Решение по дело №349/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 40
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700349
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 40

                                             гр.Кюстендил, 18.02.2020год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова,  като разгледа  докладваното  от съдия Стойчева  КАНД № 349 по описа за 2019год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

           Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“ - гр.София, представлявана от директора чрез  ст. юрисконсулт М. Г.,  обжалва  решение № 307/01.10.2019г. на  КРС,  постановено по НАХД   441/2019г., с което е отменено НП № 764/27.02.2019г.   Релевирани са  касационните основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК. Оспорват се  като необосновани и незаконосъобразни решаващите доводи на въззивната инстанция за недоказаност на административното нарушение.  Твърденията са, че деянието на нарушителя, съставляващо държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, е установено от събраните по делото доказателства и правилно е квалифицирано като нарушение по чл.123, ал.2 във вр. с чл.12, ал.2  от ЗАДС.  Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от юк Д.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнагаржадение.

            Ответникът – „Ф.б.“ ЕООД ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., изразява  писмено становище за неоснователност на касационната жалбата  като счита оспореното решение за правилно.          

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на касационната жалба.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на  доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 764/27.02.2019год., издадено от директора на ТД Югозападна, с което на „Ф.б.“ ЕООД *** е наложена „имуществена санкция“  в  размер  на  1000 лв.  на основание чл.123, ал.2  от ЗАДС, отнети  са в полза на държавата акцизните стоки – предмет на нарушението, а именно 767 грама тютюн за наргиле на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС  и  дружеството е лишено  от право да упражнява дейност с акцизни стоки в търговския обект  за срок от един  месец  на основание  чл.124а, ал.1 от ЗАДС.

Административнонаказателната отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че на 13.07.2018г., около 16,00часа, в стопанисван от него търговски обект в гр. Кюстендил, държи акцизна стока – тютюневи изделия по см. на чл.12, ал.2 от ЗАДС, без акцизен бандерол на МФ, когато такъв е задължителен, а именно: 4 броя пластмасови кутии, съдържащи общо 767 грама  смес за пушене с  наргиле  от различни аромати.

 За деянието е съставен АУАН № 499/10.10.2019год., а към административнонаказателната преписка са приложени Протокол за извършена проверка  №1091/13.07.2018г.,  Приемо-предавателен протокол  и   опис на иззетите вещи № 1091/13.07.2018г., Констативен протокол за измерване на акцизните стоки от 13.08.2018г., Протокол за вземане на проба  рег. № 68/13.08.2018г. , Заявка за анализ  рег. № 68/13.08.2018г., Експертиза  № 08/1.05.10.2018г. на Централна митническа лаборатория  и  фактура от 13.01.2017г. с получател търговското дружество.  

В производството пред РС са разпитани митническите служители Н.и Д., както и полицай  Т., които са извършили проверката  и които потвърждават констатациите в АУАН и в НП относно намерените акцизни стоки като вид и количество, като сочат, че същите са държани в отворени пластмасови кутии без следи от бандерол на същите,  доброволно предадени от пълномощник на управителя на дружеството, а количеството им е измерено с ел. везна – лична собственост на свид. Николова.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя  наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че административното нарушение  не е доказано, тъй като не е установено кога са закупени процесните акцизни стоки, което обстоятелство е преценено за съществено за възникване на  задължението за  облепване с бандерол на  последните, обявени като тютюн за пушене с разпоредбата на  чл.12, ал.2 от ЗАДС, с изменението на същата, в сила от 01.01.2018г.

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1   от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно, макар и по съображения, различни от изложените.  Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е ангажирана за административно нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС, извършено на 13.07.2018г.  и  изразяващо се в държане на акцизна стока – тютюневи изделия без акцизен бандерол на МФ, когато такъв е задължителен, а именно: 4 броя пластмасови кутии, съдържащи общо 767 грама  смес за пушене с  наргиле  от различни аромати. Предметът на съставомерното деяние е установен с изготвената експертиза на Централна митническа лаборатория, данните от която сочат по несъмнен начин, че се касае за изделие за пушене с водна лула /наргиле/. Последното е квалифицирано като тютюн за пушене, т.е. като акцизна стока по чл.4, т.1 вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС– тютюневи изделия, с допълнението на  чл.12, ал.2 от ЗАДС, обн. ДВ бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.  Именно  с  горната  законодателна  промяна съдът е мотивирал решаващите си доводи за отмяна на НП.  Формираните изводи за незаконосъобразност на НП  са правилни, но поради  недоказаност на нарушението. Обратно на приетото в оспореното решение, касационният съд счита, че е без значение датата на придобиване на акцизната стока, тъй като  предявеното обвинение в случая е за държане на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен. Изпълнителното деяние е под формата на държане на акцизна стока без бандерол, което е забранено с разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, действаща към датата на извършване на нарушението. Следва, че деянието е съставомерно към релевантната дата на осъществяването му, независимо кога са придобити процесните тютюневи изделия.

Независимо от изложеното,  издаденото НП е незаконосъобразно. В тежест на АНО е установяването на предпоставките за реализиране на административнонаказателната отговорност на юридическото лице. По делото не са събрани доказателства за отрицателната предпоставка по чл.123, ал.2 от ЗАДС – липсата на бандерол на процесните тютюневи изделия. Безспорно е, че последните са държани в кутии, които при проверката са им предадени в отворено състояние и непълни, без следи от бандерол. Горните обстоятелства, преценени съобразно нормативните правила по чл.64, ал.1 и ал.4 от ЗАДС във връзка с начина за поставяне на акцизния бандерол, не доказват  категорично извършването на съставомерното деяние.  Дори да се приеме тезата на АНО, че кутиите с тютюна за пушене представляват потребителска опаковка по см. на §1, т.19 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, то състоянието в което са намерени при проверката  не  сочи еднозначно, че изначало са били без бандерол. Визираното правило на  чл.64, ал.4 от ЗАДС изисква поставянето на бандерола по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. В този  смисъл  защитната теза на нарушителя за унищожаване на бандерола при отваряне на кутиите  е  логична и състоятелна, както и доводите за липса на задължение за търговеца за запазване на разкъсания бандерол.  Съображенията на касатора за обратното са неоснователни и лишени от законова основа. Следват изводи за недоказаност на признак от обективната страна на административното нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС.

Допълнително в подкрепа на горните изводи  следва да се посочи, че измерването на количеството тютюн - предмет на нарушението, е извършено ненадлежно с несертифицирано техническо средство. Безспорно е, че измерването е проведено с кухненска везна, собственост на свид. Николова. Липсата на доказателства за вида на везната изключва възможността за проверка на нормативните изисквания във връзка със сертифицирането й, вкл. на правилата на цитираната в касационната жалба Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие. Както основателно сочи нарушителя, количеството на процесните акцизни стоки е съществено с оглед размера на  акциза за същите и приложението на състава по чл.126б от ЗАДС. 

Изводите са за недоказаност на релевираното административно нарушение и оспореното въззивно решение за отмяна на НП е правилно. Касационната жалба е неоснователна  при  отсъствие на основанието по чл.348, ал.1,т.1 от НПК  и не се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение на пълномощика на касатора.  Дължимо е  решение за  оставяне  в  сила  на  съдебния акт на КРС.

                Водим от горното и на осн. чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

           

            ОСТАВЯ  В  СИЛА решение № 307/01.10.2019г. на  Кюстендилския районен съд,  постановено по НАХД   441/2019г.,

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                                Председател:

 

                                                                       Членове: 1.                      2.