Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр. Габрово, 01.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на
прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 317 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от „******“ ООД – гр. Габрово против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-070-2600/1282 от 14.11.2019 година, издаден от Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е спазена процедурата по издаването му и конкретно за уведомяване на адресата, липсват фактически основания за издаване на акта. Твърди се и нищожност на акта поради неправилно идентифициране на адресата, който е с променено наименование и представляващ, като последният не е бил уведомен за издаването на акта и е нарушен чл. 26 от АПК. Прави се искане за отмяна, алтернативно за обявяване нищожността на оспорения акт.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, изложени в депозирани по делото писмени бележки /л. 212-215/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 125-128/. Прави се възражение за прекомерност на претендиранато от оспорващата страна адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните по делото няма спор по фактите.
От събраните
по делото доказателства /л. 14-181/ се установява, че оспорващото дружество,
което към момента на поемане на многогодишния агроекологичен ангажимент е било
с наименование „*****“ ЕООД, не е подало за кампания 2015 година заявление за подпомагане с декларирана мярка 211,
регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 година за условията и реда за
прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани
в район с ограничения, различни от планинските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. По посочената мярка 211 на дружеството
в качеството на бенефициент са изплатени суми както
следва: за 2011 година,
явяваща се първа година от ангажимента – 3488.36 лева; за 2012 година
– 8052.22 лева; за 2013 година – 6943.68 лева и за 2014 година – 2715.43 лева,
или общо 21199.69 лева. Административният орган е приел, че с
неподаването на заявление за подпомагане по декларираната мярка 211 за кампания 2015 година са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 година, според които кандидатите за
подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в
съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане. Предвид изложените факти и на основание чл.
14, ал. 1
от Наредба № 11 от 03.04.2008 година административният орган е
издал оспорения АУПДВ, с който е изключил дружеството от
подпомагане и е задължил същото да възстанови сумата от 5299.92 лева, представляваща 25 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 година.
По делото, като част от
административната преписка, е прието писмо с изх. № 01-2600/3547 от 24.06.2019
година /л. 169/, представляващо уведомление за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане поради неспазване на многогодишен
ангажимент, в което писмо са очертани обективните и
субективните предели на производството, включително констатациите на
административния орган към момента на образуването на производството, посочен е
възможният резултат от производството – изключване от подпомагане и определяне на финансова корекция в посочен размер, както и
фактическите и правните основания на търсената правна промяна. При съпоставка на уведомлението
и оспорения АУПДВ се установява, че търсената правна
промяна съответства по съдържание на разпоредената с АУПДВ.
Настоящият съдебен състав
намира, че процесният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година, финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, Държавен фонд „Земеделие“ може да изключи от подпомагане по наредбата и да задължи земеделския стопанин да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 от същата Наредба - да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 година „първо компенсаторно плащане“ е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от неспазване на задължението за подаване на заявление е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината, в която е прекратено участието в мерките.
Възражението на оспорващата страна за липса на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година в приложимата за случая редакция /изм. с Решение № 4401 на ВАС на РБ, ДВ, бр. 13 от 2017 г./, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Нито в посочения текст от Наредбата, нито в посочените в оспорения АУПДВ Регламенти е предвидено издаването на изричен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Такова прекратяване на ангажимента се е изисквало според редакцията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 година, но тази редакция е изменена с Решение № 4401 от 13.04.2016 година по адм. дело № 4639/2015 година на ВАС, V отделение. При действието на сегашната редакция до изменението ѝ през 2013 година е налице трайна практика, че липсва правно основание за издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент – в този смисъл са Решение № 3536 от 13.03.2014 година по адм. дело № 9856/2013 година на ВАС, ІV отделение; Решение № 4708 от 07.04.2014 година на ВАС по адм. д. № 10843/2013 г., IV отделение и др.
В разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година е предвидено прекратяване на антажимента, но доколкото липсва позоваване от страна на административния орган на този текст, както и твърдение от оспорващото дружество за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, съдът не следва да коментира тази хипотеза.
Посочените в оспорения АУПДВ фактически основания кореспондират с правните основания за издаване на акта, сборът на изплатените суми по процесната мярка 211 е изчислен правилно, като правилно е определена като процентно съотношнеие и изчислена като абсолютна стойност подлежащата на възстановяване сума в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година.
Анализът на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година води до извода, че един и същ фактически състав поражда правомощието на административния орган да разпореди изключване на земеделския стопанин от подпомагане по тази наредба и да го задължи да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост или незаконосъобразност. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не въвеждат ограничение относно броя на разпоредените права или задължения. В този смисъл е Решение № 7977 от 23.06.2020 по адм. дело № 3510/2020 година на ВАС, І отделение.
Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по повод изпълнението на задължението по чл. 26 от АПК за уведомяване за започване на производството. При извършена справка в Търговския регистър действително се установява, че на 27.11.2018 година е вписана промяна в наименованието на дружеството, на 28.01.2019 година – промяна на адреса на управление и управителя, на 27.03.2019 година – промяна на съдружниците. До дружеството е изпратено уведомление по чл. 26 от АПК - писмо с изх. № 01-2600/3547 от 24.06.2019 година /л. 169/, което е връчено на упълномощено лице /л. 170/, на адрес, посочен като адрес за кореспонденция в заявлението за регистрация и във всички подавани заявления за подпомагане – л. 15, 20, 28, 43,54, 75, 82, 95, 104, 108 и 153, като липсват данни и твърдения дружеството да е заявило пред Държавен фонд „Земеделие“ друг адрес за кореспонденция. Дори и да е налице нарушение, то не е съществено, тъй като оспорващото дружество не прави възражения и не представя доказателства, с които да обори констатациите на административния орган. Прави впечатление и това, че процесният АУПДВ е връчен на същия адрес за кореспонденция и на същото посочено като упълномощено лице /л. 177/, като дружеството в срок е реализирало правото да оспори по съдебен ред АУПДВ.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-070-2600/1282 от 14.11.2019 година, издаден от Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, е издаден от компетентен орган предвид приетата по делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 11-13 – т. 19 от заповедта/, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая това условие не е изпълнено – искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено след приключване на устните състезания, едва в писмената защита, представена в определен от съда срок, поради което изкането се явява несвоевременно направено и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******“ ООД – гр. Габрово против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-070-2600/1282 от 14.11.2019 година, издаден от Зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: