РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян,20.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД , трети състав,
в открито заседание на
двадесет и първи май
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
.............................
Секретар Ваня Маринова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 108 по описа на ТРС за 2019год., за да се произнесе – съобрази:
Производство с правно основание чл.59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление 1440/14.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция на горите гр.Ловеч инж.Павли П. Богдански на жалбоподателя И.С.М. *** е наложено административно наказание глоба
в размер на 300/триста/лева на
основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за
горите/ЗГ/ за извършено от него нарушение по чл.257 ал.1 предл.2 т.1 предл.1 от ЗГ във вр. с чл.12б
ал.1 т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии.Посоченото наказателно постановление
е обжалвано от М., който в
законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и моли
съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното
постановление изцяло.В жалбата са изложени
подробни съображения, че в хода
на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото му на защита.Твърди
се, че описаната фактическа обстановка в съставения АУАН и в издаденото НП не
съответства на действителната такава.Алтернативно, предвид ниската степен на
обществена опасност и факта, че жалбоподателят не е
имал други нарушения по ЗГ, се моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. В
подкрепа на твърденията си М. е
ангажирал писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят И.С.М.,р.пр., не се явява лично.Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител адв. М. от ЛАК по
изложените в нея съображения, които са подробно доразвити в пледоарията и по
съществото на спора.
За ответника по
жалбата – Регионална дирекция на горите гр.Ловеч, редовно призовани, се явява
юрисконсулт Станимира Тотева, която моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното НП, като подробни съображенията за направеното искане са
изложени в пледоарията и по същество и в
представената по делото писмена защита.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели М. А.С., Н.К.Л., Н.П.К., Д.М.Д. и И.П. П. и от
приложените към делото писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя И.С.М. е съставен АУАН Серия Б00А 2018г. бл. №000114/ 29.10.2018г. от М.А.С., горски инспектор при РУГ гр.Ловеч, за
това, че на 23.09.2018г. в землището на с.Дълбок Дол,
Ловешка област, местността „Сечището”, под гробището на селото, като лице по
чл.108 ал.2 от ЗГ, на което е издадено Позволително за сеч № 0458609/20.09.2018г., не е изпълнил
задължението си да следи за наличието на
документи за достъп на моторни превозни средства до имота – „***. **** от отдел
187, подотдел „е”, имот с кадастрален № 44241.284.146, в следствие на което в
имота са извършени горскостопански
дейности, без разрешително за достъп по чл.148 ал.2 т.4 от ЗГ, издадено от
кмета на с.Дълбок дол. Констатирано е, че е налице нарушение по чл.257 ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от ЗГ във вр. с
чл.12б ал.1 т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на
горските територии. Актът е съставен на
29.10.2018г. в присъствието на нарушителя и му е връчен екземпляр от него на
същата дата.Приложени са писмени обяснения. Възражения в тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени. Въз
основа на акта е издадено Наказателно
постановление 1440/14.02.2019г.
на Директора на Регионална
дирекция на горите гр.Ловеч инж.Павли П. Богдански , с което на И.С.М. е наложено административно наказание глоба
в размер на 300/триста/лева на
основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН
срок и е процесуално допустима Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.
А.С. и Н.П.К., първият актосъставител и служител към ДГС гр.Троян, а вторият служител при РУ Троян към ОДМВР Ловеч,се установява, че на посочената в акта дата
24.10.2018г. двамата
са извършили проверка в землището на с.Дълбок дол, Ловешка област по повод сигнал от кмета на селото за превоз на дърва за огрев с моторни превозни средства, за които няма издадени разрешителни за достъп.Двамата пристигнали
на място и разговаряли с
жалбоподателя М., който
им обяснил, че е частен лесовъд, че превозват дървесината
с разрешителни за достъп, издадени от кмета на с.Ломец за землището в с.Ломец. Споделил, че пътят, по който трябвало да бъдат извозени дървата бил лош и се наложило да минат по друг, който се намирал в землището на с.Дълбок
дол, за което нямал разрешително за достъп.Това се потвърждава и от показанията на
свидетеля Д.М.Д.-***.Същият
излага, че действително другият път бил в моного лошо състояние.Твърди, че още на следващия ден жалбоподателят М. е поискал
да му бъде издадено още едно разрешително
за достъп и той му е издал
такова, незнайно защо също за с.Ломец.
По
делото са приложени Разрешително за достъп до горски територии №09/01.10.2018г.
за процесните товарни автомобили „********** от отдел
187, подотдел „е”, имот с кадастрален № 44241.284.146 в землището на с.Ломец, Ловешка област във връзка с изпълнение на дейности
по превоз на дървесина със срок
до 31.12.2018г. и Разрешително за
достъп до горски територии рег.№ 59/26.10.2018г. също за процесния
имот за „****** със срок на валидност до
21.12.2018г. за извоз на дървесина.Първото е издадено
от кмета на с.Ломец
Д.С., а второто от кмета на с.Дълбок дол Д.Д..
Съгласно
разпоредбата на чл.257 ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях.Според чл.12б ал.1 т.4 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии лицата
по чл. 108 ал. 2 от ЗГ след получаването
на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за
правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за
достъп до съответната горска територия.
Въз основа на извършената служебна проверка и по направените възражения от процесуалния представител на
жалбоподателя адв.М.,
съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на императивни
разпоредби от ЗАНН, ограничили правото
на защита на наказаното
лице.НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН досежно датата на извършване на твърдяното нарушение. В АУАН и в НП като такава
е записана дата 23.09.2018г. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че датата на
извършване на нарушението е 24.10.2018г.На тази дата свидетелят Д.М.Д. е
получил сигнал за превоз на дървесина в
землището на с.Дълбок дол и е установил,
че двете моторни превозни средства,
които са я извозвали, са били без издаден документ за достъп. На тази дата
същият е сигнализирал РДГ и РУ Троян при ОДМВР Ловеч и на мястото са
пристигнали техни служители.На тази дата свидетелите М. А.С.
и Н.П.К. са установили процесните товарни
автомобили *************** в землището на с.Дълбок дол, Ловешка област,
местността „Сечището”, под гробището на селото, да извозват дървесина ,без да
има издадено разрешение за достъп. Свидетелите С. и Л. в с.з. също не оспорват това обстоятелство. Поради изложеното съдът счита, че
както АУАН, така и НП, страдат от съществен порок, а именно непосочване точната дата на извършване на нарушението, което е недопустимо,тъй
като датата и мястото на извършване на всяко
административно нарушение са задължителен
реквизити съгласно чл.42
ал.1 т.3 и чл.57ал.1 т.5 от ЗАНН. Непосочването на точната дата на извършване
на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, съгласно
която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако
е изтекла една година от извършване на нарушението.
Основателно
е и второто възражение на адв.М., а именно, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН ,
тъй като в него е вписан само един свидетел, и то такъв, който не е очевидец на
извършване на деянието, а е присъствал само при съставяне на АУАН, който е
съставен на 29.10.2018г. в сградата на ДГС Троян. Налице е нарушение на
процесуалните правила при съставяне на
АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН
се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване на нарушението, а според ал. 3 само при липса на свидетели, присъствали
при извършване или
установяване на нарушението,
или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той
се съставя н присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.От
показанията на свидетеля Н.К.Л., свидетел
по акта, се установява, че същият не е присъствал при извършване на нарушението.Установява
се също, че при извършване на нарушението са присъствали свидетелите Н.П.К.
и Д.М.Д. и не се
сочи уважителна
причина защо същите не са вписани
като свидетели по акта. Целта
на посочените разпоредби от
ЗАНН е непосредственост при осъществяване
на процедурата по съставяне
на АУАН с участието на лицата,
посочени в чл.40 ал.1 от ЗАНН, като законодателят е
счел, че по този начин в максимална степен се гарантира правото на защита на наказаното лице. Следователно, доколкото съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели е предвидено като
изключение, което следва да се прилага само в изрично посочената законова хипотеза и тази хипотеза в случая не е налице, съдът счита,
че е допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо основание за отмяна
и на издаденото наказателно
постановление.
Освен това съдът счита,
че в АУАН и
НП липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
каквито са императивните изисквания на чл. 42 ал. 1 т.
4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Както и по-горе е посочено, М. е наказан по административен ред затова, че като лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ,
на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задълженията си да следи
за наличието на документи за достъп в следствие на което в имота са извършени
горскостопански дейности, без разрешително за достъп по чл. 148 ал. 2 т. 4 от
ЗГ, издадено от кмета на гр.Априлци. В АУАН и в НП АНО не
е конкретизирал каква горскостопанска дейност е била извършена в имота. Според разпоредбата на §1 т. 19 от ДР на ЗГ горскостопански дейности
са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските
територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански
планове и програми. Съгласно §1 т. 21 от ДР на ЗГ добивът на дървесина е сеч
и извоз на дървесина до временен склад. В конкретния
случай не става ясно за каква точно горскостопанска дейност става въпрос. Ако
се има предвид добив на дървесина по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗГ, добивът
на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен
склад. В конкретния случай не е посочена каквато и да било конкретна
горскостопанска дейност, нито се твърди сеч на дървесина, нито пък е описан
маршрут на движение на превозното средство, с което ще се извозва тази
дървесина, за да е съществувало задължение на жалбоподателя да следи за
съответното разрешително.
С описаните по-горе нарушения
е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е
могло да разбере какво е нарушението, за
което е наказано.Разпоредбата на чл.57
ал.1 т. 5 от ЗАНН е безусловно
императивна, тъй като осигурява правото на защита на жалбоподателя.Освен това за разлика от
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, с оглед на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа
изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности
относно съдържанието по чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Липсата на точна дата, на която е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено в НП не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона, в НП
следва да се посочат изрично определени реквизити.
Също така в НП не са изложени никакви мотиви, нито дори само
становище, за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая
не са налице доказателства, от които да
е видно, че М. е извършвал и други нарушения по ЗГ, за които да е наказван по
административен ред. Преценката за
маловажност е преценка по законосъобразност, която следва да бъде извършена и
от наказващият орган и от съда и в случай, че съдът приеме, че е налице
маловажен случай, това е основание за отмяна на
наложената административна санкция. В конкретния случай съдът няма как да обсъди преценката на АНО, тъй
като такава преценка на същия изобщо липсва.
При тези съображения жалбата се явява основателна и доказана и НП № 1440/14.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция на горите гр.Ловеч инж.Павли П. Богдански следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно
постановление 1440/14.02.2019г. на Директора
на Регионална дирекция на горите
гр.Ловеч инж.Павли П. Богдански, с което е наложено
на И.С.М. ***, ЕГН **********
/ съд. адрес ***, адв.А.М./, административно наказание глоба в размер на 300/триста /лева на основание
чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите за
нарушение по чл.257 ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от ЗГ във вр. с чл.12б ал.1 т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазване на горските територии, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред
Ловешки административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението
на страните.
Районен съдия: