженията по смисъла на чл. 631 от ТЗ. В хода на съдебното производство поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв. С., като поддържа, че последното плащане е на 09.04.2013г. и това е началната дата на неплатежоспособността му. Предвид горното претендира откриване на производство по несъстоятелност и постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ, като твърди, че не разполага с никакви налични парични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

            Съдът като обсъди доводите по молбата, събраните по делото доказателства и обявените по партидата на търговеца в ТР счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното:

            От представения с молбата нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 68, т.І-1, рег.№ 848, дело № 60/2009г. се установява, че молителят за обезпечаване на вземанията на „У.Б.” АД по договор за             банков кредит за инвестиционни цели в размер на 100 000 евро при годишен лихвен процент 10,85%, с краен срок на погасяване – 17.05.2009г. е учредил ипотека върху подробно описания имот – офис № 2, изграден в жилищна сграда в гр. С., район „С.”, ул.”М.” №** и 17а.

            Видно от представения изпълнителен лист от 28.04.2014г. СГС, VІ-15 състав по т.д.№ 1662/г. е осъдил молителя да заплати на „Портал дата. БГ” ООД сумата от 800 000 лв. – дължима неустойка по рамков договор за изработване на компютърни програми и индивидуален договор от 03.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото – 20.12.2013г., както и сумата от 6 610 лв. – разноски. Съгласно отбелязването издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязло в сила решение на Абритражен съд при БАМ от 30.01.2014г. по ВАД № 12/2013г.

            Молителят е представил списък на кредиторите си – стр. 24 и следващите от делото, видно от който кредитор с вземания над 100 000 лв., освен „У.Б.” АД и „Портал дата. БГ” ООД, е и НАП, като е посочено, че са налице задължения по ревизионен акт в размер на 526 055,10 лв. Налице са и други задължения в по-малки размери към „БТК” АД, „Чез електро” и други.

Съгласно постъпилото в съда писмо от ТД на НАП С. на молителя са наложени обезпечителни мерки по трите представени постановления, както следва от 10.05.2010г., 21.03.2012г. и 06.11.2013г., като са наложени запор на банкови сметки, на описаните движими вещи и възбрана на имотите за посочените задължения, част от които са по ЗДДС, а също така и по ЗКПО за период от март 2009г. до април 2010г.

            Видно от постъпилото писмо от СДВР – Отдел „Пътна полиция” от 02.10.2014г. няма данни за регистрирани ППС на името на молителя.

            От представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията от 10.10.2014г. е видно, че са наложени възбрани върху имотите на молителя и вписани ипотеки върху същите.

            На стр. 65 и следващите от делото молителят е представил копия от заверените ГФО за периода от 2009-2012г.

            Представено е платежно нареждане и вносна бележка от 09.04.2013г. за заплатени от името на молителя 3 500 лв. в полза на „У.Б.” АД по описания договор за кредит.

По делото е изслушано заключение на вещото лице В.Ц. от 09.10.2014г., което съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно, от което се установява, че вещото лице се е запознало с балансите и отчетите на молителя. Според експертът през 2009 г. молителят е разполагал с дълготрайни активи, представляващи нематериални активи - патенти, концесии и др. в размер на 307 х.лв и материални активи, представляващи машини, съоръжения и оборудване в размер на 337 х.лв. и активи в процес на изграждане в размер на 492 х.лв., а размерът на вземанията на дружеството от клиенти и трети лица са в общ размер на 21 х.лв. Суровините и материалите са на стойност от 1 х.лв. към 31.12.2009 г., като към горната дата търговецът не е разполагал с парични средства на каса или по банкови сметки. Видно от баланса на дружеството за финансовата година, е отчетена загуба от дейността в общ размер на 60 х.лв., като собствения капитал достига до стойност от 239 х.лв., формиран от записаният капитал от 50 х.лв., законови резерви в размер на 5 х.лв. и неразпределена печалба от 244 х.лв. Задълженията по кредити към финансовите предприятия са в размер на 480 х.лв., от които 110 х.лв. са със срок на погасяване до 1 год. Формираните от дейността задължения към доставчици са на обща стойност от  146 х.лв., като същите са със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения са в общ размер на 313 х.лв., от които 227 х.лв. са със срок на погасяване до 1 год. През 2010г. молителят е разполагал с дълготрайни активи, представляващи нематериални активи - патенти, концесии и др. в размер на 491 х.лв. и материални активи, представляващи, сгради на стойност от 220 х.лв., машини, съоръжения и оборудване в размер на 74 х.лв. и активи в процес на изграждане в размер на 274 х.лв.  Размерът на вземанията на дружеството от клиенти и трети лица са в общ размер на 27 х.лв. Суровините и материалите са на стойност от 5 х.лв. към 31.12.2010 г. Дружеството е разполагало с парични средства на каса или по банкови сметки към 31 декември 2010 г. в размер на 1 х.лв. За финансовата 2010 година е отчетена печалба от дейността в общ размер на 5 х.лв. Задълженията по кредити към финансовите предприятия са в размер на 306 х.лв., от които 50 х.лв. са със срок на погасяване до 1 год. Формираните от дейността задължения към доставчици са на обща стойност от  60 х.лв., като същите са със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения са в общ размер на 469 х.лв, от които 180 х.лв. са със срок на погасяване до 1 год. През 2011 г. молителят е разполагал с дълготрайни активи, представляващи нематериални активи - патенти, концесии и др. в размер на 491 х.лв и материални активи, представляващи, сгради на стойност от 220 х.лв.машини, съоръжения и оборудване в размер на 78 х.лв. и активи в процес на изграждане в размер на 283 х.лв.  Размерът на вземанията на дружеството от клиенти и трети лица са в общ размер на 9 х.лв. Суровините и материалите са на стойност от 5 х.лв. към 31.12.2011 г. Дружеството  не е разполагало с парични средства на каса или по банкови сметки към 31 декември 2011 г. За финансовата 2011 година е отчетена печалба от дейността на молителя в общ размер на 5 х.лв., като собствения капитал достига до стойност от 244 х.лв., формиран от записаният капитал от 50 х.лв., законови резерви в размер на 5 х.лв. и неразпределена печалба от 254 х.лв. и непокрита загуба от предходни години в размер на 60 х.лв. Задълженията по кредити към финансовите предприятия са в размер на 282 х.лв., които са със срок на погасяване над 1 год. Получените аванси са на стойност от 24 х.лв. Формираните от дейността задължения към доставчици са на обща стойност от 57 х.лв., като същите са със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения са в общ размер на 474 х.лв, от които 203 х.лв. са със срок на погасяване до 1 год. През 2012 г. търговецът –молител е разполагал с дълготрайни активи, представляващи нематериални активи - патенти, концесии и др. в размер на 490 х.лв и материални активи, представляващи, сгради на стойност от 211 х.лв.машини, съоръжения и оборудване в размер на 71 х.лв. и активи в процес на изграждане в размер на 283 х.лв.  Размерът на вземанията на дружеството от клиенти и трети лица са в общ размер на 1 х.лв. Суровините и материалите са на стойност от 5 х.лв. към 31.12.2012 г. Дружеството  не разполага с парични средства на каса или по банкови сметки към 31 декември 2012 г. Видно от баланса на дружеството за финансовата година е отчетена нулева печалба от дейността, като собствения капитал достига до стойност от 249 х.лв. Задълженията по кредити към финансовите предприятия са в размер на 282 х.лв., които са със срок на погасяване над 1 год. Получените аванси са на стойност от 33 х.лв. Формираните от дейността задължения към доставчици са на обща стойност от 61 х.лв., като същите са със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения са в общ размер на 436 х.лв, които са със срок на погасяване до 1 год. През 2013 г. молителят е разполагал с дълготрайни активи, представляващи нематериални активи - патенти, концесии и др. в размер на 456 х.лв. и материални активи, представляващи сгради на стойност от 465 х.лв.машини, съоръжения и оборудване в размер на 57 х.лв. Размерът на вземанията на дружеството от клиенти и трети лица са в общ размер на 1 х.лв. Суровините и материалите са на стойност от 5 х.лв. към 31.12.2013 г. Дружеството не е разполагало с парични средства на каса или по банкови сметки към 31 декември 2013 г. По баланса на дружеството за финансовата година е отчетена загуба от дейността в размер на 12 х.лв., като собствения капитал достига до стойност от 237 х.лв., формиран от записаният капитал от 50 х.лв., законови резерви в размер на 5 х.лв. и неразпределена печалба от 254 х.лв. и непокрита загуба от предходни години в размер на 60 х.лв. Задълженията по кредити към финансовите предприятия са в размер на 282 х.лв., които са със срок на погасяване над 1 год. Получените аванси са на стойност от 43 х.лв. Формираните от дейността задължения към доставчици са на обща стойност от 61 х.лв., като същите са със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения са в общ размер на 361 х.лв, които са със срок на погасяване до 1 год. Въз основа на данните вещото лице е изчислило следните коефициенти и съотношения на финансовото състояние на молителя по години:

 

 

2009

2010

2011

2012

2013

КОЛ

0.05

0.11

0.05

0.01

0.01

КБЛ

0.04

0.09

0.03

0.00

0.00

КНЛ

0.04

0.09

0.03

0.00

0.00

КАЛ

0.00

0.00

3.30

0.00

0.00

КЗ     

3.93

3.47

3.30

3.26

3.15

КА

0.25

0.29

0.30

0.31

0.32

Експертът сочи, че въз основа на данните при търговеца –молител се наблюдава прогресивно и трайно намаляване на приходите и разходите. Резултата от дейността през 2010 г. и 2011 г. е положителен и заедно с натрупаната през предишни периоди неразпределена печалба води до устойчивост на размера на капитала на дружеството и до стабилни показатели на автономност и задлъжнялост. От друга страна липсата на краткотрайни активи и свободни парични средства и високият размер на задълженията към кредитори и контрагенти води до ниските стойности на коефициентите на ликвидност и на възможностите на дружеството да посреща насрещни претенции по така формираните задължения. Основният дълготраен актив с който разполага дружеството е офис и паркомясто, което е ипотекирано въз основа на полученият от „У.Б.“ АД кредит. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че молителят няма налични парични средства, с които да покрие първоначалните разноски на производството по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. В тежест на молителя, който твърди, че е несъстоятелен длъжник, е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В случая ответникът е търговец, като се установи безспорно от представените с молбата писмени доказателства, същият има неизплатени публично правни задължения, които са установени с ревизионен акт, а също така има и задължения по търговски сделки, а именно договора за кредит и към други съконтрахенти. Предвид осъществяването на състава на чл.630 от ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена. Не са налице предпоставките на чл. 631 от ТЗ, а именно не се установи затрудненията на длъжника да са временни и имуществото му да покрива всички задължения, без опасност за кредиторите. Предвид горното съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде открито производство по несъстоятелност за дружеството-молител. Следва да се има предвид и че съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, а по делото не се установи горното. Предвид горното съдът намира, че молителят е неплатежоспособен и молбата следва да се уважи.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговеца по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Извършването и на плащания към отделни кредитори също не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятие се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си. Предвид горното съдът не споделя доводите на молителя, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 09.04.2013г.,  на която дата е извършено последното плащане по договора за кредит, за което е представена вносна бележка, а следва да се вземат предвид констатациите на съдебно-икономическата експертиза и другите данни по делото. След цялостна преценка на данните по делото съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността на ответника следва да е 31.12.2009г., към която дата показателят за обща ликвидност на ответника е 0,05, което означава, че не е бил в състояние да покрие текущите си задължения към тази дата, като в последващия период на изследване от СИЕ няма подобрение на показателя за обща ликвидност и другите показатели, които да са в стойности, водещи до извод, че в определен период дружеството е било платежоспособно. Това, че през последващия период молителят е продължил да извършва търговска дейност и да извършва плащания спрямо част от кредиторите си не опровергава горния извод. Спирането на плащанията е обективен израз на вече настъпилото състояние на неплатежоспособност и презумира наличието й, но в случая са налице обективни счетоводни данни, които показват, че състоянието на неплатежоспособност е било налице в по-ранен етап, а именно към 31.12.2009г. Следва да се има предвид, че видно от нотариалния акт за ипотека, договорът за кредит е краен срок на погасяване – 17.05.2009г., като молителят не е представил доказателства за последващо предоговаряне на изискуемостта на кредита, поради което още през 2009г. за молителя е било налице изискуемо задължение към банката по договора за кредит, което не е бил в състояние да покрие с наличните си краткотрайни активи и е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, което състояние обективно е намерило израз в ГФО и счетоводен баланс към 31.12.2009г. Съгласно чл. 608, ал. 2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но същевременно съгласно ал. 3 на същата разпоредба неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Предвид горното фактът, че въпреки това обективно настъпилото и установено от анализа на икономическите показатели състояние на неплатежоспособност към 31.12.2009г. дружеството е продължило дейността си през последващите години не води до извода, че следва да бъде възприета като начална дата на неплатежоспособността последваща дата. Състоянието на неплатежоспособност е било обективно налице още през 2009г. и е категорично отразено по баланса на дружеството към 31.12.2009г., поради което тази дата следва да бъде приета като начална дата на неплатежоспособността на молителя.

По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налично имущество, с което да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Предвид горното и с оглед на факта, че въпреки изричното определяне на началните разноски по несъстоятелността с определението по чл. 629б от ТЗ, което е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, такива не се установява да са разположение като парични средства в длъжника и не привнесени нито от длъжника, нито от някои от кредиторите, съдът намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на «Х.» ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,             ж.к.”Г.М.”, ул. ”М.” № **, вх.*, партер, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 31.12.2009г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника «Х.» ЕАД с ЕИК ********.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на «Х.» ЕАД с ЕИК ********.

            ОБЯВЯВА «Х.» ЕАД с ЕИК ********, в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: