№ 12175
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110121272 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца В. Л. И. срещу ЗД „Е“ АД.
Ищецът твърди, че между него и ответната страна имало сключена имуществена
застраховка „Каско“ на МПС марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30 Д“, с рег. № ......., в срока на
застрахователното покритие, по която на 04.02.2022г., в гр. София на бул. „Александър
Малинов“ срещу бл. 223, настъпило застрахователно събитие, представляващо ПТП
(вследствие на удар отзад от друго МПС, в резултат на което застрахованият автомобил се
отклонил и се блъснал в намиращ се пред него лек автомобил), в резултат на което било
увредено процесното МПС. Заявява, че е изпратил покана до ответника да му плати
застрахователно обезщетение, което било частично платено до сума в размер на 7933,87 лв.,
но останал неплатен остатък в размер на 7022,13 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати посочената сума в размер на 7022,13 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з.
от 04.10.2022г.) ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.04.2022г. до
окончателното плащане на дължимата сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, настъпването и
механизма на ПТП, но оспорва действителната стойност на процесния лек автомобил, която
смята, че се равнява на 16933,87 лв. Счита, че в случая била налице тотална щета като
остатъчната стойност на запазените части била в размер на 9000 лв., за което имало
получена оферта след онлайн търг в платформата „Ауто онлайн“ на „Аудитекс Саут Ийст
Юръп“ ЕООД. Оспорва да дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба, с
твърдение, че такава се дължи след представяне на доказателства за прекратена регистрация
на МПС. Моли за отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За възникване на вземането за обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
твърдението си за наличие на тотална щета, респ. за стойността на запазените части.
В случая с изрично определение на съда от 17.08.2022г. са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право, в т.ч. механизма на процесното ПТП, настъпило на 04.02.2022г., когато л.а.
марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № ........... се движил в гр. София, по бул. „Александър
Малинов“, с посока от ул. „Свети Киприян“ към ул. „Александър Теодоров Балан“ и в
района срещу бл. 223, поради недостатъчен контрол върху управлението на превозното
средство, водачът реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. марка „Инфинити“, модел „ЕХ
30 Д“, с рег. № ........ Вследствие на удара, л.а. марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30 Д“, с рег. №
....... се измества напред и се удря в спрялото пред него МПС с рег. № ...........
Единственото спорно обстоятелство касае размера на дължимото застрахователно
обезщетение (вкл. дали уврежданията водят до тотална щета и какъв е в този случай
дължимият размер на обезщетението и приспаданите запазени части), по който въпрос съдът
намира следното:
Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието и което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност). Действителната стойност на вредата е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ.
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
В случая от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява,
че всички увреждания по л.а. марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30 Д“, с рег. № ....... се намират
в причинна връзка с установения механизъм на ПТП, а стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 21835,93 лв. От заключението става ясно още и че средната пазарна стойност на
автомобила се равнява на 19941 лв.
Следователно стойността на уврежданията надвишава неговата действителна стойност,
поради което е налице тотална щета по смис. на чл. 390, ал. 2 КЗ. Ето защо
застрахователното обезщетение се равнява на действителната пазарна стойност към датата
2
на ПТП, след приспадане стойността на запазените части, т.е. 14956 лв. (съобразно т. 7 от
приетата САТЕ). В този смисъл Решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК,
II ТО.
Неоснователно е възражението на ответника, че следвало да бъде взета предвид не
определената от вещото лице средна пазарна стойност на автомобила, а цената, на която
според ответника е било възможно реализирането на процесното МПС на пазара. Както бе
посочено по-горе, релевантна за определяне размера на обезщетението е средната пазарна
стойност (която се смята, че отразява достатъчно обективно стойността, на която активът
може да бъде реализиран на пазара чрез сделка в адекватни пазарни условия), а не сумата,
която конкретен пазарен участник е бил готов да заплати в даден момент (последната зависи
не само от стойността на актива, но и от поведението, нагласите, степента на
добросъвестност и информираност на съответния купувач и пр.). По сходни съображения,
не може да се сподели и становището на ответника относно стойността на извършения
ремонт, тъй като стойността на вредите, подобно на стойността на самата вещ, следва да се
определи на база средни пазарни цени.
По изложените съображения следва да се приеме, че в полза на ищцата е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение в размер на 14956 лв. С определение на съда от
17.08.2022г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
преди образуване на делото ответникът е заплатил сумата от 7933,87 лв., поради което
следва да се приеме, че непогасеният остатък се равнява на 7022,13 лв.
Ето защо, предявеният иск за главница за сума в размер на 7022,13 лв. се явява основателен
и като такъв следва да се уважи изцяло.
Що се отнася до заявената претенция за присъждане на законната лихва за периода от
предявяване на иска до окончателното плащане, съдът намира следното:
В съдебната практика е възприето разбирането, че представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета не е от значение за
изискуемостта на главницата, но е от значение за присъждането на обезщетение за забава,
каквото се дължи от датата на представяне на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. Прието е още, че за съда не съществува задължение да указва на страната да
представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална
щета. В този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г., I т.о. на ВКС,
Решение № 245 от 16.11.2018г. по т.д. № 2278/2017г., I т.о., ВКС.
Ето защо в случая обезщетение за забава следва да се присъди в съответствие с посочената
съдебна практика, а именно от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС. В този смисъл вж. още Решение № 260645 от 18.02.2022г. по в.гр.д.
№ 1271/2022г., II-д с-в, СГС и др.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски, изчислени съобразно уважената част от
предявения иск, а именно: 281 лв. – държавна такса, 750 лв. - адвокатско
3
възнаграждение и 300 лв. – разноски за експертизи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „......“ № 43 да заплати на В. Л. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.........“
№ 70, вх. Б, ет. 1, ап. 14 сумата от 7022,13 ЛЕВА, представляваща непогасен остатък от
дължимо на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на МПС марка „Инфинити“, модел „ЕХ 30 Д“, с рег. № ......., причинени от
ПТП, настъпило на 04.02.2022г., в гр. София на бул. „Александър Малинов“, срещу бл. 223,
ВЕДНО с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС марка
„Инфинити“, модел „ЕХ 30 Д“, с рег. № ....... до окончателното плащане, както и сторените
по делото разноски, а именно: 281 ЛЕВА – държавна такса, 750 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение и 300 ЛЕВА – разноски за експертизи.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД „Е“ АД – „ДЗИ Общо застраховане“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4