Р Е Ш Е Н И Е
№ 909/19.5.2022г.
град Пловдив, 19.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 20.04.2022 година, в състав:
Съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Г.Г., като разгледа
докладваното административно дело № 1794 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.149, ал. 5 от АПК.
Ищецът - „НВГ КАРИЕРИ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
управителите си И.Т.Е. и И.А.В. иска прогласяване на частична нищожност на
Разрешение за добив на строителни материали - мрамори на находище „Старите
колиби“, разположено в землището на с. Мулдава, община Асеновград, обл.
Пловдив, обективирано в писмо изх. № 53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“, в ЧАСТТА, в която е определено „максимално количество
взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия следва да е до 60
кг“. Твърди се в искането на дружеството, че в тази част атакуваният
административен акт е нищожен като се излагат съображения в тази връзка и се
прилагат писмени доказателства. В исковата молба, както и в писмена защита от
процесулания представител на дружеството - адв. Д. са изложени съображения за
липса на материална компетентност на административния орган, издал оспорваното
разрешение да определя количество на взривно вещество или условия, при които да
се извършват взривно-пробивни работи. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът - УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, чрез процесуалните си представители, оспорва
исковата молба. Излага становище по съществото на спора /л.279/ като счита
същата за неоснователна и недоказана, а атакуваното разрешение за добив на
строителни материали, обективирано в писмо с изх. № 53-00-12254/07.11.2015г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за правилно и законосъобразно в своята
цялост. Твърди се също, че оспорваното разрешение е издадено от длъжностно лице
в границите на неговата компетентност и в съответствие с разпоредбата на чл.
26, aл. 1, т. 2, б. „б" от Закона за пътищата /ЗП/. Иска се отхвърляне на
исковата молба и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящия съдебен състав се е
произнесъл с Определение № 1098/15.07.2021г. /л.117/, по изложено в исковата
молба „особено искане“ за спиране на изпълнението на три броя, влезли в сила,
наказателни постановления, издадени на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД. Особеното искане е
отхвърлено от настоящия съдебен състав, по съображения за липса на приложимост
на нормите на АПК в производство по принудително изпълнение, респ. липса на
компетентност на съда да спира принудителното изпълнение (каквито правомощия
има само публичния изпълнител).
Определението е влязло в сила.
Съдът от фактическа страна и от
представената по делото административна преписка установява, че „НВГ КАРИЕРИ“
ООД е концесионер по договор от 09.10.2013г. за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните
богатства - строителни материали – мрамори от находище „Старите колиби“,
разположено в землището на с. Мулдава, общ. Асеновград. Концедент по посочения
договор е Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра
на икономиката и енергетиката. В изпълнение на договора за концесия от страна
на УС на АПИ, на концесионера е издадено Разрешение за добив на строителни
материали, обективирано в писмо с изх.№ 53-00-12254 от 04.11.2015г., което се
оспорва в настоящото производство с искане за нищожност.
В раздел „Условия за осъществяване на
концесията“ на договора е регламентирано, че добивът на подземното богатство
(строителни материали – мрамори в находище „Старите къщи“) се осъществява след
съгласуване от министъра на икономиката и енергетиката на проектите и плановете
по чл. 7, ал. 2, т. 3, изготвени въз основа на мерките и условията на Решение
по оценка на въздействие върху околната среда № 3-1/2012 на министъра на
околната среда и водите и съгласуване на цялостния проект за добив и първична
преработка с АПИ и въз основа на разрешение, издадено по ред на чл. 26 от ЗП. С
чл. 7 от договора за концесия са разписани основните права и задължения на
концесионера по договора като част от задълженията му са да извършва добива на
подземните богатства като: изпълнява съгласуваните работни проекти и планове по
договора (чл. 7, ал. 2, т. 1, б. „а“); разработва находището добросъвестно,
като недопуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби
на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещето разработване
на находището (чл. 7, ал. 2, т. 1, б. „б“); изземва подземните богатства от
земните недра при минимални загуби, като спазва изискванията за правилно и
безопасно разработване (чл.7, ал.2, т.1, б. „в“); не застрашава компонентите на
околната среда (чл.7, ал.2, т.1, б. „г“) и др. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
договора за концесия са регламентирани основните права на концедента. В чл. 20,
ал. 1 са заложени изисквания към концесионера, свързани с опазване на земните
недра като в ал. 2 от същата разпоредба са му вменени задължения: да
осъществява дейности по добив и преработка на подземните богатства в
съответствие с изискванията на действащото законодателство; да спазва мерките за
опазване и възстановяване на земните недра и околната среда (чл. 20, ал. 2, т.
2 пр. 2), да предоставя на органите по опазване на земните недра и околната
среда справки и обяснения, необходими за изпълнение на служебните им задължения
и др. Цялостният контрол по изпълнение на концесионния договор се осъществява
от министъра на икономиката и енергетиката, съгласно чл. 25, ал. 1, чрез
длъжностни лица, посочени в ал. 3 от същата разпоредба. Въз основа на
констатциите от извършения контрол, длъжностните лица, изготвят доклад до
комисия за контрол, в който се правят предложения за мерки по отстраняване на
констатирани неизпълнения на договора, както и за сезиране на компетентните
органи – при неизпълнение на нормативните изисквания, съгласно чл. 26, ал. 2 от
договора.
От приложените по административната
преписка доклади от директор на дирекция ИПОП и директор на дирекция ППИ /л.
134-138/ се установява съгласуване на „Актуализация на Цялостен работен проект
за добив и първична преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от
ЗПБ – строителни материали – мрамори от находище „Старите колиби“ /л. 139-229/.
Предхождащи така извършеното съгласуване са Протоколи от 12.03.2021г. и
08.04.2021г. от заседание на УС на АПИ /л. 129-133/, съгласно които се
констатират дадени указания относно параметрите на технологичните взривни работи на територията на находището,
в т.ч. и по отношение спазване изискванията на чл. 26 от ЗП. Съгласно
съдържанието на посочените протоколи, се констатира, че резултатите от
провеждания собствен мониторинг на сеизмичното въздействие на охраняваните
обекти – път II-58 и принадлежащите му пътни съоръжения в участъка на кариерата
следва да се предоставят и на ОПУ – Пловдив, което осъществява контрола по
компетентност.
По делото са представени относимите
към процедурата по предоставяне на концесия Решение за оценка на въздействието
върху околната среда № 3-1/2012г. и Цялостен работен проект за добив на
подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, съгласуван със забележки от
АПИ, видно от писмо на л. 233 до „НВГ КАРИЕРИ“ ООД. От съдържанието на същото
се констатира, че в резултат от проведени изчисления е формиран извод, че при
взривяване на 60 кг. (максимално количество ВВ в една серия), взривните работи
няма да окажат влияние върху път II-58 и принадлежащите му пътни съоръжения.
Установяват се в писмото конкретни данни за въздействието на взрива за машини и
съоръжения, за хора, за сгради и
съоръжения като във връзка с тях на дружеството са дадени указания.
От писмо от 02.07.2015г. от Министерство
на енергетиката до АПИ става ясно, че е извършена извънредна проверка по
предоставената концесия като от отговор на АПИ с изх. № 04-22-103/07.07.2015г.,
се установява, че от страна на концесионера са направени корекциии и е
преработена част „Пробивно-взривни работи“ от Цялостния технически проект /ЦТП/
с подходяща избрана система на водене на взривните работи, така че път II-58 и
принадлежащите му пътни съоръжения да не попадат в зоната на въздействие на ПВР
и да не им се нанасят повреди или унищожаване от дейностите в находището.
Съгласно писма от 25.09.2015г. и от 11.09.2015г. от страна на дружеството до
Председателя на УС на АПИ са внесени ЦТП и Типов проект за технологични взривни
работи в находището.
Констатира се, че на основание чл. 68
от Закона за подземните богатства е спряно действието на концесията за добив на
строителни материали като съгласно писмо от 12.09.2015г. от Министерство на
енергетиката, причината за спирането е осъществен в находището добив на
подземни богатства чрез провеждане на пробивно взривни работи при липса на две
от трите изискуеми предпоставки по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. „а“ от договора за
концесия. Действието на концесията е спряно до „получаване на положително
становище от АПИ по цялостния работен проект за добив и първична преработка от
находище „Старите къщи“ и на разрешение, издадено по ред на чл. 26 от Закона за
пътищата“. За времето, през което действието на концесията е спряно
концесионерът няма право да извършва никакви минно-експлоатационни работи в
находището.
В хода на съдебното производство,
съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставени
от ищеца задачи /молба на л.260/, формулирани по следния начин: „1. Какъв е нормативно предвидения ред за извършване на пробивно-взривни работи в находища на
подземни богатства чрез открит добив и каква е обичайната практика за
извършване на пробивно-взривни работи? 2. Необходимо ли е да се преценят
условията преди всяко взривяване и тогава да се изготвя съответния паспорт? 3.
Необходимо ли е извършването на преценка
за всеки конкретен случай на взривяване преди съставянето на конкретния паспорт
за самото взривяване? 4. Въз основа на какво и как е определено, че е
необходимо количеството взривно вещество в сондаж или серия да не е повече от
60кг? Въз основа на какво се определя максималното допустимо количество на
взривни вещества в сондаж или серия на взривяване за находища на подземни
богатства, които се разработват по открит способ. Има ли нормативно установен
ред за това и кой държавен орган е компетентен да дава разрешение, да вменява
задължения и пр? 5. Какво е значението на максимално допустимото количество
взривно вещество за сондаж или серия, съгласно разрешението на АПИ в писмо изх.
№ 53-00-12254/04.11.2015г.?“
СЕ е приета по делото, със заявено
възражение на ответника, и ще бъде кредитирана от съда, съобразно с другите
събрани по делото доказателства.
От правна страна, съдът намира следното:
Депозираната от „НВГ КАРИЕРИ“ ООД искова молба
има характер на искане по чл. 149, ал. 5 от АПК за обявяване на нищожност на
административен акт, което с оглед посочената разпоредба може да се извърши без
ограничение във времето и като подадена от надлежна страна, се явява допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Съдът по възражението за липса на
материална компетентност на органа, издал атакуваното разрешение, намира
следното:
Съгласно разпоредбите на ЗП на АПИ са
дадени изрични правомощя по управление на републиканските пътища, както и по
издаване на разрешения за специално има ползване. С Решение № 945 от 01.12.2004г. на
Министерския съвет, на основание чл.3, ал.4 от ЗП е утвърден списък на
републиканските пътища. Под № 58 от този списък е посочен пътят Конуш -
Черноочене - Комунига - Тополово – Асеновград, който според същия списък е от
втори (II) клас, т.е. в настоящия случай се касае за път - част от
републиканската пътна мрежа, което обосновава и компетентността на АПИ да
издава актове от рода на процесния.
В тази връзка, се налага изводът, че
процесното разрешение е издадено от материално компетентен орган, съгласно чл.
26, ал. 3 от ЗП, а именно упълномощено от управителния съвет на АПИ длъжностно
лице, в писмена форма, надлежно мотивирано и при спазена процедура по
издаването му, с оглед на обсъдените писмени доказателства, представени по
делото. Съдът намира, че липсват процесуални нарушения при издаване на
разрешението, поради което не може да се приеме, че същото страда от порок,
който да обосновава негова нищожност.
С оглед задължението си да събере
всички необходии доказатлества за изясняване на обективната истина, съдът е
допуснал СТЕ, която да отговори на всички поставени в молба на л.260 въпроси от
дружеството, но от приетото по делото заключение по СТЕ, се установява, че
относими към настоящия правен спор са единствено въпросите по т. 4 и т. 5 от
молбата на ищеца, касаещи количеството взривно вещество в сондаж или серия,
което да се използва при взривяване в находищата на подземни богатства и какво
е значението на максимално допустимото му количество, определено в оспорваното
разрешение на АПИ. Другата част от въпроса по т. 4 – относно нормативно
установения ред и компетентността на органа, който следва да даде разрешение от
вида на процесното, съдът намира, че има правен характер и ВЛ не дължи
произнасяне по него.
В заключението си ВЛ е посочило, че в случая
са приложими нормите на чл. 2 и чл. 3 от Правилник за безопасността на труда
при взривните работи като в случаите по чл. 2 сеизмичното оразмеряване на
параметрите на ВВ е необходимо да се извърши теоретично, но и на база
експериментални изследвания със специална апаратура, потвърждаващи или
коригиращи теоретично определените стойности. За да се определи безопасната
маса на заряда при многократно повтарящи се взрични работи в открити руднични
обекти се правят тези инструментни измервания, които са фактическия коректив
или потвърждение на истинността на теоретично определените резултати. Вещото
лице посочва също, че няма яснота защо посочената от АПИ безопасна маса на
заряда е до 60 кг. От друга страна, при разпита му в с.з. допълва, че „ефектът
от 60 килограмов взрив и от 160 килограмов взрив е коренно различен в самия
ефект на въздействието, но вече ефектът от гледна точка на риск и безопасност,
той е съвсем различен. Количеството на взривната маса във възходящ ред
кореспондира с разрушителните последствия.
Колкото е по-голямо количеството на взривната маса, толкова по-големи са
разрушителните последици от същото“.
Съдът счита, че, приетата по делото
СТЕ не отговаря по безспорен и категоричен начин на поставените въпроси, като е
необходимо да се посочи, че част от същите имат правен характер, с оглед на
което не кредитира отговорите по тях. От
заключението не се изясняват наведените в искането за обявяване на нищожност на
процесното разрешение твърдения, нито се обосновава заложеното изискване за
допустимия сондаж, необходим за ПВР, извършвани в обекта на концесията.
От препращането на ВЛ към нормите на
Правилникът за безопасността на труда при взривните работи (утвърден със
Заповед № 294/28.12.1996г. на МТСГ), единствено се изясняват областите на
приложение на Правилника, както и че изискванията му са приложими за всички
юридически и физически лица, извършващи промишлени взривни работи и др.
дейности с промишлени взривни материали – така чл. 2 и чл. 3 от Правилника.
Настоящият съд констатира, че
съгласно Приложение № 7 към чл. 141 от Правилника е публикувана Инструкция за
определяне безопасните разстояния при взривни работи като нормите относно
въздействието на взривни работи, определени в същата, са съобразени с така
приложената по делото „Актуализация на Цялостен работен проект за добив и
първична преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ –
строителни материали – мрамори от находище „Старите колиби“ /л. 158/.
Съдът намира, че посочените в
цитираната Инструкция норми, съпоставени с наличието на посочена маса на
сондажа в оспорваното разрешение, не водят до извод за неговата нищожност. При
наличието на данни в документацията по процедурата за предоставяне на концесия
за конкретни изисквания към параметрите на извършваните в находището взривните
работи, концесионерът е бил наясно и обвързан да изпълнява задълженията по
договора за концесия, като изпълнява съгласуваните работни проекти и планове по
него – чл.7, ал.2 ,т.1, б. „а“ от договора. Също така, във връзка с основните
му задължения по б. „б“ и „в“ от същата разпоредба, дружеството няма как да
процедира изпълнение на същия при евентуално наличие на нищожност в процесната
част на Разрешението по чл. 26, ал. 1, т. 2 б.„б“ от ЗП.
На следващо място е необходимо да се
посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно, че разглежданото в
настоящото производство искане се прави след образуване срещу „НВГ КАРИЕРИ“
ООД на административнонаказателни
производства, приключили с влезли в сила наказателни постановления, издадени на
дружеството, който факт само по себе си сочи необоснованост на искането, тъй
като дружеството до този момент е изпълнявало задълженията си по договора за
концесия, при условията, посочени в така издаденото от съответния орган и в
конкретната форма разрешение по чл. 26 от
ЗП.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира за неоснователно искането на „НВГ КАРИЕРИ“ ООД с ЕИК ********* за
прогласяване на частична нищожност на Разрешение за добив на строителни
материали - мрамори на находище „Старите колиби“, разположено в землището на с.
Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, обективирано в писмо изх. №
53-00-12254/04.11.2015 г., на Агенция „Пътна инфраструктура“, в ЧАСТТА, в която
е определено „максимално количество взривно вещество за взривяване на един
сондаж или в една серия следва да е до 60 кг“.
С оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
ответника, обективирано в становище от 09.03.2022г. се явява основателно и
такова следва да се присъди в размер на 100 /сто/ лева, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.
149, ал. 5 от АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, V състав:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО „НВГ КАРИЕРИ“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от управителите си И.Т.Е. и И.А. на Разрешение за добив на строителни
материали - мрамори на находище „Старите колиби“, разположено в землището на с.
Мулдава, общ. Асеновград, обл. Пловдив, обективирано в писмо изх. №
53-00-12254/04.11.2015 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с искане за обявяване
на частичната му нищожност, в ЧАСТТА, в която е определено „максимално
количество взривно вещество за взривяване на един сондаж или в една серия
следва да е до 60 кг“.
ОСЪЖДА „НВГ КАРИЕРИ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
управителите си И.Т.Е. и И.А. да заплати юрисконсултско възнаграждение на
Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: